№ 15
гр. ***, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
при участието на секретаря К Г. И.а
като разгледа докладваното от СЖС Гражданско дело № 20241300100148 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. К. Н. с ЕГН:********** от с. ***, обл.***,
чрез пълномощник адвокат Й. Д. от САК и заявен съдебен адрес: *** срещу ЗК „***“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** с предявени искове с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 40000
/четиридесет хиляди/ лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2750,28 лева
/две хиляди седемстотин и петдесет лева и двадесет и осем стотинки/, търпени вследствие
на ПТП от 30.10.2023г., настъпило в с.***,обл.***, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 04.04.2024г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.10.2023 г., около 19:30 ч., в с. ***, обл. ***,
по ***, В. Г. Н. управлявал л.а. „***", с peг. № ***.
По същото време, по ***", се движел ищецът управлявайки велосипед, като на
рамката на велосипеда превозвал лицето ПД И..
На нерегулирано кръстовище, образувано между *** и ***", водачът на л.а. „***", не
спазил правилата за движение по пътищата, като му отнел предимството на дясно стоящ
участник в движението, в резултат на което настъпил удар между управлявания от В. Н.
автомобил и правомерно движещия се ищец-велосипедист.
За възникналия инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 237/30.10.2023 г ,било образувано и ДП № 226/2023 г. по описа на ОД на МВР - ***,
пр. пр. № 3780/2023 г. по описа на РП - ***.
Твърди, че вследствие на ПТП получил следните телесни увреждания: 1. Фрактура на
тибията и фибулата на лява подбедрица с разместване на фрагментите - разстройство на
1
здравето, причинило му физически болки, страдания и ограничения на движенията на ляв
долен крайник за период по-дълъг от 30 дни, съставляващо средна телесна повреда; 2.
Мозъчно сътресение - разстройство на здравето, причинило му физически болки и страдания
за период по-дълъг от 30 дни.
Излага, че непосредствено след ПТП изпитвал силни болки в левия долен крайник.
Бил откаран в Спешното отделение при МБАЛ „***" АД. След извършени прегледи и
изследвания била установена фрактура на среден участък на лява тибия и фибула с
разместване на фрагментите. Левият му долен крайник бил имобилизиран с гипс. Бил
насочен за провеждане на оперативно лечение.
Излага, че претърпял две оперативни интервенции:
На 01.11.2023 г. постъпил за лечението в „1-ва клиника по ортопедия и
травматология" при УМБАЛ „***" ЕАД за периода до 07.11.2023 г., когато бил изписан. По
повод фрактурата на лява подбедрица, на 02.11.2023 г., е извършена оперативна интервенция
за стабилизиране на фрактурата посредством поставяне на интрамедуларен заключващ
пирон. При изписване му били дадени препоръки за избягване на всякакви физически
натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес и да доведат до евентуални
усложнения. През оздравителния период следвал да продължи с антикоагулантната терапия
и да провежда рехабилитационна програма.
На 08.01.2024г. отново бил приет в УМБАЛСМ"***" ЕАД и още същият ден бил
опериран за екстракция на остеосинтезния имплант, като е изписан на 11.01.2024 г. за
продължаване на лечението в домашни условия.
След ПТП изпитвал силно главоболие и на 10.11.2023 г. осъществил консултация с
невролог. След извършена компютърна томография на главата е диагностицирано мозъчно
сътресение, за което му била предписана терапевтична схема на лечение.
Излага, че вследствие на получените при ПТП травми търпи силни по интензитет
физически болки и страдания. Месеци наред изпитвал затруднения и неудобства в
ежедневието. Бил на легло и в невъзможност да изпълнява обичайните си и ежедневни
дейности. Чувствал силна болка и скованост в левия долен крайник, а движенията му били
силно затруднени. Изпитвал силна болка в главата, която станала хронична, постоянен
световъртеж, светлочувствителност, позиви за повръщане и дезориентация. Чувствал
физическа нестабилност и слабост, изпитвал затруднения да се концентрира и задържи
вниманието си. Нуждаел се от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за
ежедневните нужди от битов и хигиенен характер.
Твърди, че не се е възстановил, а лечението му продължава - приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти.
Твърди, че претърпял и имуществени вреди - разходи за лечение, възлизащи на общо
стойност от 2 750,28 лв., които също следвали да бъдат репарирани, за което прилага
фискални документи.
2
Излага, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „***" с peг. № *** е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № *** със срок
на действие от 23.11.2022 г. до 22.11.2023 г., сключена със ЗК „***" АД, поради което
ответникът е легитимиран да отговаря по предявената претенция.
Посочва, че на 02.01.2024 г. отправил искане и предявил доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за търпените имуществени и неимуществени
вреди, по което била образувана Щета № 0000-1000-04-24-7003/02.01.2024 г.
С писмо с изх. № 139/04.01.2024 г. ответникът поискал да предостави допълнителни
документи от образуваното досъдебно производство, с които и към предявяване на исковете
не разполагал, поради което представянето им било невъзможно.
Правният си интерес от предявяване на исковете обосновава с изтичане на
законоустановеният тримесечен срок, в който застрахователят нито изплатил, нито изрично
отказал да му плати застрахователното обезщетение.
Излага, че с оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във
връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължал и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-
месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на
обезщетение.
На основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса на Застраховането, посочва банкова сметка, по
която може да бъде заплатено определеното застрахователно обезщетение, специална
банкова сметка по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата, открита в „***" АД, с
титуляр адвокат Й. Д..
Иска се от Съда да осъди ответника ЗК „***" АД, да му заплати сумата от 40 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2750,28 лв.,
представляваща имуществени вреди, причинени в следствие на ПТП настъпило на
30.10.2023 г.., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.04.2024 г. - датата на
изтичане на законоустановения тримесечен срок до окончателното плащане. Претендир
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за производството на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът ЗК „***" АД е подал отговор
на ИМ, с който по същество оспорва предявените искове за неимуществени и имуществени
вреди по основание и размер.
Признава, че ищецът е предявил застрахователна претенция и е образувана
застрахователна преписка №0000-1000-03-24-7003 от 02.01.2024г. Сочи, че представените
документи били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил
транспортния инцидент и по причина от действията на кой от участниците в
произшествието се е реализирал неговия механизъм. Уведомил ищеца,че следва да
представи допълнителни документи.
3
Оспорва всички наведени твърдения в исковата молба: наличието на противоправно
и виновно поведение на водача на лекия автомобил; механизма на ПТП; причинно-
следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и поведение на сочения за
делинквент водач ; твръдените вреди да са в резултат на ПТП.
Твърди, че ищецът е управлявал велосипед в нарушение на изискванията на ЗДвП и
ППЗДвП: Процесният велосипед не е бил снабден с нужните светлини и е представлявал
препятствие на пътя, което водачът на лекия автомобил не е можел да възприеме
своевременно и да предотврати транспортния инцидент – нарушение на чл.79, ал. 3 от
ЗДвП. Велосипедът е бил с неизправни спирачки и изправен звънец или друг звуков сигнал -
нарушение на чл. 14 от ППЗДвП. Ищецът, управлявайки велосипеда е превозвал на рамката
на същия и лицето ПД И., в нарушение на забраната въведена в чл. 141, т. 4 от ППЗДвП.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като завишен,
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедли***т, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Твърди, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е
недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен
резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.
Твърди, че поради неоснователност на главния иск неоснователен е и акцесорния иск
за лихвата.
Оспорва и предявената искова претенция за имуществени вреди - по основание и по
размер. Оспорва твърдението на ищеца да е извършил плащане на суми, съответстващи на
претендираните от него имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез
разходване на собствени парични средства или намаляване/отчуждаване на активи на
ищцата, и с които разходи да са се намалили активите на неговото собствено имущество.
Иска от съда да отхвърли предявените искове. Прави доказателствени искания. Иска
присъждане на разноски по производството, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
С определение №308/01.07.2024г., постановено по настоящото дело, производството
по делото е спряно до приключване на ДП №226/2023г. по описа на ОД на МВР- ***,
пр.пр№3780/2023г. по описа на РП-***.
С определение №462/02.10.2024г., постановено в закрито заседание, производството
по делото е възобновено.
По делото е приложено АНХД № 1165/2024 г. по описа на РС-*** и приложеното към
него ДП №226/2023г. по описа на ОД на МВР- ***.
*** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
4
съвкупност, прие за установено следното:
С доклада по делото по чл.146 ГПК съдът е приел за установени и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: Настъпило ПТП на 30.10.2023г. около 19.30 часа, в село
*** на кръстовище между *** и ***“ между И. К. Н., управляващ велосипед като на рампата
на велосипеда се е возил ПД И. и водачът на лек автомобил „***“ В. Н.. За участвалия в
ПТП лек автомобил „***“, управляван от В. Н. има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „***“ АД.
По силата на застрахователния договор „Гражданска отговорност”, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
237/30.10.2023 г., приложен по делото.
Ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ, като е депозирал писмена претенция
пред ответното застрахователно дружество за изплащане на претендираните обезщетения.
Ответникът е образувал застрахователна преписка №0000-1000-03-24-7003 от 02.01.2024г. С
писмо с изх. № 139/04.01.2024 г. ЗК „***" АД поискало от ищеца предоставянето на
допълнителни документи от образуваното и водено досъдебно производство и банкова
сметка на ищеца, като в тримесечния срок застрахователят не се произнесъл по претенцията,
за което обстоятелство също не се спори, видно от отговора на исковата молба.
От приложеното АНД № 1165/2024 г. на РС-*** се установява, че с влязло в сила на
10.09.2024г. определение по делото е одобрено постигнатото между РП-*** и обвиняемия В.
Г. Н. с ЕГН ********** споразумение, с което обвиняемия В. Г. Н. се е признал за виновен в
това, че: на 30.10.2024 г., около 19.30 ч., в с. ***, обл. ***, при управление на моторно
превозно средство, марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, по *** с посока на движение към
центъра на с. ***, на кръстовището образувано, *** и ***“, нарушил правилата за движение,
установени по чл. 47 от ЗДвП, а именно като водач на МПС от категория „В“ приближаващо
се към кръстовище, се движел със скорост от 29 км/ч, като е бил длъжен да се движи със
скорост от 14 км/ч, така че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство и чл. 48 от ЗДвП.Като водач на МПС, на кръстовище на
равнозначни пътища, а именно *** и ***“ в с. *** не пропуснал пътно превозно средство -
велосипед, движещ се по ***“ в с. ***, управляван от И. К. Н. от с. *** и приближаващ от
дясната му страна, с което допуснал настъпването на пътно - транспортно произшествие и
по непредпазли***т причинил средна телесна повреда на И. К. Н. от с. ***, изразяваща се в
счупване на тялото на ляв голям пищял, довело да трайно затруднение движението на
долния ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 47 и чл. 48 от ЗДвП - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
5
По делото са назначени и приети основна и повторна съдебни-автотехнически
експертизи /САТЕ/, които съдът кредитира, като непротиворечиви, компетентно изготвени и
обосновани с доказателствения материал по делото.
Съгласно заключенията по двете САТЕ механизмът на настъпване на процесното
ПТП е следният: ПТП е настъпило на 30.10.2023 година, около 20:00 часа в с. ***, обл. ***,
през тъмната част на денонощието, ясно време с добра видимост и движение на превозните
средства на фарове. По *** в северна посока към центъра на селото се движил лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от В. Г. Н. със скорост от около 29 км/час.
По същото време по ***, която образува кръстообразна пресечка с *** се движил
велосипедиста И. К. А с велосипед марка „Staiger“, с возещ се странично на рамката пътник
ПД И. със скорост от около 17 км/част и не включен преден фар за осветление.
Наближавайки нерегулираното равнозначно кръстовище между посочените улици,
при което движещия се по *** велосипедист е с предимство като дясно стоящ, нито един от
участниците не са се възприели като опасност от ПТП, въпреки, че велосипедиста е имал
техническа възможност за това, а водача на автомобила е нямал поради факта, че
автомобилиста е навлязъл странично от дясно - на ляво в опасната му за спиране зона.
От последвалият неизбежен удар между предната дясна странична част на лекия
автомобил в областта на предния му десен калник и предната част на велосипеда в областта
на предната му гума, велосипедистът и пътника му прелитат над кърмата, падат върху
предния капак, плъзгат се по него наляво и назад до удар в челното стъкло, като го чупят и
изпадат странично в областта пред лявото странично огледало върху асфалтовата
повърхност.
Велосипедът след удара в предния ляв калник на автомобила се завърта на около
180°, в посока обратно на часовниковата стрелка, качва се на предния капак и също изпада
странично на ляво от автомобила.
В пътния участък на ПТП липсва хоризонтална пътна маркировка и вертикална пътна
сигнализация, като допустимата за участъка скорост е до 50 км/ч.
Кръстовището е равнозначно и нерегулирано, при което предимство за преминаване
има дясно стоящото ППС, в случая велосипедиста.
