Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260652/31.5.2021г.
гр.Варна,
31.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като
разгледа докладваното от председателя АНД №
5235 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н.К.Н.-П. против Електронен фиш серия К № 3625263 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.
189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът излага твърдения, че обжалваният фиш е неправилен и незаконосъобразен.
Иска се същият да бъде отменен.
В депозирани по делото писмени бележки се сочи, че поради
липса на конкретни координати на мястото на заснемане на нарушението е
ограничено правото на защита на жалбоподателката. Сочи се, че липсва пълно
описание на нарушението. Твърди се, че автомобилът е предоставен за ползване на
„АДВ ГРУП“ЕООД, считано от 12.07.2013 г. , като жалбоподателката не е собственик респ.
представляващ на посоченото дружество. Излага се твърдение, че своевременно е
направено възражение от жалбоподателката срещу издадения електронен фиш и е представен договор за заем за послужване
с депозирана до АНО жалба, която има характер на декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като
се присъди в полза на жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено
становище от юк Л.-А., в
което се сочи, че административно-наказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189, ал. 4
изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по
време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта.
Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата
техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е
индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на
обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва
основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде
присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе
предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице,
съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
електронен фиш серия К № 3625263 е
ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за това, че на 21.05.2020 г. в 13.11 ч. в гр. В., по бул. В. Л. с посока на движение към „ХЕИ“ до
пътен възел с ул. Ц. е
управляван л. а. М. Е 270 ЦДИ с ДК№ * със скорост от 82 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. След като е
установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателката, на същата е съставен процесния електронен фиш. В хода на
административно-наказателното производство не е постъпила декларация, изходяща
от същата в качеството на собственик,
с посочване имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на
посочената дата.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство,
удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по
безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището
на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните
правни изводи:
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на
извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на
същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно:
"териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и
съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-В., което кореспондира на
изискването на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни
органи.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
От
спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е
свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със
съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация
на института на давност за погасяване на административно-наказателното
преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид
указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва
да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената
давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от
датата на извършване на нарушението – 25.09.2018 г., към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника, че в обжалвания
електронен фиш липсва надлежно описание
на извършеното нарушение и по-конкретно на мястото на извършеното заснемане. В
случая мястото на осъществяването на деянието е описано ясно и конкретно, а
именно в обхвата на пътен възел между бул. В. Л. и ул. Ц.въз основа на който е
възможно да се извърши преценка относно релевантния факт касаещ извършването на
нарушението в рамките на населено място.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в
НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на
допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното
нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата
на ал. 5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок
от връчване на фиша да представи декларация за лицето, което е управлявало
превозното средство. По делото е установено, че
собственик на превозното средство е жалбоподателката, като същата
не се е възползвал от възможността да представи декларация за лицето, което е
управлявало превозното средство. Поради изложените
съображения, правилно е ангажирана отговорността на същата именно на посоченото основание въз
основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на
скоростта на управлявания автомобил.
В тази връзка съдът оцени като неоснователно възражението, че в указания
в нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП е депозирана декларация по смисъла на посочената
разпоредба, с която законът обвързва анулирането на издадения електронен фиш.
Според цитираната разпоредба, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, като в 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а на лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Съдът намира, че от материалите по делото не е установено
жалбоподателката да е посочила лицето, което е извършило нарушението, респ. да
е представило копие на свидетелство за управление на същото, съгласно
изискванията на цитираната разпоредба. В
хода на съдебното производство, жалбоподателката не е представила
доказателства, оборващи посочения извод, а напротив, в депозираното пред съда
становище от процесуалния представител на същата, се твърди, че в депозираната
жалба е посочено, че автомобилът е предмет на договор за заем с друго
юридическо лице, съотв. не е посочено конкретното лице извършило нарушението,
нито е представено копие на свидетелство за управление на същото пред АНО.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на
събраните доказателства, безспорно се установява извършване на описаното н
обжалвания електронен фиш нарушение. Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо
средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение,
съотв. са
регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.
Същевременно, видно от
отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно
– 85 км/ч, е съобразено
възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в
електронния фиш е отразена скоростта от 82 км/ч.
От приобщените по делото
доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е
извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано
техническо средство "Преносима система за контрол на скоростта на МПС –
ARH CAM S1 с № 11743С9, което е одобрен тип средство за измерване и на което е
извършена метрологична проверка на 29.10.2019 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за
проверка/.
Съгласно трайната съдебна
практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.
Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/,
според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на
изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число
и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на
съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и
изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на
протокол № 819р-132-36/22.05.2020 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е функционирало
при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 13.00 до 14. 00 ч., в
рамките на който е извършено и процесното нарушение.
Съставеният
протокол на основание чл. 10 от
Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а
именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи
характеристики на техническото средство, местоположението и периода на
извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично
изображение/ видеозапис.
Съдът
счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по
смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив -
измерената с техническото средство скорост значително надхвърля въведено
ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока
обществена опасност на извършеното нарушение. Следва
да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено
значение. Установеното в случая превишаване на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде
определяно като маловажност.
Съдът
намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда
налагане на административно наказание от 400 /четиристотин/ лева за превишаване на
максимално допустимата за
населено място скорост от 31 до 40 km/h, като в случая допустимата скорост е с
констатирано превишение от 32 км/ч,
което се отнася към цитирания диапазон на санкционната норма.
Поради
изложеното, съдът намира, че електронният фиш е обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде
потвърден.
С оглед направеното искане
от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно
чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за
сумата от 80 /осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото и предвид липсата на доказателства за
основанието и размера на платено адвокатско възраграждение, съдът намери за
неоснователно искането на въззивника за присъждане на такова.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш К № 3625263
на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл.
182 ал.1 т.4 от ЗДвП на Н.К.Н.-ПЕТКОВАе наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.К.Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: