НЧХД № 917/2016г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимия Р.А.Я. *** за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 09.11.2015г. в с.С., обл.Пазарджик е
причинил лека телесна повреда на З. К. А. от същото дело, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Подс.Р.Я.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като отказва да дава
обяснения по делото. В съдебно заседание същия е завил, че ще даде обяснения на
по-късен етап от процеса, но на последните две заседания след като е редовно
призован не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си, поради
което делото е приключило в негово отцъствие.
Защитата пледира за оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението.
Повереникът на тъжителя пледира за
осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск .
По
делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск предявен от пострадалата З. К. А. против подс.Р.А.Я. ***00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва считано от 09.11.2015г. до окончателното
изплащане на сумата и е конституирана пострадалата З. К. А. като граждански ищец по делото.
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
Подс.Р.А. е собственик на жилищна сграда и
дворно място в с.С.. Същия е на 82 години и живее сам, тъй като жена му е
починала . Същия живее в лянта кухня на двора, а семейството на сина му св.Ицко
А. живее в къщата. От дълги години повече от 15 между подс.Р.Я. и тъжителката З.А.
и нейния съпруг св.Ицко А. отношенията били влошени. Причината била съвместното
им съжителство в един имот, като непрекъснато имало спорове за заплащане на
ел.енергия, ползването на имота и др. През годините били подавани жалби и от
двете страни, като били предупреждавани от полицията да не се саморазправят. Поредния
инцидент се случил на 09.11.2015г. след обяд, когато тъжителката З.А. се
прибрала сама от полето, където работела и установила, че в къщата няма ток.
Тъй като имала фризер, в който съхранявала месо се притеснила да не се е
развалило и попитала свекъра си подс.Р.Я. защо не е платил тока. Така възникнал
скандал между двамата. Подс.Я. се нахвърлил върху тъжителката З.А., като я
бутнал на земята и започнал да я удря с ръце по лицето. Тъжителката викала
силно, тъй като изпитвала болка. Това привлякло вниманието на св.Асен Г., който
влязъл в двора и видял, че подс.Я. е с колене върху тялото на тъжителката и я
удря с юмруци по лицето. Св.Г. бутнал подс.Я. и той станал. Св.Г. помогнал на
тъжителката да стане, при което видял, че подс.Я. отишъл и взел от кухнята една
малка брадва. Още преди това след св.Г. в двора влязъл и св.Н.С., който
наблюдавал какво се случва. Св.Г. взел брадвата от подс.Я., който избягал в
неизвестна посока. След което св.Г. и св.С. помогнали на тъжителката да се
измие, тъй като имала кръв по носа и я сложили да се седне на един стол. След
известно време св.Ицко Димитров се прибрал в дома си и видял, че съпругата му е
подута и има следи от кръв по лицето. Попитал я какво се е случило и тя
отговорила, че е била бита от свекъра си подс.Я., който след това е избягал.
Вечерта тъжителката и съпругът и били посетени от служители на РУ на МВР, който
ги предупредили да не се саморазправят с подсъдимия. Един от полицаите бил св.Х.Ш..
На другия ден 10.11.2015г. тъжителката посетила съдебен лекар д-р Борис Пеев,
който извършил преглед на пострадалата и съставил СМУ № 212-І/2015г. В него
било описано, че при прегледа на З. К. А. *** се е установило следното : кръвонасядания
по лицето и охлузвания по гърдите. Гореописаните травматични увреждания са
получени в резултат на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата.
Всички травматични увреждания са причинили на пострадалата – разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от справката за съдимост на подс.Р.Я.,
е че същия не е осъждан.
Тъжителката З.А. подала тъжба в съда и било
образувано настоящото дело.
По
доказателствата :
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на свидетелят Асен Г., показанията на св.Н.С.,
показанията на св.Ицко А., показанията на св.Х.Ш. и писмените доказателства по
делото – справка за съдимост на подс.Я., СМУ № 212-І/2015г., копие от решение
по гр.дело № 3945/2015г. на ПРС, копие от решение по гр.дело № 353/2016г. по
описа на ПОС, както и гр.дело № 3945/2015г. по описа на ПРС.
