ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесет и първи октомври 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 1063/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
от ЗУТ вр. чл.145
от АПК вр. чл.159,
т. 4 от АПК вр. чл.253 от ГПК.
Производството е образувано по жалба от Д.И.Д. и С.В.Д. срещу издадена от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна виза за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29.
В жалбата г-н Д.И.Д. и г-жа С.В.Д. сочат, че лицата по чиято инициатива е издадена визата за проектиране за временен строеж, а именно: И.Б.С. и В.Б.С., живеят постоянно в чужбина и никога не са живели на адреса и конкретно в имота, за който е допуснато проектирането с оспорената виза. Сочат и, че тези лица не са крайно нуждаещи се, т.е. не били бедни и да нямат къде да живеят. Сочат, че в имота за който е издадена визата за проектиране няма да се строи блок, сочат че кварталът е предвиден за жилищно строителство. Твърдят, че са собственици на съседен имот и им предстояло да влязат във владение по кадастър или по скица от 1956г. Сочат, че имотът за който е издадена визата за проектиране го няма в плана от 1956г. и е закупен незаконно. Притесняват се, че ако бъде изграден временният строеж, няма да могат да продадат своя етаж. Твърдят, че в кв.159а от 11м.р. не съществува имот с идентификатор № 10135.1.693. Твърдят, че след влизане в регулация на имотите ще им пречи по съседство временното строителство.
В открито съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбата. Допълнително излагат аргументи срещу визата за проектиране свързани с невъзможност за бъдещо строителство в техния имот, след реализирането на строителството в съседния имот. Релевират също довод, че ще временният строеж ще ги засенчи. Искат да се направи строителство в целия квартал, включително и да се застрои и техния имот.
Ответникът, чрез процесуален представител изразява в открито съдебно заседание становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна И.Б.С. – И. лично и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за недопустимост и в алтернативност за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на сторените разноски по водене на делото.
Заинтересованата страна В.Б.С. чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за недопустимост и в алтернативност - неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна Б.Г.Б. не изразява становище по жалбата.
Съдът намери за установено от фактическа страна от твърденията на страните и писмените доказателства следното:
Жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор №10135.1.689 по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №13б.
Заинтересованите страни И.Б.С. – И. и В.Б.С. са собственици на имот с идентификатор *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29.
Жалбата е подадена срещу издадена от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна виза за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предмет на спора е законосъобразността на издадената от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна виза за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29. Визата е издадена от компетентен орган в предвидената форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Преди проверката на законосъобразността на оспорения съдебен акт, съдът дължи проверка за допустимостта на жалбата, инициирала съдебното производство.
Съдът констатира, че в административната преписка са налице данни, че г-н Д. е уведомен на 27.04.2022г. за издадената от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна виза за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29. Жалбата е подадена в район „Одесос“ на Община Варна на 03.05.2022г., поради което се явява подадена в срок.
Жалбата е подадена от лице, явяващо се собственик на имот попадащ в обхвата на териториалните граници на кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна и с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица.
Съгласно чл. 215 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Съгласно чл. 219, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ за постъпилите жалби и образуваните съдебни производства по тази глава се прилагат разпоредбите на дял трети от АПК и за неуредените в тази глава въпроси се прилага АПК. Съгласно чл. 126 от АПК "Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи". Съгласно разпоредбите на чл. 140, ал.1 и ал.3, изр.второ от ЗУТ: „Възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране.“ и „Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата.“ Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ „Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.“ Съгласно даденото легално определение на „непосредствено засегнати имоти от ПУП“ в разпоредбата на чл.131, ал.2, т.1 до т.5 от ЗУТ „Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2.съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3.съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана и 5.имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.“
При съобразяване на цитираните разпоредби се налага извод, че само в хипотезите изчерпателно посочени в чл.131, ал.2 от ЗУТ г-н Д. и г-жа Д., като собственици на имот, ще имат право на жалба срещу издадената виза за проектиране.
Съдът намира, че за проверка на активната легитимация на г-н Д. и г-жа Д. за оспорване на визата за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29 издадена от гл.архитект на район „Одесос“ при Община Варна, следва по арг. от чл.131, ал.2 от ЗУТ да даде отговор на въпроса – имотът на жалбоподателите попада ли в обхвата на понятието „непосредствено засегнат“ от предвижданията на визата или конкретно: 1. Имотът им предмет ли е на визата за проектиране?; 2. Представлява ли съседен имот, за който с визата за проектиране се създава свързано застрояване между него и имот или имоти, включени в обхвата на визата за проектиране?; 3. Представлява ли съседен имот, включително имот през улица, когато се допускат намалени разстояния?; 4. Представлява ли съседен имот, при условие, че се променя предназначението на имота - предмет на визата за проектиране? и 5. Представлява ли имот, за който с предвижданията на визата за проектиране се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.
От твърденията в жалбата, от изявленията на страните направени в откритото съдебно заседание и от данните във визата за проектиране се констатира, че не е налице първата хипотеза на чл.131, ал.2 от ЗУТ – имотът не е предмет на визата за проектиране.
Не е спорно между страните, а е и видно от данните за имотите на жалбоподателите и на заинтересованите страни И.Б.С. – И. и В.Б.С. във визата за проектиране и в извадка от част ИЗРП на 11-ти м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-31/21.07.1992г. на кмета на Община Варна, кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-1994/27.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР със заповед № КД-18-13537-27.12.2019/27.12.12.2019г. на началника на СГКК Варна, че имотът на жалбоподателите, а именно имот с идентификатор №10135.1.689 има общи граници с имоти с идентификатори №№ 10135.1.692, 10135.1.693, 0135.1.688, 10135.1.687, 10135.1.690 и 10135.1.691, а имотът, за който е издадена визата за проектиране, а именно - имот с идентификатор №*****.*.***има общи граници с имоти с идентификатори №№ 10135.1.692, 10135.1.693, 10135.1.695 и улица.
Констатира се, че двата имота - този, който е собствен на г-н Д. и на г-жа Д. и този, за който е издадена визата за проектиране нямат нито една обща граница. За двата имота не е предвидено свързано застрояване. По отношение на предвиденото строителство в имота, за който е издадена визата за проектиране, не са предвидени намалени разстояния. С визата за проектиране не се предвижда промяна на предназначението на имота. Не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателите. Налага се извод, че по отношение на собствениците на имот с идентификатор № 10135.1.689 не са налице и останалите четири хипотези на чл.131, ал.2 от ЗУТ за подаване на жалба срещу визата за проектиране за имот с идентификатор №10135.1.694.
При съобразяване на горното, съдът намира, че г-н Д. и г-жа Д. не са активно легитимирани да подадат жалба срещу визата за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29 издадена от гл.архитект на район „Одесос“ при Община Варна, поради липса на правен интерес (чл. 159, т. 4 от АПК вр. чл.131, ал.1 вр. ал.2 от ЗУТ).
Горните изводи не се променят от предоставената им с изх. № АУ 033429 оД – 001ОД на район „Одесос“ при Община Варна възможност за обжалване на визата за проектиране. Правото на жалба в ЗУТ е регламентирано изрично ex lege (по силата на закона). Кръгът на лицата имащи право на жалба, предвид ограничението въведено чрез разпоредбите на чл.140, ал.3 вр.чл.131, ал.1 вр. ал.2 от ЗУТ, не може да бъде разширен по волята на административния орган, чрез уведомяването на собствениците на имоти находящи се в близост до имота, за който е издадена визата за проектиране.
Доводите на жалбоподателите относно бъдещото застрояване на собствения им имот и относно нуждата на заинтересованите лица от жилище са неоснователни. И.Б.С. – И. и В.Б.С. са собственици на имот с идентификатор № *****.*.***и имат право да се ползват от тази собственост, като включително имат право да изградят и ползват постройка (временна или постоянна), което право те реализират в процедурата регламентирана по закона. С реализацията на това право - изграждането на временна постройка, те не накърняват правото на жалбоподателите да искат и получат разрешение за строеж за собственият им имот или да извършват други действия включени в правото на собственост по отношение на техния имот. Доводите свързани с желанието на жалбоподателите за строителство в техния имот са неотносими към повдигнатия правен спор, поради което съдът не ги обсъжда.
Жалбата се явява недопустима. Предвид изложеното съдът намира, че следва да отмени определението държано в открито съдебно заседание проведено на 21.09.2022г. за даване ход по същество на спора, като остави без разглеждане жалбата на Д.И.Д. и С.В.Д. срещу издадена от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна виза за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29 и да прекрати производството по делото.
При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на заинтересованата страна И.Б.С. – И. за присъждане на разноските за водене на делото, до размера на доказаните такива до приключването на устните прения по спора – 600 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от кочан, заверен в адвокатска колегия.
Направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, предвид предизвикването на правния спор чрез уведомяването по чл.140, ал.3 вр. чл.131 от ЗУТ на Д.И.Д..
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК вр. чл.253 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението държано в открито съдебно заседание проведено на 21.09.2022г. за даване ход по същество на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.Д. и С.В.Д. срещу издадената от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна виза за проектиране за временен строеж в имот с идентификатор № *****.*.***по КККР, кв.159а по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Добротица №29.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 1063 по описа на Административен съд Варна за 2022 г.
ОСЪЖДА Д.И.Д. и С.В.Д. да заплатят на И.Б.С. – И. 600 лв.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: