№ 496
гр. Плевен, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500679 по описа за 2022 година
С решение №927 от 20.06.2022 г. по гр.д. №7985/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.50 от ЗЗД В. Д. Л., с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД-гр. П., с ЕИК *** сумата от
823.34 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди,
вследствие на неупражнения от ответника надзор върху собствените му
животни за периода от средата на месец май 2021 г. до 01.06.2021 г., при
което била унищожена селскостопанска продукция „рапица“ на площ от 3,531
декара, като средния добив е 270 кг/дка при средна изкупна цена 0.91 лева
килограм, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
„СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД-гр. П., с ЕИК *** срещу В. Д. Л., с ЕГН
********** иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 702.19 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца вреди, вследствие на неупражнения от ответника
надзор върху собствените на ответника животни, за периода от средата на
месец май 2021 г. до 01.06.2021 г., при което била унищожена:
селскостопанска продукция „рапица“ на площ от 2,096 декара, като средния
добив е 270 кг/дка при средна изкупна цена 0.91 лева килограм и „грах“,
1
който е предназначен за семе, а не е стокова продукция на площ от 0.416
декара, като средния добив е 250 кг/дка при средна изкупна цена 1.20 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Д. Л., с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД-гр. П., с ЕИК *** сумата от
243.77 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволна от решението в осъдителните му части е останала В. Д. Л. и е
подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
ищцовите претенции.
Във въззивната жалба се твърди, че В. Д. Л. е наела за паша ПИ с кад.№
***, за достъп до който ползва общински път – прокар с кад. №***,
преминаващ през обработвани от „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД терени.
Твърди се, че след проверка от общинска комисия, извършена на 01.06.2020
г., е установено, че общински път – прокар с кад. №*** е засят с пшеница от
„СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД. След проверката пътят е трасиран с
колчета, но при нова проверка на 02.06.2021 г. отново е установено, че
колчетата липсват, т.е. че не са ясни границите на пътя. Твърди се, че
общински път – прокар с кад. №*** е бил засят есента на 2020 г. с рапица, а
пролетта на 2021 г. част от него – 0.416 дка е била презасята с грах, като
фактически пътят е изместен така, че да преминава през обработваните от
„СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД терени.
В. Д. Л. акцентира върху това, че при проверката на 11.06.2021 г. на
място не са установени нейни животни, увреждащи засети от „СОРТОВИ
СЕМЕНА 2002”ЕООД площи. Сочи, че изобщо не е установено конкретно
кои точно имоти и каква площ от тях са били увредени, както и конкретното
състояние на засегнатите култури. Счита, че е възможно увреждането да е
резултат от човешки дейности /предвид установените следи от тракторни
гуми/, от преминаване на всякакви животни, в т.ч. и диви, от проливните
дъждове в процесния период. Иначе казано – намира, че не е доказано, че
именно тя следва да носи отговорност за увреждането.
Според В. Д. Л., при данни по делото за средния добив на рапица за
2021 г. на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД -117.300 кг/дка, при цена 0.91
лв./кг, обезщетението би било 376.90 лв., а не както е определено от
Плевенски Районен съд.
Препис от въззивната жалба е връчен на „СОРТОВИ СЕМЕНА
2002”ЕООД на 15.07.2022 г., но в указания срок не е подаден отговор. На
19.07.2022 г. обаче е подадена насрещна въззивна жалба от „СОРТОВИ
СЕМЕНА 2002”ЕООД срещу решението в отхвърлителната му част с искане
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
уважен и този иск.
2
„СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД сочи, че чрез показанията на св.Л.Г.
и св. В.Б. е доказано, че именно кравите на В. Д. Л. м периода май-юни 2021
г. са причинили увреждането на засетите от „СОРТОВИ СЕМЕНА
2002”ЕООД култури.
Относно съдържанието на протокола от 11.06.2021 г. моли да бъдат
съобразени показанията на св. А.А., който твърди, че констатациите на
комисията не се отнасят за реално съществуващия на място път и за пътя по
кадастралната карта.
„СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД намира, че след като в договора за
наем на общинския имот с идентификатор *** не е посочено откъде ще се
осъществява достъпа до него, В. Д. Л. е следвало за всяка стопанска година да
иска да се предоставя прокал по реда на чл.37о, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ. Твърди,
че в случая – за процесната 2020/2021 г. тя не е имала право да ползва за
прокар общински път с идентификатор ***.
В заключение счита, че е доказано, че е била увредена продукцията,
засята върху конкретни площи от конкретни имоти.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на В. Д. Л. на 07.09.2022
г. и на 20.09.2022 г. е подаден отговор с искане тя да бъде оставена без
уважение като неоснователна. В. Д. Л. счита, че дори и да не е представила
доказателства за изрично предоставяне на прокар през 2021 г., това не дава
право на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД да засява чужд имот /пътя/ и да
черпи права от това си неправомерно поведение. Отбелязва, че в протокола от
11.06.2021 г. е отразено, че тя има право да ползва път с идентификатор ***
за достъп до наетия общински имот.
И двете страни претендират направените разноски.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
23.09.2022 г.
С определение №1354 от 27.09.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
жалбите за допустими и редовни и е насрочил о.с.з. за разглеждането им.
В о.с.з. на 27.10.2022 г. се е явила лично В. Д. Л. и е заявила, че в края
на април 2021 г. на място установили коловози от тракторни гуми,
очертаващи път с ширина около 2.5 – 3 метра, от едната страна на който
имало рапица, а от другата страна – грах. Този „заварен“ път бил
единствената възможност за достъп до пасището, защото ползването на
асфалтов път №28 било в нарушение на закона.
Процесулният представител на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД –
адв. В. И. твърди, че път с идентификатор *** обичайно бил ползван под наем
от дружеството, с изключение на 2019 г., като не е категоричен конкретно за
2021 г. Сочи, че само в случай, че се заяви, че пътят е необходим като прокар,
тогава не се обработва и засява. Счита, че ищцата трябва да докаже, че е
поискала от общинската администрация и е бил предоставен пътя за прокар
3
през 2021 г. Уточнява, че дружеството няма претенции за разположената
върху пътя унищожена продукция.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от Заповед №РД-04-150/25.09.2020 г. на
Директора на ОД „Земеделие“ – Плевен, че съгласно одобреното
разпределение на масивите за ползване в землището на с. Р. за стопанската
2020/2021 г., на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД са представени общо
129.542 дка земи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.
Не е спорно и е видно от регистър на имотите по масиви за ползване
по чл.74, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Р. за 2020/2021 г., че
предоставеният за ползване на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД масив
включва само ниви, в т.ч. и ниви със следните кад. №***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, *** и ***1, с обща площ 81.15 дка.
Не е спорно, че през ползвания от „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД
масив по проект в плана за замеразделяне преминава полски път, съставляващ
имот с кад. №*** с площ 3.467 дка и ширина 10 метра.
Безспорно е също, че съгласно договор за наем на земеделски земи-
пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд №150/22.02.2018 г.,
ОБЩИНА ПЛЕВЕН е отдала за временно и възмездно ползване на В. Д. Л. за
срок от 5 стопански години – от 01.10.2017 г. до 30.09.2022 г. 250 дка идеални
части от ПИ с №*** в местността Пладнище с цел отглеждане на пасищни
селскостопански животни. Безспорно е, че към май-юни 2021 г. договорът за
наем е бил действащ, като наемателят е ползвал пасището за нуждите на
отглежданите от него крави, като за достъп до него е преминавал по път през
масива, ползван от „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД.
Спорно е дали съществуващия на място фактически път, ползван от В.
Д. Л. за достъп на кравите до пасището, съвпада с проектирания в плана за
замеразделяне полски път, съставляващ имот с кад. №***. Спорно е също
дали проектираният път през 2020/2021 г. е следвало да се ползва по
предназначение – т.е. от В. Д. Л. за достъп до пасището или като
нефункциониращ, е бил предоставен за ползване по реда на чл.37, ал.16 от
ЗСПЗЗ на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД, т.е. за отглеждане на
земеделски култури. Отговорите на тези въпроси ще способстват и за
решаване на процесния спор дали при преминаване по път през масива,
ползван от „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД, животните на В. Д. Л. поради
неупражнен от нея надзор неправомерно са унищожили чрез отъпкване 5.627
дка засети с рапица и 0.416 дка засети с грах.
Видно от заявление вх.№71/02.06.2021 г. на „СОРТОВИ СЕМЕНА
2002”ЕООД, дружеството е инициирало проверка от назначена от кмета на
Община Плевен комисия в състав и със задачи, съгласно заповед №РД-10-
699/09.06.2021 г.
4
Констатациите от извършената на 11.06.2021 г. проверка са
обективирани в протокол от същата дата, подписан от В. Д. Л. и от А.В.Г.
като представител на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД. Комисията е
установила на място съществуващ път – „оставен“ от А.В.Г. за прокар на
животни – крави до пасището, съставляващо имот №***, който път не е
обозначен с трайни знаци и не е ограден. Наложило се е път с №*** с площ
3.648 дка да бъде трасиран, като се използва наличната координатна база от
цифровия модел на кадастралната карта и техническо средство за
позициониране GPS Garmin GPS 60. Установените по този начин физически
граници на път с №*** били обозначени с дълвени колчета. Така станало
ясно, че трасираният път с №*** се припокрива частично със съществуващия
на място път, като разминаването е по-съществено в северната част. В
протокола е описано по-подробно разминаването, но то е неразбираемо без
съответно онагледяване на скица, схема. Комисията констатирала, че в
трасираните граници на път с №*** на площ от 0.460 дка, явяваща се част от
блока на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД, е засят грах. Констатирала също,
че западно от трасето на път с №*** личат следи от тракторни гуми и стъпки
на говеда, като тракторните гуми вървят упоредно на оставения от А.В.Г. път.
Очертан е полигон на унищожените рапични растения с площ 5.627 дка, като
е уточнено, че върху 2.096 дка от тях освен стъпки на говеда, има и следи от
тракторни гуми. Комисията не е включвала агроном и не е взела отношение
по възникналия между В. Д. Л. и от А.В.Г. спор относно размера на вредите.
Като свидетели са разпитани членовете на комисията П.П., Е.Б. и
А.А. с цел изясняване на констатациите . Св. А.А. е този, който е
използвал наличната координатна база от цифровия модел на кадастралната
карта и е работил с техническото средство за позициониране GPS Garmin
GPS 60. Той заявява, че към констативния протокол имало графични схеми и
се опитва да обясни разминаването между фактически съществуващия и
трасирания път, както и да онагледи „полигона“ с унищожената рапица. За
целта ползва „кадастрална карта, която е на телефона на GPS-устройство“ и
показва „път, маркиран всветлосиньо“, „една площ в червено, на която имало
следи от тракторни гуми“ и т.н.
Като свидетели са разпитани и две от лицата, посочени в
констативния протокол като „очевидци“ на нарушениято – Л.Г. и В.Б..
Първият е тракторист в „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД и твърди, че пътят
за пасището бил „маркиран“ с бразди, а край него имало посеви. Не заявява
да е бил очевидец на унищожаване на посевите от животните на В. Д. Л., но
виждал те да минават по пътя и е присъствал на проверката на 11.06.2021 г.
В.Б. е механизатор в „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД. Твърди, че
преди кравите на В. Д. Л. минавали по асфалтовия път, но през 2021 г. им
оставили път през масива. Направили „две бразди“ и отстрани по два реда
незасято – празно, за да минава трактора с пръскачката. Виждал отдалече как
животните на В. Д. Л. минавали по този път, но не твърди че е бил „очевидец“
на конкретни нарушения. Свидетелят твърди, че също е присъствал на
5
проверката и че „коловозите“ съвпадали с трасирания от комисията с колчета
път.
И двамата свидетели не са категорични, че в района само В. Д. Л.
стопансва животни и в т.вр. ползва общинското пасище.
Разпитани са и двама свидетели, помагащи на В. Д. Л. с
отглеждането на животните – В. Г. и П. Т.. Първият и съжителства с В. на
съпружески начала. Той твърди, че преди за достъп до пасището ползвали
асфалтовия път, но през пролетта на 2021 г. Общината им оставила прокар.
Прокар обаче нямало, като животните преминавали с помощта на трима души
между коловозите, оставени от „тежки машини“ – трактори, сеялки,
пръскачки. Случвало се някое животно да се отклони до самия коловоз, но не
да влезе в нивите. Твърди, че разстоянието между коловозите било около 4
метра и че дори и в това пространство имало рапица. Нямало разстояние от
коловозите до засятото. Същото твърди и П. Т., като уточнява, че един води
животните отпред, а двама ги събират отстрани.
По делото са налични писмени доказателства, сочещи, че спор
относно ползването на процесния полски път е съществувал между страните
по делото и преди, и след 2021 г.
При така установеното от фактическа страна Плевенски Районен
съд на база събраните доказателства е приел, че виновни за унищожената
земеделска продукция – рапица и грах са именно животните на В. Д. Л., върху
които тя не е оказала контрол. Този извод е обоснован конкретно с
показанията на св. В. Г., че „се е случвало понякога животно да се отклони от
пътя“, както и с показанията на свидетелите Л.Г. и В.Б., че „са виждали само
животните на В. Д. Л. да преминават по този път“.
В обжалваното решение на база констативния протокол от 11.06.2021 г.
е прието какви площи с рапица и с грах са унищожени.
Плевенски Районен съд е извадил от общо унищожените 5.627 дка
огазените от селскостопанска техника 2.096 дка и така е приел, че разликата
от 3.531 дка се явява площта на отъпканата от животни рапица. Относно
унищожения грах на площ от 0.416 дка е приел, че той попада върху
„съществуващия реално път за преминаване на животни“, а не върху
трасирания път по плана.
Плевенски Окръжен съд не споделя изводите на
първоинстанционния съд, защото:
Основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Доказателствата по делото
сочат, че „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД като ползвател на процесния
масив в землището на с. Р. без основание си е позволил да променя
проектирания в плана за земеразделяне общински полски път с №***, служещ
за достъп до общинското пасище с №***.
Правилото е полските пътища да се ползват по предназначение.
6
Процесният полски път с №*** безспорно е такъв, доколкото служи за достъп
до общинското пасище с №*** и доколкото това пасище се отдава под наем
от общината. Няма доказателства, че има друг алтернативен полски път,
който може да бъде ползван за достъп до пасището. Според въззивния съд,
асфалтовият път не е такава алтернатива.
Изключение от правилото полските пътища да се ползват по
предназначение е предвидено в чл.37, ал.4 от ЗСПЗЗ и гласи, че те могат да се
включат в масивите, ако не функционират. Прилагането на подобно
изключение трябва да стане по инициатива на „СОРТОВИ СЕМЕНА
2002”ЕООД като ползвател на масива. В тежест на дружеството е да докаже и
наличието на изключението към процесния момент. Иначе казано – В. Д. Л.
не следва да иска от общината да ползва пътя по предназначение и не следва
да доказва правилото.
В раздел IV на Заповед №РД-04-150/25.09.2020 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ – Плевен е предвидено, че след влизането в сила съгласно
чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ ползвателят на съответния масив може да подаде
заявление до председателя на комисията по чл.37в, ал.1, с което да поиска да
му бъдат предоставени проектираните в плана за замеразделяне полски
пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до
имотите. Въз основа на това заявление Директорът на ОД „Земеделие“
подава искане до общинския съвет за преодоставяне на имотите-полски
пътища. След влизане в сила на решението на общинския съвет, кметът
издава заповед, която се публикува на сайта на общината и в 1-месечен срок
ползвателите внасят по сметка на общината сумата определена за ползване на
полските пътища.
Няма доказателства „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД след влизане в
сила на Заповед №РД-04-150/25.09.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –
Плевен да е подало съответно заявление до председателя на комисията по
чл.37в, ал.1, с което да поиска да му бъде предоставен проектирания в плана
за замеразделяне полски път, съставляващ имот с кад. №***, т.е. да е
стартирана процедурата по чл.37, ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г.
