Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 49г от Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/, вр. чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на ЦПО "Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение "Технологичен институт по аквакултури" Сдружение „ТИА“, ЕИК *********, чрез адв. Е. С. Р., САК против Заповед № ЛД-01-05-43/21.05.2024 г. на инж. М. П. - Председател на Национална агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.

В жалбата се твърди, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и което не може да бъде санирано на етап съдебен контрол. Доколкото в регистъра на НАПОО е посочено, че Лиценза на ЦПО е прекратена, не е спазено цитираното изискване, като не са посочени конкретните правни основания. Подобно заобикаляне на законовите разпоредби съществено ограничават правото на защита на адресатите на административния акт, тъй като създават неяснота относно същността на самия акт и водят до невъзможност за правилното тълкуване на волята на административния орган. На следващо място, доколкото в чл. 61 от АПК е изрично вменено на административния орган да съобщи административния акт, по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството, то това не е извършено. Изрично в чл.18а са предвидени стъпки. които не са спазени и в резултат не е връчена заповедта на адресата, който разбира за нейното съществуване едва от писмо с уведомителен характер, касаещ заповед от друг административен орган. При допълнителна проверка се изяснява, че заповед с посочения по-горе номер съществува, като дори не е ясно кога и как е издадена и какви са били мотивите за издаването й. Нарушени са основните принципи на АПК - принципът на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК и принципът на равенство, описан в чл. 8 от АПК. Императивно изискване за провеждане на административното производство, за да бъде спазен принципът на истинност, са изискванията на чл. 30, ал. 2, както и на чл. 35 от АПК. Неспазването на тези изисквания е винаги съществено процесуално нарушение, защото води до липса на изясняване на релевантните за административния акт факти и обстоятелства. Във случая е налице нарушение на цитираните принципи в две насоки - на първо място, органът не е изискал представяне и съответно не е обсъдил възраженията на заинтересованата организация. На второ място, при издаване па заповедта не е взет предвид фактът на настъпване на форсмажорни обстоятелства, засягащи материалната база на центъра за професионално обучение. Адресатът на заповедта е изцяло лишен от възможността да предостави свои възражение и да изложи факти, които биха имали отношение към предполагаемите предпоставки за прекратяване на лицензията. В случая е налице нарушение и на чл. 41, § 2, буква „в" от Харта на основните права на Европейския съюз, като за адресата на административния акт е оставена възможността да предполага какви са правните основанията да му бъде отнета лицензията. Невъзможно е и да се изложат доводи относно съответствието на оспорвания административен акт с целта на закона, тъй като изобщо липсва правно основание. Посоченото, освен, че ограничава правото ни зашита, препятства и съдебния контрол за законосъобразност на акта, включително и проверката за съобразяването на административния акт с целта на закона. Моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените разноски. В писмени бележки се излагат аналогични съображения, като се развиват и доводи за допустимостта на жалбата.

Ответната страна в придружителното писмо развива съображения, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорване на така издадения индивидуален административен акт, но същата е недопустима като подадена след срока по чл. 149 от АПК. Видно, от приложената административна преписка, така издадената Заповед за окончателно отнемане на издадената лицензия е изпратена с препоръчано писмо на г-н Г. на адрес: с. Долно Белотинци, п.к. 3437. ул. „Стадиона" № 5. Писмото се е върнало с гриф „непознат адрес" на 14.06.2024 г. Моли да се приеме, че съгласно чл. 35, ал. 3 от Правилника за дейността на националната агенция за професионално образование и обучение, заповедта се съобщава на лицето, представляващо центъра по реда на АПК. Именно това е и посочения адрес за кореспонденция с ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" кьм Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", ЕИК *********. На 20.06.2024 г. на сайта на Националната агенция за професионално образование и обучение е качено и съобщение за издадената заповед, като считано от тази дата същото се счита съобщено и тече срок за обжалване по реда на чл. 149 АПК. Счита заповедта за редовно връчена, без да са нарушени по какъвто и да било начин правата на защита на жалбоподателя. Съответно срокът за обжалване на същата е изтекъл на 04.07.2024 г. и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, моли съдът да я остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Алтернативно счита жалбата за неоснователна. На първо място оспорената Заповед № ЛД-01-05-43/21.05.2024 г. на Председателя на НАПОО, г-жа М. П. е издадена от компетентен орган и на правно основание, което е разписано в Закона за професионалното образование и обучение. Издадена е в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59 от АПK. Сьдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и подробно е мотивирана. Съгласно чл. 49в от ЗПОО, НАПОО осъществява последващ контрол относно изпълнението на изискванията по чл. 49а, ал. 2, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, контролът по спазване на изискванията на закона и за извършване на дейностите по професионално обучение в съответствие с условията на получената лицензия се осъществява от длъжности лица на НАПОО, определени със заповед на нейния председател. В резултат на такъв последващ контрол и на основание чл. 33, ал. 2, т. 1 от Правилника за дейността на НАПОО, съгласно Заповед № РД-03-1/03-01.2024 г. на Председателя на НАПОО, е възложено да бъде извършена проверка на подадената от ЦПО годишна информация и годишен доклад за самооценка на качеството на основание чл. 22, ал. 8 от ЗПОО. Проверката е изпълнена от длъжностни лица на НАПОО, определени със заповед на Председателя и в чийто длъжностни характеристики изрично е записано като основно задължение извършването на проверки, изготвянето на доклади и подготовка на документи и организиране на дейностите на ЕК /експертни комисии/' при процедурата по окончателно или временно отнемане на лицензията. Извършена е проверка през информационната система ИС на НАПОО на ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", като е констатирано, че същото е преустановило извършване на разрешената дейност за повече от 12 месеца. Констатациите са отразени в Констативен протокол № 2/14.03.2024 г. С Докладна записка от инж. М. Ж. до Председателя на НАПОО е направено предложение на база Констативен протокол № 2/14.03.2024 г. да се прекратят правата по издадената лицензия на 8 на брой ЦПО, в т, ч. и ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", ЕИК *********, тъй като подадената годишна информация е с нулева стойност за 2023 г., респ. не е осъществена дейност по издадената лицензия за срок повече от 12 месеца. С доклад от Е. Х. - главен експерт в Дирекция „Професионална квалификация и лицензиране", е направено предложение до председателя материалите да бъдат разгледани в експертна комисия, която да изготви доклад с предложение за приключване на процедурата за прекратяване на правата по издадената лицензия чрез окончателното й отнемане, на основание чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО. Разпоредбата на чл. 35 от Правилника регламентира, че Експертната комисия разглежда документите за осъществения контрол и становището или възражението на центъра, ако има такива и изготвя мотивиран доклад до председателя на НАПОО за по-нататъшни действия по отнемане на лицензията, било окончателно, било временно. В следствие на гореизложеното, именно на база попълнени от самия ЦПО данни, че същия не е осъществил дейност през 2023 г. (обстоятелство, което следва да се приеме за достоверно, тъй като същото не е изгодно за адресата с оглед на разпоредбата на чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО), на свой ред предопределя и единствено възможния изход от административно-контролната функция на НАПОО, а именно да бъде окончателно отнета лицензията на центъра. С протокол № 32 от заседанието на Експертната комисия по „Здравеопазване и спорт" от 17.05.2024 г., докладната записка е приета и е взето решение за изготвяне на доклад до Председателя на НАПОО но процедурата за прекратяване на лицензия № ********** на ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", ЕИК ********* на основание чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО. Изготвеният доклад от Наталия Преславска - председател на ЕК „Здравеопазване и спорт" е регистриран с вх. № ЛД-01-05-43/17.05.2024 г. При преценка на законосъобразността на оспорената заповед, моли да се има предвид, че липсата на дейност за период повече от 12 месеца няма как да бъде „санирано". Видно от гореизложеното процедурата по издаване на оспорената Заповед № ЛД-01-05-43/21.05.2024 г., с която окончателно е отнета Лицензия № ********** на ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", ЕИК ********* е спазена изцяло, същата е мотивирана и законосъобразна. В с.з. процесуалният представител адв. Н. Н. поддържа изцяло съображенията изложени в придружителното писмо и моли присъждане на направените разноски, с оглед представения договор и преводно нареждане за плащане на договорената сума за правна помощ и защита.

