Решение по дело №244/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 295
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500244
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                                   Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 295

 

                                              21.11.2019г., гр.Кюстендил

 

                                     В   И М Е Т О  Н  А  Н  А  Р  О   Д   А

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                  Председател:Галина Мухтийска

                                                                                          Членове:Ваня Богоева

                                                                                                          Евгения Стамова

 

            С участието на секретаря:В.Бараклийска, след като разгледа докладваното от съдия Стамова, гр.д.№244/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            С решение от 14.01.2019г. по гр.д.№816/2017г. Кюстендилският районен съд е оставил без уважение, предявения от К.К. срещу „Серена”ЕООД, вписано в ТР при Ав с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, кв.”***”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя В.М. иск за постановяване на  решение, с което дружеството да бъде осъдено да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищеца върху недвижим имот – водоем с прилежащ терен от 1918 кв.м., парцел ІХ по плана на с.Слокощица, представляващ имот №000912 в землището на с.Слокощица, с площ от 2.085 дка, начина на трайно ползване стопански двор, шеста категория, находящ се в м.”***, при съседи: имоти №***, образуван от ПИ 000909 с площ от 1056 кв.м. и ПИ 035031 – нива с площ от 1029 кв.м., като премахне метална ограда и метална врата, поставени на мястото, където се намира водоемът, да премахне трошения камък, с който е засипал водоема и да го зариби, както и да засади отрязаните плодни дръвчета – 4 бр. череши, 2 бр. кайсии, 2 бр.дюли, 4 бр. ябълки,2 бр.круши и 1 бр.орех.Със същото решение е оставен без уважение иска на К. срещу посоченото дружество, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, представляващо стойността на унищожена около 100 кг. риба на стойност 500 лева, 15 бр. плодни дръвчета – 4 бр. череши х25 лева, 2 бр. кайсии по 15 лева, 2 бр.дюли по 10 лева, 4 бр. ябълки по 20 лева, 2 бр. круши по 15.00 лева и 1 бр. орех по 40.00 лева, всички на обща стойност 300 лева, метални колове, метална врата и метална ограда на стойност 200 лева, както и водоем на стойност 5000 лева.К. е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 750 лева.

 

            С определение от 06.03.2019г. районният съд е оставил без уважение молбата на „Серена” ЕООД ЕИК *** с адрес на управление гр.Кюстендил, ж.к.”***”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***  за изменение на решението в частта за разноските.От съобразителната част на определението е видно, че се касае до отхвърляне на искане относно увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 600 на 900 лева..

 

            В срока за обжалване на решението е подадена жалба от ищеца.С жалбата и допълнителното уточнение от 20.06.2019г. изразява недоволство от постановеното решение, досежно отхвърлянето на исковете по чл.109 ЗС и чл.49 ЗЗД, като  възпроизвежда част от мотивите на съдебното решение.Жалбоподателят посочва, че е собственик на имот №000912 в землището на с.Слокощица,с площ от 2085 кв.м., ведно с находящо се в имота техническо съоражение – водоем, при граници и съседи, съгласно скица проект Ф21950/28.02.2014г.: ПИ 000913 – стопански двор на Т.В., имот №000909 – стопански двор К.К., имот 000914- стопански двор Община Кюстендил, имот №000908 – стопански двор ЕТ”*** – ЕЛ”, имот №035031 – нива н-ци Е.З., който имот е образуван от имот №000909 и имот №035031, идентичен с парцел ІХ в кв.1 по парцеларния план на Стопанския двор на с.Слокощица.Конкретизира и основанието за придобиване на собствеността – чрез закупуване на техническо съоражение – водоем с прилежащ терен от 1918 кв.м., след проведен на 25.05.1994г. от ТКЗС „Единство” търг, за сумата от 48 155 неденом.лева, заплатени въз основа на фактура №191/07.04.1994г. за платена цена от търга на водоема, заплатени по сметка на ТКЗС и вносна бележка №181/27.03.1995г. за платена сума по сметка на републиканския бюджет.Сочи, че впоследствие се е снабдил с констативен нотариален акт за правото на собственост върху същия водем  и прилежащ терен.Позовава се на скица №631/07.12.2017г. –според която той е собственик на упи с техническо съображение” водоем” и прилежаща територия от 1918 кв.м., като в скицата не е отразена друга собственост; влязло в сила определение №578/30.11.2017г. по ч.гр.д.№4620/2017г., с което въпреки влязлото в сила решение на КнОС по гр.д.№381/2015г. е признат за безспорен собственик на водоем., факта, че правото на собственост не е признато за ответника с никое от съдебните решения, тъй като същият е закупил от праводателите си нива.Въз основа на изложените обстоятелства счита  предявения негаторен иск за доказан по безспорен начин.Разрушаването на водоема, засипването му с чакъл, унищожаване на 100 кг. риба, 15 бр. плодни дръвчета – 4 бр.череши, 2 бр.дюли, 2 бр. круши, 4 бр.ябълки, 2 бр. кайсии, 1 бр.орех, премахната ограда от метални колове, метална врата и метална мрежа определя, като действия нарушаващи правото му на собственост.Заявява,че е  изграден  паркинг без разрешение за промяна статута на закупената земеделска земя, незаконен строеж, който той не е длъжен да търпи, за който няма учредено право на строеж от него.Заявява, че съдът е кредитирал експертиза на в.л., което е субективно и некомпетентно, доколкото в.л. се е произнасяло по други дела, не разполага с лиценз за оценяване на плодни дръвчета.Оспорва допускането на експертиза по правен въпрос относно установяване идентичността на имотите по гр.д.№381/2015г. и имотите, обект на настоящото дело.Излага твърдения и за инициирано производство за поправка на протокол за установяване заявено искане за назначаване на допълнителна експертиза, във връзка с така допусната и приета допълнителна експертиза,като искането било оставено без уважения.Изразява недоволство с извода, че местоположението на процесния имот е неопределено.Позовава се на скица проект №Ф21950/28.02.2014г. за това, че водоемът му се намира в нива, ползвана от ответника и свидетелски показания в подкрепа на твърдението му, че е притежавал водоем в който е имало риба, че в имота е имало плодни дървета и за извършени от свид.Б. строителни действия по запълване на водоем.Позовава се на неизвършен от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол, по отношение решение на ОС”ЗГ” за възстановяване право на собственост на праводателите на ответника върху имот в който се намира водоем.Искането е решението да бъде отменено, а исковете уважени.Претендират се разноски за двете инстанции.

