№ 19330
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110143317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на ищеца и на осъществилата безплатна адвокатска защита на
ответника адв. С.Д. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото
решение по съществото на правния спор.
Ищецът счита, че в негова полза следва да бъде присъдена и стойността на заплатения
от него депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило допуснатата СТЕ, което не
било сторено с решението.
Адв. С.Д., от своя страна, поддържа, че неправилно е определен размерът на
следващото й се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА с оглед отхвърлената част от
претенциите и претендирания от нея адвокатски хонорар от 1735.00 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на депозираната от адв. Д. молба с
правно основание чл. 248 ГПК, с който ищецът оспорва същата.
От името на ответницата не е депозиран отговор на искането на ищеца за изменение на
решението в частта относно присъдените на последния разноски.
Съдът намира исканията за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустими- заявени са в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване
на решението) от лица с правен интерес да искат изменение на решението в съответната
част, които са представили списъци на сторените от тях разноски в срок- до приключване
разглеждането на делото в настоящата инстанция.
Разгледани по същество, исканията са неоснователни.
Действително, по делото са представени доказателства за извършени за сметка на
ищеца разноски в размер, по –висок от присъдения с решението, вкл. за заплатен депозит за
възнаграждение на вещото лице, извършило СТЕ. Присъдената сума, обаче, е изцяло в
съотвествие с изричната претенция на ищеца, обективирана в депозирания по делото в
последно проведеното открито съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК- л. 94 от делото. В
последния процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира от името на
дружеството държавна такса в размер на 54.37 лева, юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 300.00 лева, държавна такса за заповедното производство в размер на 54.37 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение за същото. В останалата й част бланката на
списъка по чл. 80 ГПК е останала непопълнена от процесуалния представител на ищцовото
1
дружество. Така, със списъка по чл. 80 ГПК, чиято функция е да индивидуализира и
конкретизира претенцията на страната за разноски, като посочи вида и размера на тези от
тях, чието възстановяване се претенидра, ищецът е претендирал по- нисък размер на
разноските спрямо реално извършения, който размер с оглед действащото в българския
граждански процес диспозитивно начало съдът е съобразил. Тук следва да се подчертае, че
правно необосновано би било да се приеме, че доказването извършването на разноски в
даден размер е равносилно на претендиране на същите в този размер при наличие на
изрично изразена чрез списъка на разноскте по чл. 80 ГПК воля на страната кои и в какъв
размер разноски да й бъдат присъдени. Наред с това, недопустимо според настоящия
съдебен състав е след приключване разглеждането на делото в съответната инстанция
страната да заявява нова конкретна претенция за присъждане на допълнителни суми за
разноски под формата на искане за изменение на решението в частта за разноските.
В подкрепа на съжденията в горния смисъл са разясненията на касационната
инстанция, съдържащи се в определение № 48 от 7.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2017
г., I г. о., ГК, определение № 561 от 9.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2640/2017 г., I т. о., ТК,
определение № 219 от 11.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 547/2016 г., II т. о., ТК, определение
№ 608 от 25.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1432/2017 г., II т. о., ТК, определение № 88 от
2.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 953/2021 г., II т. о., ТК, определение № 108 от 27.06.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 5981/2015 г., II г. о., ГК, определение № 599 от 27.07.2023 г. на ВКС по
ч. т. д. № 602/2023 г., I т. о., ТК, както и посочените в последното определение №
167/02.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 546/16.10.2015
г. по ч. т. д. № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 732 от 19.11.2014 г. по ч. т. д.
№ 3233/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 21 от 20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г.
на ВКС, ТК, II т. о., в които се приема, че списъкът по чл. 80 от ГПК има функцията да
конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без
да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не
следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран
размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално
направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/.
В този смисъл е и определение № 47/11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г.
о., съгласно което дори и страната да е представила доказателства за направен разход по
водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не претендира
присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред
съответната инстанция.
Искането на адв. С.Д., от своя страна, е обосновано с размера на претендирания от нея
адвокатски хонорар от общо 1735.00 лева, който обаче, доколкото се касае за хипотеза на
предоставена безплатна адвокатска защита, по никакъв начин не обвързва съда, тъй като в
тази хипотеза адвокатският хонорар, следващ се на адвоката, се определя от решаващия съд-
арг. чл. 38, ал. 2 ЗА, при съобразяване на критериите в чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА за
справедливост и обоснованост на хонорара. В случая настоящият съдебен състав е
съобразил материалния интерес по делото, липсата на фактическа и/или правна сложност на
спора, броя проведени заседания и извършените в тях процесуални действия, изразяващи се
единствено в приобщаване на писмени доказателства и изслушване заключението на вещото
лице по СТЕ, поради което е определил следващия се на адв. Д. адвокатски хонорар
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията му към датата на приключване на
съдебното дирене съобразно съдържащите се в определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., ГК, както и определение № 406 от 1.08.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 3805/2014 г., II т. о., ТК, разяснения) в размер на 571.84 лева, от която сума е
присъдил част, правопропорционална на отхвърлената част от исковете.
За пълнота и прецизност и макар в молбата с правно основание чл. 248 ГПК на адв. Д.
2
да не се съдържат доводи в тази насока, следва да се изясни, че в случая адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено въз основа на общия сбор от цената на всички
искове, доколкото според настоящия съдебен състав правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ
следва да се тълкува систематически с разпоредбата на чл. 7 от същата Наредба, в която
като критерий за определяне на адвокатското възнаграждение е заложен материалният
интерес по делото. С оглед на това съдът счита, че релевантен за общия размер на
следващото се на адвоката възнаграждение е материалният интерес по делото, а не видът и
броят на предявените искове /в този смисъл е Решение № 2520 от 23.04.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 3895/2019 г./.
Обстоятелствените доводи на адв. Д. в молбата й по чл. 248 ГПК, касаещи
принципната дължимост на адвокатски хонорар в нейна полза, в случая се явяват
неотносими, доколкото с решението си съдът не е отрекъл правото на адвоката да бъде
възнаграден за оказаните от него безплатни адвокатска защита и съдействие, поради което и
е присъдил съответно възнаграждение на същия.
При тези мотиви исканията на ищеца и на процесуалния представител на ответницата
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъдат
оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и на
адв. С.Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3