Съгласно първоначалната експертиза, водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието при движение
на лекия автомобил със скорост от 14 км/ч и по – ниска, което условие не е изпълнено в
конкретния случай доколкото същият се е движил с 29 км/ч.
На *** преди кръстовището с ***“ има масивна едноетажна къща, която е
ограничавала взаимната видимост между участниците в произшествието, с чието
местоположение са били длъжни да се съобразят и двамата участници в произшествието.
Съгласно заключенията и на двете САТЕ причините за произшествието от техническа
6
гледна точка са от субективен характер и се дължат на поведението и на двамата участници:
Вещите лица са констатирали, че велосипедът управляван от ищеца не е бил
надлежно сигнализиран със задължителната съгласно ЗДвП обозначения. Велосипедистът И.
К. Н. е управлявал неизправен велосипед, на който е липсвал източник на светлина отпред
(фар), липсвали са задължителните светлоотразителни елементи на предното и задното
колело, бил е без задължителната светлоотразителна жилетка в тъмната част на
денонощието, като е превозвал в нарушение на нормативните изисквания пътник на
рамката на велосипеда пред себе си. Според заключението на повторната експертиза
местоположението на пътника ПД И., превозван на рамката на велосипеда пред тялото на
велосипедиста И. К. Н., е възпрепятствало видимостта на велосипедиста към кръстовището
и е влошавало равновесното устойчиво движение на велосипеда.
Водачът на автомобила е отнел полагащото се предимство на дясно стоящия на
равнозначно кръстовище велосипедист, както и не е бил достатъчно внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесните пътни превозни средства. От друга страна, водачът на л.а. е бил длъжен при
приближаване към кръстовището да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне движещия се велосипедист (приближаващ от дясната му
страна), който има предимство за преминаване.
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалия-ищеца телесни
увреждания в хода на делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,
неоспорена от страните, която съдът цени, като обективна и компетентно изготвена,
кореспондираща с приложените писмени доказателства.
От заключението на СМЕ на Д-р И. К.,изготвено на база приложените с ИМ писмени
доказателства се установява, че вследствие на процесното ПТП на 30.10.2023г. ищецът И. К.
Н. е получил счупване на лявата подбедрица, като е установена фрактура на костите
образуващи подбедрицата- тибия и фибула/голям и малък пищял/с разместване на
фрагментите. Налице е причинно-следствена връзка между получената травма и
настъпилото ПТП. На ищеца е причинено трайно ограничение на движенията на левия
долен крайник, болки и страдания.
В хронологичен порядък ищецът е провел следното лечение на фрактурата:
Първоначална диагностика и първа помощ му е била оказана в Спешен Център на МБАЛ
***. На левия долен крайник е поставена гипсова имобилизация и е насочен за оперативно
лечение. На 01.11.23 год. постъпва за продължаване на лечението в Клиника по ортопедия и
травматология в УМБАЛ“ ***“. На 02.11.23 год. след съответна подготовка е извършена
оперативна интервенция за стабилизация на фрактурата посредством интрамедуларен
заключващ пирон. На 07.11.23 год. пострадалия е изписан от лечебното заведение, като са
му дадени препоръки за спазване на ХДР и по-нататъшно лечение, включително и
антикоагулантна терапия.
На 05.12.23 год. е извършен контролен преглед в „***“ с извършване на рьо графия на
лява подбедрица. На 08.01.24 год. отново е приет в „***“ поради болки в подбедрицата, при
7
което е екстрахиран статичен винт с цел динамизация. Изписан на 11.01.24 год. с указания
да спазва ХДР, рехабилитация и антикоагулантна терапия.
Съгласно заключението лечението е проведено в срок, адекватно и е завършило по
най-благоприятния начин. Провеждана е антикоагулантна терапия. Пострадалият се е
възстановил от получената травма и няма данни за усложнения.
Вещото лице при разпита в съдебно заседание посочва, че ищецът не би могъл да
изпълнява тежък физически труд, продължително натоварване, възможно е да получава
периодично болки, като трябва да се съобразява в бъдеще с това счупване, което има.
Възстановяването при ищеца е продължило около шест месеца.
По отношение на „мозъчното сътресение“ вещото лице в експертното заключение
посочва, че в амбулаторния лист е посочена диагноза:Мозъчно сътресение, без да се отчетат
патологични промени в общото състояние при ищеца. Предписано е Парацетамол при
нужда. Препоръчано е извършване на КТ/скенер/ на глава. На 14.11.23 год. е извършено КТ
изследване на главен мозък, гръден кош и бял дроб и цервикален сегмент на гр.стълб.
