Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 01.12.2021 г.
гр. С.З.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
девети ноември 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 1325 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 558, ал.5 от КЗ, чл.45
и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова
молба от Е.С.Ч. *** баня против Г. – гр.С. с цена на частичен иск 50 000
лв.
Изложено е в исковата
молба, че при ПТП настъпило на 03.03.2020г., около 20:15 часа, на път III -
606, на км 80,5, водачът О.А.Ш., ЕГН **********, който бил без необходимата
правоспособност, управлявайки собствения си мотоциклет „Малагути“, който бил без
регистрационен номер и без застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което
били причинени телесни повреди на ищеца - пътник на горепосочения мотоциклет.
Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът О.Ш. загубил контрол
над управлявания от него мотоциклет, излязъл от пътя вдясно по посока на
движението си и самокатастрофирал.
Посочено е, че
виновният водач не е притежавал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", поради което ответникът дължи обезщетение на основание чл.
519, ал.1, т.1 от КЗ.
Сочи се, че вследствие
на описаното ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания:
- Контузия на главата;
- Субарахноидален
травматичен кръвоизлив;
- Разкъсване на дясното
ухо;
- Фрактура на носните
кости вдясно;
- Фрактура на дясна
ябълчна кост;
- Травма в областта на
дясното рамо;
Непосредствено след
произшествието на пострадалия била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД в гр. П.. Проведено било консервативно лечение. Пострадалият
изпитвал силни болки в контузените места, бил неадекватен и замаян, не знаел
къде се намира. Проведено било консервативно лечение за получените
черепно-мозъчно травми. Заради разкъсванията в областта на дясното ухо били
направени задна и предна аурикопластики. Дишането му било затруднено заради
счупването на носните кости. При преглед на 11.03.2020г. била диагностицирана
„неврологична десностранна хемипареза". Възстановяването на Е.Ч.
продължило в домашни условия. Ищецът изпитвал много силно главоболие, налагало
се постоянно да приема обезболяващи. Бил дезориентиран, объркан и неадекватен.
Имал зрителни халюцинации. Битовото му обслужване било силно затруднено, като Е.Ч.
разчитал изцяло на помощта на близките си. Твърди се, че към настоящия момент
продължава да изпитва главоболие. Дясното му рамо също е било наранено при
инцидента и продължава да го боли. Сочи се, че възстановяването на травмите на
ищеца не е приключило, продължава да изпитва главоболие, световъртеж.
Ищецът уведомил на
15.07.2020г. Г. за настъпване на произшествието, в съответствие с изискванията
на Кодекса на застраховането. На 04.08.2020г. ищецът предявил към Г. молба за
доброволно плащане относно претърпените от него неимуществени вреди. Ответникът
отказал да изплати обезщетение на ищеца.
Моли, съда да осъди
ответника Г. да плати на Е.С.Ч. сумата в размер на 50 000 (петдесет хиляди
лева), като част от общо дължими 80 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 03.03.2020г., заедно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, като претендира
присъждане и на направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Посочена е банкова сметка, ***щеца суми, включително присъдените разноски.
В
законния срок е постъпил по делото отговор
на исковата молба, с който ответника счита,
че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице
спор, свързан с търговска сделка. Посочва, че претенцията е за ангажиране
отговорността на ГФ е на законово, а не на договорно основание.
Посочва, че Фондът не е застраховател –
търговец, а е ЮЛ, създадено по силата на закона, въз основа на който са му
делегирани гаранционно-обезпечителни публични функции.
Оспорва изцяло исковата
претенция против ГФ по размер.
Досежно размера на предявената претенция за
неимуществени вреди от 50 000 лв., като част от 80 000 лв., счита същата за
завишена и неотговаряща на съществуващите в страната икономически условия и
съдебна практика към датата на ПТП - 2020г. Сочи се, че отговорността на
Гаранционния фонд е функционално обусловена от отговорността на делинквента,
което при правилно прилагане на гражданско правния принцип на справедливостта
означава определяне на размери на обезщетения по искове против Фонда не
по-високи от размерите по искове против прекия причинител на вредите, дори при
наличието на високи нива на застрахователно покритие.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува на
мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, който преди ПТП е употребил
алкохол в неговата компания и който с действията си очевидно е застрашавал
безопасността на пътниците - ТР 1/2014 на ВКС - ОСГК.
Наведени са твърдения, че предвид наличните
обстоятелства е налице изключителен принос от страна на пострадалия за
настъпването на вредите. Ответникът счита, че изключителният принос на
пострадалия е основание за неуважаване на иска или присъждане на обезщетение в
силно занижен размер съгласно трайната съдебна и застрахователна практика на ЕС
- Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година, като излага
съображения в тази връзка.
Оспорва претенцията за законна лихва считано
от датата на ПТП.
Сочи, че Фондът не е делинквент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно
чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при
спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което
сочи, че на основание чл.288, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. Заявява, че видно от писмо (което прилага и
моли да се приеме като доказателство) изх.№ 24-01-320/29.10.2020г. УС на ГФ е
изпълнил задължението за произнасяне по претенцията, като е постановил
мотивиран отказ.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът заявява, че поддържа всички
твърдения и доказателствени искания от исковата молба, с изключение на т.IV,
доколкото по делото е представен с молба вх. № 261823/1002.2021 г. протокол от
ОСЗ от 25.01.2021г. по НОХД № 7470/2020г. на РС П., в който е обективирано
одобрено от наказателния съд споразумение, с което е установена вината на
водача О.Ш.. По отношение направеното оспорване на
претенцията за законна лихва от датата на ПТП, ищецът заявява, че в петитума на
исковата молба ясно е посочено, че претенцията за законна лихва е от датата на
исковата молба.
Ответникът е депозирал по
делото допълнителен отговор, с който
оспорва изцяло допълнителната искова
молба на ищеца.
Посочва, че в
допълнителната искова молба не са наведени допълнителни възражения от ищеца.
Заявява, че ищецът нито е допълнил, нито е пояснил първоначалната искова молба.
Сочи, че с допълнителната искова молба не са изменени исковете, не е поискано
привличането на трето лице, нито е поискано произнасянето по съществуването или
несъществуването на едно правоотношения, което има значение за правния спор.
Третото лице – помагач на страната на ответника О. М. Ш., чрез неговия проц. представител взема
становище, че следва да се отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание на
09.11.2021 г. е допуснато допълване на исковата молба с оглед комплексната
експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищецът освен посочените в исковата
увреждания е получил още мозъчна контузия и мозъчно сътресение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 7470/2020г. на РС П.,
е признат за виновен О.А.Ш. за престъпление по чл. 343, ал.3,
б.„а“ вр. с ал.1, б.„б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2020
г. в землището на с. М.Ч., обл. П. на път ІІІ 606, километър 80.5, при
управление на моторно превозно средство – мотоциклет марка „Малагути 125“, без
регистрация е нарушил правилата за движение съгласно Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма, протекла с вътречерепен кръвоизлив и
загуба на съзнанието, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като управлението е извършено в пияно състояние и без необходимата
правоспособност.
За
процесното превозно средство – мотоциклет марка „Малагути 125“, без регистрация
липсва сключена задължителна застраховка „ГО“.
По делото е назначена СМЕ,
от която се установява, че в резултат на случилото се ПТП от 03.03.20 г. ищецът
Е.С.Ч., който се е возил на задната седалка на мотоциклет, управляван от друго
лице е получил следните травматични увреждания:
Контузио капитис Контузия на главата със загуба на съзнанието/
-Хеморагия субарахноидалис травматика/Кръвоизлив под мозъчните обвивки/КАТ на
глава/; Разкъсване на дясното ухо/разкъсно контузни рани по дясното ухо; Охлузвания
по челото, Охлузване по гърба на носа; Фрактура на носните кости в дясно/КАТ на
глава и шия/; Счупване на арката на дясна ябълчена кост без разместване /КАТ на
глава и шия/; Изброените травматични увреждания на ищеца Е.Ч. са в пряка връзка
с ПТП - то, в което той е участвал на 03.03.2020 г. След хоспитализирането на Е.С.Ч.
в КНХ при УМБАЛ „***“ - гр.П., на същия е назначено и проведено адекватно
лечение, съответстващо на добрата медицинска практика при такива увреждания. От
медицинската документация приложена към съдебната по ТД № 1325/20г. е видна
патологичната симптоматика, която ищецът е имал към момента на ПТП и първият
период след това. Тази информация се съпостави и с разговора с ищеца по време
на консултативния преглед/31.08.2021г./. Болковата симптоматика е продължила
2-3 седмици. Световъртежът е продължил до втория месец /30-45 дни/.
Затрудненията в бита са продължили малко по-дълго - 30-45 дни. Субарахноидалният
кръвоизлив е с период на резорбция около 30-45 дни. Периодът на възстановяване
на ищеца е бил около 45 дни. При свидетеля О.А.Ш., който е бил водач на
мотоциклета, на който се е возил на задната седалка ищецът, е установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARB 0079,
която проба е отчела 1,81 промила алкохол в издишалия въздух. Тази стойност
показва, че водачът на мотоциклета е бил със средна степен на концентрация на
алкохол в издишалия въздух. Проявяването на степента на интоксикация на даден
субект директно зависи от неговата маса и тегло, индивидуалната податливост и
състояние в настоящия момент. При ясно изразено невропсихическо напрежение на
човек, алкохолът има по-слабо изразен ефект. Това се дължи на първоначалното
пренатоварване на централната нервна система. От устата на човека се усеща миризма
на алкохол. Походката му става неуверена и нестабилна, като концентрацията му
става доста трудна. Може да има първични признаци на неадекватност. Възможно е
дезориентация в пространството и нарушаване на контрола върху поведението. За
този етап естествения контрол върху поведенческите реакции изчезва. Повишената
възбуда с намален самоконтрол лесно предизвиква кавги, спорове и дори битки.
Средната степен на алкохолна интоксикация се характеризира с недостатъци в
паметта: има пълна загуба на спомен за моменти от дадена случка. Самият факт, че
водачът е бил неправоспособно за шофиране лице, говори, че в него няма пълно
припокриване между обяснени и оттренирани реакции при различни ситуации, не е
постигнато осъзнато възпитание на рефлексни реакции при различни стресови
ситуации. Нощното кормуване е допълнително затруднение при управлението на МПС
- то. Алкохолното опиянение от средна степен се явява със слаба самокритичност,
надценяване на възможностите и уменията си. В съдебно заседание вещото лице
уточни, че вероятността
е голяма като следствие след счупване на носните кости да има затруднение при дишането
и хъркане при спане. Лечението е
свързано само с тампонада на ноздрите на носа след наместване на фрагментите и
тази тампонада е за сравнително кратък
срок между 7-10 дни период. Разкъсване на кожната покривка на външната ушна
мида, която иначе е хрущялно образувание и това разкъсване е с приплъзване на
кожно длъбце отзад напред или обратно. От медицинската документация се
установило, че освен разкъсно-контузна рана има и протриване и оттам е дошъл
някакъв участък без кожа и се е наложила тази аурикопластика. Доколкото е
описано изследването на скенер се касае за хематом, който е под меките мозъчни обвивки, но е в
сравнително оскъдно количество и на това си базира, че периода на
възстановяване е около 30-45 дни. Най-вероятно е възможно в определени моменти
да има остатъчни явления, като световъртеж. Счита, че самоволното напускане
се явява недовършване на лечението, което е назначено в болницата и се отразило
на ищеца, защото след 2 дни, когато е
установен от полицейските органи, отново е заведен на Спешен център, прегледан е от невролог, според
симптоматиката, който е установил, че все още не е бил излекуван. При прегледа
на ищеца вещото лице сочи, че е бил
напълно възстановен и нямал някакви неврологични остатъчни явления, нито
двигателни смущения. Според документите към делото, той е бил без предпазна
каска.
От заключението на комплексната съдебно медицинска автотехническа експертиза се установява, че
ищецът е получил в пряка връзка с описаното в исковата молба ПТП Контузио
капитис /Контузия на главата/; Мозъчно сътресение със степенни промени на
съзнанието; Мозъчна контузия на лява голямо-мозъчна хемисфера /полукълбо/;
Продължителна загуба на съзнание, 8 точки по Глазгоу при хоспитализацията, антеро
и ретроградна амнезия, огнищна неврологична симптоматика; Хеморагия
субарахноидалис травматика/Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка/визуализиран
от КАТ; Разкъсване на дясното ухо /разкъсно контузни рани по дясното ухо/; Охлузвания
по челото; Охлузване по гърба на носа; Фрактура/счупване/ на носните кости в
дясно -Максиларен хемосинус в ляво; Счупване на арката на дясна ябълчена кост
без разместване. Проведено
е Медикаментозна терапия в болничното заведение, както и хирургично лечение: Хирургично възстановяване с реконструкция на
ушната мида./ проведена задна и предна аурикулопластика. В
първите дни пострадалият е със степенни промени в съзнанието и не би усещал
болкови дразнения, след излизане от степенните промени на съзнанието и
влизането в съзнание травмите са поддържали във различен период от време болки
и страдания. Мозъчният кръвоизлив поддържа в рамките на два месеца сериозни болки, световъртеж, обърканост на
моменти с гадене и това се отразява в неврологията като общомозъчна
симптоматика. Има наличие на менингиално дразнене засечено с пробата за
менингиален синдром/вратна ригидност и пробите за горен и долен
Брудзински/установени от неврологичната консултация след бягството от
болницата. Към тях се добавят и оплакванията от мозъчната контузия и мозъчният
оток. При проследяването вън от болницата от невролози е имало съмнения за
субдурален хематом поради наличната огнищна неврологична симптоматика. Притеснението
в тях е и представено в желанието за ново скениране на главният мозък и връщане
в Неврохирургична клиника.Те са със значително по-дълъг период и могат да
достигнат и до 6-8 месеца при
нелекуване. Поради травмата в лявата хемисфера, която е водещата, объркаността,
световъртежа, говорната и писмена функция на мозъка страда. Реален белег за
увреда е десностранната хемипареза и патологичните рефлекси от групата на
Бабински, което се явява огнищна неврологична симптоматика /също засечени от
невролога след бягството от болницата/. Надбавянето на зрителни халюцинации е
на базата на редовната алкохолна консумация преди травмата и продължителната не
употреба на алкохол, характерна като алкохолна абстиненция. Симптоматиката на
субарахноидалният кръвоизлив и алкохолната абстиненция имат припокриване в първите
седмици след травмата.
При ищеца все още има изявена хемипареза и
патологични рефлекси от групата на Бабински. Също има и остатъчна нестабилност
в равновесието, изява на което е положителната проба на Ромберг. От носа
продължително време епизодично е изтичала кръв от увреденият ляв максиларен
синус. След направеният ЯМР на главният мозък се установява и до момента липсва
пълна санация/оздравяване/. Мозъчният кръвоизлив напълно е резорбиран. Мозъчната
контузия е оставила трайни нарушения на зоните на увреда на мозъка. Контузио
капитис./Контузия на главата / Период на оздравяване от 7 до 10 дни. Мозъчно
сътресение със степенни промени на съзнанието. Период на оздравяване до 4
седмици. Мозъчна контузия на лява голямо-мозъчна хемисфера /полукълбо/ Период
на оздравяване до 6-8 месеца. В случая с остатъчна неврологична симптоматика. Хеморагия
субарахноидалис травматика/Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка/Период на
оздравяване 1месец и половина до 2 месеца. В случая с пълна резорбция на
кръвта. -Разкъсване на дясното ухо /разкъсно контузни рани по дясното
ухо/Период на оздравяване до 1 месец в тези обстоятелства. Охлузвания по
челото. Период на оздравяване до 10 дни. Охлузване по гърба на носа. Период на
оздравяване до 10 дни. Фрактура/счупване/ на носните кости в дясно Период на
оздравяване до 3 седмици. Максиларен хемосинус в ляво. Период на оздравяване до
1 месец. В случая, все още не е саниран процеса. От контролен ЯМР и епизодично
кървене. Счупване на арката на дясна ябълчена кост без разместване Период на
оздравяване до 3 седмици. Пострадалото лице не
е било водач на мотора. На Е. Славчев Ч. не е вземана алкохолна проба от
разследващите органи, за да се взема 1.81 промила за маркирана доза. От
проведените полицейски разпити и от анамнезата снета при прегледа, той е
съобщил, че е употребил ракия 2-3 чаши. Предназначението на каската е точно
тази, да се предотвратят тежките черепно-мозъчни травми, лицевите травми и
отчасти шийните травми. При поставена каска травмите биха били значително по-леки.
Счупванията по лицевите кости, увредата на ушната мида и мозъчната контузия, мозъчното
сътресение и мозъчният кръвоизлив биха били значително по-леки. Мозъчната
контузия, често пъти води до последици от вида – церебрастенни, енцефалопатни и
епилептични разстройства с голяма продължителност на лечение и несигурни
оздравителен край. Задължително е проследяване от неврохирург, функционалист-невролог
и УНГ специалист поради продължаващите проблеми в ляв максиларен синус и
носоглътка. От получените увреди на мозъка може
да се очакват определени поведенчески промени наричани в медицината „Органично
разстройство на личността" и се свързват с бавни мисловни реакции, нарушена
памет, неадекватни действия. Мозъчното сътресение не води до усложнения, същото
важи и за субарахноидалният кръвоизлив, но мозъчната контузия, за която има
категорични данни, има различни по степен усложнения- церебрастенията, енцефалопатията
и епилепсията са такива. Те са остатък от мозъчната контузия. За тях трябва
активно да се търси неврологична и психиатрична помощ, да се провежда
медикаментозна терапия. Пострадалият трябва да бъде проследен и с ЕЕГ
изследвания с цел повлияване на нежелани последици от невротравмата посочени
по-горе. В случая, при налична огнищна неврологична симптоматика и сектори на
лезионни промени в мозъка, може да се мисли за енцефалопатни лека форма на
увреда.
Произшествието е
настъпило около 20:00ч. на 03.03.2020 г. на път III-606, км.80+500.
Мотоциклет Малагути-125, управляван от Ш. и пътник Ч., се е движил от с.С. в
посока с. М.Ч.. При посочения километър на ляв завой водачът губи контрол над
управлението. Мотоциклетът излиза в дясно от платното, спрямо посоката на
движение и след загуба на равновесие, на терена падат водача, пътника и
мотоциклета. При падането пътника Ч. е получил описаните в медицинската
документация травматични увреждания. На мястото на ПТП не са установени следи
от спиране на мотоциклета. Произшествието е настъпило на ляв завой, който е
възможно да бъде преминат с изчислената скорост без да настъпи опасност за движението.
Установените находки показват, че водачът не е направил опит за движение по
кривата на завоя, а е напуснал платното по допирателна към точка в неговото
начало. Техническият анализ на това обстоятелство показва, че най-вероятната
причина за настъпване на процесното ПТП е движение със скорост несъобразена със
степента на алкохолно опиянение от страна на водача на мотоциклета. Водачът на мотоциклета е имал възможност да
предотврати процесното ПТП. Било е необходимо и достатъчно да избере скорост,
съобразена със собствената му квалификация и да не предприема управление на
мотоциклета след употреба на алкохол, довела до концентрация в кръвта му - 1,81%. Установено е, че
след напускане на платното за движение, мотоциклетът е преминал през
храстовидна растителност. Ударите в тялото и главата на пътника не са били в
твърда неподвижна преграда. При такива удари предпазната каска има висока
ефективност.
В съдено заседание експертите
/д-р К./, пояснява, че след като направил преглед в неврохирургична амбулатория на
поликлиниката установил, че се забелязва неврологична симптоматика, която се
постарал да заснеме. Това е засечено от последните двама лекари, които са го
виждали. За да се докаже или отхвърли всичко това, се е наложило да се направи
високо диагностично изследване, каквото е ЯМР. Изследването е на базата на
преминал 1 година и 7 месеца срок от инцидента. Този ЯМР доказва, че ищеца още
не е възстановен, синусът, който е увреден въобще не е възстановен и иска доста
сериозно внимание от специалист „Уши,
нос, гърло“. Контузията е имало белезите да бъде установена, ако в периода на
възстановяване е минавал през консултация със специалист, който да засече това
нещо. В случая, ищецът е дисциплинарно изписан и е недогледан до края да се
видят фините неща, които след това трябва да се уловят. Дисциплинарно изписване
означава, че той е избягал от болницата. Сочи, че ищецът е хроник алкохолик и
почти ежедневно употребява алкохол, когато в началото е преглеждан, в
следващите дни, когато има абстиненция, много прилича субарахноидния кръвоизлив
на абстиненция от липса на алкохол,
тогава се появяват и зрителните халюцинации, тогава се получават при
абстиненцията виждане на животни, паяци, змии, гущери и т.н. това отличава
субарахноидния кръвоизлив, при който има страхотно главоболие, невероятно
главоболие, не може да погледне светлина, тези хора търсят тишина и тъмнина и
се опитват да спят. Невролозите, които са го гледали тогава, когато е уловен от
полицията, са засекли двете неща, едното е алкохолна абстиненция, другото е
съмнение за субдоролен хематон. Към момента не продължават халюцинациите. Тези
халюцинации изчезват при първата чаша ракия, която се изпие. Ако ищецът е бил с
предпазна каска ухото нямаше да бъде скъсано и деформирано, лицевата травма
щеше да бъде значително по-слаба, не с такъв тежък ефект. Невротравмата е
контраудар на ударът в дясно и е предизвикал субарахноидния кръвоизлив и
контузията от ляво. Ако беше с каска, травмата щеше да бъде значително
по-слаба. Когато човек е употребил алкохол рефлексите се снижават. Парезите са
следствие на мозъчната контузия. Належащо е да взема при тази ситуация
диазепам, защото при мозъчна контузия диазепамът предпазва от епилептични
припадъци, диазепамът е бързо действащ, но не е хубаво да се съчетава с
алкохол.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: свидетелят А. И.Д. установява, че братовчед
му Е.Ч. е пострадал при ПТП на 03.03. миналата година. Видял го за пръв
път на 05.03., бил в болницата, вързан, в безсъзнание. След като го изписали бил в много тежко
състояние, на памперси един месец и половина, гледали го като малко дете, хранили
го, помагали му и още му помагат. Твърди, че са съседи в селото, през една къща
от него. Оплаквал се от главоболие, носът му кърви понякога, говори
неразбираемо, привиждат му се разни неща. Не може да се ориентира. Оплаква се
от носа, дясна ръка и крак. Твърди, че едвам си доближава лъжицата до устата, Установява,
че е самичък, няма деца, а родителите му са починали. Свидетелства, че е бягал
от болницата, но не знае защо. Овчар
бил, но не работи от 2-3 месеца, защото го боли главата. Не получава доходи
отникъде. Преди инцидента не е имал проблеми с главата и не се е губил.
Употребява алкохол. След инцидента започнал да се губи, а преди това не е имало
никакви проблеми.
На зададените
по реда на чл. 176 от ГПК, третото лице – помагач О. М. Ш. е отговорило по
следния начин:
Миналата година март месец Е.
се прибрал от къра. О.Ш., заедно с още две момчета пили бира и ищеца седнал при
тях. После изпил два литра бира и решили да станат. Отишъл да търси една туба
бензин да зареди мотора. Ищецът казал, че ще дойде с него, а той му казал да не
се качва, но той искал да се качи при него и тръгнали. След като тръгнали паднали.
Ищецът Е.Ч. видял, че О. М. Ш. употребява алкохол - голямо количество бира, преди
да се качат заедно на мотора. Ищецът Е.Ч. знаел, че О. М. Ш. е неправоспособен
водач, тъй като няма нищо като документ, защото от много години работят заедно.
Е. се качил доброволно на мотоциклета, по негово желание. Нямали каски.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.557, ал.1 т.2
б.“а“ КЗ, ответникът е длъжен да изплати обезщетение
при условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, за причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили в
следствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на водач,
при управление на МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Цитираните в нормата предпоставки, включително липсата на
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния мотоциклет, не се оспорва от страните.
Представените писмени
доказателства сочат, че на 04.08.2020г. ищеца е предявил претенция за плащане на обезщетение към
Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, но ответникът е отказал
изплащане на обезщетение. Поради горното, за основателността на
претенцията е необходимо установяването на факта на възникването на ПТП-то,
както и на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със
задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия състав на
престъплението са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 7470/2020г. на РС П.,
с която е признат за виновен О.А.Ш. за престъпление по чл. 343, ал.3,
б.„а“ вр. с ал.1, б.„б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2020
г. в землището на с. М.Ч., обл. П. на път ІІІ 606, километър 80.5, при
управление на моторно превозно средство – мотоциклет марка „Малагути 125“, без
регистрация е нарушил правилата за движение съгласно Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма, протекла с вътречерепен кръвоизлив и
загуба на съзнанието, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като управлението е извършено в пияно състояние и без необходимата
правоспособност.
Предвид изложеното настоящият
състав приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение
от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от
престъпния състав. С оглед на гореизложената фактическа
установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания
и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което съдът
приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на
който е възникнало и задължението за обезщетяване вредите,
настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС
без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Въпреки обаче постановения влязъл в сила
акт на наказателния съд е допустимо изследване степента на причиняване на
резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл.
самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода
за размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за
прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или не намаляване
на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД,
съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите /аргумент от 558, ал.1 КЗ досежно отговорносктта на
Гаранционния фонд/.
За да определи размера съдът е лимитиран
единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от
критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко
и косвено рефлектират върху интегритета на ищеца.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че ищеца е получил няколко средни и леки телесни повреди. Това се установява от назначените СМЕ,
съгласно които периодът на възстановяване приблизително съвпада. Извършеното ЯМР на ищеца доказва,
че същият още не е възстановен, синусът, който е увреден въобще не е
възстановен и иска доста сериозно внимание от специалист „Уши, нос, гърло“. Към настоящият момент съгласно показанията на свидетелите, ищецът все
още изпитва болки и страда от ограничения от физиологично естество и в личния и
социалния си живот.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалия намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер от 30 000 лв., като за останалия претендиран размер от 50 000
лв., частичен от общо претендираните 80 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. За да определи този резултат съдът
взе предвид, че до голяма степен ищецът щеше да е в много по-добро физическо и
здравословно състояние, ако не беше избягал от болницата и бе продължил с
правилното лечение след претърпяното от него ПТП. Освен това, следва да се
отбележи, че ищецът преди ПТП е употребил значително количество алкохол, което
както сочи вещото лице по комплексната СМАТЕ е снижило реакциите му.
Съпричиняването на вредите изисква обща
връзка на каузалност, като за настъпването им са налице две причини – едната
създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения. В
случая, следва да се има предвид съдебната практика, относно нормата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, визираща случаите, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка, както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
Намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
При това положение, съдът
намира, че следва да разгледа предвид всяко едно възражение за съпричиняване,
релевирано от ответника по делото:
По отношение на възражението, че ищецът се е съгласил да пътува на
мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, който преди ПТП е употребил
алкохол, съдът намира за основателно и
доказано. На
зададените по реда на чл. 176 от ГПК, третото лице – помагач О. М. Ш. е
отговорило, че ищецът Е.Ч. видял, че О. М. Ш. употребява алкохол - голямо
количество бира, преди да се качат заедно на мотора. Ищецът Е.Ч. знаел, че О. М.
Ш. е неправоспособен водач, тъй като няма нищо като документ, защото от много
години работят заедно. Е. се качил доброволно на мотоциклета, по негово желание.
По това възражение приносът на ищеца съдът определя на 30 %.
По отношение на възражението, че ищецът е бил без
предпазна каска, съдът намира това възражение за доказано
поради следното: Вещите лица по назначената експертиза сочат, че ищецът е бил
без предпазна каска при настъпилото ПТП. Ако е бил с каска вредите, които би
получил щяха да са в много по - малък размер и то като се има предвид основните
травми, които ищецът е получил следствие на ПТП в областта на главата и ухото. Счупванията по лицевите кости, увредата на ушната мида и
мозъчната контузия, мозъчното сътресение и мозъчният кръвоизлив биха били
значително по-леки. При
такива удари предпазната каска има висока ефективност.
По това
възражение приносът на ищеца съдът определя на 50 % или общ в размер от 80 %
съпричиняване.
Поради горното, при
определеният общ справедлив размер на неимуществени вреди от 30 000 лева,
следва да бъде намален до сумата от 6 000 лева.
Заявена е и
претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на предявяване
на ИМ, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Същият неправилно сочи, че се
оспорва претенцията за законна лихва, считано от датата на ПТП.
По разноските:
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. Б.Б., претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА и следва да им
се заплатят такива съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 292,32
лв. с ДДС.
Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СтОС държавна такса върху уважената част от иска в размер на
240 лева и възнаграждение за вещи лица в размер на 72 лв.
При
този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер
на 1472 лв., като на ответника в случая се дължат разноски в размер на 1295,36
лв. На третото лице - помагач, съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 10 от ГПК не
се дължат разноски.
Водим от горните мотиви, съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. гр. С., ***, да заплати на Е.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания -
стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 03.03.2020
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за останалия
претендиран размер до 50 000 лв., частичен от сумата 80 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. гр. С., ***, да заплати на
Адвокатско дружество Й. и Е.“ ЕИК ***,
сумата 292,32 лв./двеста деветдесет и два лева и
32 ст./ с ДДС, адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Е.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Г. гр. С., ***, сумата
1295,36 лв./хиляда двеста деветдесет и пет лева
и 36 ст./, разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. гр. С., ***, да заплати сумата от 240 лв./двеста
и четиридесет лева/, представляваща държавна такса и сумата 72 лв. /седемдесет
и два лева/, възнаграждение за вещи лица, по сметка на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ответника - О.А.Ш., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………