РЕШЕНИЕ
№
125
гр. Враца,15.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 18.03.2021г. /осемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№31 по
описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване
и Канализация“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ул. “А.С.“
№ 2, представлявано от управителя А.П., чрез адвокат Г.П. против Решение № 23/30.12.2020
г. на Директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ по жалба
вх.№26-13-14445/16.12.2020г. по регистъра на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ срещу действия на публичен изпълнител. С оспореното решение е
оставена без разглеждане жалба вх.№26-В-14445/16.12.2020г. по описа на ТД на
НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, подадена от „ВИК“ ООД гр.Враца срещу
Съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 ДОПК с изх.
№С200029-048-0132488/8.12.2020 г., с което е образувано изп. дело № *********, издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП ГДО. С решението е оставена без уважение жалба вх. №26-В-14445/16.12.2020
г. по описа на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, подадена от „ВИК“
ООД гр. Враца срещу Разпореждане № С200029-137-0009610/8.12.2020г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП ГДО.
В жалбата са изложени подробни
аргументи, че към момента на започване на проверка №П-29002920180733-ОРП-001/27.10.2020г.
дружеството не е имало ликвидни и изискуеми публични задължения към ТД на НАП
„ГДО“ във връзка с Декларация обр. № 6 за месец септември 2013 г., поради
плащане в срок, алтернативно, че същите са погасени по давност, в т.ч. главници
и лихви. Липсата на изискуеми и непогасени задължения се потвърждава от
обстоятелството, че от началото на 2013 г. до започване на проверката през
октомври 2020 г., по искане на дружеството от ТД на НАП „ГДО“ са издадени три
броя Удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, съответно през 2016 г., 2019 г. и
2020г., в които е посочено, че ВиК – Враца ООД няма публични задължения. Твърди
се, че неоснователно органите по приходите са приели, че с подаването на
декларация обр. № 6 с вх. №290022010069228/25.11.2020г. дружеството е платило
доброволно погасени по давност задължения, тъй като задълженията по тази
декларация са точно и ясно определени по основание и размер, именно за текущия
период. Няма изрично заявена воля пред административния орган, че средствата,
които дружеството внася иска да послужат за плащане на погасено по давност
задължение. Иска се отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно,
както и отмяна на разпореждането и връщане на преписката с указания за отписване
на задължения за м. септември 2013 г. в т.ч. главници и лихви.
В с.з. оспорващото дружество се
представлява от адв. Г.П., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира разноски в производството, съобразно представен списък.
Ответникът – Директора на ТД на НАП
„Големи данъкоплатци и осигурители“, в с.з. се представлява от правоспособен
юрист – М.М.М., Началник отдел „Методология и обжалване“ при ТД на НАП „ГДО“
гр.София, която оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. В представени
по делото писмени бележки подробно обсъжда всички релевирани в жалбата
възражения и излага подробни аргументи за тяхната неоснователност. Моли съдът
да потвърди оспореното решение на административния орган и отхвърли жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското такова.
По делото са приложени писмени доказателства,
като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната
административна преписка.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка с извършвана проверка
№П-29002920180733-ОРП-001/27.10.2020 г. в търговско дружество „В.и к.“ ООД г.В.
с Искане № П-29002920180733-040-001/04.11.2020 г. от орган по приходите при ТД
на НАП, от дружеството е поискано да представи платежни нареждания за работни
заплати за м. септември 2013 г. за ДОО, ДЗПО и ЗОК.
С писмо изх. № 0700-22/1/05.11.2020
г., подписано от управителя на дружеството са изпратени заверени копия на
поисканите в хода на проверката платежни нареждания. На 13.11.2020г. с Покана
по чл.103 от ДОПК №П-29002920180733-177-001/13.11.2020г., оспорващото дружество
е уведомено, че не е подало и следва да подаде Декларация обр. № 6 „Данни за
дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“ за периода от 01.09.2013г. до 30.09.2013
г., съответстваща на данните от разплащателната ведомост за м. септември 2013
г., а именно ДОО - 58666,74 лв., ДЗПО-УПФ - 8710,04 лв., ЗО – 23892,20 лв., ДЗПО-ППФ – 334,05 лв. и чл.
42 ЗДДФЛ – 23207,79. В поканата е указан 14-дневен срок от получаването
ѝ, в който дружеството следва да отстрани несъответствията, като подаде
коригираща декларация и внесе дължимите задължения.
С писмо изх.№0700-24/17.11.2020г. от „ВиК“ ООД,
гр.Враца е изпратено заверено копие от подадената на 25.10.2013г. от
дружеството Декларация обр. №6 за м.септември 2013г., като посочените в
поканата суми не са платени. Във връзка с поканата по чл.103 ДОПК на 24.11.2020г.
от дружеството е изпратено Възражение изх. № 0700-24/1/24.11.2020г. за изтекла погасителна давност на публични вземания по декларация обр. №6 за м.09.2013г., в което не са конкретизирани
размерите на сумите, за които се възразява, че са погасени по давност. На
следващия ден – 25.11.2020 г. по куриер е изпратено ново Възражение за изтекъл
погасителен давностен срок за публичните вземания, произтичащи от Декларация
обр. № 6 за м. 09.2013 г., като е посочен размерът на точните суми за главници
и лихви, получено в ТД на НАП „ГДО“ гр.София на 26.11.2020г., видно от
обратната разписка.
На 08.12.2020г. по електронен път на
дружеството са връчени – постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С200029-022-0088581/07.12.2020г., Запорно съобщение №
С200029-119-0015371/07.12.2020г., Разпореждане №С200029-137-0009610/08.12.2020г.
от Гл. публичен изпълнител по молба с искане за погасяване по давност на
публични вземания, Съобщение за доброволно изпълнение № С200029-048-0132488/08.12.2020г.
С Разпореждане
№С200029-137-0009610/08.12.2020г. публичният изпълнител на основание чл.171,
ал.1 от ДОПК е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на
главниците от задълженията, описани в поканата и на основание чл.173 ДОПК, тези
задължения са отписани. Не е прекратено по давност събирането на задължения за
лихви, тъй като е налице плащане на 23.11.2020 г., с което органът е приел, че
задължението за главници е погасено чрез доброволно плащане, при което задължението
за лихви остава и е за период от 24.11.2015г. до 23.11.2020г., за което е
приложена извадка от лихвени листа и справка за задълженията по партидата на
ВИК от ИС СУП.
Във връзка с образувано изпълнително
дело № *********/2020г., с жалба вх. №26-13-14445/16.12.2020г. дружеството е оспорило
действията на публичния изпълнител, а именно Съобщение за доброволно изпълнение
по чл.221 ДОПК и Разпореждането на ПИ №С200029-137-0009610/08.12.2020г., с
което не са прекратени поради изтекла погасителна давност задълженията за
лихви.
С Решение №23/30.12.2020г. на Директора
на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ жалбата е оставена без
разглеждане в частта, в която се обжалва Съобщение за доброволно изпълнение по
чл.221 ДОПК. Органът е приел, че изпращането на такова съобщение не
представлява действие на публичния изпълнител, което да е част от процедурата
по принудително изпълнение и няма характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, каквито актове визира
чл.266, ал.1 от ДОПК. В тази част
жалбата е приета за недопустима, поради липса на предмет, съответно на правен
интерес от оспорване.
В частта, в която е оспорено
Разпореждане №С200029-137-0009610/08.12.2020г., с което е отказано погасяване
по давност на задължения за лихви, подробно описани в същото, жалбата е
разгледана и оставена без уважение. В мотивите си административният орган е
посочил, че доколкото задълженията за задължителни осигурителни вноски и ДДФЛ
за м.септември 2013г. не са били декларирани от оспорващото дружество, то
същите не са фигурирали в данъчно-осигурителната му сметка и направените на
22.10.2013г. преводи на суми, съответстващи на главниците на задълженията,
декларирани впоследствие през 2020г. с декларация обр.6 №
290022010069228/25.11.2020г. не са довели до погасяване на същите. Така
преведените суми са погасили задълженията вписани в данъчно-осигурителната
сметка на дружеството, чиято изискуемост е настъпила най-рано спрямо датата на
плащането. Прието е още, че декларираните на 25.11.2020г. с посочената
декларация задължения за задължителни осигурителни вноски и ДДФЛ за
м.09.2013г., представляват подлежащо на принудително събиране публично
задължение, което не е внесено в срок и за което се дължат акцесорните по своя
характер лихви за забава. Органът е приел, че давността за задълженията по
декларация обр. 6 от м. 09.2013 г. е започнала да тече от 01.01.2014
г., въпреки че са декларирани през 2020 г. и е изтекла на 31.12.2018г. С
изтичането на давността, обаче не се погасява дългът, а възможността той да
бъде събиран принудително. Самото публично вземане остава и може да бъде
платено, както доброволно, така и да бъде прихванато при определени условия, но
когато вземането е погасено чрез плащане, то вземането за лихви се погасява за
в бъдеще. В данъчно-осигурителната сметка на дружеството е установено наличие
на плащания от дата 23.11.2020г., като сумите са наредени доброволно и съгласно
последователността предвидена в разпоредбата
на чл.169 от ДОПК, се погасяват част от задълженията на дружеството,
които са с изтекъл срок по чл.171, ал.1 от ДОПК. При условие, че задълженията
се погасяват чрез плащане, то погасени по давност са само тези от лихвите,
съотносими към въпросното доброволно платено задължение, които са дължими за
периода преди изтичане на петгодишния давностен срок, считано от датата на
плащането, а именно – начислени лихви за периода от 26.10.2013г. до 23.11.2015г.
Същевременно лихвите за периода след 24.11.2015г. върху задълженията, които са
платени доброволно, а именно лихви върху задълженията за ДОО и ЗО и за
задълженията за ППФ в размер на 329,56 лв., УПФ в размер на 8593,04 лв. и ДДФЛ
в размер на 14581,15 лв. остават дължими. При тези съображения и още подробно
изложени мотиви в решението, жалбата против Разпореждането на ПИ, с което е
отказано погасяване по давност на задължения за лихви е оставена без уважение.
По делото са приложени, като
доказателства – ПНОМ № С200029-022-0088581/07.12.2020г., Запорно съобщение №
С200029-119-0015371/07.12.2020г., Разпореждане
№С200029-137-0009610/08.12.2020г. от Гл. публичен, Съобщение за доброволно
изпълнение № С200029-048-0132488/08.12.2020г., Протокол № П-29002920180733-073-001/14.12.2020г.
от Гл.инспектор по приходите при ТД на НАП, Декларации обр. № 6, платежни
нареждания от дата 22.10.2013г. и от дата 23.11.2020г., с посочени - основание,
размер и период за наредените плащания.
При така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, в рамките на
преклузивния 7-дневен срок по чл.268, ал.1 ДОПК и след изчерпване на задължителната
фаза на административния контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори
да липсва искане за това.
Въз основа на установеното от фактическа
страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът
намира, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден
от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на
публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“ гр.София, в писмена форма и съдържа
всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
с чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 23/30.12.2020
г. на Директора на ТД на НАП „ГДО“ гр.София,
съгласно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/30.08.2019г. на Изп.
Директор на НАП, е валиден акт, издаден в установената форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила. Правилно органът е приел, че
съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не представлява
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, има само уведомителен
характер за предстоящи бъдещи действия и липсва предмет, съответно правен
интерес от оспорване, като в тази част жалбата правилно е оставена без
разглеждане. Неправилно, обаче е приложен материалният закон при произнасянето на
решаващия орган в частта относно оспореното разпореждане на ПИ.
Общ принцип в прилагането на института
на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не
отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването
на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не
упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната
хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически
факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното
изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на
настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото
става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен
да съобрази този факт при наведено в този смисъл възражение (давността не се
прилага служебно), а в случай, че не възприеме възражението за изтекла
погасителна давност - решаващият орган по чл.266, ал.1 ДОПК, като инстанция по
същество следва да констатира изтичането на давностния срок, респективно -
настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, при
което да отмени евентуално извършените действия по принудителното изпълнение на
такова вземане. Следователно, възраженията за недължимост на публично държавно вземане
поради настъпване на някой от фактите, обхванати от разпоредбата на чл.168 ДОПК, в т. ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва
да бъдат заявени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за
предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те
могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител
по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай, че
незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл.266, ал.1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на
чл. 268 ДОПК.
Както става ясно от изложението
по-горе, самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността
погасява правото да се претендират публичните вземания, като те остават дължими
и могат както да бъдат платени, доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат
прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК). Посоченото не се отразява на правото по
чл.173 ДОПК, за осъществяване на което органът дължи съответно действие.
Спорният момент по делото е налице ли
е надлежно обективирана и ясно изразена воля за плащане на погасено по давност
задължение или длъжникът се е възползвал от правото на възражение именно защото
предвидената в закона давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекла.
Няма спор, че във връзка с покана по
чл.103 ДОПК № П-29002920180733-177-001/13.11.2020 г., с писмо изх. №0700-24/17.11.2020
г. от „В и К“ ООД гр. Враца е изпратено заверено копие от подадената на
25.10.2013г. Декларация обр. № 6 за м. септември 2013 г., а на 24.11.2020 г. е
изпратено Възражение изх. № 0700-24/1/24.11.2020 г. за изтекла погасителна
давност на публични вземания по тази декларация, без да са конкретизирани
сумите, за които се възразява, че са погасени по давност. На следващия ден – 25.11.2020 г. по куриер е
изпратено ново Възражение за изтекъл погасителен давностен срок за публичните
вземания, произтичащи от Декларация обр. № 6 за м. 09.2013 г., като е посочен размерът
на точните суми за главници и лихви, получено в ТД на НАП „ГДО“ гр. София на
26.11.2020 г., видно от обратната разписка. Действително възражението от
24.11.2020 г., изпратено по електронен път е адресирано до гл. инспектор по
приходите, а не до компетентния публичен изпълнител, но това не може да бъде
основание за необсъждането на същото, все едно не съществува, предвид принципите
в данъчния процес, на обективност (чл.3 от ДОПК), на служебното начало (чл.5 от ДОПК) и най-вече задължението по чл.146 от ДОПК, съгласно който в
7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е
длъжен да окомплектова преписката и да я изпрати на компетентния за решаването
й орган.
Ако пък се приеме за основателно
другото твърдение на ответника, че към дата 24.11.2020 г. не е налице установено
публично задължение, тъй като същото е декларирано с декларация на следващия
ден - 25.11.2020 г., то не става ясно, как е погасено чрез доброволно плащане,
извършено на 23.11.2020г., с платежни нареждания сумите, по които са наредени
за задължения по декларация обр. № 6 за месец октомври 2020 г.
Неоснователно е и изложеното в
писмените бележки на ответника, че дружеството е имало свободен онлайн достъп
до данъчно-осигурителната си сметка и е знаело, че с необвързаните по нея суми
съобразно нормата на чл. 169 от ДОПК ще се погасят първите по време декларирани
задължения /в случая декларираните на 23.11.2020г. за м. 10.2020 г./, а с
извършеното плащане на 23.11.2020 г. и подавайки декларация за м. 09.2013 г. на
25.11.2020 г., изразява желанието си тези суми да се използват за погасяване на
задълженията по декларация от 25.11.2020 г. Въведената онлайн услуга предоставя информация за задължения пет години
назад и е създадена с цел по-добра информираност на данъкоплатците, но тя не
представлява правно регламентиран метод за установяване на данъчни задължения и
невъзползването от нея не носи негативни последици за данъчно задълженото лице.
