Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 8459 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на О.С.срещу постановление от 17.04.2018 г. на частен съдебен изпълнител М.К., рег. № 788, по изп. д. № 20187880400111, с което са
отпределени дължимите от длъжника по изпълнителното дело разноски.
Жалбоподателят намира
обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че определените с постановлението разноски са силно завишени.
Поддържа, че пропорционалната такса по т. 26 е неправилно изчислена. Освен това
намира, че дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение от 1584 лева е
прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли
съдът да отмени постановлението в обжалваната част, като му присъди направените
по делото разноски в размер на 900 лева.
Взискателят по
изпълнителното дело С.Б.П.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за
неоснователност на същата. Претендира направените в настоящето производство разноски
в размер на 300 лева, като възразява, че претендираните от жалбоподателя такива
в размер на 900 лева са прекомерни.
Съдебният изпълнител по изп.
д. № 20187880400111 е изложил подробни мотиви
по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е депозирана
в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
На 11.04.2018 г. по молба с вх. № 2470 на взискателя С.Б.Панайотова, подадена чрез адв. П.е образувано процесното изпълнително дело срещу Община С., въз основа на изпълнителен
лист, издаден от Административен съд – София област, с който
длъжникът е осъден
да заплати на С.Б.П.обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл в размер на 17635.80
лева, ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до изплащане на вземането.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от
съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми /главница и лихва, както
и разноски по изпълнителното дело, вкл и адвокатско възнаграждение по приложен
договор за правна защита и съдействие от 18.04.2018 г. С този договор е уговорено
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 300 лева и за
процесуално представителство по делото в размер на 1284 лева.
С обжалвания в настоящето производство акт ЧСИ приема като дължими следните разноски по изпълнителното
производство: 1584 лева адвокатско възнаграждение; такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 1780 лева и пропорционална такса по т. 26 в размер на 1708.50 лева с
вкл. ДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема подадената жалба за частично
основателна.
Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че в обжалваното постановление е
неправилно изчислена дължимата такса по 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /Тарифата/, тъй като при определяне размера на
таксата по т. 26 от Тарифата не следва
да се включва възнаграждението за адвокат на взискателя, платено за образуване
и водене на изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника
с постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им. Вземането
за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се реализира в
производството по изпълнение въз основа на това постановление на ЧСИ, въпреки
че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично
вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е
различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за
събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по
Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето, съдът приема, че за събиране на вземането на взискателя за разноски
за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране
на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно проличава в
хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен лист не е
парично. В последната хипотеза способите
за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело.
За разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ
съставя Постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на
изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и
парично такова по Постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се
пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните
притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата
като за събиране на парично вземане. Изпълнителното прозиводство не може да
приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по
Постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му
притезание по изпълнителния лист. /В този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по
тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/. В
подкрепа на извода на съда е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от
Тарифата, с която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са
изключени направените от него разноски за адвокат. С оглед гореизложеното съдът приема, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата е правилно изчислена от съдебния
изпълнител.
Съдът намира за основателна
жалбата в частта, с която се иска намаляване поради прекомерност на заплатеното
от взискателя възнаграждение. Съгласно
чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от
2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания дължимото адвокатско възнаграждение е 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 НМРАВ предвижда, че минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение се определя в зависимост от материалния интерес. В случая
материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 18546.98
лева. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лева и за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата, в
конкретния случай и при материален интерес от общо 18546.98 лева, адвокатското възнаграждение по т. 2 възлиза на
сумата от 543.20 лева за, т.е.
общото възнаграждение по т. 1 и т. 2 възлиза на сумата от 743.20лева. Поради
което общият размер на адвокатско възнаграждение, до който може да бъде
намалено определеното адвокатско възнаграждение, при хипотезата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, следва да бъде определен на сумата от 750
лева. Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство, тъй като същото се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради което и
постановлението на ЧСИ в частта, с която са определени като дължими
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1584 лева следва да бъде изменено в частта за разликата
над 750 лева до пълния приет
размер от 1854 лева, като вместо него бъде постановено
разноските за адвокатско възнаграждение, да бъдат намалели от сумата 1584 лева на сумата от 750
лева.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Таксата по т. 26, б. ”г” /за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума/ и по гореизложените съображения се дължи от длъжника при
събиране на вземането. За изпълнение на парично вземане в размер на 19296.98 лева /17635.80
лева-главница + 911.18 лева- законна лихва + 750 лева- адвокатско възнаграждение/ и съобразно т. 26, б.“г“ от
Тарифата, таксата се определя на сумата от 1377.82 лева без
ДДС, съответно 1653.38 лева с ДДС. Следователно и пропорционалната такса следва да бъде намалена от
1708.50 лева лева на 1653.38
лева.
Предвид изхода на делото /частична основателност на
жалбата/, на страните не следва да се присъждат разноски за настоящето
производство.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
по жалба О.С.постановление от 17.04.2018 г. на частен
съдебен изпълнител М.К., рег. № 788, по изп. д. № 20187880400111, в частта, с която са определени
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за сумата от 1584 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските за дължимо от длъжника по изп. д. № 20187880400111 по описа на
частен съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 1584 лева на 750 лева, като във връзка с
намаляването изменя и размера на
приетата като дължима по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
такса от 1708.50 лева на 1653.38
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.