Вещото лице е констатирало, че никъде не са открити и отразени патологични промени,
липсват данни за контузия на главата при първичния преглед в Спешният център и в
епикризите от болничното заведение, където е лекуван ищецът. При прегледа от невролог 10
дни след злополуката и лечението пострадалият-ищецът е заявил, че не помни дали е ударил
главата си. На направените впоследствие КТ изследвания няма данни за увреждане на
мозъка.
Следователно при тези данни съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че
вследствие на ПТП е получил „мозъчно сътресение“.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката ВАА Свидетелката заявява, че видяла ищеца на следващия ден
след ПТП в дома му.Същият лежал и имал болки. За *** ищецът тръгнали два дни след ПТП,
когато намерили кола. Бил опериран. След това отново го видяла, в дома му. Ходел на
превръзки, на вадене на конци. Направили му и втора операция. Посочва, че около два
месеца ищецът бил на легло, лекарите препоръчвали да се изправя по малко, но той не
можел. Не можел да се движи изобщо. Според свидетелката ищецът два месеца дори не се е
къпал. След втория месец започнал да се движи с патерици, но се нуждаел от помощ при
изправяне. Ищецът се оплаквал от болки в крака и в гръдния кош. Приемал обезболяващи и
течен аналгин. Към момента /свидетелката им предвид към датата на съдебното заседание/
ищецът ходи без патерици, но не можел да работи както преди. Отказвал по-тежката работа.
Още изпитвал болки в крака, когато стои повече изправен. Според свидетелката ищецът
около месец се придвижвал с патерици. Леко накуцвал и отслабнал много. Свидетелката
заявява, че познавал майката на ищеца него познава от катастрофата. Майката на ищеца не
можела да чете. След катастрофата, на два-три дни, свидетелката ходела в дома им да
проверява лекарствата. Свидетелката посочва, че за ищеца се грижели майка му и жената на
8
брат му, те двете го подпомагали.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП и въведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия- ищеца по делото е
разпитан свидетеля В. Г. Н. – водач на процесния лек автомобил. Свидетелят заявява, че на
30.10.2023г. около 19:30 часа тръгнал за работа по-рано защото вече било тъмно. На едно
кръстовище се огледал и не видял никой, тръгнал и с тръгването изтропало нещо. Помислил,
че е някое животно. Фаровете работели. Погледнал наляво и надясно и нищо не видял.
Спрял, слязъл от колата и видял две деца отпред. Уплашил се, изгасил колата. Не знае от
къде дошли тези деца. Попитал ги дали могат да станат, а те казали, че не могат. Обадил се
на 112 и съобщил за станалото произшествие. Свидетелят сочи, че е от с. ***. Познава
момчета бегло. Виждал ги е и след ПТП, като посочва, че И. накуцвал. Наскоро/свидетелят
има предвид датата на съдебното заседание/ го видял и същият ходел нормално. Сочи, че
двете момчета се возели на колело без светлини. Карал колата леко. Ударили са се отстрани,
или в калника, или в гумата, станало за секунда. Ударили се отстрани и след това паднали на
капака на колата. Свидетелят тръгнал направо, а те идвали от дясната му страна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение на частта от показанията
на свидетеля Н., в които същият сочи, че е спрял на процесното кръстовище и се е огледал,
тъй като противоречат на споразумението по АНД№ 1164/2024г. на РС-*** и заключението
на САТЕ, че при настъпване на ПТП се е движел със скорост 29 км.ч., както и че
кръстовището не е осветено, който факт също противоречи на изготвения при огледа на
местопроизшествнието албум и на САТЕ . Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и са
свързани с техни лични, непосредствени впечатления.
От приетите по делото писмени доказателства, приложени към исковата молба се
установява, че за лечението на получените травми от процесното ПТП ищецът е направил
следните разходи:
С Фактура №**********/07.11.2023. и касов бон към същата се е наложило за
операцията в УМБАЛСМ „***” - гр.*** да закупил заключващ титаниев пирон – титаниев
комплект с винтове на стойност 2 160,00лв.; с Фактура №**********/07.11.2023. и касов
бон към същата закупил лекарства на обща стойност 84,47лв.; с Фактура
№**********/15.11.2023 г.., и касови бонове към същата ищецът заплатил медецински
услуги извършени в МЦ“***“ЕООД-*** – компютърна аксиална томография,
ренгенография, КАТ на глава, ортопедична превръзка на обща стойност 340лв.; с Фактура
№ **********/20.11.2023 г.., и касов бон към същата ищецът заплатил медицинска
услуга-снемане на медицински конци, извършена в МЦ“***“ЕООД-*** на стойност 50лв.; с
Фактура № **********/07.12.2023г. и касов бон към същата закупил лекарства на обща
стойност 115,81лв.