Доказателствата са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № ЛД-01-05-43/21.05.2024 г., на основание чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО и на основание Доклад вх. № ЛД-01-05-43/17.05.2024 г. на Председателя на Експертна комисия „Здравеопазване и спорт“ и КП вх. № РД-03-56/14 03 2024 г., Председателят на НАПОО прекратява правата по издадената Лицензия № ********** на Център за професионално обучение „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци, чрез окончателното й отнемане. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочен Констативен протокол (КП2) с вх, № РД-03-56/14.03.2024 г., изготвен от комисия, назначена със заповед № РД-03-1/03.01.2024 г. на Председателя на НАПОО, в който е констатирано, че центърът за професионално обучение „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци е изпълнил изискванията на чл. 22, ал. 8 от Закона за професионалното образование и обучение, като е подал годишна информация за извършената дейност с нулеви стойности и годишен доклад за самооценка на качеството за 2023 г. От извършената проверка в Информационната система на НАПОО е констатирано, че центърът е преустановил извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца. Със Заповедта, при условията на чл. 49г, ал. 9 от ЗПОО, на лицето, представляващо ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци, е указано задължението в 7-дневен срок от съобщаване на издадената заповед да преустанови извършваната дейност и да върне в НАПОО оригинала на издадената лицензия и приложенията към нея, за което се състави приемно-предавателен протокол в два екземпляра.

Съгласно Констативен протокол № 1/06.02.2024 г. (вх. № РД-03-56/14 03 2024 г.) /л. 108/, определената със Заповед на Председателя на НАПОО комисия, е извършила преглед на подадените годишни информации (ГИД) и годишни доклади за самооценка на качеството (ГДСК) за дейността на Центровете за професионално обучение (ЦПО) и Центровете за информация и професионално ориентиране (ЦИПО), съгласно чл. 22, ал. 8 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) в Информационната система (ИС) на НАПОО за 2023 г., при която проверка констатира, че към 31 12 2023 г. в ИС на НАПОО, 49 ЦПО са подали ГИД с нулеви стойности, същите изброени в Таблица 3 на КП № 1, като под номер 15 е ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „ Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци. В колона отчет с нулеви стойности е отбелязано „да“, а колона „Има стартирал курс, приключващ в следващата година“ е отбелязано „не“ /л. 110-111/

Съгласно Констативен протокол № 2/14.03.2024 г. (вх. № РД-03-56/14 03 2024 г.) /л. 32/, определената със Заповед на Председателя на НАПОО комисия, въз основа на съставения КП № 1/06.02.2024 г. и повторно извършена проверка в ИС на НАПОО към дата 14 03 2024 г. установява, че девет ЦПО, лицензирани преди 2023 г., сред които е оспорващото ЦПО "Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение "Технологичен институт по аквакултури“, с. Долно Белотинци, са подали информация с нулеви стойности и нямат стартирал курс за обучение, т.е. същите са преустановили извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца. Констатацията е оформена в т. 4, таблица № 3 на този КП № 2.

Съгласно Лицензия на Център за професионално обучение № ********** на Председател на Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/, същата се издава на Център за професионално обучение „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци.

Съгласно Протокол № 32 от 17 05 2024 г. от заседание на Експертна комисия „Здравеопазване и спорт“ взема решения като приема доклада от проверката за прекратяване правата по лицензия ********** на ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци, чрез окончателното й отнемане на основание чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО.

По делото са представени още Заповед № РД-03-1/03-01.2024 г. на Председателя на НАПОО, с която е определена комисия, която да извърши преглед, в ИС на НАПОО за 2023 г., на подадените от центровете за професионално обучение (ЦПО) и ЦИПО, годишна информация за дейността и годишен доклад за самооценка на качеството, съгласно чл. 22, ал. 8 от ЗПОО, доклад от 20 03 2024 г., докладна записка от 15 03 2024 г., Правилник за устройство и дейността на ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие", извадка от сайта на НАПОО за публикуването на 20 06 2024 г. информация за прекратените право по лицензии на ЦПО, сред които е и оспорващото.

