Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 380
гр. Плевен, 20 юли 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 374 по описа на Административен съд - Плевен за 2023
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано
е по жалба на Б.Г.М., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието
си в Затвора - Белене, подадена срещу Заповед № Л-1388/07.04.2023 год.,
издадена от ст. комисар Ц.Ц., зам. гл. директор на ГДИН, с която е разпоредено
лишеният от свобода да бъде настанен в Затвора – гр.София за доизтърпяване на
наложеното наказание.
В жалбата се излагат доводи, че първоначално лишеният
от свобода е бил разпределен да изтърпява наказанието си в Затвора – Белене, а
впоследствие бил уведомен от началника на затвора, че следва да бъде приведен
за доизтърпяване на наказанието в гр.София. Излагат се съображения, че
настоящия адрес на жалбоподателя е в гр. Русе, където живеят всички негови
близки роднини, което обстоятелство е известно а администрацията на затвора,
както и че същият по съвет на ИСДВР е предприел действия чрез пълномощник за
промяна на постоянния си адрес, което се е случило преди издаване на оспорената
заповед, за което АО е бил своевременно уведомен, но въпреки това е разпоредил
преместването му. В заключение се твърди материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт и е направено искане за неговата отмяна.
В писмо вх. рег. № 2637/04.05.2023 г., с което е
изпратена адм. преписка от ГДИН, е изразена становище и са развити доводи за
неоснователност на подадената жалба. Постъпил е и писмен отговор от ответника,
подаден чрез процесуалния представител юрк. П., в който са развити подробни
доводи за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде
отхвърлена като такава. Претендира се присъждане в полза на ГДИН на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
със служебно назначения адвокат И.И. ***, поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена.
Процесуалният представител на жалбоподателя адв. И. излага
съображения за несъответствие на заповедта с целта на закона, неправилност и
незаконосъобразност на същата, с оглед което пледира за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата се представлява от ст. юрк. С. Х.,
която ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Излага доводи,
че оспорената заповед представлява законосъобразен и обоснован административен
акт, по отношение на който не са налице основанията за оспорване, регламентирани
от чл.146 АПК. Същата е издадена от компетентния адм. орган, в изискуемата от
закона писмена форма и в нея са посочени фактическите и правните основания за
издаването ѝ. Твърди, че със заповедта е приложен правилно материалния
закон, с оглед което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице –
адресат на оспорената заповед, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество същата е основателна.
Оспорената заповед е постановена от материално
компетентен орган – зам. главен директор на ГДИН. Същата е издадена при условията
на делегиране на права. В административната преписка е приложена Заповед №
Л-4743/2 от 08.11.2022 г. на главния директор на ГДИН, от която е видно законово
делегиране правомощията на компетентния АО за преместване на лишените от
свобода от един затвор в друг в случаите по чл.62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на
издаване на обжалвания АА жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора - Белене.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл.58 ЗИНЗС, във вр. с т.4.10 от Заповед №
Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор на ГДИН.
В същата са изложени мотиви, че л.св. М. е постъпил в
Затвора – гр. Белене на 17.02.2023 год. за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в размер на 6 месеца, като на основание чл.70, ал.7 от НК е приведено в
изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на 1година, 1 месец и 18 дни
при първоначален „строг“ режим. Посочено е, че постоянният му адрес по лична
карта № *********, издадена на 29.03.2019 год. е в гр.София, поради което и с оглед посочената
по-горе заповед на гл.директор на ГДИН следва да изтърпява наложеното му
наказание в Затвора – гр.София.
Съобразно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. На
л.30 от делото е приложена Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор на ГДИН,
издадена въз основа на горната разпоредба. В т.4.10. от същата е посочено, че
лишените от свобода от София - град и София - област следва да търпят
наказанията си в Затворническо общежитие „Кремиковци“ и Затвора – гр.София.
От посочената разпоредба на чл.58 ЗИНЗС и издадената в
изпълнение на нормативния акт Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор
на ГДИН, може да се направи извод, че единственият критерий, който ответникът е
следвало да съобрази при определяне мястото на изтърпяване на наказанието е
постоянният адрес на лишения от свобода.
От представеното с административната преписка
Удостоверение за постоянен адрес с изх. № 1.0585/24.03.2023 год. е видно, че Б.Г. М. е със заявен постоянен адрес ***, което
съответства на твърденията му в жалбата, че е предприел действия за промяна на
постоянния си адрес чрез пълномощник, което не е забранено от закона. Горното
удостоверение представлява официален
документ, който не е оспорен в хода на съдебното производство по установения
ред и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за
удостоверените в него факти и обстоятелства. В конкретния случай от него е
видно, че към датата на издаване на оспорената заповед постоянният адрес на жалбоподателя
е в гр.Русе, а не в гр.София, поради което не е налице посочената от ответника
материална предпоставка за преместване на лишения от свобода в Затвора –
гр.София. Горното води до извод за материална незаконосъобразност на оспорената
заповед, което съставлява основание за нейната отмяна.
Освен това съдът намира за нужно да отбележи следното:
Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС систематично се намира
в Част втора, Глава осма, Раздел III „Разпределение
на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни
домове“.
Преместването на лишените от свобода е уредено в
Раздел IV „Преместване
на лишените от свобода“, чл.62 - чл.64 от ЗИНЗС.
В конкретния случай в оспорената заповед изобщо не е
налице позоваване на разпоредбите на чл.62 – чл.64 от ЗИНЗС, регламентиращи
фактически разпореденото преместване на лишения от свобода, за което извод може
да се направи от диспозитива на адм. акт, както и от писмения отговор на процесуалния
представител на ответника. Налице е позоваване
единствено на чл.58 от същия нормативен акт, но въпросната разпоредба не
касае преместване на лишения от свобода, а начина на разпределението на
лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни домове.
От така посочената нормативна уредба може да се
направи извод, че се касае за две различни по своя характер административни
производства – такова, свързано с първоначално разпределение на лишените от
свобода в местата за изтърпяване на наказанията и такова, свързано с тяхното
последващо преместване.
След като с оспорения АА е изразена фактическа воля за
преместване на лишения от свобода, за което извод може да се направи от
доводите, изложени в писмения отговор на процесуалният представител на
ответника, който се позовава на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, то същото е следвало да се
извърши по реда на Част втора, Глава осма, Раздел IV, чл.62 - чл.64
от ЗИНЗС. В обжалваната заповед обаче изобщо не е налице позоваване на
посочената нормативна уредба и не са изложени мотиви, свързани с нея.
Съобразно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при изчерпателно изброените
в т.1 - т.5 от горната разпоредба предпоставки, както следва:
1.при включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание;
3. по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти;
4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този
случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В оспорената заповед не е посочена цифрово или
словесно нито една от горните хипотези. При тези съображения съдът намира, че
обжалваната заповед освен материално незаконосъобразна е постановена и при
липса на мотиви, което съставлява допълнително основание за нейната отмяна.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
Л-1388/07.04.2023 год., издадена от ст. комисар Ц.Ц., зам. гл. директор на
ГДИН, с която е разпоредено лишеният от свобода Б.Г.М.,
ЕГН **********, да бъде настанен в Затвора – гр.София за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: /п/