Р Е
Ш Е Н
И Е
№235 /11.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на
единадесети март две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2700 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от М.Г.С. и Н.Г.П. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Банка
Пиреос България" АД, Г.В.П. и И.Д.С..
Ищците твърдят, че били наследници -
дъщери на Г.Н.П., б.ж. на гр. Х., починал на 28.03.2009
г. Към момента на смъртта си, наследодателят им
бил собственик на 1/4 ид.ч.
от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.714.38.1.65 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес: гр. Х., ул. *****, с площ 81.31 кв.м.,
с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, намиращ се в сграда с идентификатор 77195.714.38.1, построена в
поземлени имот с идентификатор 77195.714.38, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж - 77195.714.38.1.64 и 77195.714.38.1.66, под
обекта - 77195.714.38.1.51, над обекта 77195.714.38.1.79, заедно с прилежащото
му избено помещение № 65 с площ 3.46 кв.м., както и 2.053/ ид.ч. от общите
части на цялата сграда и от отстъпеното право на строеж върху гореописания
поземлен имот. Правото му на собственост възникнало в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ с ответницата Г.П., която придобила имота в съсобственост с майка си - П.К., като обезщетение
за отчужден недвижим имот с
нотариален акт № 188, т. 3, нот. дело № 1102/1985 г. Цената на дадения в
обезщетение недвижим имот била 19 465 лева, от които
сумата 8 797.97 лева, представлявала
обезщетение за отчужден недвижим имот, а остатъкът
от 10 667.03 лева бил заплатен със заем от ДСК, отпуснат на Г.П., която към
1985 г. била в брак с Г.П., поради което в частта на
отпуснатия заем от 10 667.03 лева, придобитият в обезщетение
недвижим имот станал СИО. Макар и стойността на
доплатената разлика в цената на имота със заемни средства да определяла по-голяма част от 1/2
ид.ч. /10 667.03/19 465 ид.ч./ от дадения в обезщетение имот, счита се, че СИО възникнала за наследодателя на ищците и Г.П. върху 1/2
ид.ч. от имота. Ето
защо след смъртта на Г.П. ищците станали собственици на по 1/12 ид.ч. от имота, а останалите 10/12 ид.ч. били
собствени на Г.П.. С НА № 79, том 22, дело № 2788/29.09.2014 г. последната дарила целия имот на своята внучка И.Д.С.,
като по този начин се разпоредила с повече права отколкото
притежавала. Сочи се, че по иск от
„Банка Пиреос България" АД срещу Г.В.П. и И.Д.С. било образувано т. д. № 111/2018 г. по
описа на ОС – Хасково за обявяване за относително недействителна сделка на
разпореждане на Г.П. със същия недвижим имот, като се поддържа, че уважаването му щяло да доведе до
принудително изпълнение в полза на банката по отношение
на
целия недвижим имот, а не само на частта, която била собственост на Г.П. -
10/12 ид.ч. По този начин щели да се нарушат правата на собственост на ищците - по 1/12 ид.ч. за всяка
една от тях върху имота. Установяването на
правата им по отношение на всички страни по т. д. № 111/2018 г. по описа на ОС –
Хасково щяло да осуети положително решение за техните идеални части, тъй като в патримониума на ответницата Г.П. нямало да
бъде върнат целият недвижим имот, предмет на разпоредителната сделка, а само
10/12 ид.ч. от нея, а при уважаване на претенцията по чл. 135 ЗЗД и прогласяване на
недействителността на увреждащата сделка щяла да настъпи
правна промяна в гражданските отношения между страните по делото, а именно -
връщане на недвижимия имот, в патримониума на длъжника Г.П. и възможност за
удовлетворяване на вземането на ищеца, посредством принудително изпълнение. Предвид изложеното се
иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на по 1/12 ид.ч. от подробно описания по-горе недвижим имот, като се претендират и направените деловодни разноски.
Ответникът „Банка
Пиреос България" АД оспорва исковете като процесуално
недопустими и
неоснователни. Счита се, че уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД по
никакъв начин не би накърнило субективните материални права на собственост на ищците, а само
би променило качеството на ответника И.Д.С. от добросъвестен на недобросъвестен
владелец по отношение на 2/12 части от процесния недвижим имот. На следващо място, „Банка Пиреос
България" АД не
претендирало права на собственост върху имота. Освен
това ищците всъщност не оспорвали правото на собственост на ответницата И.Д.С., а единствената им цел била осуетяване на евентуално принудително изпълнение
върху 2/12 идеални части от процесния недвижим имот, което би могло да бъде
осъществено от страна на „Банка Пиреос България" АД при уважаване на предявения от нея иск по чл. 135 от ЗЗД. Счита
се, че процесното недвижимо имущество не било СИО, а било придобито
лично по 1/2 от Г.В.П. и майка й П.Г.К., като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот. По
отношение на сумата от 10
667.03 лева не се твърдяло, че била погасявана общо със средства на двамата съпрузи, поради което и
с оглед извършеното от страна на П.К. дарение в полза на Г.П. следвало да се приеме, че процесният недвижим имот към момента
на извършване на дарственото разпореждане в полза на И.Д.С. бил изцяло нейна
лична собственост. Предвид
изложеното се иска да се прекрати
производството по делото по отношение на „Банка
Пиреос България" АД, а в условията на евентуалност – да се отхвърлят предявените претенции.
Ответницата Г.В.П.
не е подала писмен отговор в
едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. на 11.03.2019 г., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на
предявените искове.
Ответницата И.Д.С. не изразява становище по исковете.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От удостоверение за сключен
граждански брак № 015099, издадено на
14.07.1974 г. от Градски народен съвет - Хасково въз основа на акт № 381, се
установява, че Г.В. В. и Г.Н.П. са сключили
граждански брак на 14.07.1974 г., като след брака съпругата е приела да носи
фамилното име П..
С НА за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 188 от 29.08.1985 г., т. III,
нот. дело № 1102/1985 г. на съдия при ХРС, П.Г.К. и
Г.В.П. са признати за собственици на жилище №
65, находящо се на пети етаж в жилищна сграда – блок № ****** в гр. Х., с площ
81.31 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 65 с
площ 3.46 кв.м., както и 2.052 ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото. В същия НА е посочено,
че цената на дадения като обезщетение недвижим имот е 19 465 лева, която се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и
собствени средства в размер на
8 797.97 лева и
разрешен заем от ДСК в размер на 10 667.03 лева. Отбелязано е и че за изплащането на сумата от 10 667.03 лева е вписана законна ипотека, като
по делото е представена и молбата за това.
От схема №
15-903400/04.12.2018 г. на Службата по
геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково е видно, че към настоящия момент
този имот се индивидуализира като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.38.1.65 по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес: гр.
Хасково, ул. „Цар
Страшимир“ № 1, вх. В, ет. 5 ап. 65, с площ 81.31
кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, на
едно ниво, намиращ
се в сграда с идентификатор
77195.714.38.1, построена в поземлени имот с идентификатор 77195.714.38, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 77195.714.38.1.64
и 77195.714.38.1.66, под обекта - 77195.714.38.1.51, над обекта
77195.714.38.1.79, заедно с прилежащото му избено помещение № 65 с площ 3.46
кв.м., както и 2.053/ ид.ч. от ОЧС.
С НА № 95 от 18.12.1997 г., том
ХХI, нот. дело № 6919/1997 г. на
нотариус при ХРС П.Г.К. е дарила на дъщеря си Г.В.П. своята 1/2 ид.ч. от съсобствения
им и описан по-горе недвижим имот.
От договор за кредит № 1177/2008 г. се установява, че на 29.09.2008 г. „Банка Пиреос България" АД, в качеството на кредитор, е
предоставила на ЕТ „Г.-Г.П.", в качеството на
кредитополучател и на Г.Н.П., като поръчител сума
в размер на
70 000 евро за оборотни средства на кредитополучателя, като към 22.07.2018 г. дължимите и изискуеми парични
средства по него са в общ размер на 201 250,29 евро съгласно представена
от банката справка от 23.07.2018 г.
От удостоверение за наследници №
4980/16.12.2014 г. от Община Хасково се установява, че Г.Н.П. е починал на ****
г. и е оставил следните законни наследници: Г.В.П. – съпруга, М.Г.С. и Н.Г.П. – дъщери.
С НА № 183 от 29.09.2014 г., том II, рег. № 2444, дело № 200/2014 г. на нотариус Н. Тончева Г.В.П. е дарила на своята внучка И.Д.С.
целия процесен недвижим имот.
От представените съдебно удостоверение
изх. № 6084/04.12.2018 г. и искова молба се установява, че т. д. № 118/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по иск на „Банка Пиреос България" АД с правно основание чл. 135 ЗЗД
срещу Г.В.П. и И.Д.С.
за обявяване на договор за дарение, обективиран в НА № 183 от 29.09.2014 г., том II, рег. № 2444, дело № 200/2014 г. на нотариус Н. Т., за
относително недействителен спрямо банката.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са при условията на активно и пасивно субективно съединение искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, които са процесуално допустими. В тази връзка настоящият състав
споделя изцяло изложените от ищците и описани по-горе доводи, поради което не е
необходимо същите да бъдат преповтаряни. По отношение на цитираното от
пълномощника на ответника „Банка Пиреос България“ АД Решение № 70/02.06.2017 г.
по гр.д. № 3862/2016 г. на ВКС, I г. о., следва да се отбележи, че то касае съвсем различна хипотеза, а именно предявен
отрицателен установителен иск за собственост от лице с уважен
отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило
възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по
отменителния иск.
Разгледани
по същество, исковете се явяват частично основателни поради следните
съображения:
Не се
спори между страните, а и от приетия НА за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 188 от
29.08.1985 г., т. III, нот. дело № 1102/1985 г. на съдия при ХРС се установява,
че ответницата Г.В.П. и покойната й майка П.Г.К. са придобили правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.714.38.1.65 по КККР на гр. Хасково. Тъй като в този документ частите им
не са посочени изрично, а и не могат да бъдат изведени от неговото естество,
както и поради липсата на други данни за тях, с оглед презумпцията на чл. 30,
ал. 2 ЗС следва да се приеме, че са били равни, т.е. че всяка една от тях е
притежавала по 1/2 ид.ч. от имота. Няма спор, а и от съдържанието на същия НА е
видно, че стойността на отчуждения имот е била 8 797.97 лева, а на процесния,
даден като обезщетение имот - 19 465 лева, като за разликата от 10 667.03 лева
им е бил отпуснат заем от ДСК. Доколкото по делото липсват доказателства коя от
двете съсобственички каква точно сума е погасила по този заем и с оглед
нормалната житейска логика, следва да се приеме, че те са го изплатили по
равно. Действително, според задължителната съдебна практика, когато срещу имот,
който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение,
отчужден по надлежния ред, получи вместо обезщетение друг имот, чиято стойност
е по-голяма и следва да се доплати известна разлика в цената и това стане през
време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на
отстъпеното жилище се включва в съпружеската имуществена общност, макар същото
да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг – т. 3 на Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на
ВС. При това положение и доколкото по делото не е опровергана установената в
чл. 19, ал. 3 СК /отм./ презумпция следва да се
приеме, че върху 5 333,52/19 645 идеални части от имота е възникала
СИО между ответницата Г.В.П. и нейния съпруг и наследодател на ищците Г.Н.П., с
когото са сключили граждански брак на 14.07.1974 г. Тази общност е прекратена
със смъртта му съгласно чл. 26, ал. 1 СК /отм./, поради което Г.В.П. е
придобила на лично основание още 2 666,76/19 645 идеални части от имота, а
останалите 2 666,76/19 645 идеални части са станали притежание на нея и на
ищците в качеството им на наследници на Г.Н.П., на основание чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗН, като всеки от тях притежава по 888,92/19 645 идеални части
съобразно тези разпоредби.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани до
горепосочения размер, а в останалата част – за разликата до претендираните по
1/12 идеални части от имота следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и двете страни имат право на
своевременно претендираните от тях разноски. В тази връзка следва да се
посочи, че направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е основателно. Действително,
делото не е с особена фактическа и правна сложност, поради което и съобразно
чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, разноските им за адвокатско възнаграждение
трябва да се намалят до 750 лева. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата от общо 444,58 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и уважената част от исковете. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника на „Банка Пиреос България"
АД също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, а именно сумата от 343,37 лева, но само за платено адвокатско
възнаграждение, а не и за транспортни разходи, тъй като не са ангажирани
доказателства за това обстоятелство. Настоящият
съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да
се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй
като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да
настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право
да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока,
съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, по отношение
на „Банка
Пиреос България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, Г.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** - адв. М. Г., са собственици всяка една от
тях на по 888,92/19 645
идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.714.38.1.65 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Х., ул. ****, с площ 81.31 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, намиращ се в сграда с идентификатор 77195.714.38.1, построена в
поземлени имот с идентификатор 77195.714.38, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж - 77195.714.38.1.64 и 77195.714.38.1.66, под
обекта - 77195.714.38.1.51, над обекта 77195.714.38.1.79, заедно с прилежащото
му избено помещение № 65 с площ 3.46 кв.м., както и 2.053/ ид.ч. от ОЧС, като исковете в
останалата им част – за разликата до претендираните по 1/12 идеални части
от имота, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Банка Пиреос България" АД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, Г.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** - адв. М. Г., сумата от 444,58 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** - адв. М. Г., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, сумата от 343,37
лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.