РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 05.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 18 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 125 от 29.11.2019 г.,
постановено по НАХД № 283 /
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч, която чрез директора, е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател сочи, че неоснователно районният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо до степен на незаконосъобразност атакуваното НП. Счита, че акта за нарушение, въз основа на който е издадено процесното НП, е съставен за неизпълнено задължително предписание, нарушение което е различно от констатираното от Директора на Д ИТ – Ловеч и при установяването на това нарушение наказващият орган не е участвал и посочената от районния съд разпоредба на чл.51, ал.1 б. „ в“ от ЗАНН не е нарушена. В заключение се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът се представлява лично от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба – „Пътстрой-Ловеч” ЕООД, понастоящем „Проект строй 1“ ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Л. от ПАК намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. Моли да остане в сила решението на РС - Тетевен, като споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление. Излага, че липсват данни за извършено нарушение, което да бъде санкционирано с имуществена санкция в значителен размер, като твърди, че изобщо липсва състав на административно нарушение.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС е законосъобразно. Счита, че съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод, че в административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 11-0001229 от 21.08.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч, на „Пътстрой-Ловеч” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище гр. Ловеч, Община Ловеч, Област Ловеч, ул. „Гурко“
№ 1, представлявано от С.П.Д., ЕГН: **********, в качеството на работодател, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Районният съд е приел, че на 16.07.2019 година инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект - кариера „Нановица“, в землището на гр.Ябланица, Ловешка област, стопанисван и експлоатиран от ответника по делото, в хода на която установили, че ремъчната предавка на първо сито на ТСИ е без предпазител, като същото нарушение било установено и при извършената на 17.04.2019 година проверка от ДИТ - Ловеч с протокол № ПР 1912920/22.04.2019 година, с който било дадено задължително предписание № 2, с което дружеството е задължено да обезопаси ремъчната предавка на първо сито на ТСИ в срок до 03.05.2019 г.
На 24.07.2019г. е съставен АУАН, за това, че дружеството-ответник, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство като към 04.05.2019 година не е изпълнило задължително предписание № 2 от протокол № ПР 1912920/ 22.04.2019 година на ДИТ - Ловеч, в установения срок до 03.05.2019 година. Актосъставителят приел, че горното деяние представлява административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. с обжалваното пред РС наказателно постановление.
Видно от протокол за извършена проверка № ПР 1912920/22.04.2019 г. /на л.10-11 от делото на РС/, същият е съставен и подписан, в качеството на извършил проверката от инж. М.М. на длъжност Директор на ДИТ - Ловеч, а от обжалваното наказателно постановление №11-0001229/21.08.2019 г. също е издадено от инж. М.Л.М. на длъжност Директор на ДИТ – Ловеч.
Решаващият състав приел, че наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, чието участие в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването на наказателното постановление е било недопустимо, съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, б „в“ от ЗАНН и издаденото наказателно постановление страда от неостраним порок, относно законността на участието на посоченото длъжностно лице в издаването му. Фактът, че издателят на наказателното постановление е съставил и подписал протокола за извършена проверка № ПР 1912920/22.04.2019 година, с който е дадено предписанието на дружеството и е определен срок за изпълнение, мотивират РС да приеме, че наказващият орган е участвал непосредствено в констатирането на нарушението и е формирал предварително вътрешно убеждение по отношение на фактически обстоятелства. Поради това решаващият състав е отменил оспореното пред него НП, като незаконосъобразно.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение касационната инстанция намира, че с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 буква „в“ от ЗАНН законодателят е предвидил, че не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Цитираното нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба, са израз на предвидените в закона гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите –чл.1 от ЗАНН, същностна част, от които са принципите на законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение за делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват.
По делото по категоричен и безспорен начин се установи, че административнонаказващият орган - Директор на Дирекция „Инспекция на труда“ - Ловеч инж. М.М. е участвал лично при извършване на проверката в обект Кариера „Нановица“, и експлоатиран от дружеството – ответник в настоящото производство, от самото й начало до приключването й. Като такъв се е запознал с проверяваните документи лично и лично е изготвил констативен протокол за резултатите от извършената проверка, в който е отразил констатациите от нея, както и изводите за допуснати нарушения, цитиран в АУАН и в наказателното постановление.
По този начин инж. М.М. е изразил едно предварително становище по отношение на вмененото на ответника в настоящото производство нарушение, с което е нарушил един от основните принципи на административното право - принципа за безпристрастност на административния орган.
Преценката на наказващият орган има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му, като първа контролна инстанция в административнонаказателното производство следва да бъде направена за първи път в процедурата по „Производство по налагане на административните наказания“. Недопустимо е тази преценка на административнонаказващият орган да предхожда производството по налагане на административно наказание. В случая отразените в констативния протокол констатации и изводи за допуснато нарушение от страна на дружеството /на л. 10-11 о делото на РС/ са послужили впоследствие като основание за съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Ето защо касационната инстанция споделя извода на РС, че в настоящият случай е било налице основанието на чл. 51, ал. 1, б.”в”, предложение първо от ЗАНН, което съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН е задължавало наказващия орган да се отведе. Нарушени са две основни принципни положения на административнонаказателния процес, всяко едно от които съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Първо, че лицето, което е заинтересовано от изхода на едно производство, не може да участва в същото това производство в качеството на решаващ орган. Директорът на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.Ловеч е възприел пряко факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото. Въпреки че той формално не е посочен като свидетел /не е и актосъставител/, на практика констатациите и направения извод за допуснато нарушение се градят върху резултатите от извършената от него проверка. Неговото виждане за деянието на дружеството се гради не върху констатации на подчинените му служители и събрани от тях доказателства, а на лични впечатления, изградени в хода на проверката, в която непосредствено е взел участие.
Горното е довело до нарушение и на друг основен принцип на наказателния процес, изцяло валиден и за административнонаказателното производство, а именно принципът на обективност, всестранност и пълнота.
Налице е безспорно неизпълнение на императивно вменено задължение на органите на администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство, при ясно разграничаване на участващите в него длъжностни лица, с техните обособени задължения и компетентност.
Ето защо това нарушение на производствените правила е съществено и не може да бъде санирано, доколкото води до нарушаване на правото на защита, поради което и обжалваното наказателното постановление правилно е отменено от РС без съдът да обсъжда дали в действителност е извършено нарушението, за което ответникът е санкциониран.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Следва да се посочи, че независимо от представянето на договор за
правна защита и съдействие /на л. 17 от настоящото дело/, от страна на
ответника по касация нито в писмения отговор, нито в съдебно заседание чрез
адв. Л. се претендират разноски по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което
при липса на искане за присъждане на разноски на ответника касационната
инстанция не следва да се произнася.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 29.11.2019 г., постановено по
НАХД № 283 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: