Р Е Ш Е Н
И Е
№
205 24.09.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 247
по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Адв.К.Й.С.
*** като пълномощник на Ю.З.Л., ЕГН **********, понастоящем в затвора в
гр.Бобов дол, със съдебен адрес:*** обжалва решението по адм.д.№521/2018г. на
КАС. Релевира касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. Претендира деловодни разноски, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
отговор-възражение и с.з. пълномощникът на ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че няма нови
доказателства, а приложените по делото такива са обсъдени от съда и отсъстват
процесуални нарушения, поради което решението е правилно и законосъобразно и
моли да се потвърди като такова.
Касационният
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
делото на първоинстанционния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционният съд е предявен от касатора срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
сумата 3 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът навежда твърдения за лоши хигиенно-санитарни условия за живот в
помещението на ареста в гр.Кюстендил, където е пребивавал през периода
10.01.2015г.–13.07.2015г., изразяващи се в недостиг на естествена светлина,
свеж въздух, липса на достъп до санитарен възел и течаща вода и увреждане на здравето.
Неимуществените вреди са във вид на унижение, срам, неудобства и уронено
човешко достойнство.
От
фактическата страна по спора съдът е установил, че след постъпването в ареста в гр.Кюстендил ищецът е
прегледан от медицинския фелдшер Г.. При прегледите на 12.01.2015г. и
13.01.2015г. е установена наркотична зависимост хероинов тип, абстинентен
синдром. През време на престоя Л. е лекуван в различни медицински заведения,
претърпял е различни интервенции и са му прилагани специализирани терапии. От
показанията на св.К. П. съдът е установил, че задържаните с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в ареста имат 24-часов достъп до тоалетна и
течаща вода, че дезинфекцията в арестантските помещения се извършва по график,
а при необходимост се извършват и допълнителни пръскания срещу хлебарки,
дървеници и др. вредители. Установено е, че в помещението на ищеца е имало
прозорец с естествена светлина. През исковия период св.С. И. е бил за кратко
време в една килия с ищеца /през периода 11.01.2015г. – 19.02.2015г./, поради
което съдът е приел, че същият няма ясна представа за здравословното състояние
на Л.. От приетата съдебно-медицинска експертиза съдът е установил, че
заболяванията на ищеца не са повлияни от условията в ареста, т.к. са с голяма
давност, хронифицирани при несвоевременно лечение, с периодични обостряния при
имунен срив на наркотично зависим, какъвто е Л., с органична промяна на
личността и социална дезадаптация. Съдът е възприел обясненията на вещото лице,
че ищецът е лекуван през исковия период дори повече от необходимото.
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод че не е налице
незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата
администрация. Посочил е че събраните доказателства не установяват усложнения
на здравословното състояние, получени от престоя на ищеца в ареста и няма
доказателства, че жилищните и битови условия са причина за здравословните и
душевни страдания. Според съда, емоционалните преживявания на ищеца са негово
субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от
пребиваването му по изтърпяване на мярката за неотклонение. Съдът е счел за
недоказани и претендираните неимуществени вреди. По посочените доводи съдът е
отхвърлил предявения иск като недоказан и неоснователен. На основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП предвид изхода от делото съдът е
осъдил ищеца да заплати на ответника 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима искова молба. Решението,
преценено за съответствие с материалния закон, е правилно в отхвърлителната
част. Съображенията за това са следните:
Съдът
е установил релевантните за спора факти въз основа на допустими доказателствени
средства и е извел изводи, касаещи приложимото материално право. В решението
съдът е обсъдил спорните въпроси, предмет на исковата молба. Решението има
съдържанието по чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК.
Не
се установява твърдяното от касатора нарушение на материалния закон при
постановяване на решението.
Претендираните
от ищеца неимуществени вреди правилно са субсумирани под фактическият състав на
иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. През исковия период 10.01.2015г.–13.07.2015г.
ищецът е пребивавал в ареста в гр.Кюстендил по наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и като такъв е имал качеството на задържано под стража
лице. Арестът се включва в структурата на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“, а последната е териториална служба на ответната ГД „Изпълнение на
наказанията“ /вж. чл.12, ал.3 и чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/. Следователно, правилна е
преценката на съда за активна процесуална легитимация на ищеца и възможност на
ответника да отговаря по исковата претенция като юридическо лице, в структурата
на което се намират специализираните органи по изпълнение на наказанията, от
чиито действия и бездействия се претендират нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и
причинените неимуществени вреди.
Ищецът
е претендирал вреди от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради поставяне в
неблагоприятни условия за задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно осветление /недостиг на естествена светлина/, проветряване /недостиг
на свеж въздух/, достъп до санитарен възел, течаща вода и увреждане на здравето.
Правният
режим на претендираните за нарушени права се урежда в нормите на чл.20, ал.2 и
ал.3 от ППЗИНЗС /в редакцията, обн. ДВ, бр.9/2010г./ във вр. с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС /в редакцията, обн. ДВ, бр.25/2009г./ и Раздел I от
Глава десета от ЗИНЗС във вр. с чл.240
от ЗИНЗС. Правилата на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС в посочената редакция
задължават органите по изпълнение на наказанията да осигурят в спалните
помещения пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, както и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
единствено в заведенията от закрит тип, какъвто не е ареста /по арг. от чл.42,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, в редакцията, обн.ДВ, бр.42/2015г./ ползването на
санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения.
От
доказателствата по делото съдът е установил наличие в килията, обитавана от ищеца
на прозорец, чиито размери осигуряват дневна светлина и естествено
проветряване, както и осигурен от администрацията достъп до общите санитарен
възел и баня с течаща вода. Доказателствата във вид на справка от ареста и
показания на св.П. правило са ценени като достоверни и обективни. Съдът
правилно е игнорирал показанията на св.Илиев относно твърдяното вредоносно
поведение на администрацията и преживяванията на ищеца, т.к. същият е
пребивавал кратко време с ищеца, който през по-голямата част от исковия период
е бил сам в килията, а съгласно показанията на св.Петров дадената на ищеца кофа
е използвана за цели, различни от твърдяните по иска – за проявите на спонтанни
повръщания. Правилни са и изводите на съда относно здравословното състояние на
ищеца, формирани при съвкупна преценка на писмените медицински документи
/епикризи и листа за преглед от СЦ/ и заключението на вещото лице. Ответникът е
спазил изискването на чл.129, ал.1 от ЗИНЗС да осъществи лечението на ищеца в СБАЛЛС
и нормата на чл.135, ал.1, т.3 от ЗИНЗС поради възникналата необходимост от
консултативни прегледи и специализирани изследвания. След прегледите и
леченията на ищеца е провеждана медикаментозна терапия. Според заключението на
вещото лице, лечението на установената уринарна инфекция е проведено адекватно
във времето като поставената окончателна диагноза „Стриктура на уретрата“
/стеснение на пикочния канал/ е хронично заболяване с периодичен характер, с
голяма и неопределена давност и без връзка с хигиената в ареста. Заболяването е
резултат от нелекувана своевременно инфекция на лице с наркотична зависимост и
имунен срив.
Изложеното
обосновава като правилен изводът на съда за отсъствие на твърдяното по иска
противоправно поведение на ответника. Ищецът не е доказал нарушения по чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС поради което не е осъществен фактическият състав на търсената
обезвреда по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Оспореното
решение в отхвърлителната част е правилно, поради което ще се остави в сила.
Решението обаче в осъдителната част относно присъдените разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. е неправилно. Специалната
норма на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не предвижда възможност за присъждане на
разноски за посоченото възнаграждение. Правилата на исковото производство по
ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК, поради което последните са неприложими. Изложеното налага отмяна на
решението в осъдителната част.
Поради
изхода от спора пред касационния съд, претенцията на ищеца за деловодни разноски
е неоснователна.
Въпреки
изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №39/11.02.2020г.
по адм.д.№521/2018г. на АС – Кюстендил В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Ю. З.Л. срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ иск с правно основание чл.184, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000лв. /три
хиляди лева/.
ОТМЕНЯ решение №39/11.02.2020г. по
адм.д.№521/2018г. на АС – Кюстендил В
ЧАСТТА, с която Ю. З.Л. е осъден да заплати на ГД „Изпълнение на
наказанията“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто
лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.