 

            Препис от тази жалба е връчен на ответника.Писмен отговор не е подаден.В с.з. чрез проц. пр-л адв.П. ответникът изразява становище за неоснователност на исковете по съображения, че с влязло в сила решение, правото на собственост на ищеца върху имота е отречено.

 

            „Серена” ЕООД чрез адв.П.  в срок обжалва определението на КнРС от 06.03.2019г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като към жалбата е приложен документ -  платежно нареждане за платено адв.възнаграждение .

 

            В отговор на тази жалба,  подаден от адв.Б., процесуален представител на ищеца е изразено становище, че съгласно трайно установената практика, разноски могат да се претендират най- късно в последното съдебно заседание, като доказателства за реалното му плащане се извършва със списъка с разноски, а не с подаването на въззивната жалба.Поддържа, че искането за разноски е преклудирано и следва да се остави без уважение.Претендира разноски.

 

            Нови доказателства във въззивното производство не са ангажирани. С жалбата е заявено искане за допускане на допълнителна задача по втора допълнителна експертиза, представена в първоинстанционното производство, което с определение по насрочване на делото е оставено без уважение.

 

            Обстоятелствата, разкриващи съдържанието на съществуващия между страните правен спор са установени правилно от районния съд, въз основа на събраните по делото доказателства и са следните:

 

             Производството пред районния съд е образувано по искова молба подадена от К. срещу „Серена” ЕООД .Ищецът твърди, че е собственик на водоем с прилежащ терен от 1918 кв.м., парцел ІХ по парцеларния план на с.Слокощица, по силата на нотариален акт №62, том ІV, н.д.№1166/15.05.1995г., че парцел ІХ е с площ по одобрен ПУП – ПП на Стопански двор 2085 кв.м. и с площ по нотариален акт 1918 кв.м. и попада в ПИ 000909 – площ 1056 к.м. и ПИ 035031 НТП земеделска земя с площ от 1029 кв.м., идентичен с имот 000912 в землището на с.Слокощица, целия с площ от 2085 дка, ведно с находящия се в имота строеж – водоем, като правото на собственост е придобито чрез закупуване на техническо съоражение – водоем с прилежащ терен с посочената площ след проведен търг на 25.05.1994г. от ТКЗС „Единство” – в ликвидация и сключен договор за покупко – продажба от 27.03.1994г., като цената е заплатена, сочейки фактура №191/04.07.1994г. за платена цена на водоема и вносна бележка №181/27.03.1995г. за платена сума за имота в полза на Републиканския бюджет.Заявил е, че ответникът неправомерно е извършил действия в имота, с които нарушава правото на собственост, а именно: премахнал е ограда изградена с бетонови и метални колове с телена мрежа, отрязва и изкоренява 14-15 плодни дръвчета вкл. и един орех, унищожава водоема с рибата в него, която е около 100 кг и, че в момента тази част от имота му се ползва, като паркинг , като паркингът представлява незаконен строеж, изграден без учредено право на строеж, без разрешение за строеж и без необходимите строителни книжа.Посочил е, че с  неправомерните действия са му причинени щети в размер на 6000 лева и е формулирал   искане за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищеца, като премахне метална ограда и врата, поставени на мястото, където се намирал водоемът, да премахне трошения камък, с който е засипан водоема и да го зариби, както и да засади отрязаните плодни дръвчета – 4 бр. череши, 2 бр.кайсии, 2 бр.дюли , 4 бр.ябълки, 2 бр. круши и 1 бр. орех2, както и да  му заплати обезщетение в размер на 6000 лева, ведно със законните лихви от момента на подаване на молбата от която стойността на унищожена  около 100 кг. риба – 500 лева, 15 бр.плодни дръвчета – 4 бр.череши х 25.00 лева, 2 бр.кайсии по 15.00 лева, 2 бр.дюли по 10.00 лева , 4 бр.ябълки по 20.00 лева, 2 бр. круши по 15.00 лева и 1 бр.орех – 40.00 лева общо за 300 лева, метални колове, метална врата и ограда на стойност 200 лева, както и водоем на стойност 5000 лева.