С Определение № 1053 от 09 08 2024 г., Разпореждане от 13 08 2024 г. и Определение № 1165 от 12 09 2024 г. на страните, с оглед изясняване предмета на спора, са давани указания и е разпределена доказателствената тежест между тях.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресати на акта. Подадена е на 08 05 2024 г., видно от самата жалба /л. 5/, без данни за получаване на оспорената Заповед, което я прави допустима за разглеждане по същество. Възраженията на ответната страна за надлежно връчване и недопустимост на жалбата, този състав приема за неоснователни, тъй като законодателят е уредил императивно начиньт и редът, които следва да се спазят, за да се приеме, че съобщението за издаване на конкретен ИАА, е надлежно осъществено. В тази връзка нормата на чл. 61, ал. 1 от АПК указва, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Нормата на чл. 18а урежда различни хипотези на съобщаване. Алинея седем на цитираната норма предвижда, че съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени.

Съгласно чл. 18а, ал. 8, т. 2 от АПК - Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6 (чрез електронен адрес по реда и условията на ЗЕУ), то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес. Следващата алинея девет указва, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Едва алинея десет предвижда, че когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. С оглед на така предвидената правна уредба, връчване на съобщението по реда и при условията на ал. 10 на чл. 18а от АПК, преди да са изчерпани всички предходни начини на съобщаване, което да се установява с надлежни доказателства, а такива не се представят по делото, съобщаването по този текст, се явява нередовно. Същевременно на това по делото са приложени известие за доставяне и заверено копие от върнат пощенски плик с отбелязване „непознат“, същият изпратен до ЦПО „ЗАСВ“ към СТИ, от които доказателства не става ясно какво точно е изпратено до този център, още повече, че това е оспорената Заповед. От друга страна, видно от Устава на Сдружение „ТИА“ и удостоверението за актуално състояние /л. 67, л. 38/ към което е обособено ЦПО е на адрес гр. Монтана, ул. Климент Охридски“ № 5а, а в чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ЦПО е предвидено, че взаимодействията на Центъра с държавните и общинските органи, ЮЛ и ФЛ се осъществява чрез Сдружението. С уредените различни хипотези в чл. 18а от АПК, касаещи връчването на издадените актове, законодателят основно цели обективно и реално съобщаване на издадения акт, каквото в случая не е извършено, а ненадлежното му съобщаване води до последица на допустимост на подадената жалба.

По основателността на жалбата.

Съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от ЗПОО - Председателят на управителния съвет е и председател на Националната агенция за професионално образование и обучение. При изпълнение на своите правомощия председателят на управителния съвет издава заповеди.

Съгласно чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО - Лицензията се отнема окончателно, когато съответният център: преустанови извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за устройство и дейността на ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие", ЦПО е обособено предметно специализирано, структурно звено в състава на Сдружение „Технологичен институт по аквакултури“.

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност и приема, че оспореният административен акт е издаден от орган, който е компетентен да издава акт с посоченото съдържание, предвид нормата на чл. 49г, ал. 8 от ЗПОО, според която, лицензията се отнема със заповед на председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение, същият орган издал оспорената Заповед. Заповед № ЛД-01-05-43/21.05.2024 г. е издадена от Председателя на НАПОО, г-жа М. П., която по силата на закона е компетентен орган да издава актове от вида и характера на процесния или по отношение на показателя компетентност не се установява нарушение.

Специалният ЗПОО не предвижда специална/особена форма, която да следва да бъде спазена, извън обикновената писмена такава, поради което изискването за форма се явява спазено.

По отношение на процедурата по издаване на оспорения акт, този състав счита, че за да бъде отменен определен ИАА поради допуснато процесуално нарушение, то последното следва да е съществено, т.е. недопускането му да води до обосноваване на друг правен резултат, като в случая такова съществено нарушение на процесуалните правила не се установява да е извършено. В тази връзка, този състав счита, че съставните доклади на експертна комисия и констативен протокол, в изпълнение на процедурата предвидена в чл. 49г, ал. 8 от ЗПОО, касаят единствено случаите по ал. 3, т. 1 и 2 и по ал. 6, т. 3 – 6 на чл. 49г, без да обхваща случаите по ал. 6, т. 2 на същата правна норма от този специален закон, на което основание е издаден оспореният акт. Въпреки това изпълнението на незадължителна процедура, няма характер на процесуално нарушение, още повече съществено, тъй като извършването на нещо в повече от изискването в закона, не се счита за нарушение.