След като процесният път не е включен по надлежния ред в процесния
масив, „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД няма право да се разпорежда с
него, като го мести, стеснява, засява и пр. и по този начин само създава
предпоставки за унищожаване на засятата покрай пътя продукция, поради
затруднения да се идентифицира безусловно на място пътя, да се прекара
стадо животни вместо през път широк 10 метра – през бразди на около 4
метра една от друга и да се опазят надеждно посевите покрай пътя.
Въззивният съд намира, че не е безспорно установено, че единствено В.
Д. Л. ползва общинското пасище, поради което само нейните животни
преминават през ползвания от „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД масив. Тя е
наемател само на идеални части, това предполага, че тя не е единствен
наемател на пасището и не изключва възможността полския път през масива
7
на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД да се ползва и от други лица.
Дефакто няма нито един пряк очевидец на отъпкване на конкретни
площи от животните на В. Д. Л.. Едни свидетели презюмират отговорността
на последната, други са виждали само отдалече животните да преминават
по пътя, но не и да унищожават посеви.
Констативният протокол от 11.06.2021 г. практически е негоден да
установи безспорно както точното разминаване между фактическия и
проектирания път, така и конкретните засегнати от отъпкване и огазване
площи. Така е, защото за целта е нужно съответно онагледяване чрез скица,
схема или по др. начин, разбираем за всички. Показанията на разпитаните
членове на комисията не способстват за изясняване и онагледяване на
нейните констатации. Вероятно това е било възможно чрез експертната
помощ на ВЛ, на назначаването на такова със съответна задача не е искано.
За пълнота на изложението следва да се каже и това, че не е важна само
засегнатата площ. Имат значение както качеството на унищожената
продукция – гъстота, зрялост и пр., така и другите възможни фактори,
влияещи върху нея – диви животни, метереологични условия и пр.
При налични данни за добива от рапица и грах за семе на „СОРТОВИ
СЕМЕНА 2002”ЕООД през стопанската 2020/2021 г., именно тези данни е
следвало да се ползват като база за определяне размера на евентуалното
обезщетение за реални вреди. Само ако се претендираха пропуснати ползи, би
бил относим средния пазарен добив за региона.
С оглед гореизложеното, основателна се явява само въззивната жалба на
В. Д. Л., не и тази на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД. Обжалваното
решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и вместо него
следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена като
неоснователна претенцията на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД и за сумата
от 823.34 лв. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната му част – за сумата от 702.19 лв.
При този изход на спора по същество„СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД
следва да заплати в полза на В. Д. Л. сумата от 600 лв., явяваща се разноски за
адв. възнаграждение, направени в първата инстанция, както и сумата от 550
лв., явяваща се разноски за ДТ и за адв. възнаграждение, направени във
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№927 от 20.06.2022 г. по гр.д. №7985/2021 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му, с която В. Д. Л., с ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА на
основание чл.50 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД-
8
гр. Плевен, с ЕИК *** сумата от 823.34 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца вреди, вследствие на неупражнения от ответника
надзор върху собствените му животни за периода от средата на месец май
2021 г. до 01.06.2021 г., при което била унищожена селскостопанска
продукция „рапица“ на площ от 3,531 декара, като средния добив е 270 кг/дка
при средна изкупна цена 0.91 лева килограм, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2021 г. до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ
СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от „СОРТОВИ СЕМЕНА 2002”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** срещу В. Д. Л., с
ЕГН ********** иск по чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 823.34 лева
като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на
неупражнен от ответника надзор върху собствените му животни в периода от
средата на месец май 2021 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№927 от 20.06.2022 г. по гр.д. №7985/2021 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му, с която В. Д. Л., с ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА на
основание чл.78 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „СОРТОВИ СЕМЕНА
2002”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** сумата от 243.77 лева като разноски по
делото.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №927 от 20.06.2022 г. по гр.д. №7985/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „СОРТОВИ СЕМЕНА
2002”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. Д. Л., с ЕГН
********** сумата от 600 лева, явяваща се разноски за адв. възнаграждение,
направени в първата инстанция, както и сумата от 550 лева, явяваща се
разноски за ДТ и за адв. възнаграждение, направени във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9