Съдът
кредитира показанията на св.Асен Г. и Н.С., тъй като същите са очевидци на
случилото се и показанията им са последователни, непротиворечиви и се подкрепят
от показанията на св.Ицко А. и СМУ. Съдът дава вяра на показанията на св.Ицко А.,
тъй като същите се подкрепят от показанията на св.Асен Г. и Н.С., както и от
СМУ.
Съдът
кредитира показанията на св.Г., С. и А., тъй като същите се подкрепят от
писмените доказателства и по делото липсват доказателства, които да ги
опровергават.
Съдът
не дава вяра на твърденията на подс.Я., който изразява становище, че няма вина
за случилото се, тъй като същите се опровергават по категоричен начин от
показанията на св.Асен Г., Н.С. и Ицко А., както и от СМУ № 212-І/2015т.
От правна страна :
При така изложената и приета за
установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Р.А.Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като на 09.11.2015г. в с.С.,
обл.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на З. К. А. от същото дело,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна на тъжителката е
било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
изразяващо се в кръвонасядане по лицето и охлузвания по гърдите. Това обстоятелство
се установява от приетото по делото СМУ № 212 – І/2015г., което не е оспорено
от страните и съдът счита, че отразеното в него отговаря на истината. Съдът
счита, че в случая правилната правна квалификация на деянието е по чл.130 ал.1
от НК, тъй като в СМУ № 212-І/2015г. изрично е посочено, че на тъжителката е
било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна : подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представа за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия,
който е нанесъл удари по лицето на пострадалата, знаейки, че ще и причини
наранявания и е искал това .
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимия да
причини наранявания на пострадалата тъжителка.
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.Р.
Я. са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от НК, тъй като за
престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, при осъществяването на посоченото деяние не са причинени имуществени вреди, подс.Я. не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание. Ето защо съдът счита, че подсъдимият Р.А.Я.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.130 ал.1 от НК като
му се наложи административно наказание .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимият съдът
взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на деянието и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
съобрази чистото му съдебно минало, възрастта на подсъдимия – същия е на 82
години и добрите характеристични данни – по делото липсват данни за
противообществени прояви. Ето защо съдът при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства определи на подс.Р.А.Я. адм.наказание глоба в размер на 1000 лв., която като размер е минимално предвидена в
закона.Също така подс.Р.А.Я. следва да заплати и ДТ в размер на 5 лв. по сметка
на РС Пазарджик при служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на предявения граждански
иск от тъжителката З. К. А. против подс.Р.А.Я. за деянието по чл.130 ал.1 от НК
съдът счете, че същият е основателен в
размер от 2000 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат на
деянието извършено от подсъдимият, пострадалата тъжителка З. К. А. е претърпяла
неимуществени вреди–болки и страдания. Видно от СМУ, е че в резултат на
деянието извършено от подсъдимия на тъжителката са били причинени кръвонасядания
по лицето и охлузвания по гърдите. Тъжителката
е претърпяла болки и страдания. Тези факти се установяват от заключението на
СМЕ и показанията на св.Ицко А.. По делото е безспорно установено извършването
на деянието, причинените наранявания и причинната връзка между тях.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на нараняванията
посочени СМУ, а именно, че в случая става въпрос за кръвонасядания по лицето и
охлузвания по гърдите, счете че справедливия в случая размер на иска е 2000 лв.
Ето защо съдът осъди подс.Р.А.Я. да заплати на тъжителката З. К. А. сумата 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
За размера от 2000 лева до 2500 лева
съдът счете, че искът е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С
оглед уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Р.А.Я. да заплати в
полза на държавата по сметка на РС Пазарджик държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 80 лв.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подс.Р.А.Я. да заплати на тъжителката З. К. А. разноските по делото в размер на
312 лева, представляващи адвокатски хонорар и ДТ.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :