Определение по дело №107/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 176
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20223000500107
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 176
гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500107 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна
жалба на Д. П. Г. и Д. Д. Г., чрез адв. С.Н., против определение №
4392/09.12.2021 г. по в.гр.д. № 82/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд
в частите, с които: съдът е оставил без разглеждане молбата им с вх. №
25360/08.12.2021 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по
частна жалба с вх. № 16529/19.08.2021 г. срещу Решение № 1271/16.07.2021 г.
по същото дело, както и за освобождаване от такси и разноски в
производството до окончателното му приключване; и е върнал частната им
жалба с вх. № 16529/19.08.2021 г. срещу Решение № 1271/16.07.2021 г.,
постановено по същото дело.
Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е
неправилно - незаконосъобразно, като са молили за отмяната му в
обжалваната част и за разрешаване по същество на молбата по чл. 63 от ГПК
с освобождаване от заплащане на такса и разноски до приключване на
производството.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното:
Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен
срок по чл.275 от ГПК вр. чл. 279 ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а след като я разгледа по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
По в.гр.д. № 82/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, образувано
по реда на чл. 463 от ГПК по жалба на Д. П. Г. и Д. Д. Г. срещу действия на
съдебния изпълнител, е било постановено решение № 1271/16.07.2021 г.,
срещу което настоящите жалбоподатели са подали нередовна (при липса на
платена държавна такса от 15 лв.) жалба. След оставянето й без движение,
1
жалбоподателите са подали молба вх. № 17765/09.09.2021 г. по чл. 83 от ГПК
за освобождаването им от заплащане на таксата. Производството по чл. 83,
ал.2 от ГПК е приключило с влязло в сила определение № 3258/16.09.2021 г.,
с което окръжният съд е оставил без уважение молбата, а след обжалване –
апелативният съд с определение № 497/15.11.2021 г., постановено по в. ч. гр.
дело № 542/2021 г. по описа на ВАпС е потвърдил същото. Т.е. жалбата
срещу постановеното решение е останала нередовна поради неплащане на
държавната такса от 15 лв. С разпореждане №4509/26.11.2021г., окръжният
съд е оставил без движение жалбата с указания за поправянето й в
едноседмичен срок и с предупреждение за връщането й при неизпълнение.
Съобщението е връчено на жалбоподателите чрез пълномощника им адв. Н.
на 30.11.2021 г., като срокът е изтекъл на 07.12.2021 г. и нередовността не е
била поправена. При това положение, на осн. чл. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК, жалбата срещу решението е подлежала на връщане, поради
непоправянето й в срока. Затова, като е върнал същата, окръжният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Доколкото въпросът за освобождаването на жалбоподателите от
внасянето на таксата по конкретната жалба е бил окончателно решен, то
подадената последваща молба с вх. № 25360/08.12.2021 г. със същото искане
за освобождаване по чл. 83, ал. 2 от ГПК от такси и разноски в
производството по обжалване на решението е била недопустима и не е
подлежала на разглеждане. Посоченият етап на производството и
дължимостта единствено на такса от 15 лв., както и разрешаването на въпроса
за дължимостта на тази конкретна такса с влезлия в сила акт, постановен в
производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, обосновават извода за недопустимост
на последващото искане за същото производство по жалбата. В случая не се
касае до друг етап на производството и наличие на променени обстоятелства с
оглед възможноста на страната да иска ново освобождаване от такси и
разноски по чл. 83, ал.2 от ГПК, поради което и оплакванията в тази връзка са
неоснователни. Затова, като е оставил без разглеждане молба с вх. №
25360/08.12.2021 г., окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Предвид горното, Варненският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4392/09.12.2021 г. по в.гр.д. №
82/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд в частите, с които: съдът е
оставил без разглеждане молбата на Д. П. Г. и Д. Д. Г. с вх. №
25360/08.12.2021 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по
частна жалба с вх. № 16529/19.08.2021 г. срещу Решение № 1271/16.07.2021 г.
по същото дело, както и за освобождаване от такси и разноски в
2
производството до окончателното му приключване; и е върнал частната им
жалба с вх. № 16529/19.08.2021 г. срещу Решение № 1271/16.07.2021 г.,
постановено по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3