№ 225
гр. Ихтиман, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20221840100989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН, подадена от Г. И. А. в качеството
на лице, пострадало от насилие, осъществено от брат му – ответникът К. И.
А.. Твърдят се извършени актове на физическо и психическо насилие.
Ответникът оспорва фактическите твърдения изложени в молбата. Не
признава да е извършил описаните актове. Оспорва молбата от правна страна,
като счита, че осъществените от него деяния не представляват актове на
домашно насилие. Твърди, че са мотивирани от поведението на молителя Г.
А., който отказвал да напусне стаята, която обитава и да се премести да живее
на неговия наследствен етаж.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Ответникът е брат на молителя, поради което съдът, приема че е подадена от
лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1
ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е
активна и пасивна легитимация на страните, поради което е допустима.
По основателността:
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са братя. Живеят на втория етаж от къща, находяща
се в с. ****, общ. Ихтиман, собственост на родителите им. Преди смъртта на
баща им, същият чрез жребий разпределил ползването на къщата, като било
определено, че първият ще се използва от него и съпругата му – свид. А.а,
вторият от ответника К. А. и третият от молителя Г. А.. Въпреки
разпределението и след смъртта на бащата на страните, молителят Г. А.
продължил да живее в стая на втория етаж от къщата. През 2022 г. ответникът
К. А. започнал ремонт на втория етаж и приканил молителя Г. А. да освободи
ползваната от него стая на втория етаж. Последният не изпълнил молбата,
което станало повод за влошаване на отношенията им.
На 22.10.2022 г. ответникът нанесъл два удара на молителя, вследствие
на което му причинил кръвонасядания на лява мишница и на гърба в ляво.
Отправил обиди и заплахи. За скандала пострадалият подал сигнал до РУ-
Ихтиман, като на място били изпратени полицейски служители, които снели
сведение от молителя и съставили докладна записка. Молителят Г. А. бил
прегледан в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и било изготвено
съдебномедицинско удостоверение № 787/2022 г.
За случилото се молителят Г. А. депозирал жалба в РУ- Ихтиман с вх.
№ УРИ 274 000-3412/23.10.2020 г.
На 25.10.2022 г. ответникът К. А. заключил вратата на етажа, на който
се намира обитаваната от молителя Г. А.. Молителят бил в стаята си и не
могъл да излезе от къщата. Обадил се в РУ – Ихтиман и след посещение на
полицейските служители, ответникът К. А. отключил етажа, като дал
обяснение, че когато заключвал, не е знаел, че молителят Г. А. е вътре.
На 26.10.2022 г. ответникът К. А. заключил стаята, обитавана от
молителя Г. А.. Когато той се прибрал в дома си нямал достъп до стаята и до
личните си вещи, за което подал сигнал до РУ – Ихтиман. Сигналът бил
посетен от полицейски служители. Те изготвили докладна записка и снели
обяснения от молителите в производството.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства - Съдебно медицинско удостоверение № 787/2022 г., 2 бр.
жалби, депозирани в РП – Самоков, ТО – Ихтиман, обяснения, обективирани
2
във формуляр по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗСВ, сведение от К. А. от 19.11.2022 г.,
докладна записка от 26.10.2022 г., сведение от Г. А. от 26.10.2022 г.. докладна
записка от 22.10.2022 г., докладна записка от 25.10.2022 г., сведение от Г. А.
от 25.10.2022 г., сведение от К. А. от 25.10.2022 г., протокол за полицейско
предупреждение от 25.10.2022 г. и показанията на свид. *** А.а (частично).
Изброените доказателства са непротиворечиви, логични,
взаимнодопълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани. От тях
съдът намира за установени възприетите фактически обстоятелства. Те
несъмнено разкриват трите деяния, осъществени на 22-ри, 25-и и 26-и
октомври 2022 г. Липсват доказателства, които да ги оборват. За такива не
могат да бъдат възприети показанията на свид. А.а – майка на страните. Те
следва да бъдат преценявани с оглед всички доказателства по делото, предвид
възможната й заинтересованост от изхода на делото. Свид. А.а също излага за
обтегнати взаимоотношения между двамата братя, които се изразявали в
размяна на обиди във връзка с ползването на втория етаж, но твърди, че не е
възприемала актове на физическо насилие. От една страна това, че не е
възприемала не означава, че такова не е имало. От друга
съдебномедицинското удостоверение доказва несъмнено, че спрямо молителя
Г. А. е осъществена физическа интервенция. От същото е видно, че
съобщеният от него механизъм съответства на вида на увреждането. При това
положение, като се вземе предвид тази декларация, както и всички писмени
доказателства (обяснения, сведения, докладни записки), то може да се
направи извод, че се касае до акт на физическо насилие, осъществен именно
от ответника.
