№ 339
гр. Плевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201057 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0938-000878 от
18.03.2021 година на ***, с което на основание чл. 178 Д от ЗДвП на АЛ. ИВ.
Р. от ***, ЕГН *** е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 98 ал. ІІ т. 4 от
ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично. Твърди, че не
е имал умисъл да паркира на място за инвалиди. Наложило да спре
инцидентно , за да свали багаж от автомобила си и да го пренесе до дама си,
който се намира в непосредствена близост. Твърди, че впоследствие бил
лишен от възможността да премести автомобила си, тъй като лицето, имащо
право да ползва инвалидното място препречило пътя му така, че не могъл да
маневрира през целия ден. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наложената му глоба.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-18796 от 27.05.2021 година ангажира
1
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор „Пътна полиция“ при на ОД
на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
На 08.03.2021 *** А.Й. и Б.М. изпълнявали служебните си задължения
по контрол и спазване правилата за движение по пътищата в ***.
След обяд, около 17 часа получили сигнал за бл. „***“ за скандал
между водачи за паркомясто. Когато посетили мястото заварили два
автомобила – *** с рег. № ***/ собственост на жалбоподателя/ паркиран на
място, определено за хора с трайни увреждания и зад него паркиран друг
автомобил. Последният бил разположен така, че автомобилът на
жалбоподателя бил напълно затворен и било невъзможно излизането му от
редицата на паркиралите други автомобили.
На мястото *** разговаряли с жалбоподателя и съпругата му. От
разговора установили, че живеели в бл. „***“, мястото с инвалидно право
било дадено на друг човек, който не живеел там, но все пак имал
предоставено такова право от ***.
*** поискали съдействие от ***. На място се отзовал инспекторът О.С..
След справка в *** последният разяснил, че знака„Д21 инвалид“ е поставен
съобразно изискванията на Наредбата за изграждане на общодостъпна среда
за инвалиди и други лица нямат право да спират на инвалидното място.
2
На жалбоподателят бил съставен акт за извършено нарушение по чл. 98
ал. 2 т. 4 ЗДП, а именно : паркиране на място, определено за превозни
средства, обслужващо хора с трайни увреждания или такова, управлявано от
лица с трайни увреждания. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал с отбелязването, че има възражения.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 18.03.2021 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 98 ал. ІІ
т. 4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 21-0938-000878 от 18.03.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 335338 от 08.03.2021 година на младши
автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; справка за
нарушител на името на жалбоподателя АЛ. ИВ. Р.; Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите А.Й., Б.М. и О.С., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното
3
дружество. Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията
на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е
била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на
наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в
законоустановеният срок.
СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е
осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл. 98 ал. 2 т. 4
от ЗДП, която забранява категорично паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. Формално нарушението е извършено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът
счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и
формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на
своята ниска степен на обществена опасност, личността на дееца и младата му
възраст, причините довели до извършването му, конкретната фактическа
обстановка при установяването му, липсата на настъпили каквито и да е
вредни последици от деянието, фактът, че впоследствие същият пътен знак „
Д -21“ е бил премахнат, определят същото като явно малозначително. В този
смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази
тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не
наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще
бъде санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че наказателно постановление № 21-0938-000878 от 18.03.2021 година на ***,
с което на основание чл. 178 Д от ЗДвП на АЛ. ИВ. Р. от ***, ЕГН *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 98 ал. ІІ т. 4 от ЗДвП е
незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по
материя, място и степен орган, но в разрез с материалния и процесуалния
4
закон, при несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение,
поради което и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-000878 от 18.03.2021
година на ***, с което на основание чл. 178 Д от ЗДвП на АЛ. ИВ. Р. от ***,
ЕГН *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
за извършено административно нарушение по чл. 98 ал. ІІ т. 4 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5