 

            Исковата молба е уточнявана относно границите на имота към момента, относно вида на вредите за които се претендира обезщетение, относно смущаващите правото на собственост на ищеца действия,  изложени са обстоятелства и е заявена незаконосъобразност на решение №57-32 от 15.01.2009г  с което е възстановено право на собственост на праводателите на ответника. и за осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на това решение, като са визирани пороци и е посочена съдебна практика допускаща косвения съдебен контрол.Уточненията са по начина по който се е произнесъл районния съд.С молба в.№23020/04.10.2017г. имотът, правото на собственост върху който се защитава е индивидуализиран, като парцел ІХ от парцеларния план на стопанския двор на с.Слокощица, представляващ имот №000912 в землището на с.Слокощица, с ЕКАТТЕ 67461, водоем с прилежаща площ 2085 дка, с начин на трайно ползване стопански двор, шеста категория, находящ се в м.”Диновица”, при съседи съгласно скица проект № К21803/16.06.2017г.: имот №000913, имот №000909, имот №000916, имот №000909, имот №000908, имот №035031, имот №000916 и 000909.В молба с вх.№15476/28.06.2017г. е заявено, че парцел ІХ е с площ по одобрен ПУП – ПП на стопански двор 2085 кв.м. и с площ по нотариален акт 1918 кв.м. и попада в ПИ 000909 с площ от 1956 кв.м. и имот 0435031 с площ от 1029 кв.м.

 

 

            Ответникът е оспорвал предявените искове твърдейки, че търгът е нищожен и искайки констативния нотариален акт да бъде прогласен за нищожен.Оспорено е обстоятелството, че предмет на сделката е водоем, източник на вода, като е твърдял, че същият представлява бетоново корито, което не може да бъде предмет на сделка.Оспорил е принадлежността на правото на собственост на водоема на ТКЗС, поради липса на доказателства, че е изграден със средства на ТКЗС, поддържайки, че ТКЗС не може да се разпорежда с водоема на основание чл.19 ал.1 ЗВ действал от 1969 до 2000г.Оспорва се правото на собственост на ищеца по аргумент от пар.29, ал.8 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр.98/97г. съгласно която са обявени за нищожни търгове и решения за разпределение на имуществото на организациите по чл.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, извършени от определените или упълномощени лица в нарушение на определените за провеждането им условия и ред по закона и правилника за прилагането му.Счита, че нищожността следва не само от начина на провеждане на търга, но и от липсата на форма за сключване на договора за продажба, като счита че необходимата форма е нотариална.Оспорил е твърлдението, че водоемът е ползван за развъдник на риба, посочели е, че ако е имало дървета то те са диворастящи, саморазляци, но не и плодни.По късно е заявено искане за прекратяване на производството по делото, поради наличие на влязло в сила решение а именно решение по гр.д.№829/2014г. с което със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищеца върху процесния имот.С това решение обосновава и становище за отхвърляне на иска.

 

            С решение на КнРС от 13.03.2015г. по гр.д.№829/2014г. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от К.К. и О.К. срещу „Серена” ЕООД иск за признаване за установено правото на собственост на ищците върху поземлен имот с №000912, в землището на с.Слокощица, м.”***” с площ от 2.085 дка, начин на трайно ползване – стопански двор на с.Слокощица, категория при неполивни условия шеста, ведно с находящия се в имота строеж – водоем, при граници и съседи на имота: ПИ 000913 – стопански двор на Тодор Въжаров, имот 000909 – стопански двор на К.К., имот 000914 – стопански двор на Община Кюстендил, имот 000908 – стопански двор на ЕТ”Сашо Христов – ЕЛ”, имот №035031 – нива н-ци Е.С., който имот е образуван от имот №000909 и имот №035031, идентичен с парцел ІХ, в кв.1 по плана на Стопанския двор на с.Слокощица и за осъждането му да им предаде владението върху, същия.С решение на КнОС по гр.д.№381/2015г. решението е потвърдено в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост, въз основа на проведен търг, относно недвижим имот представляващ поземлен имот №035031 по КВС на с.Слокощица, заснет, като част от имот №000912  в землището на с.Слокощица, с ЕКАТТЕ 67461, м.”***” с площ цели имот от 2.085 дка, съгласно скица проект 0Ф21950/28.02.2014г. както и да бъде осъдено дружеството да им предаде владението върху същия, като е обезсилено първоинстанционното решение, в частта му, относно останалата част от описания имот №000912 ( същата ПИ с №000909 по КВС на с.Слокощица),с площ на целия 2.085дка.Решението на КнОС не е допуснато до касационен контрол с определение на ВКС по гр.д.№1173/2014г.

 

            С решение на ВКС от 11.06.2018г. по гр.д.№1190/2018г. са оставени без уважение подадените от К.К. и О.К. молби за отмяна на влязлото в сила решение на КнОС по в.гр.д.№381/2015г.

