Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4935/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано предявен
от „КНМ Груп“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу
К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 370лева,
представляваща получена и неотчетена от ответника сума представляваща продажна
цена по договор за цесия от 19.05.2015г. сключен между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“
ЕООД, по който ответникът е действал като пълномощник на продавача съгласно
пълномощно от 04.07.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 19.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: С влязло в сила решение по гр.
д. № 9800/2014г. на ВРС с полза на ищеца е била присъдена сумата от 400лева
представляваща сторени разноски за въззивна инстанция. С договор за цесия от
19.05.2015г. ищецът действащ чрез пълномощника си- ответника е прехвърлил
вземането си в размер на 400лева на „Интейк“ ЕООД за цена от 370лева. Съгласно
чл. 3 от договора, продажната цена по него е била платена изцяло и в брой от
цесионера на пълномощника на цедента, като договорът служел и като разписка за
извършеното плащане. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
отчете получената от него продажна цена като пълномощник по сключения договор
за цесия от 19.05.2015г. Затова и заявява правата си пред съда с искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на соченото
договорно правоотношение с ищеца. Оспорва да е получавал сумата по договора за
цесия от 19.05.2015г. и в него да е налично удостоверяване на това
обстоятелство. Твърди частична симулация
на т. 3 от договора относно удостовереното реално плащане и размера на цената
на цесията. Сочи, че съгласно Анекс от 19.05.2015г., цедентът е върнал обратно
на цесионера паричната сума предмет на настоящата искова претенция. Счита, че
въпросният анекс има характер на обратно писмо относно реалните уговорки между
страните, в т.ч. цената по договора и плащането й, което се потвърждавало и от
тристранното споразумение от 23.10.2014г. касаещо главницата по гр.д. №
9800/2014г. на ВРС. Сочи, че съгласно обема на учредената му представителна
власт от ищеца- да сключва и прекратява договори за цесия, то същият е имал
правото и да изменя сключени такива. Съгласно сключения анекс, страните са се
съгласили, че цялото дело е финансирано от Интейк ЕООД чрез ответника, както и
че първоначалните цеденти всъщност са клиенти на адв. Т.. След приключване на
делото се сочи, че именно ответникът е върнал обратно цялата сума на цедента
Сребро Демиров. Интейк ЕООД е назначило юрисконсултите на К.г. ЕООД на отделен
трудов договор и им е заплащало отделно трудово възнаграждение, поради което и
те са се явявали на делата на ищеца. Ответникът като пълномощник на ищеца е
заплащал осигуровките и заплатите на служителите на ищеца. Ищцовото дружество е
поело задължение да прехвърли на Интейк ЕООД чрез специална адв. сметка на
ответника разноските по делото, в т.ч. такива за юк. възнаграждение за първа и
въззивна инстанция, като страните са се съгласили цената на цесията да бъде
заплатена директно от Интейк ЕООД на Сребро Демиров. Затова и е била изменена
цената на сключения договор дължима в полза на С.Д.съгласно тристранно
споразумение от 23.10.2014г. в размер на 370лева, дължима в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението по гр.д. № 9800/2014г. на ВРС. Така ищецът е върнал
на цесионера платената сума от 370лева, за което при подписване на анекса
страните са се съгласили, че е платена изцяло и в брой при подписването му.
Оспорва между страните да е бил сключен договор за поръчка. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
С определение от 24.09.20г. е прието за съвместно разглеждане направеното от
ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане на
вземането на ищеца, предмет на настоящата искова претенция с насрещно вземане
на ответника за сумата от 370лева, представляваща част от дължими и
незаплатени от ищеца разноски присъдени с решение № 27.05.2020г. по арб.д. №
174/2018г. на Арбитражен съд Варна при сдружение за правна помощ и медиация,
което вземане ответникът е придобил с договор за цесия от 01.07.2020г. сключен
с Интейк ЕООД. Твърденията по него са били, че
ответникът е носител на вземане от ищеца представляващо дължимо и
незаплатено от ищеца възнаграждение присъдено с решение № 27.05.2020г. по
арб.д. № 174/2018г. ва Арбитражен съд Варна при сдружение за правна помощ и
медиация, придобито от ответника въз основа на договор за цесия от 01.07.2020г.
Посочва, че с арбитражното решение, ищецът и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД са били
осъдени солидарно да заплатят на „Интейк“ ЕООД сумата от 30хил.лева, частичен
иск, както и 2935лева сторени разноски. С разпореждане от 03.07.2020г. по т.д.
№ 859/2020г. на ВОС в полза на Интейк ЕООД е бил издаден изп.лист за посочените
суми. С договор за цесия от 01.07.20г. ответникът е придобил вземане в размер
на 370лева, като част от общо дължимите и неплатени разноски по арбитражното
дело в размер на общо 2935лева.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът по реда на чл. 145 ГПК е направил възражения за недействителност на представения от ответника Анекс от 19.05.2015г. поради договаряне във вреда на представлявания.
В открито съдебно
исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД.
Основателността на заявената
претенция, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага
на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните
факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на
валидно учредена представителна власт към ответника със сочения обем- сключване
на договора за цесия и получаване на продажната цена по него; че продажната
цена по договора за цесия от 19.05.2015г. е получена от ответника, в качеството
му на пълномощник на цедента; дата на
получаване на сумата, вкл. че сключеният от ответника представения от ответника
анекс от 19.05.2015г. страда от твърдените пороци. При успешно проведено доказване на тези обстоятелства,
ответникът носи тежестта по доказване наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че на 19.05.2015г. е сключено споразумение към договора за цесия от
19.05.2015г. със соченото съдържание и в изпълнение на него е върнал на
цесионера получената от цедента продажна цена по договора за цесия от
19.05.2015г.; наличие на ликвидно и изискуемо вземане към ищеца, придобито по силата
на валиден договор за цесия от 01.07.20г. и неговия размер.
От ангажираните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 28.04.2014г. С.Д.чрез
пълномощника си адв. Т. прехвърля на К.Г. ЕООД свое вземане от длъжника Енерго-
про Продажби АД в размер на сумата от 1445,79лева, представляваща платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия за периода 11.02.2010г. до
09.08.2010г. за обект аб. № **********, кл. № ********** по фактура №
**********/12.08.2010г. за сумата от 1345,79лева. В т. 3 страните са уговорили,
че продажната цена по договора ще бъде платена изцяло и в брой от цесионера на
цедента в срок от 6месеца, считано от подписване на договора.
С пълномощното от
04.07.2014г. ищецът е учредил представителна власт в полза на ответника за
представителство пред различни институции и дружества, както и такава за
разпореждане с вземанията на упълномощителя при условия, каквито пълномощникът
намери за добре, в т.ч. да получава от името и за сметка на упълномощителя
плащания на всичките му вземания, както и да договаря сам със себе си и с други
лица, които адвокатът представлява, при каквито условия адвокатът прецени.
На 23.10.2014г. е
сключен договор за цесия между К.Г. ЕООД, чрез пълномощник адв. Т. и Интейк
ЕООД, по силата на който К.Г. ЕООД прехвърля вземането си по договора за цесия
от 28.04.2014г. сключен със С.Д.срещу цена от 1345,79лева, която съгласно т. 3
страните са уговорили, че е платена изцяло и в брой от цесионера Интейк ЕООД на
цедента в деня на подписване на договора, служещ като разписка в тази му част.
На 23.10.2014г. е било
сключено споразумение към договора за цесия сключен между К.Г. ЕООД и Интейк
ЕООД от 23.10.2014г. Страни по него са Сребро Демиров, действащ чрез
пълномощника си адв. Т., К.Г. ЕООД, действащ чрез пълномощника си адв. Т. и
„Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя. По силата на това споразумение е
изменен договорът за цесия от 23.10.2014г., доколкото цесионерът е представляван
при сключването му от лице без представителна власт, като страните са се
съгласили за следното: Към 23.10.2014г. К.Г. ЕООД е завело гр.дело по отношение
на вземането предмет на договора за цесия от 28.04.2014г., но е в невъзможност
да изплати задължението си към цедента С.Д.в срок до 28.10.2014г., както и да
заплаща възнаграждението на юрисконсултите и разноските по делото, поради което
и Интейк ЕООД приема да встъпи като съдлъжник
по задължението и да го изплати на цедента на 28.10.2014г. В замяна К.Г.
ЕООД се задължава да прехвърли срещу сумата от 50лева вземането си към Енерго
про Продажби АД, която продажна цена е дължима в срок от 6месеца от влизане в
сила на решението по заведеното гр.д. № 9800/2014г. на ВРС. С.Д.е съгласен да
получи дължимата цена по договора за цесия от 28.04.2014г. от Интейк ЕООД, вкл.
последното да встъпи като съдлъжник по договора за цесия скл. с К.Г. ЕООД. Интейк
ЕООД се съгласява да му бъде прехвърлено вземането от Енерго про Продажби АД от
К.Г. ЕООД в хода на висящ процес, като поема задължението да финансира воденото
съдебно дело за своя сметка пред първа и въззивна инстанция. КНМ Груп АД от
своя страна се задължава да прехвърли на Интейк ЕООД вземането си за платени от
Интейк ЕООД разноски по делото, вкл. разноските за юк. възнаграждение и за
двете инстанции след установяване размера им с последваща цесия за цена от
5лева. Адв. Т., като пълномощник на К.Г. ЕООД връща на Интейк ЕООД сумата от
1345,79лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от
адв. Т. на Интейк ЕООД при подписване на споразумението, което служи за
разписка за този факт.
На 19.05.2014г. /реално
годината е 2015г., по който факт страните не спорят/ между „К.Г.“ ЕООД,
действащ чрез пълномощник адв. К.Т. и „Интейк“ ЕООД е сключен договор за цесия,
по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свое вземане от Енерго-
про Продажби АД в размер на сумата от 400лева, представляваща присъдени
разноски по в.гр.д. № 964/2015г. на ВОС, с което е било потвърдено решение на
ВРС по гр.д. № 9800/2014г, за цена от 370лева, която е удостоверено, че е
платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на договора,
който служи като разписка в тази му част. Ответникът е оспорил автентичността
на подписа си в посочения договор, но въпреки указанията на съда не е ангажирал
доказателства по установяване на тези си твърдения. Доказателствената тежест се
носи от него, доколкото документът сочи да е подписан от него. Липсата на
доказателства по повод направеното оспорване заставя съда да приеме, че
оспорването е неуспешно проведено, а документът е автентичен.
На 19.05.2015г. е бил
сключен анекс към договора за прехвърляне на вземане от 19.05.2015г. сключен
между К.Г. ЕООД и Интейк ЕООД. С него страните са приели за безспорно, че с
договор за цесия от 19.05.2015г. К.Г. ЕООД чрез пълномощника си адв. Т. е
прехвърлило вземането си в размер на 400лева от длъжника Енерго- про Продажби
АД, представляваща присъдени разноски по в.гр.д. № 964/2015г. на ВОС за цена от
370лева. На 23.10.2014г. е подписано тристранно споразумение между К.Г. ЕООД,
Интейк ЕООД и Сребро Демиров, по силата на което К.Г. ЕООД е поело задължение
за последващо прехвърляне на сторените разноски по заведеното от него гр.дело,
на Интейк ЕООД срещу цена от 5лева, поради което и предмет на анекса е
предоговаряне продажната цена от 370лева на 5лева, платима в срок от 6месеца
считано от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 9800/2014г. на ВРС.
Адв. Т., като пълномощник на К.Г. ЕООД връща на Интейк ЕООД сумата от 370лева,
за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. Т. на
Интейк ЕООД при подписване на анекса, който служи за разписка за този факт. С
разписка от 17.11.2015г., цедентът С.Д.е удостоверил, че е получил от адв. Т.
сумата от 2234,84лева, представляваща присъдени суми по гр.д. № 9800/2014г. на
ВРС.
Ответникът е оспорвал
между страните да е било налично твърдяното мандатно правоотношение. Тези
възражения са неоснователни. Съгласно
чл. 280 ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния действия, като чл. 284, ал.2 ЗЗД
предвижда, че довереникът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В случая, ответникът не е
оспорвал, че е сключил процесния договор за цесия именно в качеството си на
пълномощник на ищеца, а както вече се посочи оспорването автентичността на
подписа му върху него е останало неуспешно проведено. Формалната
доказателствена сила на документа не е опровергана. Безспорно е, че при
сключването му, ответникът е действал в рамките на дадените му с пълномощното
от 04.07.2014г. права- на представителство, разпореждане и получаване вземания
на упълномощителя. Обстоятелството, че упълномощаването има характер на
едностранна правна сделка не изключва нейния каузален характер и когато в
резултат на упълномощаването, довереникът действайки от името на
представлявания, той следва да получи от и за негова сметка финансови
постъпления и наличието на мандатно правоотношение следва от упълномощителната
сделка. Още повече, че принципно договорът за поръчка е неформален. Съответно,
последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания / така Решение № 20/12.02.2020г. по гр.д. № 3830/2019г.
по описа на ВКС, IV ГО./ Упражнената представителната власт обвързва
пълномощника с договор за мандат със съдържание според извършените действия в
рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните си действия той изявява
воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя и в този случай
пълномощникът има задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Съответно, ако не е сторил това,
доверителят разполага с правото по чл.
284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната
сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката. В тази връзка
не се споделят и възраженията на ответника, че не е получавал нищо по договора
за цесия от 19.05.2015г. Точно обратното се установява от прочита на подписания
договор за цесия, в т. 3 от който е удостоверен именно този факт. Самите
страните са придали и на договора в тази му част характер на разписка за
получаване на продажната цена. А съгласно представеното пълномощно от
04.07.2014г. пълномощникът е разполагал с представителна власт да получава
плащания на вземания на упълномощителя. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че с анекса от 19.05.2015г. пълномощникът адв. Т. е
удостоверил връщане на получената продажна цена по договора за цесия. Основателни
са обаче възраженията на ответника, че с подписването на анекса от 19.05.2015г.
към договора за цесия от същата дата, той действайки като пълномощник на ищеца
е върнал получената продажна цена по договора за цесия на Интейк ЕООД. В този анекс,
ясно е записано, че адв. Т., в качеството си на пълномощник е върнал получената
цена от 370лева, за което страните са се съгласили, че е платена изцяло и в
брой от адв. Т. на Интейк ЕООД при подписване на анекса/споразумението. При подписване на посоченото споразумение- анекс, ответникът е действал в
рамките на учредената му представителна власт с пълномощното от 04.07.2014г. и
права да се разпорежда с вземанията на ищеца при условия, каквито намери за
добре. Т.е. налага се извод, че всъщност ответникът не държи претендираната сума,
респ. няма какво да отчете по мандатното правоотношение.