От друга страна с подаването на възражение от дата 25.11.2020 г. за изтекла
погасителна давност на публични задължения произтичащи от тази декларация,
дружеството не само, че не извършва доброволно плащане на погасени по давност
вземания, както твърди ответникът, но изрично се противопоставя, позовавайки се
на чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че цитираната в
Разпореждането на ПИ, а след това и в Решението на органа по чл. 266 ДОПК и в
писмените бележки на процесуалния представител на ответника, Декларация обр. 6 с
вх. № 290022010069228/25.11.2020 г. не съществува между кориците на делото. От тази дата – 25.11.2020 г. е представена Декларация
обр. 6, но с вх. № 293582008667197, в която са посочени същите данни по вид,
размер и период на изплащане, както в Декларацията обр. 6 за м. септември 2013
г., подадена през октомври 2013 г., копие от която е изпратена на органа след
отправената покана по чл. 103 от ДОПК и е сред доказателствата по делото.
Ответникът твърди, че тази декларация не е била приета, поради несъответствие между
периода в колона 1 от нея и данните за периода по приложения към декларацията
протокол (Приложение
№ 5 към чл. 6, ал. 6 от Наредба н-8), за което данъчнозадълженото лице е било уведомено с
Протоколи № 29403133018375/25.10.2013 г.; № 29403133018376/25.10.2013 г. и
29403133018392/25.10.2013 г., приложени към делото. Въпреки отказа от приемане на
декларация за данъчен период м. 09.2013 г., нова не е подавана както в срока по
чл. 8, ал.3 от наредба № Н-8, така и след него. При това положение не става
ясно как и по какъв начин органът е приел, че подадената на 25.11.2020 г. Декларация
обр. 6 вече съответства на периода по протокол Приложение № 5 към чл. 6, ал. 6
от Наредба Н-8, след като данните в нея са напълно идентични, включително и в
колона 1 с отхвърлената през м. октомври 2013 г. декларация. Отделно от това
следва да се посочи, че на дружеството са издадени и 3 броя удостоверения по
чл.87, ал.6 ДОПК през 2016г., 2019г. и 2020г., в които изрично
е посочено че няма задължения.
От друга страна от представените по
делото писмени доказателства се установява несъответствие в размера на
задължението, вменено на оспорващото дружество. В Разпореждането на публичния
изпълнител № С200029-137-0009610/08.12.2020 г. е посочено, че не се прекратяват
поради изтекла погасителна давност задълженията за лихви за ППФ – 167,30 лв.; Данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение – 7415,99 лв.; ДОО
– 29780,07 лв.; ЗО – 12128,02 лв. и УПФ – 4362,18 лв., чиито сбор прави общ
размер на задължението – 53853,56 лв. В Съобщение за доброволно изпълнение изх.
№ С200029-048-0132488 от същата дата 08.12.2020 г. е посочено, че задължението с
начислените лихви към 08.12.2020 г. е в размер на 41908,09 лв., от които за ЗО
– 12128,02 лв., а за ДОО – 29780,07 лв. В Решение №23/30.12.2020г. решаващият
орган посочва, че лихвите за периода след 24.11.2015 г. върху задълженията,
които са платени доброволно, а именно лихви върху задълженията за ДОО, ЗО и за
задълженията за ППФ в размер на 329,56лв.; УПФ в размер на 8593,04лв. и ДДФЛ в
размер на 14581,18лв., остават дължими, като сборът от сумите по тези
задължения е 23503,78лв. При тези противоречия не само за данъчнозадълженото
лице, но и за съда не става ясно какъв е точния размер на задълженията на
дружеството, които не са приети за погасени по давност.
Независимо от тези несъответствия,
които са самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, анализът на представените по делото доказателства води до
извод, че дружеството жалбоподател законосъобразно е упражнило правото си на
възражение за изтекла погасителна давност на задължения за м. 09.2013 г., давността,
по които е изтекла на 31.12.2018г. Не е налице доброволно плащане на тези
погасени задължения с цитираните от ответника платежни нареждания от дата
23.11.2020г., независимо от обстоятелството, че в данъчно-осигурителната сметка
на „ВиК“ ООД Враца към този момент е имало необвързани суми. Не може да се
приемат за основателни твърденията на ответника, че с декларираните задължения
на 23.11.2020г. и извършено плащане на същата дата дружеството е изразило
желанието си свободните суми да се използват за погасяване на задълженията от
2013 г., предвид факта, че дружеството е упражнило правото си на възражение за
изтекла погасителна давност на тези
задължения с подаденото на 25.11.2020г. Възражение на основание чл.109, ал.1 и
чл. 171, ал.1 от ДОПК. Обстоятелството, че същото е получено при ответника на следващия
ден - 26.11.2020 г., след като по твърдения на същия е настъпил погасителният
ефект на доброволното плащане, не е в състояние да промени този факт. Това е
така, тъй като от една страна липсва действителна и ясно изразена воля за
доброволно плащане на погасено по давност задължение, а от друга е налице
изрично противопоставяне за такова плащане с депозирането на възражение за
изтекла погасителна давност.
Публичният изпълнител е бил длъжен да
съобрази този юридически факт, а в случай, че не възприеме възражението за
изтекла погасителна давност, то решаващият орган по чл.266, ал.1 ДОПК, като
инстанция по същество е следвало да констатира изтичането на давностния срок,
респективно с подаденото възражение - настъпването на основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, при което да отмени евентуално
извършените действия по изпълнение на такова вземане.
Предвид изложеното и при
надлежно направено и основателно възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на неговия предмет, съдът приема, че
задълженията за лихви са също погасени по давност поради изтичане на давностния
срок на главното задължение и следва да бъдат отписани от данъчно
осигурителната сметка на задълженото лице на основание чл.173, ал.1 от ДОПК.
По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен. При липса на правомощие за отписване на вземанията по смисъла на чл. 173 ДОПК от съда, то на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, съдът следва да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно – да отпише като погасени по давност установените при извършената проверка просрочени задължения за лихви за ППФ, ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ по годишна декларация образец № 6 за м. септември 2013 г.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, такива
му се дължат но не в претендирания размер. На основание чл.161, ал.1, изр. 2 – 3 и чл. 144, ал. 1 ДОПК
във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, а
не спрямо материалния интерес, както е поискано от оспорващия. В случая не се
разглеждат размерите на задълженията на оспорващото дружество и в какъв точен размер
са дължими, а дали са погасени по давност или не, поради което и разноските за
адвокатско възнаграждение, не следва да се определят според материалния
интерес. Представена е и бележка за платена д.т. в размер на 50,00 лева.
Воден от горното и на основание чл.268
ДОПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 23/30.12.2020 г. на Директора
на ТД на НАП „ГДО“ София, в частта с която е оставена без уважение жалба вх. № 26-В-14445/16.12.2020г.
по описа на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, подадена от „ВИК“
ООД гр. Враца и е потвърдено Разпореждане изх. № С 200029-137-0009610/08.12.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“, София.
ОТМЕНЯ
Разпореждане изх. № С 200029-137-0009610/08.12.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“ - София.
ВРЪЩА преписката на
публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя
едномесечен срок за произнасянето му.
ОСЪЖДА
ТД на НАП „ГДО“
– София да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр.Враца разноски по делото в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева и
отхвърля искането за разноски над тази сума до претендирания размер.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: