№ 14152
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110107678 по описа за 2025 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. С... спрямо
Е. Т. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.... 3, вх. 1, таван и А. Т. В. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С.... 3, вх. 1, таван като наследници на Н. Е. П. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което ответниците като
собственици на недвижим имот за периода от 13.02.2022г. до 04.2023г. да
заплатят на „Т...” ЕАД сума в общ размер на 133,01лв., от които 85,48лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и 20,11 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2022г. до 31.01.2025г., както и сума за дялово разпределение
за периода м.01.2022г. - м.04.2023г. в размер на 21,28 лв. - главница ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и 6,14лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 19.03.2022г. до 31.01.2025г. в условията на
разделна отговорност или от по ½ от сумите за всеки един от тях като се
претендират разноските по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Излага се, че ответните страни като наследници на Н. са носители на
1
вещно право спрямо топлоснабден имот, с адрес по исковата молба – в София,
ул. Виктор Юго 3, вх.1, таван с абонатен № 25799 и е с качеството потребител
за исковия период, сумите за който не са заплатени. Сочи се, че сумите за
доставената ТЕ не са заплатени и се желае решение в този смисъл като се
ангажират се доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от Е., с който не се оспорват
изложените в исковата молба обстоятелства и се заявява, че сумите са
погасени чрез плащане веднага след получаване на съдебните книжа. В
съдебно заседание от 19.06.2025г, представителят и на двете страни не
оспорва дълга към ищеца, заявява, че същият е платен, но оспорва
претенциите за разноски като се излага, че страните не са дали повод за
завеждане на делото. Ангажират се доказателства.
Ответникът не оспорва плащането с изключение на сумата от 0.50 лева
като част от главницата и законовата сума върху нея като се желаят разноски.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на
страните, че исковете са допустими, а с оглед стореното признание за
извършено плащане от ищцовата страна в хода на делото, че са неоснователни
като погасени чрез плащане в хода на процеса като възражението на ищеца, че
не е погасена сума в размер на 0.50 лева остана недоказано, както и
акцесорната претенция за лихва върху нея също.
Претенцията на ищеца за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт е основателна по аргумент на противното на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК, но в размер под минимума или от 20 лева за производството по
гр.дело с № 7678/ 2025г., в което се търси. Нормата на чл. 78, ал.8, изречение
второ от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл.37, ал.2 от ЗПП, което по аргумент на обратното
основание, допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение
да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е
2
ниска, както е в разглеждания случай /в този смисъл е определение № 518 от
03.12.2019 г. на ВКС/.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане и на д.такса по
делото в тежест на ответните страни в размер на 100 лева като възражението
на ответниците, че не са дали повод за водене на делото е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятием, а според действащите за този период ОУ,
приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ,
клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответните страни не оспорват публикуването на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищеца, което води до единствения извод, че с
публикуване на тези суми в страницата на ищеца, те се считат за уведомени за
дълга си към ищеца и образуване на настоящото дело е именно поради
виновното им поведение, бездействие с неплащане на дълга в срок от 30 дни
от датата на публикуване в сайта на топлофикационното дружество и на
основание чл.78, ал,.2 от ГПК са отговорни за разноските в процеса.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86
3
ЗЗД предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявана от изпълнителния
директор, гр.С... спрямо Е. Т. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.... 3, вх. 1,
таван и А. Т. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.... 3, вх. 1, таван с адрес в
С.... с аб. № 25799, искове за осъждането им да заплатят на „Т...” ЕАД сума в
общ размер на 133,01лв., от които 85,48лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. -
м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и 20,11 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2022г. до 31.01.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.01.2022г. - м.04.2023г. в размер на 21,28 лв. - главница ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането и 6,14лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 19.03.2022г. до 31.01.2025г. в условията на
разделна отговорност или от по ½ от сумите за всеки един от тях погасени с
плащане в хода на процеса и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Е. Т. В. с ЕГН: **********
и адрес: гр. С.... 3, вх. 1, таван и А. Т. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.... 3,
вх. 1, таван да заплатят поравно на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представляван от
изпълнителния директор, гр.С... сумата от 120 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4