Р Е Ш Е Н И Е №
260592
27.04.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На
31.03.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 592 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано по въззивна жалба подадена от
К.А.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.К.-Б., против решение № 260028/
05.01.2021г. постановено по гр.д.№ 4356/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – І гр.с., с което са отхвърлени предявените от нея срещу „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ да бъде признато за незаконно
и отменено уволнението й извършено със
Заповед № 012-ЧР/17.03.2020 г., с която
й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ; да бъде възстановена на
предишната работа и за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останала без работа за периода от 17.03.2020г. до
08.05.2020г. в размер на 2185,80 лева
Оплакването на въззивницата е за
неправилност на обжалваното решение на РС-Пловдив, поради допуснато нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Според въззивницата работодателят е нарушил процедурата по чл.193 от КТ , тъй като е била принудена да даде обяснения по случая в състояние на стрес , под натиск и заплаха
упражнени върху нея от регионалния
мениджър на предприятието. В такова
състояние тя е била принудена да даде измислени обяснения за отмаркирани от нея стоки и неиздаване на касови бележки, с
които обяснение тя вече не е съгласна. Поддържа , че преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят не е изследвал в пълнота фактическата обстановка , като не е отчел ,
че за четиримесечния период на ревизия, констатирала липси в размер на 814,18
лева, в обекта са работили и други
материалноотговорни лица. Поддържа, че първоинстанционния съд необосновано е
приел, че е извършила посочените в заповедта нарушения , въз основа на изготвения от работодателя видеозапис, тъй
като не са ангажирани доказателства
същият да е автентичен. Твърди, че е била нарушена и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от КТ, като при определяне на вида на дисциплинарното наказание,
работодателят не е отчел, че през периода на съществувалото между страните
трудово правоотношение, не е била дисциплинарно наказвана. Поддържа, че в представената по делото справка за отмаркиране на стоки, освен нейното име
фигурират имената на всички служители на обекта, което обстоятелство налагало
извод, че това е практика в обектите на дружеството. По
тези изложени съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение на
РС-Пловдив и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ
бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си юрисконсулт С., е депозирала отговор, с който е оспорила
жалбата, с наведени подробни доводи за неоснователност на всяко от оплакванията
на въззивницата. Изложени са съображения, според които решението на ПРС е
правилно и законосъобразно, постановено след правилна оценка на събраните по делото доказателства. Искането
на работодателя е за потвърждаване на решението на РС-Пловдив и за присъждане
на разноските във въззивното производство.
Настоящият съдебен състав на
ОС-Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, ОС-Пловдив намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.269, ал. 1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът е сезиран
с обективно кумулативно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К.А.Б., ЕГН ********** против
„ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* , за признаване за незаконно и отмяна на
наложено от работодателя със Заповед № 012-ЧР/17.03.2020
г. дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, възстановяване на ищцата на предишната работа и присъждане на обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ за период от
17.03.2020г. до 08.05.2020г. в размер на 2185,80
лева.
От фактическа
страна e безспорно по делото , че между
страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което
ищцата е заемала длъжността „****“ на обект-бензиностанция Б18 Пловдив, Карловско шосе.
Видно от подписаната
от ищцата на 07.03.2017г. длъжностна характеристика /л.59-61 от
първоинстанционното дело/, като основни трудови задължения са й били вменени от
работодателя: да заприходява получените стоки, води отчет за реализацията им по
определените от счетоводството цени и отчита приходите по установения вътрешен
ред. В документа е удостоверено от ищцата, че е запозната с основната
нормативна база, сред които Стандартите за управление и експлоатация на
бензиностанциите от системата на „Лукойл България“ ЕООД, както и с Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Със заповед на
работодателя № 012-ЧР/17.03.2020 г., на К.А.Б. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда.
За да
постанови наложеното дисциплинарно наказание, в заповедта за уволнение е
посочено от работодателя, че при извършена на 04.02.2020г. в бензиностанцията проверка
, било констатирано от управителя, че
през периода 24.11.2019г. - 26.01.2020г. служителят неправомерно е отмаркирал
заплатени от клиента стоки, без да издаде
касова бележка за покупката на приблизителна стойност от 682 лева.Според
посоченото в заповедта тези нарушения
съставляват злоупотреба с доверието на
работодателя и са извършени от работника с цел присвояване
на средствата, получени от клиентите.
Заповедта
е издадена след връчена на работника на 12.03.2020 г. покана за изискване на
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.В
представените писмени обяснения от същата дата , К.Б. е признала, че е извършвала посоченото в
заповедта за уволнение отмаркиране на заплатени от клиента стоки. Посочила е , че
поръчаните от клиенти кафета и други производни
са били отмаркирани, за да бъдат маркирани други липсващи в обекта
стоки. Парите от отмаркираните стоки били
събирани в отделен плик за покриване на
липси със знанието на управителя на бензиностанцията.
Служителката
поддържа, че признанието й е опорочено , тъй като е дадено след упражнена върху
нея принуда и заплаха от представител на работодателя.
Съгласно
чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е
изцяло в тежест на работника, в който смисъл
е трайната практика на ВКС- решение № 6/08.02.2019 г. по гр. дело № 1659/2018
г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; в същия смисъл са и решение № 239/21.05.2012 г.
по гр. д. № 799/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 235/04.10.2017 г.
по гр. д. № 4531/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 185/16.06.2016 г.
по гр. д. № 846/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
По делото не
са събрани доказателства, от които да се установява твърдението на ищцата за
недобросъвестност на ответника при упражняване правото му на уволнение, в т.ч.
да е била принуждавана да даде писмени обяснения с посоченото съдържание, както
и да е била заплашвана, в случай, че не се съгласи.Същевременно от показанията
на разпитаните по делото свидетели Я.Е.,
служител в ответното предприятие до м.06.2020г. и Г.М. –регионален мениджър в „Лукойл-България“ЕООД,
се установява, че обясненията от ищцата
са били поискани в спокойна обстановка , след представяне на необходимите документи и даване на
информация за вменените й нарушения.На ищцата й е било дадено достатъчно
време, за да състави своите писмени обяснения, като й е разяснено, че това може
да се случи и в тридневен срок от получаването на поканата. Съдът намира, че следва да се кредитира показанията на посочените свидетели като последователни , непосредствени и логични в
частта им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от насрещната
страна. Действително в показанията на свидетелката А.Д., разпитана по почин на
ищцата , се съдържат твърдения , че при поискване на писмените обяснения
представителят на работодателя им е казал
да побързат , че за него са виновни и са
крали, но посоченото от свидетелката
поведение на представителя на работодателя, не може да се приеме от съда ,
че е деформирало нормалния процес на
сформиране на волята у ищцата. Същевременно показанията на свидетелката Д. не могат
да бъдат приети и ценени от съда
като правдиви и достоверни, тъй като между нея и ответника е налице висящ съдебен спор за незаконност на
дисциплинарното й уволнение за идентични нарушения на трудовата дисциплина.
Така с насрещното си, макар и
непълно, доказване ответникът, без да носи такова задължение, е разколебал
достоверността на твърденията на ищеца, внасяйки съмнение относно осъществяването
на заявените от него положителни факти и така е ограничила неговото главно доказване до непълно, поради
което то не е постигнало своето предназначение.
Признанието по
реда на чл.193, ал.1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е
наложено дисциплинарното наказание е извънсъдебно изявление на работника или
служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него
факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл.193,
ал.1 КТ се основава на неизгодността съобразно правилото: “scriptum pro
scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Съществуващата обаче възможност
извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го
преценява с оглед всички обстоятелства по делото, в който смисъл е Решение № 649 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 280/2009 г., IV г. о.
В този порядък
следва да се посочи, че и от приобщения
по делото доказателствен материал, се установява ищцата да е извършила вменените й нарушения на
трудовата дисциплина.Видно от представените по делото от работодателя
справки, през посочения в заповедта за
уволнение периода 24.11.2019г. - 26.01.2020г., ищцата е отмаркирала стоки в търговски обект
на ответното дружество , с посочени от работодателя точни дата, час и наименование на артикулите.
Отмаркирането
на стоки от ищцата и не издаване на касови бележки за
продадените артикули е установено по делото и от извършения от
първоинстанционния съд по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК
оглед на съдържанието на приет като веществено доказателство видеозапис на оптичен диск-CD.Същият е снет от
видеокамерите монтирани на бензиностанцията, в която е работила ищцата и чиято автентичност не е оспорена своевременно в първоинстанционното
производство, а едва с въззивната жалба,
което оспорване се явява преклудирано.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Г.М.-регионален мениджър по делото е
установено също, че при изпълнение на служебните си задължения ищцата е отмаркирала
вече продадени на клиентите стоки, не е издавала фискални бонове и заделяла
извън касата получените парични средства, които обстоятелства свидетелят е
установил при прегледа на видеозаписите на монтираните в обекта видеокамери.
Именно тези свои наблюдения, св. М. е обективирал в приетия по делото Констативен протокол от 16.03.2020г.,
в който са посочени конкретните дати и часове , в които К.Б.
отмаркира продадени на клиенти
кафе и закуски, не издава касов бон , като получените от продажбата суми
отделя в плик и чашка отстрани на касата.
Съвкупната
преценка на така събраните по делото
доказателствата обуславят несъмнен извод, че описаните в заповедта за
уволнение дисциплинарни нарушения са извършени от уволнения служител.
Същевременно извършените от работника действия – отмаркиране на вече продадени
на клиентите стоки, не издаване на фискални бонове и заделяне извън касата на
получените парични средства, съставляват нарушения на вменените с т. 3 от
длъжностната характеристика на ищцата задължения да заприходява получените
стоки, води отчет за реализацията им по определените от счетоводството цени и
отчита приходите по установения вътрешен ред. Неизпълнение на задължението за издавана на
фискална касова бележка при извършено и получено плащане в брой,
съставлява и нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ, вменена на ищцата за познаване и
прилагане при изпълнение на трудовите й задължения, и съставлява основание за прилагане
спрямо работодателя на принудителната административна мярка, включително запечатване на търговски обект. Неоснователни са твърденията на
жалбоподателката , че това е обичайна и
установена практика във всички обекти на ответното търговско дружество.
Противно не само на правната, но и житейска логика е, сумите, които са получени
от клиенти при маркиране и отмаркиране на стоки да не бъдат директно поставяни
в касата, а първо да бъдат заделяни и поставяни в плик. Подобно поведение противоречие и на разпоредбата на чл. 33 от Н-18/2006 г. на МФ,
изискваща всяка промяна в касовата наличност да бъде своевременно отчитана.
Същевременно по делото не са и събрани доказателства за това, че заделянето на
пари извън касата при отмаркиране на стоки е регулярна практика, нито се изяснява,
че ответното дружество задължава своите служители при отмаркиране на една стока
и маркиране на друга, да заделят извън касата получените от клиента парични
средства и да не издават фискален бон.
Така посочените и
извършените от ищцата нарушения на трудовите задължения, съставляват и дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 187, т.8 КТ-
злоупотреба с доверието на работодателя , тежестта на които и обстоятелствата,
при които са извършени дават основание за налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание. Без правно значение
за настоящия правен спор е дали в резултат на деянието от работника е
извлечена имотна облага и точният размер на щетата настъпила на работодателя ,
поради което молбата на жалбоподателката за насрочване на делото в открито
съдебно заседание и приемане като доказателство по делото на издадена от работодателя
заповед от 07.07.2020г. за констатирани
липси в обекта е неоснователна, тъй като няма пречка имуществената и
дисциплинарната отговорност да бъдат реализирани паралелно.Същевременно
злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието
(действие или бездействие) е извършено умишлено. Когато работникът или
служителят осъществява материално-отчетнически функции,както е в настоящия
случай, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата
на поведение за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на
материално-отчетническа дейност предпоставя една по-висока степен на оказаното
от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник или
служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира
поведение, при което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма
грижа за опазване на повереното му имуществото на работодателя. Когато
служителят, натоварен с материално-отчетнически функции, възползвайки се от
служебното си положение, допуска действия или бездействие в разрез със
задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно
нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно
уволнение. В същия смисъл са и
постановените Решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., IV
г. о., ГК, решение №
86/25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС.
От
гореизложеното следва изводът, че по делото е безспорно установено извършеното от работника дисциплинарно
нарушение, обективирано в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", което същевременно е достатъчно тежко, за да обуслови
прекратяване на трудовото правоотношение. Така наложеното дисциплинарно
наказание "дисциплинарно уволнение" се явява съразмерно и съответно
на констатираното съществено нарушение при извършваната от ищцата трудова
дейност. Посоченото обуславя законност на извършеното уволнение и съответно
неоснователност на заявените искови претенции за признаване за незаконно на
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна за възстановяване на предишната
работа и за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа.
Като
е стигнал до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.
При този изход на правния спор жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото търговско дружество сумата от 200
лева-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260028/ 05.01.2021г. постановено по гр.д.№ 4356/ 2020г. по описа на Пловдивски
районен съд – І гр.с.
ОСЪЖДА К.А.Б., ЕГН **********,
да заплати на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* , сумата 200 лева–
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.