Р E Ш Е Н И Е
град София, 31.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на
тридесети юли
две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Галя Митова въззивно гр. дело № 6883 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 110774 от 04.05.2017 г., постановено
по гр. дело № 38930 по описа за 2016 г., Софийският районен съд, III ГО, 86-ти
състав, е определил режим на лични контакти на Д.Е.Д., ЕГН **********, с нейния внук Н.
Н. Р.,
ЕГН **********, както следва: Д.Е.Д. ще вижда и взема детето Н. Н. Р.
всяка последна неделя от месеца, от 900 часа до 1800 часа
и десет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката и определения режим на лични контакти с бащата.
Ответницата И.С.Д.
(въззивница в
настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и
го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 5078321 от 23.05.2017 г. В
жалбата са наведени твърдения относно поведението на бащата на детето, който
живеел в град Нови Искър, и застрашавал здравето на детето. Сочи, че бащата и
бабата проспали 12 години и когато въззивницата забременяла с детето Н. бабата
дори й се скарала, че ще ражда. Навела е, че бащата Н.К.Р. пиел много, събирал
се често с пияници и рядко й се обаждал – един–два пъти в годината, а бабата й
се обаждала веднъж на две години. Бащата повече се интересувал от нея и
по-малко от детето, като не плащал и дължимата издръжка от м. март 2015 г.
Въззивницата сочи, че искала в много краен случай бащата и бабата да виждат
детето само в нейно присъствие, колкото трябва. В тази връзка е навела, че не
го дава насаме с бабата Д.Д., защото когато тя не била скарана с нейния син Н.К.Р.,
щяла да го извика и той да бъде с детето, без въззивницата да знае, а бащата не
е гледал детето през живота си. Не претендира присъждане на разноски.
Въззивницата поддържа жалбата в хода на въззивното производство.
Ищцата Д.Е.Д.
(въззиваема в
настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба от
13.07.2017 г. – в срок, с който е оспорила жалбата, като изцяло
неоснователна. Въззиваемата Д. е изложила допълнителни съображения в депозирано
писмено становище от 20.11.2017 г. по въззивната жалба в
съдебно заседание във въззивната инстанция, с което отново е заявила оспорването
на жалбата по изложените в нея твърдения, които намира, че са
неистини и нямат отношение към настоящия спор. Въззиваемата Д. е сочила, че
свръхгрижовността и изпадането в крайност на родителя не са полезни и дори биха
могли непоправимо да навредят на детето. Навела е, че с внука й Н. *** не са
контактували с години и самата тя не си е позволявала контакти с внука й Н.
нито в детската градина, нито в училище, за да не поставя в неудобно положение
преподаватели и директори, а най-вече заради самото дете и неговото здраве.
Моли въззивния съд да определи време за лични контакти с внука й Н., без
присъствието на майката. Въззиваемата Д. поддържа оспорването на жалбата в хода
на въззивното производство, като заяви последователно, че не желае майката да
присъства на срещите с внука й Н., а ако някой трябва да присъства, то моли
това да бъде служител от Дирекция “Социално подпомагане“. В отговора на жалбата
и в писмено възражение от 30.07.2020 г. въззиваемата претендира разноски по
делото.
Ответникът Н.К.Р. (въззиваем
в настоящото производство) в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.
Представил е писмено становище от 20.11.2017 г. в открито съдебно заседание във
въззивното производство, в което е изложил твърдения относно контактите му с
детето, трудностите, които имат в тази връзка, и изплащана от него за детето.
Въззиваемият Р. заяви в хода на въззивното производство, че не се спазва
определеният му личен режим за виждане с детето Н. и неговата майка също нямала
достъп до детето от 5-6 години. Заяви също, че самият той не възразява срещу
първоинстанционното Решение и е съгласен
майка му да контактува със сина му. Въззиваемият посочи, че той не е имал
контакти със сина му, като само го е виждал.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
районен съд бил сезиран с иск по чл. 128 от Семейния кодекс (СК),
предявен от Д.Е.Д. – баба на Н. Н. Р.. Твърдяла е в исковата молба, че от
01.08.2012 г. не е имала никакви контакти с внука й, включително и по телефона,
по причина на майката И.Д.. Изложила е, че поради това се обърнала на
01.08.2012 г. за помощ и посредничество към ДАЗД. Години след това отново се
обърнала за съдействие до ДАЗД, с молба от 23.02.2016 г., и до МТСП – на
17.05.2016 г. На ищцата станало известно, че майката и детето живеели на друг
адрес в град София, жк”Надежда”, бл. 526, но не й казали новия им адрес. Сочила
е, че ситуацията не се е променила и не можели баба и внук да общуват. Молила е
да бъде постановено съдебно Решение, с което да бъде определен режим на
контакти с внука й Н. Н. Р., съгласно СК.
Ответницата И.С.Д.
- майка на детето Н. Н. Р., е оспорила иска.
Ответникът Н.К. Н.
– баща на детето Н. Н. Р., не е оспорил иска. Твърдял е, че ответницата Д. не
допускала контактите му с детето, като до 01.06.2012 г. виждал сина си в присъствието
на майката за кратко в парка по веднъж месечно – при даване срещу разписка на
майката месечната издръжка на детето. Сочил е, че последно видял детето на
неговия рожден ден на 07.09.2015 г. по повод на даване на майката издръжката за
детето. Детето се криело в храстите и не смеело да го доближи.
Видно от приетото от
първоинстанционния съд удостоверение за раждане и не е било спорно по делото,
че ищцата Д.Е.Д. е майка на бащата на детето Н. Н. Р., ЕГН **********, роден на
*** г. – ответника Н.К.Р., а майка на детето е ответницата И.С.Д..
Действащият понастоящем режим на
лични отношения на бащата Н.К.Р. с детето Н. Н. Р. е този, съгласно приетото като
доказателство от първата инстанция Определение от 21.02.2012 г. по гр. дело №
4915 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 86-ти състав, а именно: всяка първа и
трета събота на месеца, от 900
часа до 1800часа, както и 20 дни през лятото по време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката, като до 01.06.2012 г. режимът на лични
контакти между бащата и детето ще се осъществява в присъствието на майката, а
след тази дата – без нейно присъствие. В хода на производството не се установи
този режим на бащата с детето да е променен.
По делото не е
било спорно и, че детето Н. живее с майката и тя полага непосредствените грижи
за неговото отглеждане и възпитание, както и, че отношенията между родителите
на детето Н. са влошени.
В първоинстанционното
производство са приети писмо на ДАЗД до Д”СП” – ”Сердика”, от 08.08.2012 г.,
писмо на Д”СП” – ”Сердика” до Д.Е.Д., от 28.09.2012 г., писмо на ДАЗД до Д.Е.Д.,
от 25.10.2012 г., писмо на ДАЗД до РДСП – София-град, Д”СП” – ”Сердика” и Д.Д.,
т 17.05.2016 г. и писмо от Д”СП” – ”Връбница” до Д.Д. и МТСП, от 21.06.2016 г.,
като от тази доказателствена съвкупност са установени целенасочените усилия на
бабата Д.Д. за контакти с нейния внук Н., поради отказите на майката И.Д.
бащата Н.К.Р. и неговата майка – бабата Д.Д. да контактуват с детето,
възпрепятстването на тези контакти и поради нежеланието на майката да поддържа
емоционалната връзка на детето с неговите роднини по бащина линия. Видно е, че
въззивницата е търсела и съдействието на компетентните институции, за да се
предприемат необходимите мерки от тях и тя да може да осъществи контакти с
внука й Н..
При тази
доказателствена съвкупност Софийският районен съд е постановил обжалваното
съдебно Решение, приемайки за установено, че ищцата желае да вижда и да се
грижи за своя внук Н., а в интерес на детето е да осъществява контакт със
своята баба по бащина линия. Съдът е приел, че на ищцата следва да се определи
режим на лични контакти с детето, който да бъде съобразен с възрастта на детето
и с режима на лични контакти на бащата с детето, а именно: всяка последна
неделя от месеца от 900 часа до 1800 часа и 10 дни през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и
определения режим на лични контакти на бащата.
Във въззивната
инстанция
са изготвени и предоставени социални доклади от компетентната Д”СП” –
”Слатина” от 06.04.2020 г. (относно бабата Д.Д.) и от компетентната Д”СП” – ”Връбница” от 15.07.2020
г. (относно детето),
с които установената фактическа обстановка в първата инстанция следва да се
допълни. При изготвянето на актуалния социален доклад от Д”СП” – ”Сердика”
в социалното проучване е бил проведена среща с бабата по бащина линия Д.Д. и са
отразени данни от посещение в нейното жилище, намиращо се в град София, жк”**********което
се състои от хол, кухня, стая, дрешник, коридор и отделени баня и тоалетна.
Бабата Д. е споделила, чу от 2012 г. до момента не е имала никакви контакти,
дори и по телефон, с внука й Н.Р.. Като причина за неосъществените контакти тя
е сочила възпрепятстване от страна на майката И.Д. и бабата по майчина линия.
Данните в социалния доклад сочат също така, че в жилището на Д.Д.
хигиенно-битовите условия са много добри и са подходящи за отглеждане на дете,
като за детето Н. е подсигурена самостоятелна стая за времето на контакт с нея.
Жилището е обзаведено и оборудвано с всички необходими за едно домакинство
мебели и електроуреди и бабата живее сама в жилището. В социалния доклад е
посочено също, че бабата е сътрудничила на О”ЗД” при Д”СП” – ”Слатина”. В
заключението Д”СП” – ”Слатина” счита, че е в интерес на детето да поддържа
връзка с разширеното семейство, в случая с бабата по бащина линия Д.Д.. Тя има
възможност да полага грижи за внука й Н., като за времето на контакт може да му
подсигури самостоятелна стая в нейното собствено жилище. Същата има възможност
в достатъчна степен да покрие нейните потребности и в случай на гостуване - и
тези на внука й. В социалното проучване се сочи и, че въпреки, че Д.Д. е лице с
намалена работоспособност вследствие на ”Полиатроза”, здравословното й
състояние позволява да се грижи за детето пълноценно, като то няма да окаже
влияние върху качеството на полаганата грижа. При изготвянето на актуалния
социален доклад на Д”СП” – ”Връбница” са проведени срещи с майката И.Д. и
детето Н.Р.. Майката е споделила, че бащата от дълги години не поддържал връзка
с детето, представлявал риск за детето и според нея е добре тя да присъства на
срещите му с него. Майката е на мнение, че синът й не може да ходи
самостоятелно при бабата и е необходимо тя да го придружава. Детето не е
виждало баба си от дълги години и почти не я познавало. Детето Н. ежедневно
общувал с роднини по майчина линия и не общувал с роднини по бащина линия. В
заключение се сочи, че майката има съпротиви за това детето да поддържа контакт
с бабата, тъй като твърдяла, че то не я познава. Консултирана е за правото на
детето да има контакти с роднините му по бащина линия. Майката желае да
присъства на срещите на бабата с детето Н.. Д”СП” – ”Връбница” е дала
становище, че е в интерес на непълнолетния Н. Н. Р. да бъде изслушан от съда, и
да изрази мнение, касаещо неговия интерес, за което е бил подготвен от социален
работник.
Други допустими
и относими доказателства не са ангажирани по делото.
При разглеждането на делото в настоящата въззивна инстанция са изслушани
страните. Въззивницата И.Д. заяви, че няма против контактите между бабата и
детето, но желае бабата да вижда сина й в нейно присъствие поне до навършване
на 18 години. Посочи, че това нейно желание е породено от това, че бабата
праща детето в приемно семейство, защото тя иска издръжка от бащата. Въззиваемата
Д.Д. заяви категоричното й възражение срещу искането на майката да осъществява
контакти с внука си Н. в присъствието на майката, защото тя е конфликтна.
Посочи, че няма контакт с детето от 2012 г., живее сама в двустаен апартамент в
жк”Дружба” и не е необходимо някой да я подпомага, за да се грижи за детето и
взаимно да се радват. Желае да бъде потвърдено първоинстанционното Решение. Въззиваемият
Н.Р. заяви, че не възразява срещу първоинстанционното Решение и е съгласен
майка му да контактува със сина му. Самият той живее в град Нови Искър,
кв”Курило”, като от 11 години не е контактувал със сина му.
В настоящата инстанция е изслушано непълнолетното дете Н. Н. Р., в отсъствие на страните и само в присъствието на социален работник от
Д”СП” – ”Връбница”, в съответствие с разпоредбата на чл. 15 ЗЗДт. Детето
заяви, че живее във ”Връбница” с майка си и баба си по майчина линия. Заяви, че
не иска да отиде при баба му по бащина линия Д.Д. ***, но не посочи причината
за това. Заяви, че имал чувството, че баба му Д. няма да се грижи добре за
него, ако е при нея. За последно контактувал с баба му преди няколко години. По
мнение на детето това дело започнало малко късно – когато бил на 10 години, а
трябвало по-рано. Детето не заяви какви конкретни грижи очаква от баба си, а
очаква тя да прекарва време с него. Сподели също, че почувствал дискомфорт,
когато видял баба му Д. сега в съда. Н. посочи, че бил леко обиден от едно
нещо, което баба му написала и дори носел този лист. Написаното било в смисъл,
че ако майка му не се грижела достатъчно добре за него, баба му можела да го
даде на приемно семейство. В тази връзка детето сподели, че така му казала
майка му, че това е писано от баба му, която не би трябвало така да се
изразява, ако е писано от нея. Детето каза, че се е обидило. Притеснява го
идеята той да отива при баба му и да я вижда, защото не я е виждал от толкова
време и не е израснал с нея. Детето Н. заяви, че би искал да вижда баба си по
бащина линия за по-кратко време на публично място, тъй като не е общувал с нея
и не я е виждал, а е свикнал с баба му по майчина линия. Проблем е това, че се
променя начинът, по който е свикнал да живее.
Съобразно тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое
убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Предвид така установената доказателствена
съвкупност и заявеното от страните при изслушването им от въззивния съд,
становищата в социалните доклади в настоящата инстанция и заявеното от детето Н.Р.
при неговото изслушване от настоящия съдебен състав, въззивният съд приема,
че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Въззивният съд намира, че следва да бъде постановен първоначален
адаптационен режим, щадящ психиката на детето и даващ възможност на
въззиваемата Д.Д., която от 2012 г. и досега е била лишена от възможността да
общува с внука й, да се опознаят и детето да преодолее притесненията от баба му
по бащина линия и постепенно да се възстанови липсващата емоционална връзка,
причинена от влошените отношения от една страна между родителите на детето Н.,
и от друга страна – от недобрите отношения между въззивницата и въззиваемата (майката и бабата на детето по бащина линия), които също са
източник на конфликти и притесняват детето. В своя смисъл този първоначален
адаптационен период представлява защитни
мерки, по чл. 59, ал. 8 СК.
С оглед изложеното във въззивната жалба въззивният съд намира за необходимо
да обоснове следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК бабата и дядото имат право да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Законодателят изисква на
първо място съдът да следи за интереса на детето и едва, ако исканите мерки за
лични контакти с баба и дядо, са в негов интерес, да постанови такива.
Поддържането на близки отношения между бабата и дядото и внуците е традиция и
социална норма в българското общество.
Преченето или
възпрепятстването за осъществяване на личен контакт от страна на ответниците (родителите) или в случая на единия от тях
(майката), е първата необходима предпоставка, за основателността на иска по чл.
128, ал. 1 СК. В конкретния случай от доказателствената съвкупност по делото
категорично се установи наличието на сочената предпоставка – въззивницата И.Д.
се противопоставя на контактите на детето с въззиваемата Д.Д. – баба по бащина
линия на ненавършилото пълнолетие дете Н. Н. Р., като изявленията на майката са
еднопосочни за това, че разрешава такива контакти само в свое присъствие.
Безспорно е по делото, че баба и внук нямат срещи и контакти повече от 8
години, което е резултат от отчуждителното отношение на майката. В случая съдът
не намира за необходимо подробно да обсъжда твърденията за липса на осъществявани
контакти между бащата и детето от години, въпреки постановени такива от съд
през 2012 г., които не са в предмета на настоящото производство. Доколкото
следва да съобрази това обстоятелство, то е за да се обоснове, че бабата по
бащина линия не е могла и не осъществява контакти с внука й дори и в режима на
бащата, като двамата живеят и в отделни жилища в град София.
Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 128, ал. 1 СК е осъществяването
на тези контакти да е в най - добър
интерес на детето. В тази връзка въззивницата – ответница И.Д., чиято е
доказателствената тежест за това, не е установила, че контактите между бабата по
бащина линия и вече непълнолетния й внук Н.Р. са в противоречие с интересите му
и, че регламентирането на контактите им би могло да нанесе каквато и да било
вреда на детето. Напротив – от доказателствата, становищата в социалните
доклади, изслушването на страните в настоящата инстанция и заявеното от детето
при неговото изслушване от настоящия съдебен състав се установи по един
безпротиворечив начин, че непълнолетното
дете Н. очаква да прекарва време с баба му Д.Д. – не таи страх или
негативизъм към нея, но източник на неговите притеснения и неувереност са
внушенията на майка му, че баба му щяла да го даде в приемно семейство. Поради
това е малко обиден и се притеснява той да отива при баба му и да я вижда.