По отношение мотивираността на акта, каквото изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК и в тази връзка наличие на фактически и правни основания за издаване на акта – т. 4 на ал. 2 от чл. 59 на АПК, този състав приема, че същият не страда от липса на фактически и правни основания, респ. от липсата на мотиви. Извън възможността мотивите да се съдържат и в друг акт – в случая изрично цитираните КП 2 от 14 03 2024 г. и Доклад от 17 05 2024 г., в самия акт също надлежно са посочени основанията за неговото издаване, а именно чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗППО, както и са описани фактическите обстоятелства, които се изразяват в следното: в резултат на извършена проверка в ИС на НАПОО и констатирани с КП 2/14.03.2024 г. обстоятелства, се установява, че оспорващия ЦПО „Зелени аквакултури и социално въздействие" кьм Сдружение „Технологичен институт по аквакултури", с. Долно Белотинци е подал годишна информация за извършена дейност с нулеви стойности и годишен доклад за самооценка на качеството за 2023 г. или този център е преустановил извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца. Така описаните фактически обстоятелства са достатъчно пълни и ясни, правното основание е съответно на същите, поради което няма основание да се приеме, че актът не е мотивиран, респ. неясен за адресата.

По отношение материалната законосъобразност на акта, този състав също не установява да е допуснато нарушение. Не се спори от оспорващия ЦПО, установеното от АО, че за 2023 г. този център е подал годишна информация за извършената дейност с нулеви стойности. Самият факт, подаден като годишна информация от самия ЦПО, а именно на нулеви стойности за предходната 2023 година, сам по себе си свидетелства за неосъществяване на дейността, за която е издадена лицензия по реда и условията на ЗПОО, каквито изводи са направени от административния орган, т.е. това обстоятелство обуславя преустановяване на извършваната разрешена дейност за повече от 12 месеца. Каквито и да са причините за това неосъществяване, последните са ирелевантни за административното производство. Законодателят императивно разпорежда, че когато съответният център преустанови извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца, лицензията се отнема окончателно. Не са предвидени хипотези, които да бъдат изследвани, т.е. дали са налице уважителни причини/обективни обстоятелства или форсмажорни обстоятелства, поради което и наличието на такива, не могат да доведат до друг правен резултат, т.е. неизследването им/необсъждането им от АО, не води до незаконосъобразност на издадената Заповед, нито прави същата немотивирана, само поради това, че не са обсъждани възражения, несъответни с изискванията на материалния закон.

В съдебното производство не се представят доказателства, в подкрепа на възраженията за нарушаване на принципа на истинност, като този състав на съда, не установява същият да е нарушен, още повече, че самият ЦПО не отрича фактът по преустановяване изпълнение на разрешената дейност за 2023 г., обратно - обосновава този факт с уважителни за него причини, които както се посочи по-горе в настоящите мотиви – са ирелевантни за развилото се производство. Този състав не установява нарушаване и на принципа на равенство, тъй като оспореният акт е издаден въз основа на подадена информация от самото ЦПО, а в съдебното производство, което е състезателно такова и за което с.з. страните са призовани редовно, като от момента на неговото образуване до момента на неговото приключване, страните имат равни процесуални възможности да защитават своите права и представят доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че основните възражения на оспорващия се отнасят до нарушения на процедурата, каквито този състав не установи да са допуснати при издаване на акта. Същевременно необсъждането в издадения акт на настъпилите, според оспорващия, форсмажорни обстоятелства, каквито няма предвидени в закона, не могат да послужат като основание за промяна на постановения краен резултат.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на процесуалния и материалния закон, в това число и неговите цели.

При този изход на делото основателно, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК се явява искането на процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на направените в производството разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и доказателства за осъществено плащане, които разноски следва да бъдат заплатени от юридическото лице към което се числи ЦПО „ЗАСВ“.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. Г., в качеството му на директор на ЦПО "Зелени аквакултури и социално въздействие" към Сдружение "Технологичен институт по аквакултури", ЕИК *********, чрез адв. Е. С. Р., САК против Заповед № ЛД-01-05-43/21.05.2024 г. на инж. М. П. - Председател на Национална агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.

ОСЪЖДА Сдружение "Технологичен институт по аквакултури", ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на НАПОО, разноски в производството в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните.