№ 275
гр. Перник,14.12.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 508 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по Жалба вх. № 3557/29.10.2021 г., подадена от З.К.П. с
ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2824/29.09.2021 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ – С.*** при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП е разпоредено:
- временно
спиране от движение на лек автомобил „****“ с
рег. № ****до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и
- временно отнемане на Свидетелство за управление № ********* на З.К.П.
с ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от година.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществени
нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Моли се за неговата отмяна.
Ответникът – директорът на РД
„Автомобилна администрация“ – С.*** при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. С.***, не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. В придружително писмо към преписката /рег. № 35706/21.10.2021 г.
при АССГ/ изразява становище, че процесната ЗППАМ е законосъобразна, а жалбата
за неоснователна, поради което моли последната да бъде оставена без уважение.
Административен съд Перник, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок – по делото липсва разписка за връчването на процесната
заповед, но това се установява поради факта, че ЗППАМ е издадена на 29.09.2021
г., а жалбата срещу нея е с вх.рег. № РД-14-2824/4/05.10.2021 г. Жалбата е
подадена от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен
акт. Следователно, същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.09.2021 г., около 18:30 ч.,
гр. С.***, ул. ***, пред № 8А, служители на РД „Автомобилна администрация“ - С.***
при ИААА и СДВР спрели за проверка лек автомобил с рег. № ***. Той се движел в
посока към ул. ***. В него се возели жалбоподателят З.К.П., и още пет други
лица: С.Т.***с ЕГН **********, Г.М.***с ЕГН **********, Р.А.***с ЕГН **********,
А.К.*** с ЕГН **********, К.В*** с ЕГН **********. След справка в база данни на
ИААА се установило, че водачът З.К.П. не притежава валидно издаден лиценз на
Европейската общност за международни пътнически превози, както и лиценз за
обществен превоз на пътници на територията на Република България.
На водача и останалите пътници били
раздадени бланки по образец – т.нар. „сведения“, които същите попълнили
собственоръчно. В писменото си обяснение водачът З.П. записал, че е приятел от
години със спътничките си и тъй като всички те живеят в Перник, но работят в С.***,
пътуват заедно като си разделят разходите за горивото, уговарят се кога да
тръгнат и кога да се приберат, съобразявайки се с трафика и работното време. В
същия смисъл са и обясненията на А.К.***рова, Р.А***, Г.М.***и С.М.***. Те
заявяват, че са приятели с жалбоподателя, пътуват с него когато отиват на
работа и си споделят разходите за горивото. Уговарят се кога и откъде да
тръгнат. Категорични са, че случайни хора не се качват и не пътуват с тях.
Свидетелката К.В*** заявява, че по принцип пътува до местоработата си в гр. С.***
с личния си автомобил, а в деня на проверката случайно е видяла З., с когото са
познати, и го е помолила да й помогне да се прибере до гр. П..
При горните данни служителите на РД
„Автомобилна администрация“ - С.*** при ИААА приели, че жалбоподателят П.
извършва обществен превоз на пътници без да притежава необходимите за това
разрешителни - лиценз на Европейската общност за международни пътнически
превози, както и лиценз за обществен превоз на пътници на територията на
Република България. Било прието, че по този начин той е извършил нарушение по
чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Инспектор А.Р.Д.***от РДАА – С.*** образувал срещу него административнонаказателно
производство, съставяйки АУАН серия А-2012, № 295465/28.09.2021 г.
Въз основа на констатациите в АУАН,
на следващия ден – 29.09.2021 г., директорът
на РДАА - С.*** при ИААА издал срещу П. и процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-2824/29.09.2021 г., с която на основание
чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от
ЗАвтП разпоредил:
- временно
спиране от движение на лек автомобил „****“ с
рег. № ****до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и
- временно отнемане на Свидетелство за управление № ********* на З.К.П.
с ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от година.
По делото,
освен оспорената заповед, е приета и приложена административната преписка,
съдържаща писмените сведения от З.К.П., С. Т., Г.М.***, Р.А***, А.К.***рова с
ЕГН ********** и К.В***, Протокол за сваляне на предна регистрационна табела с
регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС от
28.09.2021 г., СУМПС № *** на З.К.П., Контролен талон № 9396745/26.06.2017 г.