Именно поради тези притеснения и това, че не я е виждал отдавна и не е израснал
с нея детето желае да вижда баба му по бащина линия за по-кратко време и на
публично място. В тази връзка по делото се изясни, че майката не е в добри
отношения и липсва каквото и да е разбирателство между нея и бабата по бащина
линия. Не са налични по делото обаче никакви данни, които да бъдат опора на
извод за опасност от рисково общуване между бабата Д.Д. и нейния непълнолетен
внук. В този смисъл е и становището на компетентната Д“СП“ – “Слатина“,
според което въззиваемата Д. е в състояние да полага адекватни грижи за детето
през времето, което ще прекарват заедно, има подходящи битови условия и от
срещите им няма да произтекат каквито и да било вредности за Н.. Заключението е, че е в интерес на детето да
поддържа връзка с разширеното семейство, в случая с бабата по бащина линия Д.Д.,
която е споделила, че пред времето, когато е имала контакт с детето, са били в
много добри взаимоотношения и са имали изградена емоционална връзка. Освен това
въззиваемата Д.Д. е мотивирана да осъществява пълноценни контакти със своя
внук, да се грижи за него и взаимно да се радват. По делото са установени
нейните усилия да търси възможност за контакти с внука й, за което е искала
съдействие от компетентните служби, именно поради невъзможността да се вижда с
внука й.
Интересът
на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Всяко дете
трябва да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа
и от членовете на разширеното си семейство. На следващо място, най - добър
интерес на детето означава, че следва да се предвиди и подходящ период от време
със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето и
особеностите на конкретния случай, през който детето да възприеме и да се
адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който
да се определи и постоянен режим на лични контакти. Още повече, че в случая се
установи, че емоционалната връзка между бабата и внука й е прекъсната и самата
въззиваема осъзнава, че първоначално е необходимо контактите им да се
осъществяват в нечие присъствие. С оглед искането на въззивницата контактите
между бабата и внука да бъдат осъществяни само в нейното присъствие, въззивният
съд намира за необходимо да обоснове, че това няма да е в интерес на детето,
което не следва да става свидетел на конфликти. Освен това, касае се за едно
голямо непълнолетно дете и не е необходимо присъствието на майка му, за да може
то спокойно да изрази своето мнение и чувства към баба му по бащина линия и в
крайна сметка да могат да се изпълнят с необходимото съдържание тези контакти.
Въззивният съд
взема предвид освен изложеното и това, че непълнолетното дете има установен
режим на обучение и почивка, като живее при майката, която полага
непосредствените грижи за него. Бабата следва да има право първоначално за
възстановяване на връзката с нейния внук да
го вижда през адаптационния период на територията на Д“СП“ – “Връбница“ в
присъствието на социален работник от тази социална служба, а след този период същата следва да има право
за самостоятелни контакти с внука й в обема на постановените лични контакти
от първоинстанционния съд, които настоящият съд намира за адекватни и в интерес
на непълнолетното дете. Съобразно което въззивният съд счита, че следва да се
определи следния режим на лични контакти: първоначално понеделник, сряда и
петък по два часа на територията на Д“СП“ – “Връбница“ и в присъствието на
социален работник от тази социална служба – между 1000 часа и 1200
часа, ако детето е на училище следобедна смяна, и от 1400 часа до 1600
часа, ако дете е сутрешна смяна – двадесет и четири такива срещи. След което
бабата има право да вижда и взема внука й Н.Р. всяка последна неделя на месеца,
от 900 часа до 1800 часа и десет дни през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения
режим на лични контакти на бащата с детето му.
За пълнота
следва да се обоснове и това, че с промяна на приетия от първоинстанционния съд
режим не се влошава положението на жалбоподателката И.Д., тъй като
новоопределеният режим на лични контакти включва в себе си защитна мярка за
осигуряване на неговото изпълнение и е съобразен с най – добрия интерес на
детето, дефиниран с критериите от нормата на § 1, т. 5 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗДт.
По разноските
Претенция за присъждане на
разноски е заявена от въззиваемата, която обаче няма право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най - добрия начин на интересите на ненавършилото
пълнолетие дете, ползва и въззиваемата и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, както в първоинстанционното производство, така и
във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 110774 от 04.05.2017 г., постановено по гр. дело № 38930 по описа за 2016 г. на Софийския районен
съд, III Гражданско отделение, 86-ти състав, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл. 128, ал. 1 от СК, следния режим на лични отношения на Д.Е.Д., ЕГН **********, с внука
й Н. Н. Р., ЕГН **********, както
следва: първоначално понеделник,
сряда и петък по два часа на територията на Д“СП“ – “Връбница“ и в присъствието
на социален работник от тази социална служба – между 1000 часа и 1200
часа, ако детето е на училище следобедна смяна, и от 1400 часа до 1600
часа, ако детето е сутрешна смяна – двадесет
и четири такива срещи, а след това Д.Е.Д. има право да вижда и взема детето Н. Н. Р. всяка последна неделя на
месеца, от 900 часа до 1800 часа, и десет дни през лятото
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката И.С.Д., ЕГН **********,
и определения режим на лични контакти на бащата Н.К.Р., ЕГН **********, с
детето му Н. Н. Р..
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата Д.Е.Д.
за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.