Прави впечатление, че свидетелката не съобщава нищо в показанията си
за случилото се на 25-и 26-и октомври. Това са значими събития, доколкото в
рамките на два последователни дни молителят първоначално е останал
заключен на етажа, без възможност да излиза, а впоследствие стаята му е била
заключена и не е могъл да се прибере. И двата пъти къщата е посетена от
полицейски служители. Доколкото, както самата свид. А.а излага, е
пенсионер и си стои вкъщи, е невъзможно да не разбере поне за един от двата
случая със сина й Г. А. и за посещението на полицейските органи. Ето защо
съставът на съда приема, че показанията й следва да бъдат кредитирани само,
доколкото не влизат в противоречие с останалите писмени доказателства,
3
като не им се дава вяра в частта, в която по същество твърди, че сериозни
конфликти между страните не е имало.
Съдът, намира че поведението на молителя съставлява актове на
домашно психическо и физическо насилие, изразяващи се в отправяне на
удари, обиди, заплахи, заключването на молителя на етажа, който обитава, а
впоследствие на стаята, която обитава в периода 22-ри-26-и октомври 2022 г.
Нанасянето на удари е акт на физическо насилие, а останалите деяние
акт на психическо насилие. Без значение, че се коренят в ползването на стая
на втория етаж от семейната къща, те насочени са към причиняване на
негативни емоции, засягане на личната неприкосновеност и свобода на
молителя Г. А.. От начина на извършването им се извежда стремежът на
ответника да демонстрира доминантно поведение и да подчини своя брат.
Подобно поведение противоречи на добрите нрави и надхвърля границите на
нормалното житейско поведение. Чрез извършеното ответникът еднозначно
демонстрира арогантност, стремеж за надмощие, обективиран в опит за
разрешаване на спорове по неправомерен начин – чрез насилие, както и пълно
незачитане на общоприетото в обществото поведение. Само ден, след като е
бил предупреден от полицейски служители във връзка с това, че е заключил
брат си на етажа, той отново е прибегнал до сходни мерки, като този път е
заключил стаята му и го е лишил от възможност да се прибере в дома си.
Трите деяния сочат на системност – осъществени са в рамките са само четири
дни. Всичко това налага в правната сфера на ответника да се интервенира
чрез мерките по ЗЗДН, тъй като поведението му е несъответно на същия
закон.
Не се споделя възражението на ответника, че подобни актове не
представляват домашно насилие, тъй като това становище противоречи на
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН. Обстоятелството, че молителят ползва стаят от
втория етаж не може да бъде оправдателна причина за подобно поведение.
Общоприетите норми на поведение и българското законодателство изискват
друг тип реакция, като спорът може да бъде разрешен единствено по
гражданскоправен път – чрез разпределение на ползването или съдебна делба,
но не и чрез насилие физическо и психическо. Ето защо, съдът намира
молбата за основателна.
По отношение на мерките за защита:
4
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящият случай подходяща за осъществяване на защита на
молителя се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: да се задължи
нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие. Касае се за
първи документиран акт на домашно насилие, дължащ се вероятно на ниската
правна култура на ответника. Интензитетът на насилието не е твърде висок,
доколкото се касае до един акт на физическо и три акта психическо насилие.
Ангажирането на наказателна отговорност при неспазване на определената
мярка, по мнение на настоящия състав, би имала достатъчно силен
превантивен ефект за постигане на целите на ЗЗДН – преустановяване
занапред актовете на насилие. Принципно положение е срещу дееца да се
интервенира в минимално необходима степен за постигане на законовите
цели. Ето защо други кумулативни мерки не следва да се налагат.
По разноските:
Предвид изхода на делото за сметка на нарушителя на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН следва да се възложат разходите за държавна такса за
образуваното гражданско производство, възлизащи в размер на 25 лева,
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу К.
И. А., ЕГН: **********, с адрес: с. ****, като му НАЛАГА мярка за защита
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Г. И. А., ЕГН:
**********, считано от датата на издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. И. А., че при
5
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН: **********, с адрес: с. ****, да заплати по
сметка на РС – Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
7-дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6