към СУМПС № ****, Свидетелство за регистрация на МПС „****“ с рег. № ***, както
и Длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ при РДАА – С.*** към ИААА
– гр. С.*** с отбелязване за запознаване на инспектор А.Р.Д.***със съдържанието
й, Заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА за
преназначаване на Чавдар Караджов от длъжност „началник отдел АА – Б.“ на
длъжност „директор на РДАА – С.*** при ИААА“, Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г.
на изпълнителния директор на ИААА.
В хода на производството, с Молба
вх. № 3715/15.11.2021 г., жалбоподателят е направил искане за спиране на
предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ и е представил писмени
доказателства, които са приети и приложени към делото, в т.ч. Трудов договор №
3-2264/22.12.2020 г., сключен между Военно формирование 22620-С.*** – гр. С.***
и З.К.П.; медицинска документация за здравословното състояние на жалбоподателя
/предписание за поставяне под карантина от 21.10.2021 г./, на неговата съпруга
Г. П. /предписание за изолация в домашни
условия от 01.11.2021 г./ и неговия баща К. П.К. /Експертно решение № 075/09.05.2011 г., Епикриза от болничен
престой в МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – гр. С.*** в периода от
04.01.2020 г. до 07.01.2020 г. и др./, Удостоверение за настоящ адрес на К.П.К.,
Договор за потребителски кредит № 2108062986216171/13.08.2021 г., Договор за
потребителски кредит № 20R-L393483/24.02.2020
г.
В качеството на свидетел е разпитана
А.К.К.****, която се е намирала в автомобила на жалбоподателя по време на
проверката на 28.09.2021 г. Тя сочи, че с П. и останалите пътници /които сочи
поименно/ са приятели и пътуват заедно от и за гр. С.***, където работят.
Възползват се от възможността да се придвижват с неговия автомобил, тъй като им
е удобно, комфортно и приятно, а в противен случай трябва да пътуват с
обществен превоз, да чакат на спирките, да пътуват в мръсни автобуси, да бъдат
в контакт с много хора, което е опасно предвид Ковид-пандемията. Заявява, че З.П.
заплаща горивото, но тя и приятелките им му дават пари, тъй като им е неудобно
той да поема всички разходи, а понякога го черпят кафе или нещо друго. Твърди,
че той никога не е поставял условие за заплащане на превоза и никога не е
казвал, че им прави услуга срещу цената на билета. Подчертава, че и тя и
приятелките й са заявили същото на проверяващите, въпреки че са били много
уплашени от поведението им.
Административен съд – Перник, като
прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентен
орган съобразно с изискванията на чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Със Заповед
№ РД-01-43/23.01.2020 г., изпълнителният директор на ИААА – гр. С.*** е
делегирал правомощия на определени длъжностни лица да прилагат с мотивирани
заповеди принудителните административни мерки по чл.106 и 106а от ЗАвтП. В
кръга на изброените са и директорите на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, каквато длъжност, считано от 04.02.2020 г., заема издателят на
процесната ЗППАМ съгласно Заповед №
589/31.01.202029.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА – гр. С.***.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма. Съдържа всички
законоизискуеми реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването й и
ясна разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на
адресата, начинът и срокът за изпълнението, начин на обжалване – пред какъв
орган и в какъв срок. Датирана и подписана.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с
акта правни последици.
Съгласно чл.106а, ал.1 от ЗАвтП, принудителните
административни мерки се прилагат за преустановяване на административни
нарушения по този закон.
За нарушение, изразяващо се в
извършване на превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценза на
Общността, на основание чл.106а, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗАвтП се налага временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. Съответно, при установено извършване на обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или когато то не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността, съгласно чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП, на
водача се налага принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В случая е установено, че за моторното превозно средство – лек автомобил
„****“ с рег. № ****няма издадено заверено копие от лиценз на Общността за
международни пътнически превози, както и лиценз за обществен превоз на пътници
на територията на Република България. Няма данни и не се навеждат доводи същото
да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. При това положение спорът по делото се свежда до
това дали е налице втората необходима материалноправна предпоставка, за да се
приложат посочените в чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от
ЗАвтП принудителни административни мерки, а именно: дали с така посоченото МПС
е извършен обществен превоз на пътници.
Съгласно дадените в закона легални
дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, обществен е
превозът, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а
конкретно превозът на пътници е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се
осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства
независимо дали са натоварени или не. Видно от посочените дефиниции,
законодателят ясно е определил субекта и дейността. Субект е лице, регистрирано
като търговец. Дейността е превоз на пътници срещу заплащане с превозно
средство, специално конструирано и оборудвано.
