№ 143
гр. Шумен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500465 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260057 без дата на постановяване, обявено за решаване в открито
съдебно заседание на 16.07.2021г., постановено по гр.д.№476/2020г. на ВПРС, съдът е
отхвърлил молбата на П.И. Ж. и Т. Г. Д., и двамата от гр.В.П., за издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу В. М. Ш. от с.О., обл.В., като неоснователна и
недоказана. Недоволни от така постановеното решение останали молителите, и го обжалват,
като твърдят, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото да бъде
отменено, а молбата им уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият депозира отговор, в който излага че
решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
/въпреки, че е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДН, последното
не би могло да обуслови нищожност или недопустимост на атакувания акт/, поради което и
спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Молителите и ответница са били роднини по сватовство /молителите са родители на бившия
съпруг на ответницата/. Видно от приложеното изискано г.д.3681/2018 г. образувано на
осн.чл.128 от СК, вр. чл.59, ал.9 от СК с искане за изменение на мерки за лични контакти
между молителите и техния внук, съдът е отхвърлил исковете, като с Решение по в.гр.д. №
852/2019г. по описа на ВОС, е било потвърдено първоинстанционното решение, като са
присъдени разноски в полза на В. М. Ш. в размер на 400лв. Съдебния акт е обжалван пред
ВКС, като с Определение № 328/23.04.2020г. по гр.д. № 4355/2019г на ВКС, ГК, 3-то ГО не
е допуснато до касационно обжалване Решение № 878/12.07.2019г. по в.гр.д.№852/2019г. на
ВОС, разноски не били присъдени. С Определение от 31.08.2020г. на ВКС е била оставена
без разглеждане молбата на Ш. за допълване на Определение № 328/23.04.2020г. по гр.д. №
4355/2019г. на ВКС в частта на разноските. За присъдените по въззивното дело разноски в
размер на 400 лева на 21.05.2020 г е издаден ИЛ. Установено е и, че ответницата е изпратила
СМС на телефона на първата молителка с текст „Вместо да си играеш да изпращаш снимки
на МАЙКА МИ с Т./тя се вижда с внуците си всеки ден/ и да изпращаш покани за
приятелство, вземете си платете задълженията - адв.хонорар по гр.д.3681/2018г., че отивам
да си издам изпълнителен лист и ще трябва да ви запорирам пенсиите...надявам се все пак да
не се стигне дотам и да побързате...". Представено е и копие на извлечение за извършен
превод П20256790 на 12.05.2020 г. с вписано основание - от Т.Д. по сметка на В.Ш. в
Уникредит- разноски по в.гр.д.852/2019 на ВОС за 400 лева и наредител И.Г.. От останалите
представени по делото доказателства се установява, че между страните, както и между сина
на молителите и ответницата и нейни родственици, има множество образувани както
наказателни, така и такива по ЗЗДН производства.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга
от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се
извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
2
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и
всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно
насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани
доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено
оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителят при наличие на оспорване на
твърденията му, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да
обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. От една страна
отправената закана за събиране на вземане за разноски по законния ред, не би могла да се
квалифицират като психическо насилие. Психическото насилие поражда негативни
преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши действия,
които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез думи или
действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване на
душевния баланс. В конкретния случай, както от твърденията на молителката, така и от
събраните по делото доказателства не се установява агресивно поведение от ответника,
което би могло да се квалифицира като психическо или физическо насилие от категорията
на актовете по чл.2 от ЗЗДН, годно да причинят сочените последици в съзнанието на
молителите. Очевидно отношенията между бившите роднини по сватовство са крайно
обтегнати, и в ущърб на интересите на детето, които би следвало да са от първостепенен
приоритет за тях, и вместо да полагат старание да преодолеят конфликтите си, и да
способстват за пълноценното му психическо развитие, влагат енергия и средства в ненужни
спорове. Именно с оглед на конкретните отношения между страните, както и предвид
характера на соченото от молителите деяние, отправеното искане за уреждане на финансови
взаимоотношения по повод разноски по друго гражданско производство, със законни
средства и способи, не би могло да се квалифицира като психическо или емоционално
насилие. Ето защо съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.2
от ЗЗДН, поради което и молбата за издаване на заповед за защита от домашното насилие
следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила.
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателите следва да заплатят по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. На въззиваемата страна следва
3
да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 500
лева. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото също
надвишава с 25% определения в чл.22 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимум, и направените разноски не са
прекомерни, съобразно фактическата и правна сложност делото.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260057 обявено за решаване в открито съдебно
заседание на 16.07.2021г., постановено по гр.д.№476/2020г. по описа на Районен съд -
гр.Велики Преслав.
ОСЪЖДА Т. Г. Д. с ЕГН ********** И П.И. Ж. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на В. М. Ш. с ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. Г. Д. с ЕГН ********** И П.И. Ж. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
по сметка на ШОС, държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер
на 12,50 лева.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4