№ 1153
гр. Варна, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500599 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 89843/29.12.2022г.,
подадена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“
№33, действащо чрез пълномощник ю.к. С.С., срещу определение №
14027/14.12.2022 г. по гр.д. № 4443/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена
без уважение молба вх. № 80585/22.11.2022 г., депозирана от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********
за изменение на определение № 12068/01.11.2022 г. в частта, в която
ищцовото дружество е осъдено да заплати в полза на ответника Е. К. К.
сумата от 300 лева, представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.248 ГПК. Жалбоподателят
излага, че ответницата е подала бланкетно възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, като едва с отговора по чл.131 от ГПК са изложени
доводи и представени доказателства, че ответницата не е собственик на
водоснабдения имот. Предвид депозирания отговор и представените
доказателства ищецът е оттеглил иска, на основание чл.232 от ГПК. Поради
това жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и оставяне
без уважение искането на ответницата за присъждане на разноски в исковото
1
производство.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК Е. К. К., чрез адв. А. Т., в писмен отговор
оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. По същество счита
определението на РС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и
писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По ч.гр.д.№1937/2022г. на РС-Варна е издадена заповед 992/17.02.2022г.
за изпълнение на парично задължение в полза на кредитор
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********
срещу длъжника Е. К. К. за 252.40 лева незаплатени ВиК услуги, ведно с
лихви и разноски. Длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради
което кредиторът е предявил иск за установяване на вземането си по който е
образувано гр.д. № 4443/2022г. по описа на ВРС. С отговора на исковата
молба ответницата, чрез пълномощник адв. А. Т. Б., е заявила, че е продала
имота през 2008 - 2011г. и е представила доказателства за това.
С молба от 31.10.2022г. ищецът е оттеглил иска на основание чл.232 от
ГПК, поради отпадане на правния интерес от продължаване на
съдопроизводствените действия. С определение № 12068/01.11.2022 г.
производството по делото е прекратено и ищецът е осъден да заплати на
ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. С обжалваното определение № 14027/14.12.2022 г. ВРС е
оставил без уважение искането на ищеца за изменение на определение №
12068/01.11.2022 г. в частта относно разноските.
Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за правилно,
по следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато
2
между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. При
прекратяване на делото, както и при отхвърляне на иска, когато възлага
тежестта на разноските съдът установява и взема предвид причината за този
резултат. Това следва от задължението на съда за произнасяне по въпроса за
разноските (чл. 80 ГПК) и от материалноправния характер на вземането.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което
е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е
деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото,
както е разяснено в решение по гр. д. № 2944/13 г. на Четвърто г. о. на ВКС,
Определение № 538/16 г по гр. д. № 2367/16 Трето г.о. и др. Съгласно
установената съдебна практика в определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д.
№ 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр.
д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч.
гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г.
по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др., взема се предвид дали
ответникът е дал повод за завеждане на делото като оттеглянето или отказът
от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на
исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума и
тогава ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо
при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора
факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да
изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на
иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от
страните (в този смисъл Определение № 50403 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3021/2022 г., III г. о., ГК).
Производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК,
поради оттегляне на иска. Ищецът поддържа, че не дължи разноски ма
ответницата, като се позовава на чл.61 от ОУ, според който при промяна на
собствеността новият и/или предишният собственик е длъжен да подаде до
ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец
за откриване, промяна или закриване на партидата, като представят за
справка документи, удостоверяващи придобиване или прекратяване правото
на собственост. Представените по делото ОУ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД са одобрени от ДКЕВР с решение от
3
11.08.2014г. Ответницата е продала процесните имоти с три сделки, първата
през 2008г., а втората и третата през 2011г. По делото не са наведени доводи,
респ. не са представени ОУ на ВиК, действащи към 2008г. и 2011г., от които
да може да се направи извод, че към 2008г. и 2011г. ответицата като
предишен собственик на имота е имала задължение да уведоми ВиК за
промяната на собствеността. След като не се установи към момента на
прехвърляне на собствеността ответницата да е имала задължение да уведоми
ищеца за това обстоятелство, то не може да се приеме, че тя е станала
причина за завеждане на делото, респ. че ищецът не й дължи разноски по
чл.78, ал.4 от ГПК. Поради това ответникът има право на разноски.
Определението на ВРС, с което е отказал да измени прекратителното
определение в частта относно разноските е правилно.
В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че следва
да бъде потвърдено определението с правно основание чл.248 от ГПК с което
е оставено без уважение искането за изменение на присъдените в полза на
ответника разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 89843/29.12.2022г.,
подадена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“
№33, действащо чрез пълномощник ю.к. С.С., срещу определение №
14027/14.12.2022 г. по гр.д. № 4443/2022г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4