Р Е Ш Е Н И Е
№ 2274/03.12.2018 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. д. № 2200/2018 година.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба Р.М.Х. с ЕГН ********** и
съдебен адрес ***, чрез адвокат А.А. ***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 769з - 58/18.06.2018 година на
началник на сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.
С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена мярка
изземване на издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) поради липса на минимална образователна степен, задължително необходима
по Закона за движението по пътищата.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена в противоречие с
материалноправни разпоредби.
В съдебно заседание, процесуалният представител
на жалбоподателя, поддържа жалбата.
Пледира за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът представя административната преписка.
След като се запозна
доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстaнoвка.
Със заявление вх. № 17714/01.12.2017 година, подадено до Сектор "Пътна Полиция" при ОД – Бургас на
МВР, Р.Х. е поискала да й бъде издадено свидетелство за управление на МПС.
Приложила съответните документи, сред които и свидетелство за завършено основно
образование серия "О-17", № 029912, рег. № 1408 -67/25.07.2017
година, издадено от Основно училище "Христо Ботев" – село Росен,
община Созопол (лист 16 - 17).
Въз основа на заявлението и представените документи на
Х. е било издадено свидетелство за управление на МПС № ***/19.12.2017 година и
контролен талон към него (лист 10).
На 18.06.2018 година началникът на сектор "Пътна
полиция" при ОД – Бургас на МВР издал оспорената заповед, с която на
основание чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 година за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), разпоредил изземване на вече
издаденото СУМПС от Р.Х. (лист 8).
В мотивите за издаване на акта посочил, че
представеното свидетелство за завършено основно образование е издадено по реда
на досега действащия Закон за предучилищното и училищното образование и не може
да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС съгласно чл. 151 ал. 2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР към ЗИД
на ЗДвП (обн. -ДВ. бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017), тъй като е
необходимо Х. да има завършен 10 клас.
Заповедта била връчена на адресата на 14.07.2018
година.
Като доказателство за компетентност на органа –
издател на заповедта е представено удостоверение рег. № 251000 –
17398/01.08.2018 година, за това, че към датата на издаване на заповедта Л. П.
е заемал длъжността началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна
полиция“ към ОД – Бургас на МВР (лист 23).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган - началник
на сектор "Пътна полиция" към ОД - Бургас на МВР, съобразно
правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от Наредбата.
Спазена е изискуемата писмена форма.
Изложени са мотиви за издаването, посочено е правното
основание.
В хода на административното производство и при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Материалният закон, обаче, е приложен неправилно.
Изземването на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на основание чл. 19 от Наредбата.
Принудителните административни мерки са инструмент за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения
чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредбата се цели
да се преустанови извършването на правнорегламентирана дейност - управление на
моторно превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността
е придобито не по реда, установен в наредбата.
Според чл. 23 от ЗАНН, случаите когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността
на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на
адресата.
Поради това, в ЗДвП е предвидена възможност за
налагане на различни по вид принудителни административни мерки в изчерпателно
изброените в закона хипотези (глава шеста "Принудителни административни
мерки" - чл. 171 - чл. 173а) тогава, когато бъдат накърнени обществените
отношения, регламентирани с този закон.
В чл. 171 т. 1 от ЗДвП са предвидени случаите, в които
се допуска временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, а с т. 4
на текста, е предвидена една единствена хипотеза, при която може да се изземе
СУМПС - на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 (да
върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички контролни точки и е
изгубил правоспособността си).
Законът не предвижда възможност за изземане на СУМПС
при фактическите основания, посочени в оспорената заповед.
Разпоредбите, уреждащи налагането на ПАМ не мога да
бъдат тълкувани разширително, а уредените хипотези се считат за изчерпателно
изброени. ПАМ според целта и последиците си представляват форма за упражняване
на държавна принуда, поради което стриктното тълкуване и прилагане на закона е
задължително.
Затова, регламентирането на принудителни
административни мерки с подзаконов акт, както е в случая, е недопустимо.
Като не отчел противоречието на чл. 19 от Наредбата с
чл. 23 ЗАНН и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 15 ал. 3 от ЗНА,
административният орган е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и
последвалото, и действащо към момента изменение на чл. 19 от Наредбата,
изключващо възможността за налагане на ПАМ, когато СУМПС е издадено или
подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ или не по реда, установен в тази наредба. В настоящата си редакция
текстът изисква възобновяване на административното производство във връзка с
издаването на свидетелството и последващо произнасяне на административния орган
по реда на глава седма от АПК.
При този изход на спора следва да бъде уважено
своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 310 (триста и десет)
лева (10 лева заплатена държавна такса и 300 лева - възнаграждение на адвокат,
лист 6 и 26).
Заповедта следва да се отмени, а на жалбоподателя - да
се присъдят разноски, съобразно искането, формулирано в жалбата и представените
доказателства.
По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 769з - 58/18.06.2018 година на началник на сектор
„Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас на Министерството на
вътрешните работи да заплати на Р.М.Х. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***,
сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: