Решение по дело №53/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2997
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110100053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /02.07.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 53 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по предявен от П.Г.Я., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск от общо 356,05 лв., за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв стоп, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор номер 0020090201700224 от 15.02.2017г. за „***“ на лек автомобил  ***номер ***, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

   Твърди се в исковата молба следното: На 15.02.2017г. между страните е сключен договор за застраховка „***“, клауза „Пълно“, на личния автомобил на ищеца – л.а. „*** с ДК номер ***. Съгласно застрахователната полица срокът на действие на договора е от 19.02.2017г. до 18.02.2018г. Застрахователната премия е в размер на 734,40 лв., като до момента всички вноски са платени. На 29.10.2017г. ищецът установил, че  автомобилът му е ударен от неизвестно МПС. Застрахователят бил уведомен. Извършен е оглед, като е изготвен и снимков материал. Като вреди са описани следните елементи: броня задна, капак багажник, стоп ляв и капачка - теглич. Застрахователят изплатил обезщетение за ляв стоп в размер на 103,80 лв. Същата е недостатъчна, тъй като необходимата за възстановяване на вредите сума е в размер на 459,85 лв.

   В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди се неоснователност на претенцията. Не се оспорва, че към 29.10.2017г. между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица от 15.02.2017г. за застраховка „***“ на л.а. „*** с рег. номер ***. Излага се, че на 31.10.2017г. е получено уведомление от ищеца за регистриране на щета. Извършен е опис и е изготвена техническа експертиза. По повод на изрично направено от ищеца искане, констатираните повреди са отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, с изключение на ляв стоп на МПС. В съответствие с КЗ и ОУ на договора, застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата от 503,86 лв. за възстановяване на понесените щети и е изплатил на сумата от 103,80 лв. за ремонт на ляв стоп.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия автомобил, марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № ***, към момента на настъпване на застрахователното събитие – 29.10.2017г., е съществувала валидно сключена застраховка „Пълно ***“ при ответника със застрахователна полица № 0020090201700224.

               По делото е представен заверен препис на ОУ по застраховка „***“.

               Установява се от представения заверен препис на уведомление от щета, че за настъпилото застрахователно събитие ищецът е уведомил ответното дружество и е посочил механизма на настъпването.

               Видно от опис на щета под номер 00200901952 от 2017г., извършен от застрахователното дружество, в щетите на процения автомобил е включен и ляв стоп.

               Не е спорно между страните, че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 103,80 лв., представляващо обезщетение за ляв стоп.

               По делото е допуснато извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице Н.М. се установява следното: Получените щети на процесния автомобил от застрахователното събитие са следните: броня задна, капак багажник, стоп ляв, капачка теглич. Увреждането на левия стоп на застрахованият автомобил е в резултат от удар. Средната пазарна цена на ляв стоп за процесния автомобил от алтернативни доставчици, включително с цена на труд, се установява да е 264,28 лв. Средната пазарна цена на ляв стоп за процесния автомобил от доставчици на оригинални части, включително с цена на труд, се установява да е 542,38 лв.

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие.

               Установи се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения опис на щета, че увредените детайли на процесния лек автомобил включват и ляв стоп.

               По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.

                Установи се от заключението по допуснатата АТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата, необходима за ремонт на увредения детайл – ляв стоп на процесния автомобил, по средни пазарни цени на труд и по средни пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици, е в размер на 264,28 лв. Безспорно е между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 103,80 лв. Следователно съдът намира, че сумата, която следва застрахователят да заплати на претърпелия имуществени вреди ищец е в размер на 160,48 лв. Предявеният иск, като частичен, се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 510,00 лв.

                

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********, сумата от 10,00 лв., /десет лева/, представляваща частичен иск от общо 356,05 лв., за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв стоп, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 29.10.2017г., по застрахователен договор от 15.02.2017г. „***“ за л.а. „***, с рег. номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 

                 ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********, сумата от общо 510,00 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

                              

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................