Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на четвърти февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 669/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № 13352/30.04.2019 г., на М.Х.А., ЕГН **********, с местожителство ***, СО
„Манастирски рид“, № 517-2-603, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх”, № 51Д, да заплати сумата 80000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания и телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2016 г., около 07:45 ч., в гр. Варна, на
бул. „Левски“, до спирка „Дубровник“, по вина на Й. С.С., водач на л.а. „Дачия
Логан“, **************, ведно със законната лихва считано от деня следващ
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 1024.44 лв.,
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства, такси за медицински прегледи и такси за болничен
престой, ведно със законната лихва считано от деня следващ датата на
увреждането до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира
се присъждане на разноските по делото.
Ищцата твърди, че с влязло в сила Решение по
АХД № 5675/2017 г., на ВРС, XXXVIII с., виновния водач бил освободен от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК и му е наложена глоба в размер
на 1000.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 1 НК. Отговорността
на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания
от И. автомобил, обективирана в полица № ****, валидна до 13.08.2016 г.
В резултат на произшествието
ищцата била транспортирана за спешно лечение в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, а на
12.08.2016 г. била преведена за лечение в неврохирургично отделение с диагноза:
фрактура на темпоралната и окципиталната кост в ляво, фрактура на сакрума в
ляво, пневмоцефалия, субдурален хематом фронтално в ляво, контузна рана на
дясно рамо, наличие на кръв двустранно в субарахноидните ликворни пространства,
множество травматични отоци и кръвонасядания. Престоят продължил повече от 10
дни като изпитвала интензивни болки, бил й поставен катетър и се налагало да
бъде обслужвана от персонала в болничното заведение и от нейни близки. След
изписването й на 22.08.2016 г. се появили допълнителни оплаквания, които
наложили повторното й хоспитализиране. Ищцата била в болнични повече от 6
месеца. Във връзка с трайно влошеното й здравословно състояние с експертно
решение № 1167/20.04.2017 г. била определена трайно намалена работоспособност в
размер на 58 %, със срок до 01.04.2019 г. През следващите месеци болките и
оплакванията придобили вече хроничен характер продължили като се налагало
приемане на множество медикаменти. Всичко това затруднявало трудовия процес на
ищцата. Ищцата станала емоционално лабилна, наблюдавал се интелектуален и
паметов дефицит, изпаднала в социална изолация, чувствала се непълноценна.
Ищцата твърди, че негативните физически и психически последици са актуални и
към настоящият момент.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗК „Лев Инс“” АД, оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че произшествието, при което
ищцата е пострадала е настъпило при висока степен на съпричиняване от нейна
страна, което било установено още от наказателния съд. Оспорва наличието на
причинна връзка между произшествието и получените телесни увреждания на ищцата.
Оспорва твърденията за характера, интензитета и продължителността на
неимуществените вреди. Счита, че тази претенция е завишена по размер. Оспорва
претенцията за законна лихва от датата на събитието като сочи разпоредбата на
чл. 497 КЗ. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на проц. представител на ищцата.
В срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира
допълнителна искова молба, в която репликира всички възражения на ответника, в
това число и възражението за съпричиняване от страна на пострадалата на
вредоносния резултат като сочи, че той се дължи единствено и само на
поведението на виновния водач.. Поддържа изложените в исковата молба твърдения.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който поддържа изложените в депозирания отговор,
доводи, възражения и направени искания.
С
допълнителна молба по повод дадени указания уточнява, че пътно - транспортното
произшествие не е настъпило единствено с оглед виновно и противоправно
поведение на водача Й. С.С..
Процесното ПТП е причинено при
висока степен на съпричиняване от пострадалата като пешеходец М.А.. Същата е
спряла без да има основателна причина в най-лявата лента на бул."Васил
Левски", с което е принудила да спре след нея и следващият я
л.а."Фолксваген" и е създала опасност за движението. Поведението на А.
непосредствено преди и по време на протичането на ПТП би следвало да се
разглежда, както на водач на МПС предприел безпричинно и неправилно спиране
върху пътното платно, създаващо опасност за движението, така и на пешеходец.
В
с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържа изложените доводи,
съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за признати и
ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличието на
застрахователно правоотношение между собственика на л.а. „Дачия Логан", ДК
****и ответното дружество, обективирано в застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № ****; - че ПТП е настъпило на 10.08.2016 г., около 07:45 ч., в
гр. Варна, на бул. „Левски“, до спирка „Дубровник“.
Не
се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ахд № 5675/2017
г., на ВРС, XXXVIII
с., че с Решение № 118/ 25.01.2018 г., Й. С.С., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 10.08.2016 г. в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Дачия
Логан", с **************, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на М.Х.А., средни телесни повреди,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, съпроводена с контузия на гръбначния
мозък, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, счупване на кръстна кост (сакрум)
и черепно-мозъчна травма със счупване черепни кости – покрив и черепна основа,
с проникване на въздух в черепната кухина, довели до реална комуникация между
външната среда и черепната кухина, определящо проникващо нараняване в черепната
кухина, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 НК, вр. чл. 342, ал.
1, предл. 3 НК като е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
глоба в размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е влязло в
законна сила на 10.02.2018 г..
Представена по делото е медицинска документаци,
установяваща престоя на ищцата в болнични заведедения след ПТП и посещения на
различни специалисти.
Представени по делото са болнични листи – 4
бр., от които се установява, че ищцата е била във временна неработоспособност
за периода 06.10.2016 г. – 18.01.2017 г.
Представени са доказателства - л.
44-50, за изписани на ищцата и закупени лекарствени средства, както и за
заплащане на престой в болнично заведение.
Представена по
делото е писмена застрахователна претенция, отправено от ищцата до ответника,
надлежно получена на 15.10.2018 г., в която е посочена и банкова сметка. ***а е
изисквал представянето на други доказателства, касаещи произнасянето по
претенцията. С писмо изх. № 1832/22.02.2019 г., ответникът определил и
предложил за изплащане обезщетение общо в размер на 22887.22 лв., от което
22500.00 лв., за неимуществени вреди и 387.22 лв., за имуществени, при отчитане
от застрахователя на „съвина“, в размер на 50 %.
Представено по делото е
Експертно решение № 1167/20.04.2017 г., по силата на което на ищцата е
определена трайно намалена работоспособност в размер на 58 %, за срок от две
години до 01.04.2019 г.
Представено по делото е и
Експертно решение № 727/07.03.2019 г., по силата на което на ищцата е
определена трайно намалена работоспособност в размер на 50 %, за срок от една
година до 01.03.2020 г.
По делото е назначена комбинирана
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е
приобщено към доказателствения материал. От заключението се установяват
получените от ищцата травми и връзката им с произшествието. Установява се още,
че уврежданията са били придружени от силни болки, обхващащи главата и почти
цялото тяло, които са продължили около месец. Преживяната черепно-мозъчна
травма, както и фрактурата на сакрума са превизвикали страдания, лишения,
неудобства, дискомфорт и други неготивни емоции и разстройства за продължителен
период от време, който продължава и до днес. Екпертът – неврохирург сочи, че
при ищцата се наблюдава добре изразена посттравмена енцефалопатия, която се
изразява в продължаващо периодично главоболие, световъртеж причинен от
увреждане на вестибулокохлеарния нерв вляво, в резултата от фрактурата на
черепната основа, както и увреждане на мириса от мозъчната контузия на десния
темпорален дял, които продължават и до днес с малка вероятност от бъдещо
възстановяване. Установява се още, че при този вид травми, лечебния и
възстановителния процес би могъл да продължи бавно и с години като някои
увреждания са невъзстановими. Затова при ищцата възстановителния процес все още
не е приключил и продължава макар и с все по-малко шансове за успех във
възстановяването. Периодичното главоболие, световъртежът и мирисните нарушения
все още персистират.
Експертът – психиатър е установил, че
преживяното ПТП е причинило значим стрес, трансформирал се впоследствие в
психотравма. Ищцата била фиксирана върху здравето си и е станала
по-чувствителна и сензитивна към афектогенни дразнители. Оплакванията й били
свързани единствено с претърпяното ПТП и са я направили по-неуверена и с
чувство на малостойност и малоценност. При ищцата са диагностицирани симптоми
на Посткомоционен синдром (посттравматичен
мозъчен синдром). Към момента на освидетелстването
ищцата не се е справила с преживяната психотравма и същата не е преработена
рационално. Експертът посочва още, че е
налице непосредствена връзка между психичните травми на ищцата и
произшествието, настъпило на 10.08.2016 г.
От заключението се установява още, че
сторените разходи за медикаменти са свързани с лечението на ищцата през целия
период на възстановяване и са били необходими.
По делото е назначена тройна САТЕ, чието
заключение неоспорено от страните е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Вещите лица посочват, че произшествието е настъпило поради закъсняла
реакция на водача на л.а. „Дачия“, рег. № *********, на възникналата опасност.
Вещите лица посочват още, че към момента на удара пострадалата А. е била в
процес на отдалечаване от управлявания от нея лек автомобил „Тойота“, била е
разположена с гръб към приближаващия автомобил „Дачия“ и не е имала възможност
да възприеме л.а. Дачия до момента на удара. Скоростта на л.а. „Дачия“ към
момента на задействане на спирачната му система възлиза на 71.53 км./ч., а към
момента на удара на 48.00 км./ч. Експертите посочват още, че водачът на
автомобила е реагирал на опасността, когато автомобила е бил на отстояние 39.17
м. от мястото на удара, при дължима на опасната зона за спиране от 54.14 м.
като водачът на л.а. „Дачия“ е имал видимост към спрелите в лявата лента два
автомобила в участъка на произшествието и е могъл да ги възприеме от разстояние
170-180 м.
В с.з. на експертите са зададени уточняващи
въпроси.
За установяване на твърдяните
болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Й.П. А., съпруг на ищцата
и А.Х.Х., работодател на ищцата. Показанията на св. А. се ценят при отчитане на
съпружеските му отношения с ищцата и в частите, в които са резултат на
непосредствени, лични възприятия и не противоречат на останалите приети за
установени факти по делото.
При тази фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429,
ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размeр.
Както бе посочено в приетата фактическа
установеност обстоятелството, че към датата на произшествието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника, за управлявания от виновния водач л.а. „Дачия Логан", ДК ****и
ответното дружество, обективирано в застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № ****, е прието за ненуждаещо се от доказване между страните по
делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 10.08.2016 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в
сила присъда, на която е приравнено и решението по чл. 78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящият състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради които
е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. В хода на производството
безпротиворечиво се установява и причинната връзка между причинените вреди на
ищцата и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства и специални знания се установява, че в резултат на произшествието
ищцата е получила изключително тежки и животозастрашаващи травматични
увреждания, както физически, така и психически. Някои от уврежданията са без
изглед за пълно възстановяване, предвид изминалия значителен период от време.
Установява се още, че възстановителния период е бил съпроводен с усложения в
състоянието й, претърпяни изключителни болки и дискомфорт и възстановяването й
продължава и към момента.
При анализа на всички обективни обстоятелства
в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалата;
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество
решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове, съдът намира за справедливо претърпяните
болки и страдания да се остойностят в размер на 80000.00 лв.
Несъмнено настъпването на
пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични увреждания, е
съпътствано с извършване на разходи по лечение и възстановяване. От
представените по делото писмени доказателства
и експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между
извършените разходи и настъпилото събитие. По изложените съображения
съдът намира, че претенцията на ищцата за претърпяни имуществени вреди в размер
на сумата 1024.44 лв. за основателна.
При тези изводи на
съда, подлежат на обсъждане релевираните от страна на ответника по делото
възражение за съпричиняване, изразяващо се в
неправомерно поведение на ищцата като пешеходец, което било установено и от
наказателния съд.
При разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко поведението на ищцата е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В хода на наказателното производство е
установен следния механизъм на ПТП: На 10.08.2016 г. в 07:45 ч., в гр. Варна,
по бул. „В. Левски“, по посока кръстовището с ул. „Дубровник“ към ХЕИ, в лява
пътна лента се движил л.а. „Тойота Рав 4“, ДК № *********, управляван от
ищцата. След нея се движил л.а. „Фолксваген“, вероятно от модела „Поло“, с
неустановен ДК номер и водач. На около 85-90 м. след кръстовището управлявания
от ищцата автомобил „Тойота Рав 4“, спира в дясната част на лявата пътна лента,
а на около 1.0 м. след него спрял и л.а. „Фолксваген“. След спирането ищцата
слиза от автомобила си и прави около две крачки по посока обратна на движението
на автомобилите.
По същото време, по пътно платно и в същата
пътна лента с посочените автомобили се движил и л.а. „Дачия Логан“, **************,
управляван от Й. С.. Приближавайки към спрелите автомобили водачът не е
преценил своевременно, че те са спрели, вследствие на което е възникнала опасност
от сблъсък в задната част на автомобил „Фолксваген“. В резултат от предприето
едновременно аварийно спиране и заобикаляне на спрелите автомобили от ляво, е
блъсната пешеходката А..
Поведението на ищцата непосредствено преди и
по време на произшествието е установено и разгледано като на водач на лек
автомобил предприел безпричинно и неправилно спиране върху пътното платно,
създавайки опасност за движението, така и на пешеходец. Фактът на присъствието
на ищцата като пешеходец, находящ се в лява пътна лента на бул. „Левски“, без
за това да са налице основателни причини, е установено и от събраните специални
знания в хода на настоящото производство. Съдът намира, че този факт следва да
бъде обозначен като начало на ПТП в цялост и намира релевираното възражение за
съпричиняване за доказано.
При определяне степента на съпричиняването подлежи
на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие и способствали настъпването на
вредоносния резултат, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното и с оглед
безспорно установеното, че определящо за настъпване на произшествието е
поведението на водача на л.а. „Дачия Логан“, изразяващо се в закъсняла реакция
на възникналата опасност, съдът приема, че приноса на пострадалата в конкретния
случай, определен в процентно изражение е в размер на 25 %.
С този размер следва да редуцира дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД
или на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 60000.00 лв., като
за разликата до претендирания размер от 80000.00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Със същия размер следва да бъде редуцирано и
обезщетението за имуществени вреди или на ищцата следва да се присъди
обезщетение в размер на 768.33 лв. като за разликата до претендирания размер от
1024.44 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Върху уважените претенции ищцата претендира заплащане на
законната лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи,
че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищцата е предявила претенция пред
застрахователя–ответник, чрез упълномощен адвокат, надлежно получена на
15.10.2018 г. Съдът намира, че при определяне началния момент на претенцията за
лихва не следва да бъде взето предвид, представеното уведомление от 11.08.2016
г., доколкото същото не изхожда от ищцата. Не са налице данни ответникът да е
бил уведомяван от застрахованото лице за настъпилото произшествие. Поради
което, съдът намира, че върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди се дължи законна лихва, считано от 15.10.2018 г. като за
периода 11.08.2016 г. – 15.10.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 497 КЗ, в конкретния
случай не може да намери приложение, доколкото същата касае обезщетение за
забава дължимо от застрахователя за собствената му забава, изразяваща се в
бездействие да определи и изплати застрахователното обезщетение, а в случая се
претендират лихвите дължими от деликвента, за които застрахователя отговаря
пред увреденото лице, съобразно посочените по-горе разпоредби на чл. 429 и чл.
430 КЗ. Аргумент, че се касае за два вида лихви за забава е и предвиденото в разпоредбата
на чл. 497, ал. 2 КЗ.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се
следват направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
Направените разноски възлизат на 3000.00 лв., адвокатско възнаграждение. На
обсъждане подлежи релевираното от ответника възражение за прекомерност. При
съобразяване на минималния размер на възнаграждението, определено съобразно чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ 2360.73 лв., съдът намира, че
претендираното в размер на 3000.00 лв. не се явява прекомерно и не следва да
бъде редуцирано, предвид фактическата и правна сложност на делото. Така на
присъждане подлежи сумата 2250.00 лв., съразмерно с уважената част от
претенциите.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 2430.73 лв. И направените
разноски за вещи лица – 1780.00 лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване
на изпълнителен лист.
На осн. Чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника се следват направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Така от направените разноски в размер на 500.00 лв.,
възнаграждение за вещо лице, на присъждане подлежи сумата 125.00 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх”, № 51Д ДА
ЗАПЛАТИ на М.Х.А., ЕГН **********, с местожителство ***, СО „Манастирски
рид“, № 517-2-603, сумата 60000.00 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки, страдания и телесни
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2016 г., около 07:45 ч., в гр.
Варна, на бул. „Левски“, до спирка „Дубровник“, по вина на Й. С.С., водач на
л.а. „Дачия Логан“, **************, сумата 768.33 лв. (седемстотин
шестдесет и осем лева и 33 ст.), обезщетение за
претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
лекарства, такси за медицински прегледи и такси за болничен престой, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 15.10.2018 г. – предявяване на
претенция до окончателното изплащане, както и сумата 2250.00 лв. (две хиляди двеста и
петдесет лева),
разноски по делото, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска, с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от
80000.00 лв. и за присъждане обезщетение за имуществени вреди за разликата до предявения размер от
1024.44 лв. и иска за присъждане на законна лихва, за периода 11.08.2016 г. – 15.10.2018 г.
ОСЪЖДА М.Х.А., ЕГН **********,
с местожителство ***, СО „Манастирски рид“, № 517-2-603 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, сумата 125.00 лв. (сто двадесет и пет
лева), разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх”, № 51Д ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата 2430.73 лв. (две хиляди
четиристотин и тридесет лева и 73 ст.), дължима
държавна такса, сумата 1780.00 лв. (хиляда седемстотин и осемдесет лева), възнаграждения за
вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет лева),
за служебното издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: