Р Е Ш
Е Н И Е
№260299
гр.Пловдив, 25.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7791 по описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-012311 от 09.11.2020г. на М.В.М.на длъжност Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което Г.И.Е. ***, ЕГН ********** на чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е
посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
С жалбата се оспорва основателността на съставения против
което Г.И.Е. акт за установяване на
административно нарушение и издаденото НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, в
съдебно заседание се явява и лично участва в наказателното производство. В
пледоарията си оспорва основателността на съставения АУАН, както и наложената
му санкция с НП.
Въззиваемата страна редовно
призована, не изпраща представител. С писмена молба-становище представена преди
даване ход на делото се изразява неоснователност за жалбата. Представят се
доводи в подкрепа искането за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Като разгледа събраните по делото
писмени и устни доказателства съдът прие за установено следното:
Със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 670104 на
11.10.2020г. жалбоподателаят Г.И.Е. е привлечен към административно-наказателна
отговорност за това, че на същата дата – 11.10.2020г. около 21:40 часа в
гр.Пловдив, на ул.Иван Вазов до № 61 при управление на МПС
марка „Шевролет”, с рег. № *** не е поставил задължителния обезопасителен колан, с какъвто
превозното средство е оборудвано. Нарушението
е възприето от актосъставителя *** Н.С.Я.- и свидетеля по съставянето на АУАН С.Г.Т..
Съставения на мястото на проверката акт е бил предявен на жалбоподателя, който
вписал в графата за обяснения/възражения „имам“. По време на проверката е иззет
контролният талон на автомобила.
В законоустановения 3 дневен срок
пред контролните органи /Началника на сектор ПП Пловдив/ са били представени
писмени възражения от жалбоподателя по отношение съставения му акт, които
възражения са приети като неоснователни.
Въз основа на акта е издадено
атакуваното В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН. С издаденото НП е прието че е нарушена нормата на чл.137А, ал.1, пр.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 е наложено административно наказание “глоба”
в размер 50 лева. В издаденото
наказателно постановление е посочено че на основание Наредба N
Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки. Издаденото НП е
лично връчено на жалбоподателя на 01.12.2020г. В срок е обжалвано издаденото НП
пред РС Пловдив.
Горната фактическа обстановка се
установява от приетата от съда административно-наказателна преписка.
При така установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
По
същество на спора: За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение
на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или
НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се
посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
С оглед на изложеното и във връзка
с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по
същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и
за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП. Съдът след запознаване
със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, надлежно удостоверени от
приложените към АН писмени доказателства. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57
от ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в съответствие с нормата на чл. 40 ЗАНН, тъй като по време на
съставянето му видно от разписката към самия акт е присъствал самият управител
на санкционираното дружество, на
когото бил предявен и връчен препис от акта. Съставеният АУАН и НП съдържат
всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаната и
установена фактическа обстановка е подведена под съответните правни норми и при
правилно определена санкция. Спазени са разпоредбите на чл.27 ЗАНН. Целта на
това административно наказание е не само да предупреди търговеца към спазване
на установения правен ред във фискалната политика, но и да въздейства върху
останалите субекти като предупреждение да не извършват подобни нарушения.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че преценката на АНО
е правилна и издаденото НП е законосъобразно.
По отношение приложението на
материалния закон: Субект на нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното
деяние на нарушението е във формата на бездействие. Законодателят санкционира
неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан или за носене
на каска. Задължението за използване на обезопасителен колан от водачите на МПС
е установено с чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има качеството водач , тъй
като е въвел в движение и управлявал лек автомобил, който му действия се
възприемат от актосъставителя и свидетеля на местоизвършване нарушението.
Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10,
11 и 12, б. “а” от ДР на ЗДвП. Жалбоподателят очевидно не е изпълнил задължението по чл.137А,
ал.1 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП. Нормата санкционираща нарушението е императивна и представлява
неизпълнение на задължения въведени с императивни норми на ЗДвП. Неизпълнението
на тези задължения е обявено за наказуемо като пряко се ангажира не друг а
водачът на автомобила, каквото качество е имал нарушителят към момента на
извършената проверка. Затова правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя - същият като водач на МПС е нямал правото да управлява
автомобила, след като не е поставил
обезопасителният колан и твърдението му, че не му е ясно за кaкво нарушение е санкциониран е необосновано. В същото
време не се посочват доказателства относно това, че водача на автомобила е в
кръгът от лица освободени от отговорност за неизпълнение на задължението му по
чл.137А от ЗДвП при извършване на проверка.
Поради изложеното атакуваното
постановление, с което са наложени
съответстващите на ЗДвП административни наказания е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
С
наказателното постановление на жалбоподателя са отнети и 6 контролни точки. По
отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент. Отнемането на
контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3,
ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени
в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва
броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е екс леге и същото има
контролно –отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има
удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане
в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като
отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно
постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на
ЗАНН- чл.57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че в тази част НП се
явява правилно
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-012311 от 09.11.2020г. на М.В.М.на
длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което
Г.И.Е. ***, ЕГН ********** на чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.