9
Или общо от представените писмени доказателства се установява, че за лечението си
на травмите от процесното ПТП ищецът е направил общо разходи на стойност 2750,28 лв./
две хиляди седемстотин и петдесет лева и двадесет и осем стотинки/.
При тези данни *** достигна до следните изводи:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
Между страните не е спорно, че на 02.01.2024г. ищецът е предявил извънсъдебна
претенция пред ответното дружество, съгласно чл.380 КЗ, признато обстоятелство от
ответната страна с отговора на исковата молба. Законоустановения тримесечен срок по чл.
496, ал.1 от КЗ за произнасяне на ответното застрахователно дружество е изтекъл на
03.04.2024г.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя – прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство с доклада по делото. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинИ. произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, заключенията на двете САТЕ
и СМЕ и от влязлото в сила на 10.09.2024г. споразумение от същата дата, по АНД №
1165/2024 г. по описа на РС-*** се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
На основание чл. 413, ал. 3 във вр. с ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
10
влязлото в сила определение с което е одобрено споразумението по АНД № 1165/2024 г. на
РС-*** е задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Съгласно т.15 от Тълкувателно решение №6/2012 г.от 06.11.2013 г. на ВКС ОСГТК,
решението по чл.78а НК , с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение
на влязла в сила присъда. Следователно и при отчитане на обективните и субективни
предели на одобреното споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете
силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че водачът на лекия автомобил В. Г. Н. е
извършил деянието – причинил е процесното ПТП, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в
одобреното споразумение на наказателния съд увреждания - счупване на тялото на ляв
голям пищял, довело да трайно затруднение движението на долния ляв крайник,
представляваща средна телесна повреда. Доколкото тези увреждания са елемент от
престъпния състав на престъплението , то силата на присъдено нещо на одобреното
споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за
гражданския съд. Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на
горепосочената дата, на ищеца са причинени описаните травматични увреждания.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид изложеното, спорът между страните се концентрира до размера на
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди,
както и по отношение на наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е направил
възражение за съпричиняване, от страна на ищеца, че е управлявал велосипед без да е бил
снабден с нужните светлини и в нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДвП, като е представлявал
препятствие на пътя, което водачът на лекия автомобил не е можел да възприеме
своевременно и да предотврати транспортния инцидент. Велосипедът е бил с неизправни
спирачки и изправен звънец или друг звуков сигнал - нарушение на чл. 14 от ППЗДвП.
Ищецът, управлявайки велосипеда е превозвал на рамката на същия и лицето ПД И., в
нарушение на забраната въведена в чл. 141, т. 4 от ППЗДвП.
11
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпИ.
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 20б/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г.
о. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС
№ 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпИ. вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението
на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
Съгласно заключенията на автотехническите експертизи причините за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка е поведението и на двамата участници –
велосипедиста/ищеца/ и водача на лекия автомобил.
Видно от заключенията на двете САТЕ велосипедът управляван от ищеца в тъмната
част на денонощието не е бил надлежно сигнализиран – без устройство за излъчване на бяла
или жълта добре различима светлина отпред, доколкото е установено, че наличният фар на
колелото не е работел, липсвали са задължителните светлоотразителни елементи на
предното и задното колело, т.е. ищецът е бил в нарушение на чл.79,т.3 от ЗДвП и на чл.14,
т.3 и т.4 от ППЗДвП. Ищецът е бил без светлоотразителна жилетка в нарушение на чл.80,т.1
от ЗДвП.
На следващо място е превозвал пътник на рамката на велосипеда пред себе си, а
именно лицето ПД И. в нарушение на забраната за това въведена в чл.81,т.4 от ЗДвП и
чл.141,т.4 от ППЗДвП, съгласно които норми на водача на велосипед е забранено да превозва
предмети, които пречат на управлението на велосипеда или създават опасности или пречки
за другите участници в движението.
Съгласно първоначалната САТЕ наближавайки нерегулираното равнозначно
кръстовище движещия се по *** велосипедист-ищеца е с предимство като дясно стоящ, но е
имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил управляван от водача В. Н.,
като опасност от ПТП и да предотврати неговото настъпване.От друга страна водачът на л.а.
Н. е нямал възможност да възприеме идващото от дясно превозно средствно-велосипед,
поради факта, че велосипедиста е навлязъл странично от дясно - на ляво в опасната му за
12
спиране зона,като не е имал никакви обозначителни знаци и на практика е бил невидим за
останалите участници в движението.
Видно от заключението на повторната САТЕ местоположението на превозваното на
рамката на велосипеда лице- ПД И. пред тялото на велосипедиста-ищеца е възпрепятствало
видимостта му към кръстовището и е влошавало равновесното устойчиво движение на
велосипеда, който е бил и технически неизправен-без фар и светлоотразителни ленти на
преден и заден калник, без използване на светлоотразителна жилетка, поради което е бил
невидим за останалите участници в движението-в случая водача на лекия автомобил, с оглед
на обстоятелството,че движението му се осъществява през тъмната част на денонощието.
Водачът на автомобила е допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата, като е отнел полагащото се предимство на дясно стоящия на равнозначно
кръстовище велосипедист-ищеца,но той не е имал реална възможност да регистрира
присъствието на велосипедиста в дясно на движението му.
Внимателният анализ на споменатите по-горе факти обосновава извода, че
пострадалия велосипедист е допуснал няколко груби нарушения на правилата за движение,
довели до значително увеличение на благоприятстващи факти за настъпването на ПТП, като
се отчита факта, че се е движил през тъмната част на денонощието без светлини и без
светлоотразители на велосипеда, както и без светлоотразителна жилетка, като освен това е
превозвал на рамката на колелото пред него трето лице, което е ограничило видимостта му,
както и устойчивото му движение. Всички тези нарушения са повлияли изключително
негативно за настъпване на ПТП /понеже велосипедистът и велосипедът са трудно
възприемчиви и не са видими в тъмнината/ и от възникване на удар при контакт /понеже
велосипедистът се е движил бързо /с 17 км/ч/ и без светлинни устройства и
светлоотразителни елементи.
Поведението на пострадалия е не само незаконосъобразно, но и твърде укоримо от
гледна точка на житейския разум, тъй като той сам се е поставил в ситуация на повишена
опасност, предприемайки напълно неоправдан риск за здравето и живота си, както и на
превозваното лице. Грубите нарушения, които пострадалия-ищец е допуснал мотивират
извода за висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, чиито
обем съдът преценява на 80 %.
Останалите възражения за съпричиняване - че велосипедът е бил с неизправни
спирачки и неизправен звънец или друг звуков сигнал - нарушение на чл. 14, т.1 и т.2 от
ППЗДвП, съдът приема за недоказано от страна на ответника.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедли***тта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
13
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедли***т" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от
30 000 лв./тридесет хиляди лева/, която сума следва да бъде намалена на основание чл.51, ал.
2 ЗЗД с размера на приетото съпричиняване от 80 % или със сумата от 24000 лв./двадесет и
четири хиляди лева/. С оглед на това предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да
бъде уважен за сумата от 6 000 лв. и отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до сумата от 40
000 лв./четиридесет хиляди лева/, като неоснователен.
При определяне на този размер съдът съобрази видът на травмата, а именно ,че
вследствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял счупване на лявата подбедрица -
фрактура на костите образуващи подбедрицата- тибия и фибула/голям и малък пищял/с
разместване на фрагментите. Травматичното увреждане е довело до трайно затруднение
движението на долния ляв крайник и е причинило на ищеца болки и страдания. Видно от
заключението на СМЕ и приложените писмени доказателства/медицинска документация/ за
възстановяване от травмата на ищеца са извършени две оперативни интервенции в УМБАЛ“
***“. Първата е извършена на 02.11.2023 год. за стабилизация на фрактурата посредством
интрамедуларен заключващ пирон. Поради болки в подбедрицата на 08.01.24 год. е
извършена втората оперативна интервенция при която е екстрахиран статичен винт с цел
динамизация.
Вещото лице посочва, че лечението е било адекватно, ищецът е спазил ХДР и
антикоагулантна терапия, а възстановяването при ищеца е продължило около шест месеца.
Ищецът не се е явил за преглед при ВЛ,както е било определено от съда,поради което
д-р К. няма преки впечатления от здра***ловното състояние на ищеца към момента на
изготвяне на заключението по съдебно-медицинската експертиза,а същата е изготвена на
база писмените доказателства по делото.
От медицинските документи вещото лице не е установило при ищеца да са настъпили
усложнения, към датата на заключението, но при разпита в съдебно заседание посочва, че
ищецът не би могъл да изпълнява тежък физически труд, продължително натоварване,
възможно е да получава периодически болки, като трябва да се съобразява в бъдеще с това
счупване, което има. В тази насока съдът съобрази и възрастта на ищеца, който е само на
21г.
14
Разпитаната по делото свидетелка установява, че ищецът след ПТП изпитвал силни
болки. Около два месеца не можел да се движи и бил подпомаган в ежедневното си
обслужване от майка си и снаха си-съпругата на брат му. След това около месец ползвал
помощни средства за придвижване-патерици. Приемал обезболяващи за облекчаване на
болките.
Житейски логично е, че възстановителния период след такава фрактура е бил
съпроводен с болки, страдания и неудобства-ограничение в ежедневното обслужване в бита,
но към настоящият момент ищецът е възстановен.
Искът за имуществени вреди е доказан, съобразно представените и обсъдени по-горе
писмени доказателства и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 2750,28 лв./две
хиляди седемстотин и петдесет лева и двадесет и осем стотинки/.
По отношение на претенция за присъждане на законна лихва за забава върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 04.04.2024г.- датата на
изтичане на законоустановения тримесечен срок до окончателно изплащане на сумите, съдът
намира за основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за
които той отговаря пред увреденото лице, считано от най ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва
(застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429, ал. 2 КЗ при
спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от застрахователното покрие по
ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази задължителна застраховка обезщетение на
увредените лица.
В случая ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответника на
02.01.2024г., но доколкото е отправила искане до съда за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, счита от по-късна дата – 04.04.2024г. то и законната лихва върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди
считано от заявената с исковата молба дата - 04.04.2024г. до окончателно изплащане на
сумите.
По разноските в процеса:
15
Съдът констатира, че с Определение №225 от 13.05.2024г. по настоящото дело
ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на
200лв. – платен депозит за повторна САТЕ, следователно на същият следва да се присъди
сумата от 40.94лв.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 13.11.2024 г. адвокат
Й. Г. Д. е осъществил безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Й. Г. Д. възнаграждение, определено от съда в размер на 1000лв.
За да определи адвокатското възнаграждение в горния размер съдът съобрази
задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
C438/22, съгласно което съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004
г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, вкл. когато присъжда възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.
Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват
съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват
материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на делото, количеството
извършена работа.
За да определи посочения по-горе размер на адвокатското възнаграждение съдът
съобрази общия размер на уважената част от исковете - 8 750.28лв.. На следващо място
адв.Д. е проявил процесуална активност – изготвил е исковата молба, извършил е множество
процесуални действия за събиране на доказателства и лично явяване в съдебно заседание,
като положения от адвоката труд следва да се оцени справедливо, а цитираната наредба е
единствено за ориентир в тази насока.
Ответникът е направил разноски в размер на 1050 лв. за депозит вещи лица и
свидетел, както и юрисконскултско възнаграждение в размер на 360 лв., определено по реда
на чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер на 1410 лв., от
която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 1121.40 лв., съобразно отхвърлената част от исковете /34
000 лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - *** държавна такса в размер на 350,01 лв., съобразно уважената
16
част от исковете.
Водим от горното, *** окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
на И. К. Н. с ЕГН: ********** от с. ***, обл.*** със съдебен адрес гр.***, ***, *** сума в
размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 30.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2024 г. до окончателното
издължаване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 6000 лв. до предявената сума от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД на И. К. Н. с ЕГН: ********** от с. ***, обл.*** със съдебен адрес гр.***, ***,
*** сума в размер на 2 750.28 лв. /две хиляди седемстотин и петдесет лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които
са в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 30.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.04.2024 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв.Й. Г. Д. от АК-*** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в размер на
1000.00 лева /хиляда лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Окръжен съд-***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 350,01
лв./триста и петдесет лева и 1 ст./ – държавна такса, върху уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА И. К. Н. с ЕГН: ********** от с. ***, обл.*** със съдебен адрес гр.***,
***, ***, да заплати на ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
17
сумата в общ размер на 1 121.40 лв./хиляда сто двадесет и един лева и 40ст./,
представляваща разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-*** с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
18