№ 362
гр. Сливен, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200629 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Д. П. П. с ЕГН ********** от гр.
Ямбол против НП № 24-0804-001298/23.02.2024 год., издадено от Началник група в ОД на
МВР – Сливен, Сектор „ПП“- Сливен, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
процесуален представител, които поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото
НП, като незаконосъобразно и да им бъдат присъдени направените разноски поделото.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становището по съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде
потвърдено, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
1
На 21.01.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1146168 против жалбоподателя за
това, че на 21.01.2024 год. в 15,58 часа в Община Сливен, на път /III-488 / Сливен – в.
Българка – Раково /SLV1005/, на 700 м. преди връх Българка посока от местност Даулите
управлява лек автомобил „БМВ 325” с рег. № ***** и използва пътя, отворен за обществено
ползване не по предназначение, като на ляв завой умишлено приплъзва задните гуми на
МПС, привеждайки го в странично положение на линията на пътя, като по този начин
навлиза в лента за насрещно движение и поставя в опасност живота и здравето на водача и
пътника в движещия се насреща лек автомобил „Киа“ с рег. № *****. В акта било посочено,
че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 21.01.2024 год. (л. 12 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-001298 от 23.02.2024
год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП” - Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з
от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.04.2024 год. (л. 6 от делото).
От приложените по делото служебни бележки издадени от Началник Сектор
„КАПОЧР“ в ОД на МВР – Сливен се установява, че към дата 21.01.2024 год.
актосъставителят е заемал длъжността „младши автоконтрольор I ст.“ в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен; както и че издалият наказателното
постановление старши инспектор е била на длъжност Началник група „Административно-
наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в Сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен (л. 88 – 89 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи се установява, че съгласно т.2.1. АУАН по ЗДвП могат
да съставят определените в т.1.3.2, т.е. от лица заемащи длъжността „младши
автоконтрольор I ст.“ В ОД на МВР; както и че съгласно т.3.11 наказателни постановление по
ЗДвП могат да издават началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР (л.
87 – 88 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Съдът намира, че в настоящия случай не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на
2
установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че на посочената в акта и в НП дата жалбоподателят
е управлявал процесното МПС след друг автомобил. Установява се още, че при излизане от
завоя автомобилът на жалбоподателят се приплъзнал странично и навлязъл в платното на
патрулния автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на МПС е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В Решение №
75/23.06.2023 год. по КАНД № 67/2023 год. по описа на СлАС е посочено, че за да се приеме
обаче, че това нарушение е извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и
демонстративно е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на
двигателя и превъртане на гуми, т. е. извършил е т. н. „дрифт“. Посочено е в решението, че
няма легално определение за този начин на шофиране, но в практиката е възприето, че това е
техника на управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от водача
извън контрол чрез форсиране и презавиване, което води до загуба на сцепление на задните
колела, движение на автомобила напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния
момент. В цитираното решение е отразено, че не всяко поднасяне на автомобила или
превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на изпълнителното деяние на
описаното нарушение, защото е необходимо да е налице и субективната му страна, то трябва
да е явно демонстративно и преди момента на извършването му деецът да е съзнавал, че това
ще се случи и да го е искал или най - малкото да го е допускал този резултат.
В настоящия случай в хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства, че
жалбоподателят е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От показанията
на свид. В. се установява, че същата е била в автомобила на жалбоподателя, жалбоподателят
карал нормално, било заледено и задните гуми на автомобила поднасяли. От показанията на
свид. Д. се установява, че е управлявал автомобила, който бил пред автомобила на
жалбоподателя, пътят бил заледен и не бил нито почистен, нито опесъчен и неговият
автомобил също поднасял заради пътната обстановка. От показанията на актосъставителя
също се установява, че имало сняг него ден и пътят бил заледен. С оглед на тези показания
липсват доказателства, че жалбоподателят умишлено е извел извън контрол автомобила, още
повече, че в автомобила е била и свид. В.. С оглед гореизложеното съдът намира, че не се
доказа от субективна страна жалбоподателят да е извършил виновно нарушението по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, т.е. че същият умишлено да е извел извън контрол МПС -то при
извършвания от него ляв завой и приплъзване на задните гуми (в този смисъл Решение №
72/22.06.2023 год. по КАНД № 53/2023 год. по описа на СлАС и Решение № 392/21.02.2024
год. по КАНД № 163/2023 год. по описа на СлАС).
Същевременно съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
3
приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
В настоящия случай безспорно е установено от показанията на актосъставителя и
свид. С., че при приплъзването на задните гуми на МПС-то жалбоподателят го е привел в
странично положение на линията на пътя, навлязъл е в лента за насрещно движение и е
поставил в опасност живота и здравето на водача и пътника в движещия се насреща лек
автомобил, т.е. водачът с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на хората,
което в се явява нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посоченото нарушение е по – леко
наказуемо в сравнение с нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като за същото е
предвидено да се ангажира административната отговорност на нарушителя на основание чл.
185 от ЗДвП, в който е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните са
наказват с глоба 20,00 лева. Освен това не е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, тъй като описаното деяние в обстоятелствената част на
АУАН и НП безспорно осъществява състава на нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, като го
преквалифицира деянието на жалбоподателя като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и с
оглед на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП да наложи административно наказание от „Глоба в
размер в размер на 20,00 лева.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН и НП са
издадени от некомпетентни органи е неоснователно с оглед приложените по делото писмени
доказателства – служебни бележки издадени от Началник Сектор „КАПОЧР“ в ОД на МВР –
Сливен и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е установено
точното място на извършване на нарушението, тъй като в АУАН било посочено, че деянието
било установено в община Сливен, на път III-488 (Сливен – вр.Българка – Раково), SLV1005,
а в НП било посочено, че същото било извършено в общ. Сливен на Общински път
SLV2061, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила е
неоснователно. В Решение № 236 от 13.04.2007 год. на МС за утвърждаване списък на
общинските пътища в списъка под № 647 е посочен път SLV2061 и е дадено описанието на
пътя: /III-488/ Сливен – в. Българка – Раково /SLV1005/. В същото решение е посочено, че
всеки местен общински път има задължително едно свързване с общата пътна мрежа на
страната и в наименованието на пътя то е указано чрез номера на пътя (републикански или
друг общински), към който става привързването; както и че пътят и отсечката, в които става
привързването, са изписани в прави скоби, а ако привързването е в края на общинския път -
отсечка не се посочва. Следователно в настоящия случай става въпрос за един и същ
4
общински път, който в АУАН е посочен като е изписано пълното му описание, в това число е
посочено и привързването му с път SLV1005, а в НП е посочен само номерът му.
С оглед гореизложеното искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски в настоящото производство е неоснователно. В
Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД № 205/2021 год. по описа на СлАС е посочено,
че когато НП е изменено в частта относно наложеното административно наказание, не може
да се приеме, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
В този смисъл е и Решение № 1871/15.10.2024 год. по КАНД № 378/2024 год. по описа на
СлАС.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в
случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.
27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00
лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението съдът е
длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото. Възлагането зависи
от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено. Ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено разноските се възлагат на
жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те да бъдат направени (ТР №
3/1985 год. по н.д. № 98/84 год., ОСНК). С оглед на това съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати направените по делото разноски в размер на 205,04 лева в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск, находящ се на л. 72 от
делото следва да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото
дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.
Съдът констатира, че в писмото на „Районен център 112“ – Бургас е посочено, че на
основание чл. 16, ал. 6 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 следва да бъдат уведомени относно необходимостта от съхранение на
информацията извън сроковете по чл. 16, ал. 1, както и при отпадане на необходимостта от
нейното съхранение. Ето защо съдът следва да постанови след влизане в сила на решението
по настоящото дело да се уведоми „Районен център 112“ – Бургас, че е отпаднала
5
необходимостта от съхранение на поисканата информация по настоящото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-001298/23.02.2024 год., издадено
от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“- Сливен, с което на Д. П. П. с ЕГН
********** от гр. Ямбол, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на административното наказание на чл. 185
от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Глоба” в
размер от 3000,00 лева на 20,00 лева, както и ОТМЕНЯ лишаването от право да управлява
МПС за 12 месеца.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН ********** от гр. Ямбол ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 205,04 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Сливен.
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск, ДА СЕ СЪХРАНЯВА
по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се УНИЩОЖИ
като вещ без стойност.
След влизане в сила на решението ДА СЕ УВЕДОМИ „Районен център 112“ – Бургас,
че е отпаднала необходимостта от съхранение на поисканата информация по настоящото
АНД № 629/2024 год. по описа на СлРС, като им се изпрати копие от писмото на „Районен
център 112“ – Бургас, находящо се на л. 71 от делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6