РЕШЕНИЕ
№ 3729
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110115702 по описа за 2022 година
Производството се води по искова молба от А. К. Р. с ЕГН **********,
с адрес гр.***, ул.“***" бл.*** вх.***, ет.*** ап.*** срещу „***“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ № ***, ет.*** с
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 286,72 лв., представляваща заплатена без основание
разлика над главницата от 500 лв. по сключен между страните договор за заем
№ *** от *** г., който е недействителен, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 22.02.2021 г. е сключила с
ответника договор за заем № *** за сумата от 500 лв., която се е задължила да
върне заедно с възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен
процент от 41,08 % и годишен процент на разходите от 40,80 %, на 13
двуседмични погасителни вноски от по 42,70 лв. всяка или общо 551,10 лв.
Твърди, че в договора е уговорено задължението й по чл. 23 ЗЗД в тридневен
срок след сключването на договора да осигури действието на трето лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение по заемния договор за
1
връщане на всички дължими суми чрез сключване на договор за встъпване в
дълг или договор за поръчителство с кредитора, като въпросното трето лице
следва да отговаря на определени условия за възраст, минимален
осигурителен доход, трудова ангажираност и кредитна история. Сочи, че при
неизпълнение на това нейно задължение е уговорена неустойка в размер на
374,76 лв., платима разсрочено съобразно погасителния план. Твърди, че
неустойка в посочения размер е начислена в нейна тежест, респ. общо
дължимата от нея сума по заемния договор е възлизала на 929,76 лв. Твърди,
че е погасила предсрочно кредита, като е платила в полза на ответника сумата
от 786,72 лв. Счита, че разликата над главницата от 500 лв. до платената обща
сума от 786,72 лв., която разлика включва договорна лихва и неустойка, е
недължимо платена.
В тази връзка поддържа, че договорът за заем е недействителен, на
основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е написан по ясен и
разбираем начин и елементите му не са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора.
Намира, че договорът противоречи и на нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК,
тъй като ГПР е посочен само като процент, без описание на основните
компоненти, послужили за изчисляването му. Счита също, че отразеният ГПР
от 41,08 % не съответства на действителното оскъпяване, включващо
дължимата договорна лихва и неустойка, което възлиза на 158,68 %, респ.
договорът противоречи и на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Намира, че неустойката на практика представлява скрита печалба за
кредитора, която се плаща периодично, съответно следва да бъде взета
предвид при изчисляването на общите разходи по кредита. Поддържа, че
договорът е нищожен и на основание чл. 22 вр чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. В тази
връзка излага, че лихвата е изключително висока, като надвишава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва по обезпечени заеми. Отделно поддържа, че клаузите в
договора не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването му, респ. клаузите са и неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК.
2
Намира, че поради недействителността на договора на основание чл.
23 ЗПК тя дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 500 лв.,
съответно разликата от 286,72 лв. до платената от нея обща сума е получена
от ответното дружество без основание.
В условията на евентуалност поддържа възражение за нищожност на
отделните клаузи от потребителския договор, предвиждащи заплащане на
договорна лихва и неустойка.
Намира клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради
накърняване на добрите нрави и като неравноправна, съобразно изложените
по-горе съображения.
По отношение на неустоечната клауза поддържа, че е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, прел. 1 ЗЗД – поради невъзможен предмет, понеже е
налице изначална невъзможност на потребителя да осигури в предвидения
кратък срок поръчител/солидарен длъжник, който да отговаря на
определените условия.
Намира, че неустойката противоречи и на разпоредбата на чл. 16 ЗПК,
предвиждаща задължение на кредитора за предварителна оценка
кредитоспособността на потребителя. Счита, че неустойката е нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави,
понеже излиза извън присъщите й функции и води до неоснователно
обогатяване на кредитора.
Поддържа, че чрез неустойката се заобикаля императивната норма на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава потребителят дължи само законна
лихва. Намира неустоечната клауза за нищожна и като неравноправна по
смисъла на чл. 146 във вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка. По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва сключването на договора за заем, както и полученото общо плащане
по него в размер на 786,72 лв., вкл. дължимите лихви, такси и неустойки.
Намира, че договорът е отделните негови клаузи са валидни, а възраженията
на ищеца в обратна насока – неоснователи. По-конкретно поддържа, че
3
предвидения срок за предоставяне на обезпечение и изискванията към третото
лице – поръчител/солидарен длъжник, кореспондират с икономическия му
интерес и са уговорени в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
Поддържа, че неустойката не излиза извън присъщите й функции,
понеже е дължима при неизпълнение на конкретно договорно задължение на
потребителя, което е съществено с оглед интересите на кредитора. Отделно
изтъква, че размерът на неустойката е предварително определен, както и че
ищцата е могла да се освободи от задължението за плащане на неустойката,
като предостави уговореното обезпечение. Поддържа, че неустойката не е
включена в ГПР в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
понеже касае неизпълнение на задълженията по потребителския договор.
В условията на евентуалност поддържа, че при неправилно изчислен
ГПР е приложима специалната норма на чл. 19, ал. 5 ЗПК, според която
нищожна се явява само отделната клауза, но не и целият договор. С тези
аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-
деловодни разноски в негова полза.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище увеличава размера на предявения
иск от 25 лева - частичен иск от иск в размер на 286.72 лева, на 286.72 лева.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски и присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приложение №*** към договор № ***/*** г., договор № ***/*** г.,
договор № ***/*** г., индивидуален договор за заем № *** г., договор за
допълнителни услуги, погасителен план, молба за оценка на
кредитоспособност, съгласие за използване на лични данни, стандартен
европейски формуляр се установява, че на *** г. страните са сключили
4
договор за заем № 45308 за сумата от 500 лв., която ищцата се е задължила да
върне за 26 седмици заедно с възнаградителна лихва, при лихвен процент от
39,73 % и годишен процент на разходите от 40,80 %, на 13 двуседмични
погасителни вноски от по 42,70 лв. всяка или общо 551,10 лв.
В договора са посочени допусканията при определяне на ГПР.
В чл.12 от договора е посочено, че заемателя се задължава на
основание чл. 23 ЗЗД в тридневен срок след сключването на договора да
осигури действието на трето лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение по заемния договор за връщане на всички дължими суми чрез
сключване на договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство с
кредитора, като въпросното трето лице следва да отговаря на определени
условия за възраст, минимален осигурителен доход, трудова ангажираност и
кредитна история. Съобразно чл.12, ал.4 от Договора при неизпълнение на
това задължение е уговорена неустойка в размер на 374,76 лв., платима
разсрочено съобразно погасителния план.
Към договорът е приложен погасителен план с посочени размери на
главница, лихва и неустойка. Посочена е двуседмична вноска в размер на
42,70 лева и размер на вноската с неустойка в размер на 71,52 лева.
Преди сключването на договора ищцата е направила към ответника
молба за оценка на кредитоспособността й.
Преди сключване на договора на ищцата е предоставен стандартен
европейски формуляр, в който са посочени условията по договора – заемната
сума, годишния лихвен процент – 39,73%, ГПР – 48,49 %, предвижданията,
при които е изчислен, посочено е че се дължи неустойка в случай, че
длъжника не осигури обезпечение в размер на 374,67 лева
От разписка № ***г., разписка № *** г., разписка № *** разписка за
получена сума. г. се установява, че на 20.04.2021г., на 07.05.2021г.,
26.05.2021г. ищцата е превела по банковата сметка на ответника по
процесния кредит 72 лева. Ищцата е заплатила в брой на ответника по
процения кредит на 02.06.2021г. – 72 лева и 282,72 лева.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че ищцата е погасила предсрочно
процесния кредит като е заплатила на ответника общо в 786,72 лв. по дати и
суми както следва:
5
Платена сумаГлавницаЛихваНеустойка
Дата на плащане
9.3.202172,0019,976,6145,42
23.3.202172,0022,036,3543,62
7.4.202172,0024,316,0541,64
20.4.202172,0026,815,7339,46
7.5.202172,0029,585,3837,04
26.5.202172,0032,624,9934,39
2.6.202172,0035,994,5631,45
2.6.2021282,72185,0712,96 Z4,69
Платени:786,*********,63357,71
2.6.2021143,04123,622,4816,94
Общо:929,76500,0055,11374,65
С платените общо 786,72 лв. са погасени 376,38 лв. главница, 52,63 лв.
лихва и 357,71 лв. неустойка. Отразената като заплатена възнаградителна
лихва е 52,63 лв. общо, а отразената като заплатена неустойка - 357,71 лв.
общо.
Ако при изчисленията на ГПР бъде включена и уговорената неустойка
в размер на 374,76 лв. или общо задълженията по заема станат 929,76лв., то
реалния годишен ГПР би бил 158,68%.
Ако при изчисленията на ГПР бъде включена и уговорената неустойка
в размер на 374,76 лв. или общо задълженията по заема станат 929,76 лв., но
те бъдат намалени с две погасителни вноски по чл.12А ал.1 от договора с
които е намалено задължението по заема, то реалния годишен ГПР би бил
105,86%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД от А. К. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.“***“ бл.***,
вх.***, ет.*** ап.*** срещу „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ № *** ет.*** за заплащане на сумата от 286,72
лв., представляваща заплатена без основание разлика над главницата от 500
6
лв. по сключен между страните договор за заем № *** от *** г., който е
недействителен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищеца е да докаже, вида и размера на отделните вземания,
включени в платената обща сума от 786,72 лв., както и твърдените пороци на
договора за заем, респ. на отделните негови клаузи, водещи до
недействителност на договора/нищожност на клаузите.
В тежест на ответника е да докаже, спорните факти, с които
обосновава релевираните правоизключващи възражения.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че между тях е сключен
процесният договор за заем № *** от *** г.; че ищцата е погасила предсрочно
кредита, като е заплатила сума в общ размер на 786,72 лв. и същата е
получена от ответника.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили процесния договори за заем с описания
предмет, цена и срок.
По силата на договора за кредит ответното дружество е изплатило на
ищцата сумата по кредита в размер на 500 лева, която ищцата се е задължила
да върне за 26 седмици заедно с възнаградителна лихва, при лихвен процент
от 39,73 % и годишен процент на разходите от 40,80 %, на 13 двуседмични
погасителни вноски от по 42,70 лв. всяка или общо 551,10 лв.
За обезпечаване на задълженията си по договора ищцата е следвало да
предостави според чл.12 от договора в 3-дневен срок поръчител/солидарен
длъжник, който да отговаря на определени условия.
Съдът намира, че процесните договор за потребителски кредит е
нищожен на следните основания:
По възражението за нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК
съдът намира същото за неоснователно. Спазено е изискването за форма на
чл.10, ал.1 от ЗПК – договорът е сключен в писмена форма на хартиен
носител. Съдът намира, че договорът е достатъчно ясен и разбираем – посочен
е размерът на кредита, дължимата лихва, размерът й, ГПР, допусканията, при
които е определен, дължимата неустойка по договора, всички елементи на
договора са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
7
По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съставът
намира, че ГПР също е посочен ясно и е определен на 40.80%. Посоченото
записване взето предвид само в рамките на този договор напълно покрива
изискванията за яснота и достъпност за кредитополучателя, както и е по-
ниско от предвидения по ЗПК праг от петкратното ниво на законния лихвен
процент.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва
включване в него и на дължимата неустойка по договора. По силата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договорът е посочен ГПР в размер на 40.80 %, с което формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – дължимата неустойка , което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
8
търговски клаузи и условия. Уговорената неустойка по договора е била ясна
при сключването му, свързана е с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай уговорената
неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
С оглед изложеното съдът намира, че уговорената неустойка по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Видно от
заключението по ССчЕ размерът на ГПР с включена неустойка е 158,68%, а
при намаляването му с две погасителни вноски по чл.12а, ал.1 от договора би
бил 105,86 % т.е. два пъти повече от максимално допустимия размер посочен
в чл.19, ал.4 от ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран
избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се
9
явяват неоснователни, като така приетата недействителност влече до такава и
за договора за поръчителство на същите основания.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Между страните е обявено за безспорно, че ищцата е заплатила на
ответника по процесния кредит 786,72 лв. Това се доказва и от приетата по
делото ССчЕ. Чистата стойност по кредита е 500 лева, която ищцата е
заплатила. Заплатените от нея лихви е в размер на 52.63 лева, а неустойка в
размер на 357,71 лева.
На основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Нищожността на процесния договор за
кредит води полученото от ответника по него, а именно заплатените от
ищцата суми за възнаградителна лихва в размер на 52.63 лева и неустойка в
размер на 357,71 лева като получено без основание. Поради това ответникът е
длъжен да го върне. С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата 286,72 лв., представляваща заплатена без основание
разлика над главницата от 500 лв. по сключен между страните договор за заем
№ *** от *** г., който е недействителен, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 50 лева – държавна по
производството, 200 лева – възнаграждение за вещо лице по ССчЕ, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, договор за правна
защита и съдействие. На основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
10
възнаграждението за оказаната правна помощ е в размер на 400 лева. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Г. Г. Ч. от САК 400
лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.***, ал.***, пр.*** от ЗЗД „***“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ № ***, ет.***
ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“ бл***,
вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 286,72 лв., представляваща заплатена без
основание разлика над главницата от 500 лв. по сключен между страните
договор за заем № *** от *** г., който е нищожен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ № ***, ет.*** да заплати на адвокат Г. Г. Ч. от
АК ***, ЕГН **********, със служебен адрес гр.***, ул.“***“ № ***, ет.***
ап.*** сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11