Възраженията на ищеца за недействителност на анекса от 19.05.2015г. поради
договаряне във вреда на представлявания съдът приема за неоснователни. В случая се касае за отношения развили се между търговци. Както е разяснено от съдебната практика, преценката
дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане
на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи. Като проявни форми на това увреждане интересите на
представлявания са- договор, сключен при неизгодни условия; имуществото е
неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни
бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори,
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките
на представителната му власт. Преценката за наличието на увреждането се
извършва към момента на сключването на договора. Вторият елемент от фактическия
състав на сочения порок е субективен и се свежда до недобросъвестност на
пълномощника и лицето, с което той договоря, относно увреждането на
упълномощителя, т.е знание у двамата, че сключеният договор обективно уврежда
упълномощителя. Недобросъвестност на
третото лице законът не предполага, поради което упълномощителят, позоваващ се
на тази недобросъвестност следва да я установи, каквото доказване в случая не е
проведено. В случая, релевантни обстоятелства, подлежащи на изследване са свързани
с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. По делото липсват каквито и да било данни, че у Интейк
ЕООД е имало съзнание и съгласие с твърдените увреждащи действия, а
недействителността по чл. 40 ЗЗД предпоставя споразумение между представителя и
третото лице. От съдържанието на атакувания анекс не може да се направи такъв
извод. В случая не е установено и при сключването на атакуваната сделка да е
уговорена една безполезна за представлявания престация и при явно неизгодна
цена. Коментираното пълномощно
по делото от 04.07.2014г. опровергава тези твърдения. Въпросният анекс е сключен от пълномощника и съобразно
договореното в него, мотивите за сключването му са били, невъзможност на
цесионера по договора за цесия от 28.04.2014г. да изпълни задължението си за
плащане на уговорената продажна цена, което е мотивирало и сключването на
договор за цесия от 23.10.2014г., с който този цесионер, настоящ ищец,
прехвърля вземането си на Интейк ЕООД, срещу поето задължение от последния да
плати дължимата продажна цена по договора от 28.04.2014г., както и да финансира
заведеното вече гр.д. № 9800/2014г. на ВРС. С посоченото споразумение от
23.10.14г. ищецът е поел и задължение да прехвърли вземането си за разноски по
делото с последваща цесия за цена от 5лева. В изпълнение на това задължение е
бил сключен и договорът за цесия от 19.05.15г. изменен впоследствие с анекс от
същата дата в частта относно уговорената цена от 370лева, която следва да бъде
вече 5лева платима в 6м. срок от влизане в сила на решението по гр.д. №
9800/2014г. Сочената уговорка не може да
се счита, че е договаряна във вреда на представлявания, тъй като е в изпълнение
на уговорката по споразумението от 23.10.2014г. Следва да се посочи и че към
нея дата дефакто ищецът вече не е бил носител и на вземането предмет на гр.д. №
9800/2014г. предвид сключения договор за цесия от 23.10.2014г. Със
споразумението пък от 23.10.2014г. към този договор за цесия е поето задължение
от „Интейк“ ЕООД да финансира заведеното вече от К.Г. ЕООД
гр.д. № 9800/2014г. на ВРС, с което се обосновава и сключването на договора за
цесия от 19.05.2015г. Анализът на така посочените договорни отношения налага
извод, че реално ищецът не е реализирал никакви разходи по повод въпросното
вземане- не е платил продажната цена по договора от 28.04.2014г., нито е
финансирал гр.д. № 9800/2014г., за да се приеме, че предоговарянето на
продажната цена по договора от 19.05.2015г. е във вреда на представлявания,
предвид поетите от Интейк ЕООД насрещни задължения, вкл. замествайки ищеца в тях
и които задължения ищецът не твърди да е бил изпълнил сам.
В заключение, исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
Затова и съдът не дължи произнасяне по направеното в евентуалност възражение за
съдебно прихващане.
Предвид изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
в настоящото за адв. възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. по договор за правна защита и
съдействие от 03.04.2020г. На основание чл. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът определя
адв.възнаграждение в полза на ответника в размер на 300лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „КНМ Груп“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу К.Д.Т., ЕГН **********
с адрес *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 370лева, представляваща получена и
неотчетена от ответника сума представляваща продажна цена по договор за цесия
от 19.05.2015г. сключен между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, по който ответникът
е действал като пълномощник на продавача съгласно пълномощно от 04.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Ч.Г. от Варненска адвокатска колегия, с адрес
на адвокатската кантора ***, сумата от 300лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: