Номер / .07.2020
год., град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 983 по
описа на съда за 2020
година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба от РД – Варна, ДОбрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисията за защита
на потребителите, представлявани от и.д. регионален директор, против Решение № 215/06.02.2020г по АНД № 5263/2019г на ВРС, ХХІІ с-в, с което е отменено издаденото
от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище Варна към ГД „Контрол на пазара” при КЗП НП №В-0047598/07.06.2019г и наложената на „Рубина Травел” ООД Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.222 от Закона за защита на
потребителите. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва изводът на съда за липса на осъществено
на посочената в НП дата административно нарушение, излагат се съображения за
неговата безспорна доказаност, и се претендира отмяна на решението и постановяване
на друго, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
случая на отхвърляне на жалбата им правят възражение за прекомерност на
евентуална претенция за присъждане на адвокатско или юрисконуслтско
възнаграждене от ответната страна. В съдебно заседание, редовно призовано, дружеството-касатор не се
представлява; с писмена молба гл.ю.к.Н.Н. поддръжа
изцяло жалбата и настоява за уважаването й.
С отговора си по жалбата дружеството-касационен
ответник чрез пълномощника си адв.Д.М. *** я оспорва, като към основанието на
ВРС за отмяна на НП добавя и други аргументи за неговата незаконосъобразност, и
настоява за оставяне на жалбата без уважение; претендира и присъждане на
сторените в производството разноски. В съдебно заседание по същество не се
явява представител; с писмена молба адв.М. заявява, че поддържа отговора си по
жалбата.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на жалбата.
Касационната инстанция намира, че жалбата
е неоснователна.
След
анализ на събраните в производството пред него гласни и писмени доказателства,
с проверяваното си решение въззивният съд приел от фактическа страна, че на 10.01.2019г
служители на КЗП, сред които св.Филипина Т. – ст.инспектор, извършили
проверка в офис на „Рубина Травел” ООД в гр.Варна, ул. ***. Повод за
проверката била жалба от потребител Г.И.относно организирано от дружеството
(туроператор съгл.Удостоверение за регистрация №РК-01-7726/30.05.2017г)
пътуване „Онируполи – Коледният град на мечтите” за периода 15.12.2018г –
16.12.2018г, с оплаквания за некачествено предоставена туристическа услуга. В
хода на проверката бил предоставен воденият от дружеството регистър на предявените
рекламации, и от съдържанието му било установено, че предявената от Г.И.рекламация
на 20.12.2018г не била вписана там. Констатациите проверяващите обективирали в
съставения КП от деня на проверката. За установеното нарушение по чл.127 ал.1
от ЗЗП бил съставен АУАН против дружеството за това, че на 20.12.2018г „Рубина
Травел” ООД не е вписало в регистъра за рекламации тази на Г.И.за некачествено
предоставена туристическа услуга. При личното предявяване на акта и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения по него не са постъпили. Въз основа на акта е
издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации
на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на
осн.чл.222 от ЗЗП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
Тази фактология съдът приел за установена въз основа на писмените доказателства, приложени
по АНП, и частично на показанията на св.Филипина Т.. По отношение
действителната дата на предявяване на рекламацията съдът обсъдил съдържанието
на постъпилия в КЗП сигнал от Г.И., според която тя е подала писмена жалба в
офиса на дружеството за възстановяване на заплатената сума за некачествената
услуга на 18.12.2018г, на 20.12.2018г е отправила по електронен път до
туроператора напомняне за обещанието им за отговор до тази дата, а на
21.12.2018г отново по електронен път ги е информирала за намерението си да
подаде сигнал до КЗП.
При
така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове, в
производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, и то
съдържа всички минимално изискуеми за редовността му реквизити от формална
страна.
Независимо от горното съдът приел, че вмененото на дружеството
административно нарушение е обективно несъставомерно, тъй като на 20.12.2018г
потребителят Г.И.не е предявявала рекламация пред туроператора, респективно –
за него не е възникнало задължение за вписване на същата в регистъра и за
издаване на надлежен документ за това. Въззивният съд посочил, че в конкретния
случай рекламацията е била предявена на 18.12.2018г, и именно тогава е
възникнало задължението на дружеството за вписването й в нарочния регистър –
такова обвинение обаче не е предявено нито с АУАН, нито пък е деянието е
санкционирано с НП, поради което и обсъждането му за пръв път във въззивното
съдебно производство е преценено като недопустимо. С тези съображения съдът
приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като с него е санкционирано неизвършено
административно нарушение, и на това основание го отменил, като осъдил КЗП да
заплати на дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Настоящата
касационна инстанция преценява така достигнатият краен правен извод на
предходната като доказателствено обвързан, обоснован и законосъобразен, изцяло го споделя и
се позовава на него съгл.чл.221 ал.2 от АПК.
Възраженията на касаторите са концентрирани единствено върху наличието на
доказателства за осъществен състав на нарушение, и са неоснователни.
Твърдението, че потребителката е посочила в сигнала си до КЗП 20.12.2018г
като дата на предявяване на рекламацията пред „Рубина Травел” ООД, не отговаря
на истината – там изрично е посочено, че това е станало на 18.12.2018г, както
правилно го е възприел ВРС. Изложените в сигнала оплаквания на потребителката
обаче и принципно не освобождава контролните органи от задължението им да
извършат проверка на фактите и правилно да ги квалифицират, нито АНО от
задължението му по чл.52 ал.4 от ЗАНН да провери акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост преди да се произнесе по преписката и да
постанови НП. Неизпълнението на тези задължения в случая е резултирало в
незаконосъобразност на НП, с което е санкционирано неизвършено на 20.12.2018г
административно нарушение. Датата на нарушението е един от съществените
обективни признаци за индивидуализацията му, и е от решаващо значение за
съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото
на защита на наказаното лице. Както правилно е посочил и ВРС – на 20.12.2018г
„Рубина Травел” ООД не е осъществило вмененото му нарушение по чл.127 ал.3 от
ЗЗП, а въпросът за съставомерността и доказаността на осъществено такова
нарушение на друга дата е извън настоящия процес при липса на предявено такова
административнонаказателно „обвинение” с АУАН и съответно произнасяне с НП. В
този смисъл възраженията на касаторите са неоснователни.
При
горните констатации касационният съд намира, че проверяваното решение на ВРС е
обосновано, правилно и законосъобразно,
и не е обременено с релевираните от
касатора пороци. Други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не
бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2
от АПК. Изложеното
безалтернативно налага отхвърляне
на неоснователната касационна жалба.
Уважаването на принципно основателната претенция за присъждане на разноски
на касационния ответник е осуетено от липсата на доказателства за сторени
такива, вкл. и за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция;
идентичното искане на касаторите е неоснователно.
Така мотивиран
и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/06.02.2020г
по АНД № 5263/2019г
на ВРС, ХХІІ
с-в, с което е потвърдено издаденото от Директора на РД за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към ГД
„Контрол на пазара” при КЗП НП №В-0047598/07.06.2019г
и наложената на „Рубина Травел” ООД – Варна, ЕИК *********,
Имуществена санкция в размер на 500лв.
на осн.чл.222 от Закона за защита на потребителите.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.