№ 114
гр. ЛЕВСКИ, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20234410100018 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД и
осъдителни по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***, чрез пълномощника си юрк. Радина
Иванова Илиева,
срещу Е. М. О., ЕГН: **********, с адрес: с.***, в която се твърди, че в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане, постановено по ч. гр. д. 671/2022 г. по описа на Районен съд -
Левски, е предявен настоящият иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т.З и ал. 3 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Е. М.
О. в размер на 1591.49 лева, от които: главница в размер на 571.95 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 254.54 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 765.00 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ ***.
Твърди се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
произтича от сключен Договор за потребителски кредит № *** между
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и Е. М. О., като длъжник,
при следните параметри:
Сума на кредита: 900 лв.;
Срок на кредита: 18 месеца;
Размер на вноската: 67.76 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.68 %;
1
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 1219.80 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 270.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 810.00 лв.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 60.00 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 2299.80 лв.;
Общ размер на вноска: 127.76 лв.;
Дата на погасяване: 25 -ти ден от месеца.
Посочва се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК), неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били
предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са
се запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки
към тях и се задължавали да ги спазват, за което полагали подписа си под
клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г, на клиента се предоставяла безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности
и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителните услуги,
които предлагало дружеството, като при желание да могат да бъдат закупени
от потребителя.
Твърди се от ищеца, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по
договора, като на 20.08.2020 г. превел парична сума в размер на 900.00 лв. по
посочения от длъжника Е. М. О. метод- паричен превод чрез Easy Pay. Твърди
се, че в българското действащо право, в отношенията между правните
субекти действал принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно
този принцип всеки бил свободен да встъпва в правни и договорни връзки,
ако желае, с когото желае и след като сам определял и се съгласявал със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст" и „Флекси".
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД можели да изберат да
не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнасяла и прилагала
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга".
Твърди се, че закупуването на услугите Фаст и Флекси била
изцяло по желанието на длъжника. Последният се е съгласил с
определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите -
2
„Фаст" сума в размер на 270.00 лв. и „Флекси" сума в размер на 810.00 лв.
Посочено е в исковата молба, че закупените от длъжника допълнителни
услуги „Фаст" и „Флекси" съдържали възможност за
-приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили всички
необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника,
подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално
кратки срокове, като услугата „Фаст" била използвана от длъжника.
-отлагане на определен брой погасителни вноски - тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси",не се бил възползвал от същата.
- намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът
на длъжника намалеел, те щели да могат да поискат от кредитора да им
намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски.
Процедурата била описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни
вноски", като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената
от него услуга „Флекси", не се възползвал от същата.
-смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на
длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще може да промени и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за него /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж"/,
като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и е направил само една пълна погасителна вноска, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит, на 03.11.2021 г. ДПК
№ *** бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД. На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което
бил информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно
изискуемо. Предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил
уведомен. На Е. М. О. било изпратено уведомително писмо с обратна
разписка от страна на дружеството, с което бил направен опит той да бъде
уведомен, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита.Адресът, на
който било изпратено уведомителното писмо с обратна разписка до
ответника бил идентичен с този, посочен на всички документи в
договора.Уведомителното писмо било получено от член на семейството на
длъжника- внучката му Анелия Асенова Е.ова.
Размерът на погасеното от Е. М. О. задължение по ДПК № *** към
датата на подаване на заявлението било в общ размер на 197.56 лв. С
плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора, от
които по погасителен в размер на 128.22 лв. Сумата от 19,34 лв. отишла за
3
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
Сумата от 50.00 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия
към ДПК. КЛ/СД декларирал, че е запознат с действащата към датата на
подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната
такса, същата се дължала в размер според актуалната Тарифа на таксите на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД.
Посочено е, че съдът е издал заповед за изпълнение за следните
вземания:
Главница в размер на 862.99 лв., ведно със законна лихва;
Договорно възнаграждение в размер на 269.94 лв.;
Лихва за забава в размер на 192.04 лв.;
Законна лихва в размер на 214.60 лв.;
Разноски в общ размер на 101.18 лв.
След издаване на заповедта за изпълнение длъжникът заплатил
доброволно сума в общ размер на 1068.80 лв. Съгласно реда на погасяване на
вземания по ЗЗД, след направеното частично погасяване на сумите по
издадената заповед, оставала неизплатена главница в размер на 571.95 лв.,
ведно със законна лихва от входиране на заявлението в съда до
окончателното погасяване на вземането.
Към датата на подаване на исковата молба Е. М. О. дължал на ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 1591.49 лева, от които:
главница в размер на 571.95 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 254.54 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
765.00 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ***.
Твърди се, че ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор,
така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд - Левски.
По заявлението било образувано ч. гр. д. № 671/2022 г. След като длъжникът
подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на
дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 07.12.2022г. Съдът е отхвърлил
заявлението на дружеството в частта, с която се претендирали
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси, като на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подава настоящия осъдителен иск. За останалата част от
заявените вземания на ищецът е указано да подаде установителен иск на
основание чл. 415, ал. 1, т.1.
Искането е съдът да постанови решение, с което да установи
4
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
срещу длъжника Е. М. О., представляващо главница в размер на главница в
размер на 571.95 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди длъжника по
ДПК № *** Е. М. О., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 254.54 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 765.00 лв., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Посочени е банковата сметка, по която длъжникът може да плати
присъдената сума.
Претендира направените по делото разноски.
Отправено е искане делото да бъде разгледано в открито съдебно
заседание в отсъствие на представител на ищеца.
Представени са писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от страна на ответника, не е изразено становище по предявения иск. Не са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. А., който
изразява становище, че предявените искове са неоснователни.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Състав на РС – Левски е отхвърлил Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника в частта му относно
претендираните суми 254,54 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга Фаст и сумата 765 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси. Разпоредил е издаване
на Заповед за изпълнение относно останалите претендирани вземания: сумата
от 862,99 лв. – главница, сумата 269,94 лв. – неплатено договорно
възнаграждение, сумата 192,04 лв. – лихва за забава за периода от
26.09.2020г. до 03.11.2021г., сумата 214,60 лв.- законна лихва за периода от
03.11.2021г. до 27.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и в тежест на ищеца е да
докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за
кредит, възникването и надлежното упражняване на факта на предсрочна
изискуемост, размера на претендираното вземане по отделни пера и
изпълнение на задълженията от страна на кредитора по договор, че в договора
е уговорено възнаграждение за закупени пакети от услуги и предоставянето
5
та тези услуги от кредитора на длъжника, размера и изискуемостта на
претендираните суми.
По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да установи пълно и главно възникването на главен дълг и
погасяването на същия за процесния период.
Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това вземане, а при доказване изложените обстоятелства от
ищеца, да установи, че е заплатил процесната сума.
От представените писмени доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Стандарт, Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт, ОУ към ДПК, погасителен план към договора и преводно
нареждане за кредитен превод от 20.08.2020г. се установява, че страните са
обвързани от валидно възникнало договорно правоотношение, по силата на
което „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на Е. М. О.
потребителски кредит в размер на 900 лв. със срок 18 месеца, размер на
вноската по кредита 67,76 лв. ГПР 48,68%, Годишен лихвен процент 41.00% В
случая се касае за сключен договор за потребителски кредит по ЗПК.
Представеният договор е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, като всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид
формат.
Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, връчен на ответника.
Налице е и информация за размера на лихвения процент на ден.
Видно от сключения договор страните са уговорили и предоставяне на
услуга „Фаст“, за която ответникът се задължил да заплати сума в размер на
254,54 лв., както и предоставянето на услуга „Флекси“, за която ответникът се
задължил да заплати сумата от 765,00 лв.
Срещу посочените възнаграждения ищцовото дружество е приело да
представи на ответника приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав
погасителен план.
От представеното заключение на СИЕ се установява, че общо
заплатените суми по договора за потребителски кредит №*** от страна на
ответника са в размер на 1546,36лв., а непогасеният остатък от размера на
всяко от претендираните вземания и общия размер на задълженията е:
задължение по погасителен план 2280,69 лв.; платено по погасителен план
893,99 лв. Остатък за плащане по погасителен план главница 613,16 лв.,
договорна лихва 113,54 лв., такси по пакет за допълнителни услуги 660 лв.
Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен до размера на сумата от 571,95 лв. Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца претендираната главница в размер на 571,95 лв.,
доколкото не е направено изменение на иска чрез увеличаване на размера
съобразно заключението на в.л.
Съдът намира, че уговорените такси, посочени като допълнителни
6
услуги "Фаст“ и „Флекси“ в него са неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит.
В случая допълнителни услуги, за които е уговорен размер, надвишаващ
размера на предоставения заем не попада в приложното поле на цитираната
разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво
поведение от страна на кредитора – ищецът изрично е уточнил, че сумата се
дължи за предоставените допълнителни възможности на потребителя да
управлява кредита, като би могъл да променя условията по погасителния
план, както и за ускорено разглеждане на искането му. Това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито
заради определени действия, предприети от кредитора.
Съдържанието на т.н. допълнителен пакет услуги по същество не
представлява реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва, за да се обоснове възнаграждение в размер на по – висок от
предоставената сума.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, чл. 19 и 33 от ЗПК се ограничава
свободата на договаряне от кредитора, предоставящ потребителски кредит на
условия, при които обявената договорна лихва и обезщетение за забава, на
потребителя се заплащат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи.
Както бе посочено, тези разходи не представляват реално предоставяне
на преференция за потребителя.
Клаузите от споразумението за допълнителни услуги са нищожни.
Освен това ищецът не е доказал предоставянето и ползването на някоя от
тези допълнителни услуги, поради което доколкото не се представят
доказателства за ползване на допълнителните услуги, заплащане на
възнаграждение по споразумението не се дължи. Едновременно с това
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредите е нищожно и поради противоречие с
добрите нрави. Липсва основание за дължимост на възнаграждението по
нищожно споразумение, поради което искането ответникът да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
„Флекси“ следва да бъде отхвърлено.
По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно т.12. от ТР№4/2013г. от 18.06.2014 г. с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство относно размера им, като и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Предвид резултата от спора следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените съдебно деловодни разноски
7
съобразно уважената част от иска в размер на 234,45 лв.
С оглед заявеното искане по реда на чл. 38 от ЗА в полза на адвокат А.
А. от АК Разград следва да се присъдят 294,22 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, срещу ответника Е. М. О., ЕГН **********, с адрес:
с.***, на главница в размер на 571,95 лв., представляваща неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит №***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2022г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с който се иска ответникът Е. М. О., ЕГН
**********, с адрес: с.*** да бъде осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД сумата от 254,54лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга Фаст и сумата от 765 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. М. О., ЕГН **********, с адрес: с.*** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, направените деловодни разноски по заповедното и
исково производство в размер на 234.45 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** да заплати на адвокат А. А. от АК Разград
сумата от 294,22 лв. за осъществено процесуално представителство на ищеца
в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Плевен от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8