№ 1483
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110215806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ********, срещу
Наказателно постановление № 785341 – F770680/23.08.2024 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с
което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК) на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 7529,94 (седем хиляди петстотин двадесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в конкретния случай е
нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като
законът поставя изискване АУАН да се състави в присъствието на нарушител и
поне двама свидетели. На следващо място се сочи, че дружеството е
декларирало доставка за 27.05.2024 г., но тъй като транспортната фирма не е
спазила деня и часа на доставка, а шофьорът е преминал през ГКПП Калотина
1
без да уведоми никого, подаденото УНП е било анулирано. Акцентира се, че
санкционираното дружество не е знаело, че стоката е в страната, защото не е
имало контакт с шофьора, който е служител на външна транспортна фирма.
Отделно от това се навежда, че от страна на административнонаказващия
орган не е посочено до кой момент дружеството – жалбоподател е имало
задължение да декларира превоза, както и че липсата на посочване в АУАН на
време и място на извършване на нарушението съществено ограничава правото
на защита на санкционираното лице, доколкото го поставя в невъзможност да
разбере фактическите рамки на вмененото му административно обвинение.
Поддържа се, че в случая е налице несъразмерност на наказанието и
нарушение на принципа non bis in idem. Излагат се аргументи за наличие на
основания за квалифициране на процесния случай като маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.М., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по същество,
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по
съображенията, развити в жалбата. Претендира се присъждане на сторените
по делото разноски, като се представят доказателства за разходването им.
В проведеното по делото съдебно заседание
административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрк. Й., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Счита, че извършването на нарушението е доказано по категоричен начин от
събраните доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2024 г. инспектори по приходите в Главна дирекция "Фискален
контрол" на НАП извършили проверка на транспортно средство влекач марка
2
"***", с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* на пункт за фискален
контрол ГКПП Кулата с водач ****. При извършената проверка било
установено, че в транспортното средство се превозва стока от списъка на
стоките с висок фискален риск /включена в списъка на СВФР с Код по КН №
09019090/, а именно - "Кафе, дори печено или декофенизирано; черупки и
люспи от кафе; заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от
съотношението в сместа: Други: Заместители на кафе, съдържащи кафе" - 770
кг на стойност 9625 евро. Водачът на транспортното средство не представил
УНП за транспорта на стоките, като проверяващите съставили Протокол за
извършена проверка на СВФР № 010103083237_1/26.05.2024 г. и поставили
техническо средство за контрол на гореописаното МПС.
В протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск били
отбелязани данни за получател на стоката – „****“ ООД, ЕИК ********,
данни за превозвача – „***“, ЕИК ********, данни за доставчика – “***” VIN
************, както и данни за превозваната стока - "Кафе, дори печено или
декофенизирано; черупки и люспи от кафе; заместители на кафе, съдържащи
кафе, независимо от съотношението в сместа: Други: Заместители на кафе,
съдържащи кафе" - 770 кг, с място на получаване – гр.София, район Младост,
бл. 342 и дата на получаване – 28.05.2024 г.
На 28.05.2024 г. в гр. София, на бул. ***, който адрес бил посочен като
такъв за разтоварване на стоката, била извършена проверка от органи по
приходите, сред които свидетелят *** на длъжност "инспектор по приходите",
и ***, заемащ също длъжност "инспектор по приходите" в ГД "Фискален
контрол". При проверката органите по приходите отстранили техническото
средство за контрол, за което съставили Протокол за отстраняване на
техническо средство за контрол № 010103083237К6/28.05.2024 г. На място
органите по приходите установили транспортно средство марка „***“, с рег.
№ ****** и ремарке с рег. № ******* и водач ****, превозващо стока,
включена в списъка на СВФР - № 09019090 "Кафе, дори печено или
декофенизирано; черупки и люспи от кафе; заместители на кафе, съдържащи
кафе, независимо от съотношението в сместа: Други: Заместители на кафе,
съдържащи кафе" – 770 кг., със стойност на стоката от 9625 евро и левова
равностойност от 18824,86 лв. по фиксиран курс на БНБ, съгласно
представена фактура № 84/1 от 27.05.2024 г. Установено било също така, че
изпращач на стоката била фирма *** SRL с VAT № ************, получател
3
на стоката била фирма "*** с ЕИК ********, фирмата превозвач била „***" с
ЕИК ********, а движението на превоза на стоката бил от Италия за България.
В хода на извършване на проверката в обекта, за превоза на гореописаната
стока задълженото лице не представило уникален номер за превоз /УНП/.
Органите по приходите извършили проверка на 28.05.2024 г. в ИСФК - "ВОП
и проверки в страната с УНП", при което било установено, че липсват данни за
УНП. Присъстващият на мястото на проверката управител на фирмата –
получател на стоката обяснил на проверяващите, че транспортното средство,
превозващо стоката, е влязло на територията на страната по - рано от
договореното, а именно на 26.05.2024 г., като задълженото лице е подало УНП
на 27.05.2024 г., но впоследствие го е анулирал, тъй като е подадено след
влизането на транспортното средство в страната.
На 31.05.2024 г. в ТД на НАП, в присъствието на двама свидетели и на
законния представител на "****" ООД, свидетелят С. съставил АУАН №
F770680/31.05.2024 г., с който повдигнал против дружеството – въззивник
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 127и, ал. 1
ДОПК – за това, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва
от територията на друга държава – членка на Европейския съюз и завършва на
територията на страната, получателят "****" ООД не е декларирал
предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на
територията на страната.
Актът бил подписан от съставителя, свидетелите и представляващия
дружеството – въззивник, на когото бил предявен за запознаване със
съдържанието му и му бил връчен препис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 23.08.2024 г. Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление
№ 785341 – F770680/23.08.2024 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 127и, ал. 1 ДОПК, като на
основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството – жалбоподател била
наложена имуществена санкция в размер на 7529,94 (седем хиляди петстотин
4
двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител С..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. С. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ***
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства –
както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка, която по същество и не се оспорва от въззивния
жалбоподател.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
5
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че АУАН и
Наказателното постановление са съставени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите,
съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се
издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по
приходите, каквото качество има свидетелят С., заемащ длъжност "инспектор
по приходите" при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Наказателното
постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" –
София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК от
изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство -
Заповед № 3ЦУ – 384/27.02.2024 г., допълнена със Заповед № 3ЦУ –
1338/27.06.2024 г.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН,
като е съставен в присъствието на двама свидетели (по съставяне и връчване
на АУАН), както и на управителя на дружеството -жалбоподател. Актът е
подписан от свидетелите, съставителя и представляващия санкционираното
дружество, предявен му е за запознаване и му е връчен препис, видно от
разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
6
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство
между фактическо и юридическо обвинение (посочени са времето и мястото
на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено,
както и изпълнителното му деяние, изразяващо се в това, че задълженото лице
„****“ ООД при превоз на СВФР, който започва от територията на друга
държава – членка на Европейския съюз и завършва на територията на
страната, не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на
транспортното средство на територията на страната). Описани конкретно и в
необходимата пълнота са всички релевантни за съставомерността на
нарушението обстоятелства, предвид което съдът прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на жалбоподателя и да са опорочили волята на актосъставителя и
наказващия орган, с което да представляват формални основания за отмяната
на санкционния акт.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на НП, а именно – непълно описание на фактите на
административното обвинение и липса на посочване на времето и мястото на
извършване на нарушението. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е
посочено на коя дата е осъществено влизането на транспортното средство в
7
страната – 26.05.2024 г., както и в какво се изразява самото административно
нарушение – задълженото лице „****“ ООД при превоз на СВФР, който
започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, в
случая Италия, и завършва на територията на страната, не е декларирал
предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на
територията на страната (респективно това е и моментът, до който
задължението е следвало да бъде изпълнено), конкретно е индивидуализирано
МПС, с което превозът е бил извършен, видът на превозваната стока, както и
ясно и недвусмислено е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно – гр.София. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че
АУАН и НП отговарят на изискванията на закона.
На следващо място не е налице и противоречие или неяснота в АУАН и
НП и относно датата на извършване на нарушението, поради което и доводите
на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни. В АУАН и
НП са посочени датата на проверката – 28.05.2024 г.; датата, на която
нарушението е установено – 28.05.2024 г. (съвпадаща с датата на проверката),
както и датата на извършване на самото нарушение – 26.05.2024 г.
При извода за липса на процесуални нарушения и въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства съдът намери, че правилно е
приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 127и, ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален
риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския
съюз и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортното средство на територията на
страната и потвърждава получаването на стоката най – късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. "При
всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга
държава – членка на Европейския съюз и завършва на територията на
страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция
или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно
8
средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез
подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл.
48".
В случая е установено, а и това обстоятелство не е спорно между
страните, че е осъществен превоз на стоки с висок фискален риск – "Кафе,
дори печено или декофенизирано; черупки и люспи от кафе; заместители на
кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа: Други:
Заместители на кафе, съдържащи кафе" с код по КН 09019090, в количество от
770 кг с изпращач “***” VIN ************, превозвач „***“, ЕИК ******** и
получател "****" ООД, за който превоз получателят "****" ООД не е
декларирал данни за превоза до влизане на транспортното средство на
територията на страната на 26.05.2024 г. и респективно – не е бил генериран
уникален номер за превоза. С това дружеството – въззивен жалбоподател е
нарушило разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК. Нарушението е извършено
на 26.05.2024 г. – датата, на която транспортното средство е навлязло на
територията на страната и съгласно чл. 48, ал. 2 ЗАНН и доколкото
нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път,
мястото на извършването му е гр. София, където е седалището на органа –
Национална агенция за приходите, пред който е следвало да бъде извършено
декларирането.
Нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е
обективна, безвиновна, поради което и не следва да се обсъждат доводите за
субективната му съставомерност, тъй като същата не подлежи на изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 ДОПК за извършеното
нарушение се налага имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната
основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), но не по-малко от 5000 лв. Видно е, че имуществената
санкция не е фиксирана в абсолютно определен размер, а е функция от
данъчната основа на превозваната стока, поради което и съдът намира, че не
са основателни оплакванията на дружеството – жалбоподател в насока
непропорционалност на санкцията. Напротив – предвиден е ред за
индивидуализирането й в зависимост от обстоятелствата на всяко конкретно
нарушение и обществената му опасност. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС
данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
9
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон. Ето защо в случая данъчната основа е 9625 евро,
респективно 18824,86 лева – равностойност по фиксиран курс на БНБ, колкото
е стойността на стоката, поради което и наказващият орган поначало правилно
е определил размера на имуществената санкция на 7529,94 лева (40 процента
от 18824,86 лева).
Независимо от гореизложеното обаче съдът намира, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН.
В тази връзка на първо място следва да бъде посочено, че независимо от
това, че административното нарушение, за извършването на което е издадено
наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици,
настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации
следва да се субсумират под разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за
маловажен случай. В тази насока съдът споделя основателността на
възражението, релевирано в жалбата срещу издадения санкционен акт.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си
поле с оглед вида на нарушенията – резултатни или формални. В този смисъл,
не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на
нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици,
извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН. Макар при обсъждане предпоставките за ангажиране
на имуществената отговорност на юридическите лица да не се изследва
субективна страна на деянието, елементът обществена опасност, като
обективен такъв, винаги подлежи на анализ. Същевременно, установявайки
нормата на чл. 28 от ЗАНН, законодателят не прави разлика досежно нейната
приложимост с оглед особени качества на субектите на отговорността, в
частност дали са физически или юридически лица. Преценката за
приложимостта на коментирания институт е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай.
10
При преценката дали са налице основания за прилагане на хипотезата е
необходимо да се изследват начинът, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които
в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. От една страна, обществените отношения, регулиращи фискалния
контрол от органите по приходите върху движението на стоките с висок
фискален риск се отличават с висока степен на обществена опасност и
контролът спрямо дейността е засилен. Действително, извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това
се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение. От друга страна обаче
настоящият съдебен състав намира, че се касае за инцидентна проява и
деянието е с по – ниска степен на обществена опасност и може да се
квалифицира като маловажно. Този извод се извежда от неголямото
количество на стоката – 770 кг., респективно невисоката й стойност, в
сравнение с други нарушение от същия вид; обстоятелството, че се касае за
първо нарушение и не на последно място – обстоятелството, че в случая
превозвачът не е спазил уговорения срок за доставката и транспортното
средство е влязло на територията на страната два дни преди уговорения ден,
без да са налице данни получателят да е бил уведомен за това (последното
видно и от съставения и приложен по делото Протокол за извършена проверка
на СВФР № 010103083237_1/26.05.2024 г., в който изрично е посочена дата за
доставка на стоката 28.05.2024 г.). Визираните обстоятелства характеризират
нарушението като такова, което значително се различава от другите случаи на
подобни нарушения. Ето защо съдът намира, че и отправянето на
предупреждение до санкционираното ЮЛ ще постигне целите на генералната
и специалната превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на
наказанието, административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако
наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига
до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
11
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди
нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В атакуваното НП въпросът за
маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени
никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези
критерии, още повече, че не е засегнат въпросът за това дали констатираният
пропуск е изолиран, както и не са взети предвид и анализирани обясненията
на управителя на ЮЛ във връзка с обстоятелството, че превозът е бил
реализиран преди уговорената дата за това.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар
предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при последващо
нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 785341 – F770680/23.08.2024 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за
приходите, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно – осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството – жалбоподател „****“ ООД,
ЕИК ********, е наложена имуществена санкция в размер на 7529,94 (седем
хиляди петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) лева
за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителя
„****“ ООД, ЕИК ********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
12
срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13