РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Русе , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай С. Стефанов
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай С. Стефанов Гражданско дело №
20204520104028 по описа за 2020 година
Ищецът И. Н. Н. от гр.Русе е предявил срещу ответника ЗАД“Алианц
България“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София
иск за следните суми:
- за сумата от 900,00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег. № * за
претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на виновно причинено от С.Т.Н.
ЕГН:* пътно-транспортно произшествие на 09.08.2019г.
в гр.Русе, ведно със лихвите за забава, дължими от застрахования
в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
09.01.2020г. - датата на получаване на съобщението, че е
конституирано като трето лице помагач на страната на ответника
по гр.дело № 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе и до
тяхното окончателно изплащане;
- за сумата от 40,00 лева, представляваща застрахователно
1
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ * за
претърпените от него имуществени вреди - заплатена такса за
съдебномедицинско освидетелства, в резултат на виновно
причинено от С.Т.Н. с ЕГН:*
пътно-транспортно произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно
с лихвата за забава, дължима от застрахования в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2020г. - датата
на получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице
помагач на страната на ответника по гр.дело № 6606/2019г. по
описа на Районен съд гр.Русе и до тяхното окончателно изплащане;
- за сумата от 400,00 лева, представляваща разноски, присъдени
в полза на И. Н. Н. по гр.дело № 6606/2019г. по
описа на Районен съд гр.Русе водено срещу застрахования
С.Т.Н. с ЕГН:* за установяване на
гражданската й отговорност и след като ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"
е било привлечено в процеса.
Ищецът обосновава исковете си с това, че на 09.08.2019г., около 19:25
часа управлявайки лек автомобил „БМВ 320" с рег.№ Р 4417 КВ от гр.Русе
към кв.ДЗС станал участник в ПТП. Твърди, че автомобилът му се движел по
главен път 1-2 Русе - Варна, когато на кръстовището, образувано с
второкласен път II-23 Червена вода - Средна кула (кръстовището пред
магазин ,Джъмбо") С.Т.Н., като водач на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.
№ Р 1058 АН, нарушила правилата за предимство, не спазила пътен знак Б-2,
не пропуснала движещия се по път с предимство лек автомобил на ищеца и
виновно причинила ПТП, при което пострадали той и пътуващите в
автомобила двама пътници. Произшествието било посетено на място от
служители на „Пътна полиция", които съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали № 554/09.08.2019г. и АУАН № 378039/09.08.2019г. на Н. за
виновно причиненото от нея произшествие.
Твърди, че предявил срещу С.Т.Н. обективно съединени искове за
обезщетение за претърпени имуществени, неимуществени вреди и мораторна
лихва, в Районен съд гр.Русе. Поддържа, че било образувано гр.дело №
2
6606/19г. срещу С.Т.Н., което приключило с влязло в сила решение, с което
последната била осъдена да заплати на И. Н. Н. сумата 900 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на виновно причиненото от Н. ПТП на 09.08.2019г. в
гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта - 09.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 40,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - такса за
извършване на съдебномедицинско освидетелстване, ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 400,00 лева разноски по делото.
Твърди, че до настоящия момент, деликвентът не му е заплатил
цитираните по-горе суми, за които е бил осъден с влязлото в сила решение по
посоченото гражданско дело. Счита, че съгласно нормата на чл.477, ал.1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство. Съгласно нормата на
чл.493, ал.1, т.2, 4 и 5 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица в това число и други участници в
движението по пътищата, вреди причинени на чуждо имущество, вследствие
на използването на моторно превозно средство по време на движение,
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът ЗАД“Алианц България“ с
ЕИК:*********, чрез пълномощника си адв.А. е депозирал отговор с който
развива съображения за неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
3
на страните, намира за установено следното:
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че
законната лихва върху сумата от 900,00 лева изчислена за период от
09.01.2020г. до 25.09.2020г. – 261 дни е размер на 65,26 лева, а законната
лихва
върху сумата от 40,00 лева изчислена за период от 09.01.2020г. до
25.09.2020г. – 261 дни е размер на 2,90 лева.
По делото няма спор, че при управлението на лек автомобил „Тойота
Ярис" с рег.№ Р 1058 АН, С.Т.Н. виновно причинила пътнотранспортното
произшествие в гр.Русе на 09.08.2019г.. Към момента на настъпване на ПТП,
имало валидно сключен в гр.Русе и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" с ответника ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ".
По делото не се спори, а и видно от събраните писмени доказателства
се установява, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на
РРС, в производството по което ответникът бил привлечен в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника и в този смисъл на основание
чл.223, ал. 1 от ГПК същото има установително действие в отношенията
между страните по настоящото дело, деликвентът С. Т. Н. е осъдена да
заплати на пострадалия сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за
претъпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2019г. до нейното окончателно плащане, 40 лева -
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на същото ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 13.08.2019г. до окончателното
плащане, сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Не се спори, че след завеждане на делото, на 25.09.2020г. по банковата
сметка на ищеца е постъпила сумата от 1044,40 лева, която ответното
дружество е заплатило, посочвайки следното основание за плащане: „щета №
1000/20/217/500107 дело № 6606/2019 РС-Русе".
По делото е необходимо да се даде отговор следвало ли е да бъде
провеждана „рекламационна" процедура за определяне на застрахователно
обезщетение, след като застрахователното дружество надлежно е било
4
привлечено и е участвало в производство срещу деликвента, в което съдът с
влязло в сила решение вече е определил справедливия размер на дължимото
обезщетение, респ. следва ли да се съблюдават сроковете, предвидени в КЗ за
произнасяне от страна на застрахователя в рамките на рекламационната
процедура; дължи ли ответният застраховател на ищца разноските в
производството по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на РРС; какво е погасено с
извършеното от ответника плащане на сумата 1044,40 лева; какво е
значението на извършеното от ответника плащане в хода на процеса.
Съдът приема за неоснователно възражението на дружеството ответник,
че ищецът е следвало да го кани след приключване на производството по гр.д.
№ 6606/2019г. с нарочна покана, респ. да изчака изтичането на предвидените
в КЗ срокове, уреждащи рекламационната процедура. Категорично това е в
противоречие на материалния закон, тъй като предвиденото в действащия
Кодекс за застраховане задължение за пострадалото лице да отправи писмена
претенция пред застрахователя е с цел извънсъдебното уреждане на
отношенията помежду им, свързани с установяване на вредите, причинени от
МПС, застраховано по задължителна застраховка Гражданска отговорност" и
определяне от застрахователното дружество на застрахователно обезщетение
за претърпените от пострадалото лице вреди. В този смисъл съдът споделя
доводите на ищеца, че неправилно се твърди, че и в настоящия случай е
следвало да бъде проведено подобно извънсъдебно, т.нар. „рекламационно"
производство, независимо, че застрахователят е участвал в проведеното
съдебно производство срещу деликвента, което е приключило с влязло в сила
решение.
Това е така, тъй като дължимото на увредения обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в този случай
вече е определено от съда и застрахователят, който е обвързан от решението
следва да се съобрази с неговия размер. Провеждането на „рекламационна"
процедура би било излишно, а тя - лишена от предмет, тъй като размерът
вече е определен от съда и застрахователят няма правомощия да
„преразглежда" основанието за дължимост и размера на обезщетението, а
следва да изпълнява.
Нормите на чл.498, ал.З от КЗ и чл.496 от КЗ регламентират задължения
5
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие и задължения
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при предявена пред него извънсъдебна претенция, но не и
такива, които се отнасят за отношения между пострадал и застраховател,
който е участвал в проведено срещу деликвента съдебно производство.
Предвидените от законодателя в чл.496 от КЗ и чл.108 от КЗ по - дълги
срокове са свързани именно с възможността застрахователят да разгледа
представените му документи, да направи съответните проучвания и справки,
и да има възможност да се произнесе като определи конкретен размер на
дължимото застрахователно обезщетение. Обратно, в случаите, в които той е
бил привлечен и е участвал в производството срещу деликвента, няма нужда
от провеждането на извънсъдебно производство по определяне на
обезщетението първо, защото всички релевантни за застрахователното
правоотношение документи са му станали известни по време на воденото
съдебно производство, в което е участвал и второ, защото обезщетението вече
е определено от съда и той е длъжен да се съобрази с посочения в решението
размер, който го обвързва.
Съдът приема, че в настоящия случай не се касае за рекламационна
процедура, в хода на която ищецът да предоставя доказателства и да очаква
ответният застраховател да определи застрахователно обезщетение, което да
изплати извънсъдебно, тъй като дължимото обезщетение вече е било
определено от съда с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе. В това производство ответникът
е участвал в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника и
решението му е било връчено през м.март 2020г.. Изложеното дава основание
на съда да формулира извод, че в случая не намира приложение нормата на
чл.108 от КЗ и предвидения в нея срок от 15 работни дни. Систематично
следва да се отбележи, че ищецът не е бил длъжен да изпраща покана до
ответника за изплащане на присъденото обезщетение, което му е било
известно. Въпреки това, по делото са налични доказателства, че ищецът е
отправил покана до ответното дружество да му заплати присъдените
обезщетения с решението по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на Районен съд
гр.Русе. Определеният в поканата тридневен срок, с оглед изминалия период
от няколко месеца от влизане в сила на посоченото решение до получаване на
6
поканата е напълно достатъчен за организиране на плащането, което обаче не
е последвало нито в този срок, нито до завеждане на делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че „...не може да носи
отговорност за разноските на ищеца по гр.д.№ 6606/2019г. ..." и, че той
„...следва да понесе последиците от избора първо да предяви иск към прекия
виновник и да ги търси от виновното лице, осъдено да ги репарира...".
Съгласно нормата на чл.493, ал. 1, т.4, пр.2 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования. Касае се за
изключение от общото правило на чл.78 от ГПК за дължимостта на
разноските в съдебно производство, водено от увреденото лице срещу
деликвента, което в случая следва да намери приложение.
Общият размер на дължимата от ответника на ищеца сума е 1408,16
лева и тя представлява сбор на присъденото обезщетение по делото за
неимуществени вреди в размер на 900 лева, 65,26 лева - законната лихва
върху това обезщетение, считано от 09.01.2020г. до 25.09.2020г., присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лева, 2,90 лева - законната
лихва върху това обезщетение, считано от 09.01.2020г. до 25.09.2020г.,
присъдените разноски по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе
в размер на 400 лева.
Видно от приетото писмено доказателство - платежно нареждане, на
24.09.2020г. ответникът платил на ищеца сумата от 1044,40 лева. Съгласно
установения в чл.76, ал.2 от ЗЗД ред за погасяване на задълженията, с
извършеното след завеждане на делото плащане, ответникът е погасил
дължимите разноски, законни лихви върху двете главници към момента на
плащането (24.09.2020г.), дължимото обезщетение за имуществени вреди и
част от това за неимуществени вреди. Непогасеният остатък от задължението
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 363,76
лева, ведно със законната лихва от 11.09.2020г. (датата на предявяване на
иска) до окончателното плащане за която сума предявеният иск следва да
7
бъде уважен, а в останалата си част - отхвърлен, поради извършено в хода на
делото плащане.
Във връзка с извършеното от ответника оспорване дължимостта на
разноските по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе, следва да
бъде съобразено и посоченото в мотивите на ВКС в решение №
167/30.01.2020г. по гр.д.№ 2273/2018г. по описа на IIг.о.: „Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се
приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие,
като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните
последици на собствената му забава. С оглед горното, ВКС приема, че когато
застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, но не е определил дължим
размер на застрахователно обезщетение и оспорва претенцията на увреденото
лице, включително в съдебното производство по чл.432, ал. 1 от КЗ, в хода на
което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на
застрахователното обезщетение, не е налиие забава на кредитора по см,, на
чл.380., ал.З КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава по чл.497, ал.1
КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата
сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението".
В настоящия случай, след като застрахователят оспорва дължимостта на
разноските по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе и не е
заплатил в пълен размер това, което дължи на ищеца не е налице забава на
кредитора, нито неоказване на съдействие за плащане, именно защото
застрахователят вече пръв е изпаднал в забава, оспорвайки дължимия размер
на претенцията.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи сторените от ищеца
разноски в пълен размер. Това е така, тъй като с оглед всички посочени
съображения, искът на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателен за сумата 363,76 лева, ведно със законната лихва от
11.09.2020г. до окончателното плащане, а отхвърлянето на останалата част от
предявените искове е само в резултат на извършено плащане след завеждане
на делото.
В конкретния случай ответникът не следва да се ползва от нормата на
чл.78, ал.2 от ГПК. Това е така, тъй като не е налице нито една от
8
предвидените в нея хипотези - от една страна, то е станало причина за
завеждане на делото и от друга – ответникът не признава изцяло предявените
искове и оспорва дължимостта на разноските, присъдени по гр.д.№
6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе.
По горните съображения следва и извода, че не е налице основанието
на чл.78, ал.З от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответното
дружество, с оглед изхода на спора.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.
Дондуков“ № 59, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори – Йоанис Коцианос, Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков
Александров и Павлин Деков Петков да заплати на И. Н. Н., ЕГН:**********
от гр.Русе, ул.”Д.” № 15 сумата от 363,76 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ Р 1058 АН за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
на виновно причинено от С.Т.Н. с ЕГН:* пътно-транспортно произшествие на
09.08.2019г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.01.2020г. - датата на получаване на съобщението, че е конституирано като
трето лице помагач на страната на ответника по гр.дело № 6606/2019г. по
описа на Районен съд гр.Русе и до нейното окончателно изплащане и
отхвърля иска за горницата над 363,76 лева до пълния предявен размер от 900
лева, поради извършено плащане след завеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. Н., ЕГН:********** със съдебен в
гр.Русе, ул.”Д.” № 15 искове за заплащане на сумата от 40,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ Р * за
претърпените от него имуществени вреди – заплатена такса за
съдебномедицинско освидетелства, в резултат на виновно причинено от
С.Т.Н. с ЕГН:* пътно-транспортно произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе,
9
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2020г. - датата на
получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника по гр.дело № 6606/2019г. по описа на Районен съд
гр.Русе и до нейното окончателно изплащане и за заплащане на сумата от
400,00 лева, представляваща разноски, присъдени в полза на И. Н. Н. по
гр.дело № 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе водено срещу
застрахования С.Т.Н. с ЕГН:* за установяване на гражданската й отговорност,
поради извършено плащане след завеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.
Дондуков“ № 59, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори – Йоанис Коцианос, Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков
Александров и Павлин Деков Петков да заплати на И. Н. Н. с
ЕГН:********** от гр.Русе, направените по делото разноски в общ размер на
950,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10