           

            С определение на ВКС по ч.гр.д.№4620/2017г. е потвърдено определение на КнОС по ч.гр.д.№79/2017г., с което е потвърдено определение на КнРС по гр.д.№1606/2017г. за прекратяване на производството по подадена от К.К. и О.К. искова молба срещу ОС”ЗГ” и „Серена” ООД за установяване нищожността на решение №57-32/15.01.2009г. на ПК Кюстендил и за установяване нищожността на нотариален акт №34, том І., н.д.№543/15.11.2013г. на нотариус рег.№188.

 

            С оглед индивидуализацията на имота, обект на предявения иск по чл.109 ЗС следва, че същият е идентичен с имота във връзка с който е постановеното цитирано решение на КнРС по иск с правно основание чл.108 ЗС.За идентичността на двата имота е представено допълнително заключение на в.л. В., оспорено във въззивната жалба, като некасаещо въпроси за които са необходими специални знания.

 

            Според представени заверени ксерокопия от протокол от 25.05.1994г. на  комисия в посочен състав, на посочената дата е проведен търг в  канцеларията на ТКЗС”Единство”, на основание 105 ПМС и Наредбата за търговете и заповед №106/27.04.1994г. на Председателя на Ликвидационня съвет, като обект на търга е водоем в с.Слокощица, а ищецът К. е обявен за спечелил търга при първоначална цена 5000 лева.Приложена е фактура №191/04.07.1994г. на Л.С на ТКЗС Граница, с №191/04.07.1994г. според отразеното в която, К. е получател за продаден водоем на стойност 5000 лева, като в графата за плащане има печат на ТКЗС „Единство”.Представен е договор за покупко – продажба на недвижим имот от 27.03.1994г., между ТКЗС”Единство” с.Граница  – в ликвидация, чрез Председателя на ЛС от една страна, като продавач и К.К. и О. К. от друга като купувач, според който ТКЗС” Единство” продава на К.К. и О.К. следния недвижим имот, за който е спечелен проведения на 25.05.1994г. търг:водоем, находящ се в бившия стопански двор на с.Слокощица, ведно с прилежащия терен – 1918 кв.м.Цената на имота е определена на 48 155 000неденом.лева, от които цената на водоема  5000 лева, съгласно тръжен протокол, а цената на терена 43155 лева.Граници и съседи на продаденото място не са посочени.Отразено е, че цената е заплатена, както и, че за съставянето на договора са били представени: протокол за проведен търг от 25.05.1994г., фактура №191 от 04.07.1994г., скица №ІХ-9/19.08.1994г., вносна бележка за заплатена земя от 27.03.1995г. С констативен нотариален акт №62 том І., н.д.№1166/95г. К.К. и О.К. на основание посочения договор са признати за собственици на водоем, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС – Слокощица, ведно с прилежащият терен от 1918 кв.м, имот закупен на търг – протокол от 25.05.1994г., проведен от ТКЗС ( в ликвидация) Единство. за сумата от 48155 , внесена с вносна бележка от 27.03.1995г. на ТБ Експресбанк.Приложено е и заверено ксерокопие от вносна бележка №181 от 27.03.1995г., съдържащо печат на Експресбанк, за внесена сума в размер на 43 155.00 лева.Граници и съседи на имота не са посочени.

 

            Представен е протокол за определяне размер на нормативно необходимата площ прилежаща към отделни сгради в стопанския двор на с.Слокощица и овчарника в с.Богослов, както и разпределение на площите в стопанския двор в с.Слокощица за парцел 9, със застроена площ 90 кв.м., е предвидена обща площ 2072 кв.м., посочено е водоем с бетоново корито и двата документа са без подписи – л.13 и л.14 от д.На л.16 от първоинстанционното дело се намира скица според текстовото описание към която се касае за  парцел 11 –ХІ, застроен с водоем 1918 кв.м.В разпределението парцел ХІ е с посочена площ 1918 кв.м. - площ за възстановяване.На самата скица е означено пространство с т. 30-33 -34-35 означен е водоем и са посочени с цифри 9 и ІХ, има знак и за б.корито.На л.17 от делото е приложена ксерокопие от парцеларен план на с.Слокощица в който е отразен парцел ІХ и с друг номер ХІХ отразен е водоем с №16 и корита с номер 19.

 

            Въз основа на заявление с вх.№УТ 1918 от 05.12.2017г. е издадена от Община Кюстендил скица №631/07.12.2017г. на която е отразен парцел ІХ, в квартал №1 , отразено е, че уличната и дворищна регулация са утвърдени със заповед №485/12.04.1996г., а скицата е копирана от ПУП – ПР с.Слокощица стопански двор.Според отразеното в писмо изх.№26.00-566/30.05.2018г. стопанският двор е извън регулационния план на селото.

 

            К.К. фигурира под №27 в списък относно продажбите на ДМА чрез търг от ЛС на ТКЗС л.115 – л.123 от д.с водоем Слокощица.Списъкът е подписан от финансови ревизори.

 

             На л.20 и 38 от делото е приложена скица – проект за имот №000912в землището на с.Слокощица, с площ от 2.085 дка, на която е нанесен водоем.В този имот са включени имот №000909 стопански двор на К.К. и имот №035031 нива на „Серена” ЕООД.

 

            Видно от заключение с вх.№24698/23.10.2018г. на в.л. В., е че на скица проект за имот 12 водоемът е показан, като част от границите на имот №035031, а в скица на л.16 от делото и парцеларен план, както и в скица на л.64 от делото, по която с решение №57-32/15.01.2009г. е възстановено правото на собственост на н-ците на Е.С.  водоемът е извън границите на имот 035031.От заключението се установява, че към момента в имот №035031, който е ограден, няма водоем, ограда и плодни дръвчета, теренът е покрит с трошенокаменна настилка и се използва за паркинг и склад.От заключението се установява, че съгласно парцеларния план водоемът е извън границите на имот №035031, а в границите на имот №000909, на място в границите на този имот няма водоем.Вещото лице заявява, че според парцеларния план парцел 9 с площ от 2072 кв.м. е посочен, като подлежаща на възстановяване земя.Въз основа на скицата проект за имот 000912 вещо лице, определя графически измерената застроена площ на водоема 70 кв.м., обобщавайки, че това съответства и на приетата площ по гр.д.№829/2014г.Вещото лице сочи, че с протокол на комисията от 21.12.1993г. е приет кадастралния план на стопанския двор, а с протокол от 13.04.1994г. в изпълнение на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ са приети кадастралния и парцеларен план на стопанския двор, както и нормативно определения размер на прилежащите площи на сградите и съораженията.По молба на ищците за изготвяне на цифров модел на парцел ІХ от стопанския двор на с.Слокощица, е бил изготвен такъв при което парцелът е оцифрен под №0000912 с площ 2.085 дка, в която са включени площите на имоти №035031 и 000909, от които първия е бил нанесен първо по КВС.С възложител „Серена” ЕООД е изработен ПУП – план за застрояване в обхвата на ПИ 035030 и 035031 в м.”Питаков хан”, одобрен със заповед № РД-00-129/15.02.2017г.на кмета на Община Кюстендил.Въз основа на описаните в исковата молба и данни от приложени протоколи за разпит на свидетели по досъдебно производство относно възрастта на унищожени дървета за които се претендира обезщетение,въз основа на цените от Наредба за базисните цени на трайните насаждения и при съпоставяне на „водоема”с друг подобен находящ се в гр.Кюстендил, в.л.  определя стойността на унищожени 15 бр. плодни дръвчета на 460 лева, стойността на унищожени метални колове, метална врата и ограда на 140.00 лева, а стойността на водоема на 3 675 лева.В с.з. ищецът чрез процесуалния си представил е оспорил заключението на в.л. но искане за нова експертиза не е направено.а 1вещото лице определя ъ

           

           

            Свид.И.Т. съсед на ищеца, установява, че ищецът е притежавал в с.Слокощица водоем в самия бивш стопански двор, при съседи постройка на Т. и от две страни път- асфалт.Този водоем според него е с дължина 6-7 метра, широчина 5-6 метра и дълбочина  над два метра.Лично е участвал в почистването му, в него имало риба но не може да уточни каква, бил зарибен преди 2000 г., О. донасял риби, пълнен е с вода от комшии, от помпа.В имота имало ябълкови дръвчета, но свидетеля не е категоричен относно техния в брой – сочи две череши, вишна, две круши, ябълки, общо 7-8 дървета.Дръвчетата били засадени от Е. и А.родители на О. и К. преди около 15 години.Преди около две години от фирма „Серена”, били отрязали дърветата, изкарали хумуса и го застлали с чакъл и сега се използва за паркинг.Водоемът бил запълнен с чакъл.От Огнян, знае, че мястото било спечелено след търг.К., Огнян и приятели ловяли риба от водоема.Допреди да се разбере, че „Серена” идва да взима местото, допреди около 2 години О. се грижил за рибите.

 

            Свидетелката В. познава мястото в стопанския двор, закупено от К. на търг през 1994г., в това място имало водоем, чакъл и много камъни, К. го почистил, засадени били дръвчета, чийто брой свидетелката определя приблизително на 20 но не е категорична, сочи череши, орехи( един точно до водоема)сливи.Водоемът бил към 10 метра, широк 6-7 метра и дълбок над 2 метра.О. донасял малки риби, хранели ги и те ставала шарани.Свидетелката заявява, че от 2016г. водоемът го няма.Видяла е, че дошли разни машини, изравнили го и станало площадка.Други са се настанили в имота.Съседи на мястото което описва са отпред път, отзад път, неин имот и имот на С.Водоемът се зареждал от техния бунар.Използван е от К., майка му и татко му и от братовчед му Огнян.От 2016г. свидетелката не е посещавала своя имот, който е продаден.До преди да се запълни водоема в него е имало риба.Допреди да се разбере, че „Серена” идва да вземе местото Огнян се е грижил за рибата. 

 

            Свидетелят Б. установява,че е извършвал строителни работи на фирма „|Серена” през 2015г.Имотът в който са извършени строителните работи се намира в края на селото, в бившия селскостопански двор, имало бетонов водоем с размери около 6 на 12 метра, който е трябвало да се запълни.От серена му били представили нотариален акт и скица и започнали работата.Мястото представлявало ливада, в която нямало овощни дръвчета, водоемът бил източен, имало около 80 см.тиня, която била изтеглена с цистерна, а водоемът бетониран.Не е видял риба нито следи от риба във водоема, работите продължили около месец и половина, през което време никой не се е възпротивил.Имотът не бил ограден, всичко било обрасло с трева, границите му са: улица, която води към „Серена” от ляво къща.В този водоем са поени крави, работите били извършени м.май, юни 2016г. и продължили месец и половина.Не знае дали на скицата е бил отразен водоем.

 

            Свидетелят Д. А. като строител във фирма”Кюстенидлски строител” през 2016г. е работил на водоем, около Стопанския двор.Възложено било водоемът да бъде зарит, запълнен с камъни и чакъл.Вода във водоема не е имало, имало е тиня, овощни дръвчета не е имало, нямало е ограда, а много трева.Работили около 2 седмици, като никой не ги е питал нищо.Водоемът се намирал в средата на имота.Не е имало риба.

 

            По делото са приложени протоколи, обективиращи разпити на свидетели вкл. и свид.Б. по досъдебно производство №795/2016г., които съдът не коментира, предвид принципа на непосредственост в гражданския процес.

 

            На първо място следва да се отбележи, че предвид уточненията на исковата молба и приложените по делото скици, както и заключението на в.л., съдът приема, че обект на предявените искове по чл.109 ЗС  и чл.49 ЗЗД са имоти с №009909 по КВС и имот №035031  по КВС на с.Слокощица, които според ищеца са идентични с парцел ХІ от бившия стопански двор на ТКЗС, представляващи съгласно скица – проект  имот №000912.

 

            Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска  прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Негаторния иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограничено вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.Този иск дава вещно правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения имот.Интерес от този иск е налице, например тогава когато ответникът, който има ограничено вещно право върху имота на ищеца, извършва действия надхвърлящи това право, когато ответникът е собственик на съседен имот, при извършване на действия надхвърлящи законните ограничения по чл.50 ЗС, както и когато друго лице извършва каквито и да било действия, с които пречи или смущава упражняването на правото на собственост на ищеца в неговия пълен обем в това число и застрояване на имота от лице, което няма учредено право на строеж.Допустим е иск по чл.109 ЗС от един съсобственик срещу друг съсобственик, който осъществява в съсобствения имот действия, с които се пречи на упражняването на правото на съсобственост, напр. законна постройка, която обаче пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си.

 

            При предявен иск по чл.109 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба действие, което е противоправно, като се нарушава възможността или се пречи на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение.Действията трябва да продължават към момента на завеждане на делото, а ако са преустановени от тях трябва да са останали трайни последици или да съществува обоснована вероятност тези нарушения да бъдат извършвани и занапред.

 

            В разглеждания случай, както бе отбелязано правото си на собственост върху процесните имоти, ищецът основава на придобиването им в резултат на проведен от ЛС на ТКЗС търг, като имоти, част от бившия стопански двор – парцел ІХ от същия, а като действия нарушаващи правото му на собственост сочи – унищожаване на принадлежащия му, придобит на търг водоем, изрязване на овощни дървета и унищожаване на 100 кг. риба както и застилане на мястото с натрошен камък и ограждането му с метална ограда и врата.

 

            С оглед заключението на в.л. В. за това, че  имот №035031 е ограден от ответното дружество, в същия няма овощни дървета, водоем и показанията на разпитаните свидели сочещи, че съществуващия в имот, ползван от ответното дружество водоем е бил запълнен с чакъл и пясък, а мястото покрито с натрошен камък и показанията на свид.Въжарова за това, че мястото се ползва от ответното дружество съдът намира, че липсва основание за защита по реда на чл.109 ЗС  по отношение на имот 035031 доколкото данните по делото сочат, за установено от ответника владение върху имот №035031 и отстраняване на ищеца от този имот. Това обуславя  при съобразяване на посочените по- горе общи постановки и примери с оглед изясняване характера на иска по чл.109 ЗС извод за неоснователност на предявения негаторен иск в частта му досежно имот 035031.Що се отнася до имот 000909 следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства за въздействия на  ответника касаещи площта заета от същия, респ. ограждането му, отрязани овощни дървета.В този смисъл от показанията на разпитаните свидетели не се установява наличието на конкретно разположени в този имот овощни дървета, както и те да са били отразяни от ответника.Ето защо в частта му досежно този имот предявения негаторен иск е неоснователен на посоченото основание.  

 

 

            Независимо от това съдът намира, че неоснователността на иска в случая е продиктувана и от факта, че не е налице първата от обуславящите уважаването му предпоставки а именно, доколкото с влязло в сила решение на КнРС по гр.д.№829/2014г. е отречено правото на собственост на ищеца както върху водоема и имот №035031, което с  решение на КнОС по гр.д.№381/2015г. в частта досежно имот №035031  е потвърдено.

           

            Както в производството по иска с правно основание чл.108 ЗС така и в настоящото производство, правото си на собственост върху „водоема” и двата имота, ищецът основава на придобиването им с договор от ЛС на ТКЗС, след проведен търг за водоема..По настоящото дело не е въведено друго основание за придобиване на право на собственост.Съгласно чл.299 ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава освен в случаите, в които законът предвижда друго, а с оглед чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища.Тъй като с решението по чл.108 ЗС, съдът се произнасяне с установителен диспозитив по принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, като придобито по определен начин то същото се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността и доколкото правото на собственост е предмет на установяване и по иска с правно основание чл.109 ЗС,  решението по който също трябва да има установителна част, признаваща ищеца за собственик, на същото основание на което е отречено правото му на собственост с иска по чл.108 ЗС,  съдът счита, че е налице забрана този спор да бъде пререшаван.

 

               Следва да бъдат споделени изложените от районния съд съображения за недоказано право на собственост върху имот 000909.На първо място от договора на който ищецът се позовава не се установява момента на сключването му.Посочената в същия дата е 27.03.1994г., същевременно са описани, като представени документи издадени през м.юли и август 1994г. и проведен търг на 25.05.1994г.Изложеното само по себе си дискредитира представения документ, като годно доказателство за установяване право на собственост.Ако все пак се приеме с оглед описаната в договора  вносна бележка за заплатена земя от 27.03.1995г.,  че същият е сключен на 27.03.1995г. то следва да се отбележи, че поради липса на идентификация този договор не установява надлежно придобито право на собственост върху имот №000909.
 

 

 

 

 

 

               Съгласно чл. чл.48а  ал.1 ПЗСПЗЗ редакция ДВ бр.72/93г.:При продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3.В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица за територията на обекта, заверена от съответната служба "Земя и земеползване" за терените извън строителните граници на населените места, а за терените в населените места - от техническата служба на общинската администрация,а според ал.2  купувачът плаща тръжната цена, както следва: стойността на постройките - по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята - по Републиканския бюджет.В случая не се установява наличието на скица, заверена от компетентния орган съгласно чл.48а ал.1 ППЗСПЗЗ, удостоверяваща площта и границите на имота, като обект на правна сделка, такава, от която да е видно, че прилежаща площ към водоема е площта на имот 000909 като част от парцел ІХ по парцеларния план на стопанския двор.Представената скица на л.16 от д. на която е отразен водоем, подписана от посочената в същата лица, не се установява да е заверена от  компетентния орган съгласно чл.48а ал.1 ППЗСПЗЗ.Отделно, текстът в същата не съответства на графическата част.Приложените-  протокол за определяне на размера на нормативно необходимата площ прилежаща към отделни сгради в стопански двор Слокощица и разпределение на площите в стопански двор на с.Слокощица, съхранявани в Държавен архив  не са подписани.В тях с площ от 1918 кв.м. е посочен парцел ХІ определен като площ за възстановяване, а парцел ІХ е посочен с площ от 2072 кв.м. с водоем с бетоново корито.Видно от заключението на в.л., приложената скица (л.16 от д) и парцеларен план не отразяват действителното  фактическо положение, доколкото на тях водоемът е посочен, като част от имот 000909.
 

            Относно правото на собственост на ТКЗС върху „водоема” и валидността на прехвърлянето му.Следва да се отбележи, че в действащата към момента на извършване на търга правна уредба липсва  определение за водоем.В ЗВ(отм) са визирани язовири, шламохранилища и други водоеми – чл.27,ал.1; водоем, като съоражение в което се побира вода от водоизточника е определено в инструкция за условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения), водоеми, в които се извършва интензивно рибовъдство –  чл.3  т.3 ЗРС(отм.).В същия законов текст се разглеждат, като води за рибовъдство - рибовъдни стопанства и басейни, малки язовири и заградени с мрежи водни площи, създадени от държавни, кооперативни и обществени организации върху собствени или предоставени им за ползване земи.

            По делото не са ангажирани доказателства относно установеното с актовете по изграждането му предназначение на процесния „водоем” респ. за причисляването му към някой от посочените видове, за да се определи допустимостта на извършеното разпореждане със същия от ТКЗС.

            Независимо от това с оглед описанието му от показанията на разпитаните свидетели, очевидно не са касае за съоражение в което се побира вода от водоизточника, по отношение на какъвто обект към момента е изключено право на собственост на физически лица съгласно чл.19, ал.1 т.4 б.”а” ЗВ.  

               Доказателства за правото на собственост на ТКЗС върху водоема респ. изграждането му със средства на ТКЗС не са предсавени.
.
 
               Не се установява изграждането му и функционирането, като водоем за интензивно рибовъдство, като част от рибовъдно стопанство или басейн.Фактът, че според показанията на разпитаните свидетели той е бил използван за отглеждане на риби не е достатъчен да се приеме, че съоражението е било изградено и е функционирало като съоражение с такова предназначение към момента на извършване на сделката, на която ищецът се позовава.
 
               Съдът счита, че нормите от ППЗСПЗЗ предвиждащи право на разпореждане с ДМА следва да се тълкуват в съответствие с останалото действащо законодателство и в този смисъл изключващи възможността за прехвърляне на право на собственост върху вещи, които нямат самостоятелно функционално предназначение и не представляват годен обект на сделки, според действащите правила на ЗТСУ и ППЗТСУ, към момента на процесната сделка,с които са установени различни форми и правила на застрояване с оглед постигането на определени цели – жилищни, благоустройствени, обекти на капиталовото строителство.Съгласно чл.9, ал.2 ЗТСУ обектите на капиталното строителство по съответните отрасли на народното стопанство и всички други мероприятия от техникоустройствен характер в извънселищни територии се осъществяват в съгласие със съответните териториалноустройствени планове. В тази връзка съдът има предвид и, че съгласно чл.4 от Правилника за капиталовото строителство обекти с производствено предназначение са всички обекти с производствено-стопанска дейност в народното стопанство. С непроизводствено предназначение са останалите обекти, включително самостоятелните подобекти на жилищното и културно-битовото строителство, предвидени за изграждане към обектите с производствено предназначение извън площадката им , а подобект  е отделна сграда или отделно съоръжение на обекта (цех, сграда на заводско управление, жилищни сгради, външна водопроводна или канализационна мрежа, електропроводна линия, главен канал, шахта, галерия, тунел, мост, канал и др.), имащи самостоятелно функционално предназначение. 
 
               Предвид изложеното доколкото не се установява функционалното предназначение на закупения „водоем”, съдът счита, че извършената сделка е нищожна и поради липса на годен обект на продажба.
 
               Твърдението на ищеца, че по силата на договора от 1995г. е собственик на имот 000909 и имот  035031 с водоем е неоснователно.
 
               Във връзка с представената скица проект на имот 000912, за която вещото лице е посочило, че е изготвена по искане на ищеца за изготвяне на цифров модел на парцел ІХ от стопанския двор на с.Слокощица, като е бил изготвен такъв при което парцелът е оцифрен под №0000912 с площ 2.085 дка, в която са включени площите на имоти №035031 и 000909  то следва да се отбележи,  с оглед твърденията в жалбата за евентуална съсобственост между страните, че от посочената скица не може да се направи извод за възникнала съсобственост, както поради това, че се касае за проект на скица, предвид факта, липса на данни за одобряването й по реда на чл.45, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ и доколкото в обхвата й попада възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот.Следва да се отбележи, че за изработване на план за уедряване на имоти е необходимо заявление от всички собственици, както  писмен договор с нотариална заверка на подписите им – чл.92 – 94  ППЗСПЗЗ.Друг е и въпросът, че ищецът изобщо отрича права на ответника върху двата имота, попадащи в обхвата на имот 000912.Така че не може да се приеме наличие на съсобственост между страните, а доводите в жалбата основаващи се на такава са неоснователни. 
 
               Извод за съществуващо право на собственост на жалбоподателя върху двата имота, придобито на основание договора от 1995г. след проведен търг за ДМА, не може да се направи от определение по  ч.гр.д.№4620/2017г., както и за право на собственост на водоема.Твърдението, че с това определение се признава правото на собственост на жалбоподателя върху двата имота е неоснователно.
 
                
               Недоказаното право на собственост обуславя извод за неоснователност както на предявения иск по чл.109 ЗС, така и на предявения иск по чл.49 ЗЗД.
  
               Доводите за неправилност на решението основаващи се на липса на компетентност на вещото лице изготвило оценителна експертиза на трайни насаждения съдът намира за неоснователни.Въззивникът  е оспорил заключението, но не е поискал назначаването на друга експертиза.
 
               Ищецът не доказва надлежно осъществена процедура по придобиване на право на собственост върху водоема с прилежащ му терен,  с конкретни граници и съседи, поради което доводите му за невъзможността праводателите на ответника да придобият право на собственост върху същия терен са ирелевантни.Предмет на установяване в производството е правото на собственост на ищеца, а не правото на собственост на ответника върху процесните имоти.Правопораждащите правото на собственост на ищеца факти не са свързани с отричане на собственическите права на ответника. 
               
   

Частната жалба на ответника съдът също намира за неоснователна. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато съдът установи, че претендиращата разноски страна е представила списък за разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, но не и документ, доказващ плащането им, то извършването на разноските не е доказано и претенцията за възлагането им не може да бъде уважена. Представянето на преводно нареждане- извадка от онлайн банкиране с частната жалба,  е несвоевременно (т. 11 от цитираното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и няма значение за законосъобразността на обжалвания акт с който не е уважено искането за присъждане допълнително, като част от извършените разноски на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

             С оглед неоснователността на въззивната жалба на ответника се дължат деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300.00 лева – колкото са установени.Същевременно неоснователността на въззивната жалба обуславя и неоснователност на искането за заплащане на разноски на въззивника, с изключение на искането за сумата до 300.00 лева, която съдът определя, като следваща  част от заплатените разноски по договор 741638, като намира възражението на ответника за прекомерност на разноските за основателно и с оглед предвиденото в  чл.7 ал.1 т.7  от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес 300 лева – сумата предмет на обжалваното определение.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р          Е        Ш       И:

            ПОТВЪРЖДАВА  решение №27 от 14.01.2019г. по гр.д.№816/2017г. Кюстендилският районен и представляващото неразделна част към същото определение №338/06.03.2019г.

 

            ОСЪЖДА К.Е. Киролов, ЕГН ********** ***Серена”ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, жк”***”,бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

 

            ОСЪЖДА „Серена”ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, жк”***”,бл.**, вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на К.Е. К., ЕГН ********** ***  деловодни разноски в размер на 300 лева, във връзка с осъществена защита по подадена от „Серена” ЕООД частна жалба.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                          Членове: