№ 291
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20244520200568 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от В. П. К. от гр.В. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-000040/02.03.2023 г. на началника на РУ 01
в ОДМВР гр.Русе,с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТДЕСЕТ лева.
Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила без да сочи конкретни съображения.
Представител на административно-наказващия иска от съда да потвърди
постановлението.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателя е водач на МПС,като в хода на
административнонаказателното производство не са събирани доказателства
относно правоспособност и наличие или липса на налагани му предишни
административни наказания по ЗДвП.
На 03.02.2023г. жалбоподателят се намира в гр.Русе,където управлява
МПС лек автомобил “Опел” с рег.№ РА 9154 АХ. Малко преди 23:00ч. се
движи по бул.Славянски. По същото време на известно разстояние зад него се
1
движи служебен автомобил на ОДМВР Русе управляван от свид.Е. –
ст.полицай в РУ 01 в ОДМВР Русе.
В момент в който жалбоподателят с управлявания от него автомобил се
намира до №9 по неустановени по делото причини автомобилът започва да се
движи криволичейки от оста на пътя. Това привлича вниманието на
свид.Е.,който предполага,че неустойчивото движение се дължи на употреба
на алкохол от водача и го застига и спира за проверка.При изръвняването на
двата автомобила свид.Е. вижда ,че жалбоподателят не е поставил
обезопасителния колан. Резултатът от проверката за алкохол се оказва
отрицателен и свидетелят съставя срещу водача акт за установяване на
административно нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
По късно с обжалваното наказателно постановление № 23-
000040/02.03.2023 г. началникът на РУ 01 в ОДМВР гр.Русе налага на
жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП административно
наказание ГЛОБА в размер на ПЕТДЕСЕТ лева .
Изложеното се установява от констатациите в АУАН и показанията на
разпитания свидетел Е..
По отношение на факта на извършване на нарушението съдът цени
показанията на разпитания свидетел Е.,който освен актосъставител е и
очевидец и е имал възможност от сравнително малко разстояние да
наблюдава поведението на водача и да възприеме обстоятелството,че той не е
поставил обезопасителния колан,с какъвто след спиране за проверка е
установено, че автомобила е оборудван.
Горната фактическа обстановка дава основание на съда да направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а по основание неоснователна.
От обективна страна жалбоподателят е осъществил признаците на
състава на нарушението по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП,тъй като на
03.02.2023г. в гр.Русе е управлявал МПС без да използва предпазния колан с
който е оборудвано управляваното МПС.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено.Съобразно
квалификацията и правоспособността си на водач на МПС деецът е съзнавал
задължението да се постави колан,но въпреки това не го е сторил.
2
Обжалваното наказателно постановление е обосновано и
законосъобразно.Наложена е глоба в рамките на предвидената в санкцията на
разпоредбата на чл.183 ал.4 от ЗДвП,която е фиксирана от законодателя и не
следва да се обсъжда справедливостта ѝ.
В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,включително и твърдените от жалбоподателя в
жалбата.Фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на
постановлението достатъчно добре описва съставомерните факти.От нея, без
нужда от тълкуване пряко се извеждат обективните признаци на извършеното
от жалбоподателя бездействие и не съществуват никакви пречки да разбере за
кое точно бездействие е наказан.
Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия
орган. Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143 от АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че
наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице
предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати направените от административнонаказващия орган в хода на
административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 100
лв. колкото следва да се определи хонорара за юрисконсулт, за да е съответен
на извършените действия – участие в едно съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-
000040/02.03.2023 г. на началника на РУ 01 в ОДМВР гр.Русе,с което на В.
П. К. от гр.В. ЕГН ********** на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТДЕСЕТ лева .
ОСЪЖДА В. П. К. от гр.В. ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Русе
сумата от сто лева разноски
Решението подлежи на обжалване пред АС Русе в 14-дневен срок от
съобщението.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4