Определение по дело №381/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2017 г.
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20143100100381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./21.07.2017 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 21.07.2017 г., в състав:

 

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 381 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са насрещни искове от "Пазари" ЕАД срещу "Атлант" ООД за предаване владението върху реална част с площ от 344 кв. м, повдигната в цвят по скицата на л. 9 от делото, от ПИ идентификатор № 10135.1501.973 и върху обекти идентификатори 10135.1501.973.51.1, 10135.1501.973.51.4 и 10135.1501.973.51.5, основани на твърдения за придобиване собствеността върху строителните обекти по приращение, а върху земята – чрез апорт, по чл. 108 ЗС, евентуално за премахване на обекти ид. 10135.1501.973.51.1, 2, 3, 4 и 5, основани на твърдения, че пречат на упражняването правото на собственост, придобито чрез апорт, тъй като са незаконни, неузаконими и нетърпими, по чл. 109 ЗС.

Искът за собственост върху обект идентификатор 10135.1501.973.51.1 е основан и на изричното твърдение за отклонение в площта от тази, посочена в решението по иска за собственост.

От представената преписка се установява, че с решение, постановено на 23.05.2014 г. по гр. д. № 2314/13 г. ВОС е признато за установено между страните в настоящото производство, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд (решение № 464 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2013 г., IV г. о., ГК, определение № 121 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2013 г., II г. о., ГК) т.е. към 24.09.2014 г. "Атлант" ЕООД притежава правото на собственост върху самостоятелeн обект № 10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109.50 кв. м), придобит чрез договор, сключен на 14.02.2007 г. с НА № 66, том I, peг. № 1935, дело № 43/2007 г. ВН № 363 и "Пазари" ЕАД е осъдено да предаде държането на същия обект.

От заключението на вещото лице Г.Т. (л. 745 и сл.) се установява, че сладкарницата и складът с площ от 109.50 кв. м, оцветени в жълт цвят по скицата на л. 748, представляват само част от обект 10135.1501.973.51.1.

Разликата в обектите е съществена: освен сладкарницата и складът в обект № 51.1 се намират още следните обекти, посочени по скица на л. 748: част с площ от 31.40 кв. м от магазин № 7 по заснемането, целият с площ 65 кв. м; част с площ от 19.90 кв. м, допълнително заснета като склад към магазин № 4 по заснемането (аптека), целият с обща площ 53.37 кв. м; части с площи 2.10 кв. м и 1.40 кв. м и част с обща площ 73.10 кв. м, в която е фактически обособен магазин № 5 (1001 стоки) по заснемането, с площ от 38.89 кв. м.

Част с площ от 1.90 кв. м от сладкарницата и склада, оцветени в жълт цвят, попада извън обект № 51.1 по КК.

Фактически на място извън сладкарницата и склада и обект № 51.1 има и покрита тераса с площ от 37.58 кв. м – обект № 8 по заснемането от в. л. П. (л. 384).

Съдът приема, че е формирана сила на пресъдено нещо за правото на собственост върху по-големия обект 10135.1501.973.51.1.

Това е така, защото ако се приеме, че е формирана сила на пресъдено нещо за правото на собственост върху сладкарницата и склада с площ от 109.50 кв. м, оцветени в жълт цвят по скицата на л. 748, съответствието е невъзможно и вписването на идентификатор 10135.1501.973.51.1 – излишно. Тълкуване, при което част от изявлението е излишна, е неприемливо.

Поради това насрещният иск за собственост върху реални части от обект ид. 51.1 е недопустим.

По възможността за зачитане и на двете индивидуализации в решението чрез суброгация на сладкарницата и склада със 109.50 кв. м идеални части от ид. 51.1:

В литературата се приема, че в случая, когато е осуетено придобиване на вещно право: ако собственикът на терена не може да придобие собственост върху ексцеса на правото на строеж, тъй като е несамостоятелен обект, може да се признае собственост върху идеална част от сградата (Петров, Вл. Вещно право. Помагало. С.: Сиби, 2014, с. 139).

Това разрешение следва да бъде предпочетено пред присъждането на обезщетение, тъй като само реалната суброгация осигурява наново баланс между възможностите на участниците в отношенията.

При тълкуване на съдебно решение обаче аргументът за балансираност е неприложим. Такова тълкуване би подменило предмета на разрешения спор.

Ищецът по насрещните искове "Пазари" ЕАД не твърди, че именно след пораждането на силата на пресъдено нещо към сградата в собствения му терен са били пристроени несамостоятелни части.

Искания, основани на твърдения за пристроявания преди 24.09.2014 г. са преклудирани от силата на пресъдено нещо.

Исканията, за които с молба от 07.06.2017 г. (л. 741) са били предприети изменения, за собственост върху идеални части, също са недопустими.

Само главният насрещен иск за собственост върху обект идентификатор 51.1 е недопустим, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО молба вх. № 19640 от 06.07.2017 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 381 по описа за 2014 г. на ВОС, ХІІ-ти състав само в частта по главния насрещен иск за собственост върху обект идентификатор 10135.1501.973.51.1.

Определението полежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страните пред ВАпС.

На "Атлант" ООД да се връчи препис от молба вх. №19640 за сведение.

Да се уведоми вещото лице по телефона, че може да вземе делото за изпълнение на задачата.

Да се изготвят цветни копия от скиците към последното заключение и делото да се предаде на вещото лице.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: