О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1345/11.8.2021г.
гр. Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, две
хиляди двадесет и първа година, в състав СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 87, по описа на
съда за 2021 г., намери за установено следното:
Производството
е образувано по искане на „МБАЛ Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, по смисъла на чл.161
от АПК, което се разглежда по реда на
чл. 66 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съдебното
производство е образувано по жалба на „МБАЛ Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49,
представлявана от управителя д-р Ж.ч., подадена чрез адвокат М., против Заповед
№ 13/РД-09-1081/30.11.2020г. на Директор на Районна здравноосигурителна каса –
Пазарджик. С определение № 427/08.03.2021 г. съдът е прекратил производството
по делото поради процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие. В
подадената против определението частна жалба като алтернативно искане е
формулирано искане за възстановяване на срока за обжалване. С определение №
5456/29.04.2021г. по адм.д. № 3770/2021г. на Върховен административен съд делото
е върнато на Административен съд – Пазарджик за произнасяне с определение по
искането за възстановяване на срок.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа
искането за възстановяване срока на обжалване на заповедта. Като аргументи за
възстановяването на срока в искането се изтъква, че пропускането на срока се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в обстоятелството,
че служителката на МБАЛ Велинград ЕООД, която организира и води
документооборота на – Е.И.С., е била болна от Ковид, като при завръщането си на
работа е намерила на пода в стаята си кореспонденция, сред която и процесната
заповед. Отсъствието й от работа е от 26.11.2020г. до 10.01.2021г. и при
завръщането на 11.01.2021г. процесната заповед е предадена на управителя на
болничното заведение. С тези аргументи счита, че подадената на 25.01.2021г.
жалба срещу заповедта е извършено в срок, съответно на това основание да се
счете, че е налице непредвидено обстоятелство за възстановяване срока за
обжалване на заповедта.
Ответникът
- Директор на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик чрез процесуалния си
представител юрк. М. счита искането за неоснователно, поради което моли същото
да бъде оставено без уважение.
Искането
по чл.161 от АПК е направено своевременно – доколкото същото е инкорпорирано в
частната жалба, която е подадена в 7 –дневен срок от съобщаване на
прекратителното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане.
С
оглед на горното искането е допустимо за разглеждане.
Жалбоподателят
иска възстановяване на срока за обжалване на заповедта, като твърди, че Е.И.С.
– оперативен счетоводител-деловодител, е служителят, който съгласно
длъжностната си характеристика, отговаря за документооборота на болничното
заведение. Същата поради отпуск по болест не е била на работа, като процесната
заповед не й е връчена, а е намерена в кабинета, поради което счита, че от
датата на намиране следва да се счита, че е можело да бъде подадена жалба срещу
административния акт.
По
делото се установява от представен болничен лист, че служителката С. е била в
отпуск по болест(диагноза ковид 19 идентифициран вирус) от 26.11.2020г. до
25.12.2020г. и в платен годишен отпуск от 29.12.2020г. до 10.01.2021г.,
разрешен от управителя д-р Ж.ч. със заповед № 433/21.12.2020г.
Видно
от представената длъжностна характеристика(л. 198) служителката Е.С. организира
и води документооборота в предприятието, като обработва и следи движението на
кореспонденцията.
В
съдебно заседание, в производство по чл. 66 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, адв. М., процесуален представител на МБАЛ“ Велинград“ЕООД, оспорва
истинността на известието за доставяне, като счита, че същото няма материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, като пояснява, че оспорва истинността на датата
на връчване, ведно с аргументите, че не са спазени изискванията на наредбата
при оформяне на известието за доставяне.
Видно
от известие за доставяне(л. 43) се установява, че обжалваният административен
акт е съобщен на „МБАЛ Велинград“ ЕООД, ЕИК ********* на 02.12.2020 година
/сряда, работен ден/, като връчването е извършено на адреса на лечебното
заведение, който е и същият от административната фаза на производството;
адресът е и посоченият в търговския регистър(гр. Велинград, бул. „Съединение“ №
49), на поименно посочено лице, подписало разписката, а именно М.д..
Оригиналът
на известието за доставяне е приет по делото л. 207, ведно със справка за
движение на пратка ЕВ009515992BG.
В оригиналът несъмнено е записана дата 02.12.2020г. 9:30 часа. Това се
потвърждава и от данните по извлечението на куриерската справка.
По
делото са ангажирани гласни доказателства във връзка с откритото производство
по оспорване на известието за доставяне от страна на жалбоподателя. Свидетелката
Е.С. обяснява пред съда, че в периода октомври – декември 2020 г. е боледувала
от Ковид, върнала се е на работа в началото на месец януари 2021 г., като не си
спомня точни дати. При завръщането й на работа е намерила кореспонденция в
стаята, сложена под вратата. Споделя, че повечето от персонала е бил болен.