В процесния случай, безспорно е
установено, че на посочената дата, жалбоподателят е превозил пет лица от гр. С.***
до гр. П.. Не са събрани доказателства, че конкретният превоз е бил заплатен.
От сведенията, дадени от пътуващите, към момента на проверката, както и от
показанията на свидетелката по делото А.К.***рова, които съдът цени като
достоверни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, става ясно,
че намиращите се в колата са в приятелски взаимоотношения, пътуват редовно от
гр. Перник до гр. С.*** и обратно, често се придвижват с П. и си разделят
разходите за горивото, въпреки че той никога не е поставял въпроса за заплащане
/понякога просто го черпят кафе или нещо друго/.
С оглед и на дадените по-горе
легални дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, дадени
в разпоредбата на § 1, т.1 и т.3 от ДР на ЗАвтП, настоящият съдебен състав
приема, че отговорът на този правен въпрос е отрицателен. Дори да е установена
уговорка между две или повече лица за превозването им срещу заплащане на
договорена цена, това не е равнозначно на извършен „обществен превоз на
пътници“ по смисъла на ЗАвтП. За да се приеме, че е налице обществен превоз на
пътници, законодателят е въвел изискване субект на дейността да е лице,
регистрирано като търговец, а дейността да е превоз на пътници срещу заплащане
с превозно средство, специално конструирано и оборудвано. В настоящият случай,
водачът, извършил превозването, не е търговец по смисъла на чл.1 от Търговския
закон, а работи на военна служба, респ. превозното средство, с което е извършен
превоза - лек автомобил „****“ с рег. № ***,
собственост на жалбоподателя, не представлява специално конструирано и
оборудвано моторно превозно средство за извършване на превоз на пътници.
От всичко гореизложено следва, че
фактите по делото не сочат на извършване на обществен превоз на пътници по
смисъла на Закона за автомобилните превози. Дори водачът на автомобила с
поведението си - превозване на пет лица от гр. С.*** до гр. П.к, с
неспециализиран лек автомобил „****“ с рег. № ***, без разрешение за
таксиметрова дейност и срещу заплащане на превозването или на горивото, да
осъществява някакъв състав на административно нарушение или престъпление, то
деянието му не може да се квалифицира като извършване на обществен превоз на
пътници по смисъла на ЗАвтП.
Предвид това, че не се установи по
делото извършването на обществен превоз на пътници от страна на жалбоподателя
като водач на лек автомобил „****“ с рег. № ****, не са налице
материално-правните предпоставки по чл.106а,
ал.1, т.1, б.“а“ и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП за издаване на заповед
за налагане на принудителна административна мярка с посоченото съдържание.
Не на последно място следва да се
посочи, че предвид неизяснения характер на извършения превоз не
става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да
се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при
какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. При това
положение макар и в заповедта да е предвидено, че и двете мерки /временно
спиране от движение на лек автомобил „**** с рег. № ****и временно отнемане на
СУМПС № ********* на З.К.П./ се прилагат до отстраняване на нарушението,
продължителността им фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца,
респ. 1 година, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, която предвижда, че административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че
една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози
на пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства. Следователно,
оспорената заповед е незаконосъобразна и поради несъответствието й с целта на
закона, което на собствено основание води до необходимост от нейната отмяна.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че с прилагането на оспорената
ЗППАМ, правата и законните интереси на жалбоподателя биха били засегнати в
прекомерно и със сигурност – в по-голяма степен от необходимото. Вредите, които
биха му били причинени ще бъдат значителни, трудно поправими и с негативно
отражение в дългосрочен аспект. Това е така, защото от доказателствата по
делото се установява, че същият работи като „водач на специален автомобил“ във ***
– С.*** и отнемането на свидетелството му за управление неминуемо ще рефлектира
върху възможността да упражнява трудова дейност и да получава трудово
възнаграждение, а оттам да издържа семейството си и да полага грижи за болния
си баща, който е с ****“.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената
заповед противоречи на материалния закон и е несъответна на неговата цел,
поради което на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена.
Предвид това, че жалбоподателя не
претендира разноски по делото, такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2824/29.09.2021 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ – С.*** при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП е разпоредено:
- временно
спиране от движение на лек автомобил „****“ с
рег. № ****до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и
- временно отнемане на Свидетелство за управление № ********* на З.К.П.
с ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от година.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/