№ 509
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 632, ал. 5
ТЗ.
От длъжника „А. - *“ ООД, в несъстоятелност, е обжалвано Решение №
260149 от 25.11.2021 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д.
№ 192/2019 г., с което съдът е постановил следното:
„На осн. чл. 632, ал. 1, във вр. с ал. 5 ТЗ и във вр. с чл. 629б ТЗ,
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А. - *“ ООД, ЕИК *********,
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на търговеца и правомощията на
органите на дружеството и СПИРА производството по делото“.
Становището на управителя на това дружество е, че решението е
недопустимо и неправилно.
Мненията на кредиторите „А. П.“ ООД и П. Л. У., както и на синдика И.
Л. К. са, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, прие:
1. Обжалваното решение е било постановено в закрито съдебно заседание, но това не
1
е факт, от който зависи неговата допустимост. При вече постановено Решение по чл. 710 ТЗ,
в последващо инициираното от синдика производство по чл. 632, ал. 5 ТЗ, състезателност
между спорещи насрещни страни няма. Необходимо е само да се извърши преценка, дали са
налице или не фактите, посочени в хипотезата по чл. 632, ал. 1 ТЗ, които биха обосновали
или не спиране на производството по делото. Тези факти се установяват с писмени
доказателства, затова няма процесуална пречка, решението по тях да се постанови не в
открито, а в закрито съдебно заседание и в тази нейна част – като неоснователна –
въззивната жалба на „А. - *“ ООД, в несъстоятелност, не следва да бъде уважена.
2. По делото е било постановено Решение № 260111 от 14.07.2021 г.,
с което, поради липса на приет план по чл. 696 ТЗ, длъжникът „А. - *“ ООД е
бил обявен в несъстоятелност. Това решение съдържа конкретните
постановления на съда, предвидени в разпоредбата по чл. 711 ТЗ и не само е
подлежало на незабавно изпълнение (чл. 714 ТЗ), но понастоящем е влязло и в
сила (чл. 296, т. 3 ГПК). А част от неговото съдържание е както обявяването
на длъжника „А. - *“ ООД, в несъстоятелност, така и постановеното от съда
прекратяване на дейността на предприятието на търговеца и правомощията на
органите на дружеството.
Последицата е, че в частта му, в която с обжалваното решение № 260149
от 25.11.2021 г. длъжникът „А. - *“ ООД повторно е бил „обявен в
несъстоятелност“ и съдът повторно е постановил „прекратяване на дейността
на предприятието на търговеца и правомощията на органите на дружеството“,
това решение е недопустимо (чл. 299, ал. 1 ГПК) и на осн. чл. 270, ал. 3, изр.
1-во, във вр. с чл. 299, ал. 2 ГПК, в тази негова част ще следва да се обезсили,
а производството по делото да се прекрати. Съответно не следва да бъде
разгледана и жалбата на „А. - *“ ООД, в несъстоятелност, в частта и, която
има за свой предмет посочената по горе недопустима част на обжалваното с
нея решение, а образуваното пред настоящата съдебна инстанция въззивно
производство – в тази негова част – също подлежи на прекратяване.
3. Производството за спиране на делото по чл. 632, ал. 5, във вр. с ал.
1 ТЗ, е било инициирано от синдика. С молба вх. № 267492 от 03.11.2021 г.
(л. 751) синдикът е уведомил съда, че средства, за да продължи
производството по несъстоятелност, вече няма. Представил е и банково
извлечение от особената сметка на дружеството (л. 753 – л. 762), от което се
вижда, че наличността по тази сметка е спаднала до размер на сумата 1 143.07
лева. Допълнително е разходвана сумата 950 лева и към 08.11.2021 г.
2
остатъкът вече е бил в размер на 193.07 лева. Тоест, налична е била сума,
очевидно недостатъчна за покрИ.е на разноските за продължаване на
производството.
Затова с Определение № 260541 от 08.11.2021 г. (л. 764), съдът е
определил сумата 5 000 лева като „необходим размер за покрИ.е на
разноските в производството по несъстоятелност“, която е следвало „да се
предплати от длъжника или кредиторите“, като е определил „двуседмичен
срок за предплащане на разноските, считано от съобщението“ и е указал
„последицата от непредплащане на разноските – постановяване на Решение
по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон“. Определението е било вписано в
Книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ (л. 763), било е изпратено на синдика (л. 765) и
получено от него (л. 766). Това определение не е подлежало на обжалване и –
по отношение на него – процедурата по чл. 634в, ал. 2 ТЗ, е била
неприложима.
Жалбоподателят също е бил навреме известен за необходимостта на
предплащане на разноски, това ясно личи от молбата му с вх. №
267637/17.11.2021 г., изпратена на 15.11.2021 г. (л. 768), но нито в
определения от съда срок, нито по-късно, предплащане на необходимите
разноски няма. Вместо това, жалбоподателят е поискал да се снабди с
доказателства за „всички входящи и изходящи парични потоци за 2019 г.,
2020 г. и 2021 г.“, което в случая наистина е било безсмислено. Твърденията в
жалбата – за наличие „в счетоводните документи“ на несъбрани вземания и
„запазено“ имущество (движими вещи), дори и наистина да съществуват, не
са доказан незабавно ликвиден актив (пари), който би могъл да бъде
използван за покрИ.е на разноските, необходими за продължаване на
производството по несъстоятелност. Затова изводът по необходимост е бил и
продължава да е, че условията по чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 ТЗ са били
налични и производството по делото е подлежало на спиране.
Заключението на Апелативния съд е, че в частта му, с която, на осн. чл.
632, ал. 5, във вр. с ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност на „А. - *“
ООД, в несъстоятелност, е било спряно, обжалваното решение е правилно и
ще следва да се потвърди.
В този смисъл ще се постанови и решението.
3
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260149 от 25.11.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 192/2019 г., в частта му, с която съдът
е постановил следното:
„На осн. чл. 632, ал. 1, във вр. с ал. 5 ТЗ и във вр. с чл. 629б ТЗ,
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А. - *“ ООД, ЕИК *********,
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на търговеца и правомощията на
органите на дружеството“.
и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ без разглеждане подадената от „А. - *“ ООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, въззивна жалба с вх. № 267828 от
06.12.2021 г., против Решение № 260149 от 25.11.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 192/2019 г., в частта му, с която съдът
е постановил следното:
„На осн. чл. 632, ал. 1, във вр. с ал. 5 ТЗ и във вр. с чл. 629б ТЗ,
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А. - *“ ООД, ЕИК *********,
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на търговеца и правомощията на
органите на дружеството“.
и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т.
д. № 108/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260149 от 25.11.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 192/2019 г., в частта му, с която, на
осн. чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност на
„А. - *“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, е било СПРЯНО.
Заверен препис от това Решение да се изпрати на Пазарджишкия
окръжен съд, за съответно вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Заверен препис от това Решение да се изпрати на АВ, търговски
регистър, за вписване по партидата на „А. - *“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК
*********.
4
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5