Имало е кореспонденция от различни институции. Заявява, че съгласно
длъжностната й характеристика и служебни задължения като деловодител отговаря
за входящата и изходящата кореспонденция на „МБАЛ Велинград“ ЕООД. Тя получава
и входира получената входяща кореспонденция до МБАЛ, съответно подготвям
писмата за изпращане, изходящата кореспонденция. Споделя, че повечето хора от
персонала на администрацията са били болни.
С
оглед на така установеното в производството по възстановяване на срока за
обжалване, съдът счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение по следните съображения:
Съгласно
чл.161 от АПК преклузивен срок се възстановява, ако пропускането се дължи на
особени непредвидени обстоятелства или на поведението на администрацията.
С
определението за насрочване на производството по чл. 161 от АПК, което е по
реда на чл. 66 от ГПК и се разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е
указал ясно на „МБАЛ Велинград“ ЕООД, че в негова доказателствена тежест е
установяването, че пропускането на срока за обжалване се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могло да преодолее.
Релевантното
в казуса е дали отсъствието на служител-деловодител от МБАЛ Велинград поради
болест и разрешен отпуск следва да е основание за възстановяване на срока за
обжалване, и да се приложи хипотезата на „особено непредвидено обстоятелство“
случило се на дружеството, поради което то не е могло в законов 14-дневен срок
да обжалва административния акт.
Съдът
счита, че тези обстоятелства са неоснователни и не кореспондират на законовото
понятие „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 161 АПК. Разпоредбата
на чл. 161, ал. 1 АПК предвижда две хипотези, при които е допустимо
възстановяване срока за обжалване. В първата, относима към настоящия казус, хипотеза
основание за възстановяване на срока може да бъде само уважителна причина,
препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определен от
съда срок, като законът изисква пречката да бъде от такова естество, че да не
зависи от волята на страната да я преодолее. Текстът на чл. 161 от АПК визира
обстоятелства, настъпили извънредно, независимо от волята на страната, по
причина, поради която последната е възпрепятствана да извърши пропуснатото
процесуално действие.
Връчване
на съобщения и призовки на юридически лица е съгласно чл. 50 от ГПК. Редакцията
на чл. 50 от ГПК към 02.12.2020г.(датата на съобщаване на АА) е следната: Чл.
50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. (2) Ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. (3) Връчването на
търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на
всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване
на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. (4) Когато
връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ
уведомление не се залепва.
В
случая връчването на административния акт е чрез пощенски куриер, на адреса на
МБАЛ Велинград“ЕООД, вписан в регистъра, извършено на служителя М. Д., който се
е съгласил да го приеме и е вписал имената и подписите си, като съдът го счита
за редовно. Отсъствието на лицето, отговорно за регистриране на кореспонденцията
на болницата, не означава, че по време на това негово отсъствие, никой друг от
лечебното заведение не следва или не е задължен да получава от името на
дружеството кореспонденция, призовки и т.н. Адресат на цялата тази
кореспонденция е управителят на ЛЗ или ЛЗ, представлявано от управителя. Именно
в качеството на юридическо лице, за „МБАЛ Велинград“ ЕООД е приложима нормата
на чл. 50 от ГПК, тоест всяко лице като служител на болницата, може да получи
от името на дружеството пратка от пощенски куриер. Разболяването на служители
от болницата, включително и на лицето, отговорно за деловодната система при
обработването на кореспонденцията, е нормална житейска ситуация. Разболяването на
деловодителя С. е още от 26.11.2020г., а писмото от РЗОК е получено на
02.12.2020г. Повече от 6 дена е нормален срок, за да може управителят на ЛЗ да
организира заместващ и изпълняващ нейните задължения. Още повече, че
присъствието на ковид инфекция в болнично заведение декември 2020г. е нещо
съвсем предвидимо, с оглед обявената епидемия в България още от средата на март
2020г. Задължение на ръководителя на лечебното заведение е както да
организира кадровите ресурси по
изпълнение на медицинската помощ, така и административно-финансовото
обслужване. Кореспонденцията е неизменна част в това организиране и
обезпечаване. Нелогично е за месец и половина отсъствие на служител-деловодител
по болест и след това разрешен платен отпуск лечебното заведение да не води
изходяща и входяща кореспонденция Разболяването на един служител не е от
категорията на непредвидени обстоятелства за „МБАЛ Велинград“ ЕООД, които да са
основание за пропускане на срок и съответно възстановяването му. Разболяването
на един служител и след това разрешаването му на платен
годишен отпуск не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на
чл. 161, ал. 1 АПК, което да е в причинна връзка с пропускането на срока за
обжалване на АА. Твърденията, че и други служители са били болни, не беше
доказано по делото. Непредвидено обстоятелство би било цялото лечебно заведение
да е затворено поради заболяване на персонала, за да се счете, че е налице
непредвидено обстоятелство. Особени непредвидени обстоятелства не
са дефинирани от законодателя, но съгласно наложилата се практика това са
обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер, които не са
рутинни, настъпили са в течение на срока за обжалване, вследствие на което
обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално
действие. Практиката приема, че това са обстоятелства, които стоят извън волята
на страната и тя не е в състояние да ги преодолее.
Следва
да бъде посочено, че заболяването касае една служителка на „МБАЛ
Велинград“ЕООД, като обаче срокът за възстановяване на оспорването не е за
нейно лично дело и тя не е адресат на акта. В настоящото съдебното производство
следва да се обоснове, че за лечебното заведение, което се представлява от
управител, е било налице непредвидено обстоятелство. Самото заболяване на С. не
представлява особено непредвидено обстоятелство по отношение на „МБАЛ
Велинград“ЕООД по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.64,ал.2 от ГПК. Управителят е следвало да обезпечи получаването на кореспонденция, което е
и видно от получаване на други писма от служители, защото разболяването на един
служител не може да доведе до липса на достъп до лечебното заведение за
връчване на съобщения. Още повече, че се установява, че служителката е в
болничен отпуск още от 26.11.2020г. и има един работен ден между двата отпуска
– 28.12.2020г. Управителят е следвало да предвиди, при обичайно дължимо
управление на болницата, и да преодолее отсъствието на служителката, със
задължения за кореспонденцията. Най-малкото в епидемична обстановка, каквато се
твърди, че е, необходимостта от своевременна кореспонденция с редица
институции(не само съдебни органи) – Министерство на здравеопазването, други министерства,
доставчици и т.н. следва да бъде обезпечена. Същият управител е разрешил на служителката
платен годишен отпуск, като не е определил заместващ служител, което е още един
аргумент, че отсъствието й не е непреодолимо обстоятелство.
Аргументите
за нередовно връчване на процесната заповед не са относими и релевантни в производството по възстановяване
на срока за обжалване. Твърденията на процесуалния представител за нередовност
на съобщаването/известието за доставяне са свързани с обжалване на
прекратителното определение и обстоятелствата за просрочие на оспорването, но
те не обосновават основателност на молбата за възстановяване на срока.
В
случая за съда е безспорно, че процесната заповед е съобщена на дружеството
„МБАЛ Велинград“ЕООД на 02.12.2020г. Няма съмнение в посочената дата и час.
Видно от известие за доставяне за получил е записано името М.д., като е положен
подпис. Съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая липсва
зачерквания или неясноти по датата на доставяне на пратка ЕВ009515992BG.
Същевременно по делото се установява, че лицето М.д. е служител във „МБАЛ
Велинград“ЕООД. Неговото име е в списъка на служителите на болничното заведение,
представени са копия на други разписки за доставяне, където същото лице отново
е в качеството на получател/пълномощник. От представените документи от самия
жалбоподател за обосноваване срочност на жалбата в Констативен протокол от
11.01.2021г. където е отразено, че е полученото писмо от РЗОК с изх. №
13829-02-2259/30.11.2020г., за свидетел на протокола също е посочено името М.д.,
който е положил подпис.
В
производството по чл. 193 от ГПК не се доказа неистинността на датата на
съобщаване на Заповед № 13/РД-09-1081/30.11.2020г. на Директор на Районна
здравноосигурителна каса – Пазарджик. За съда остана необорен фактът, че административният
акт е съобщен на юридическото лице чрез М.д., разписан като
получател/пълномощник, за което е положен подпис и посочена дата на доставяне
02.12.2020г. 9,30ч. Удостоверяването в пощенската разписка представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, обвързващ
съда с материалната си доказателствена сила, която в случая не е оборена с
представените от жалбоподателя документи и гласни доказателства. Свидетелските
показания за опровергаване на този документ са недопустими съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, но с оглед доказателствената
тежест в производството по чл. 193 от ГПК, както и доказателствената тежест в
производството по възстановяване на срока същите бяха допуснати и изслушани.
Разписка за доставяне на пратка ЕВ009515992BG е
надлежно оформена, няма добавки, поправки и зачерквания и ясно се вижда датата
и пощенското клеймо.
При
тези обстоятелства и предвид съществуващата за молителя доказателствена тежест,
не се установява наличието на предпоставките за възстановяване на пропуснат
срок. Доводите на молителя относно редовността на връчването на разпореждането
от 02.12.2020 г. са ирелевантни за настоящото производство, в което се доказват
предпоставките по чл. 161 от АПК.
Предвид
изложеното и на основание чл. 161 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на „МБАЛ Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49,
представлявано от управителя д-р Ж.ч., за възстановяване на срок за обжалване
на Заповед № 13/РД-09-1081/30.11.2020г. на Директор на Районна
здравноосигурителна каса – Пазарджик.
Определението
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:
(П)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№12923/16.12.2021 Г. по АД№10719/2021 г. на ВАС – Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение № 1345/11.08.2021 г., постановено по адм. д. № 87/2021 г. по описа
на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение - Велинград" ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49 да
заплати Районна здравкоосигурителна каса - Пазарджик разноски в размер на
100(сто)лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно
производство.
Определението е окончателно.