Р Е
Ш Е Н
И Е
№16
гр. Силистра, 05.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година, като разгледа докладваното търговско дело № 244/2012 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – "Про Кредит Банк (България)", чрез процесуален представител желае съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника П.Д.Д. дължи към 21.08.2009г. на „Про Кредит Банк (България)" АД, следните изискуеми вземания, произтичащи от неизпълнение на задълженията по Договор за банков кредит № 200-499806 от 16.09.2012г., а именно:
Сума в размер на 46 389,17 (четиридесет и шест хиляди триста осемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 200-499806 от 16.09.2012г.
Сума в размер на 2 728,31 (две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки), представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 24.06.2009г. до 20.08.2009г. вкл.;
Сума в размер на 281,72 (двеста осемдесет и един лев и седемдесет и две стотинки), представляваща просрочена лихва за периода от 09.07.2009г. до 20.08.2009г. вкл.;
Законна лихва върху размера на претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК пред PC - гр. Дулово до окончателното изплащане на задължението;
Направените в заповедното производство разноски в размер на 987,98 лв. (деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки).
Ищецът желае още съда да осъди П.Д.Д.да заплати на "Про Кредит Банк" (България) АД, платената държавна такса за разглеждане на иска пред настоящата инстанция.
Ответникът - П.Д.Д. оспорва предявените искове считайки същите за недопустими и неоснователни. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Претендира сторените в производството деловодни разноски.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Страните по делото са били в облигационни отношения произтичащи от договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г., ищеца в качеството на кредитодател, а ответника Д., като поръчител по кредита, кредитополучател по който е друго неучастващо в настоящото производство лице. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице изготвило назначената ССЕ, се установява, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 21.08.2009г., което е мотивирало кредитодателя да инициира заповедно производство по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 455/2009г. на РС – Дулово и издадена Заповед за незабавно изпълнение № 639/25.08.2009г. и изпълнителен лист от същата дата. На 14.10.2009г. между страните по договора за кредит е сключено извънсъдебно споразумение, в което те са приели за установено по между си, че към 21.08.2009г. кредитополучателят и поръчителите по кредита дължат на банката- кредитор сумите посочени в коментирания по – горе изпълнителен лист. Със споразуменито страните без да променят размера и основанието на процесните задължения са договорили погасителен план за неговото изпълнение. Макар в споразумението да е посочено, че регламентираните с него задълженията се дължат на основание издаден в полза на кредитора изпълнителен лист съдът намира, че няма разлика в основанието на задълженията произтичащи от настъпилата предсрочна изискуемост на договор за земеделски кредит и тези по извънсъдебното споразумение. Това е така защото задълженията по издадения изпълнителен лист всъщност се основават именно на договора за земеделски кредит. Несъмнено изпълнителният лист сам по себе си не може да бъде източник на задължения, а представлява по – скоро средство за реализиране на съществуващи вече на някакво основание задължения. В този смисъл съдът намира, че макар в коментираното извънсъдебно споразумение да е посочено, че обективираните в него парични задължения се дължат на основание изпълнителен лист, на практика се има предвид задълженията произтичащи от настъпилата предсрочна изискуемост на договора за земеделски кредит. В споразумението са договорени и допълнителни обезпечителни мерки, които основният длъжник се е задължил да учреди за обезпечаване на изпълнението на задължението, което вече е било поето от него и поръчителите. От коментираното извънсъдебно споразумение се установява и обстоятелството, че длъжниците и поръчителя са уведомени за обявената на 21.08.2009г. предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита. Предвид липсата на изпълнение по реда и в сроковете договорени в процесното извънсъдебното споразумение от 14.10.2009г. кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение на процесните притезания и е инициирал изпълнително дело срещу длъжниците и поръчителя. Предвид постъпилото на 18.09.2012г. възражение от ответника Д. срещу издадената заповед за изпълнение връчена му на 12.09.2012г. заявителя по заповедното производство е подал и настоящия установителен иск.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ може да се установи, че към датата на иницииране на заповедното производство задълженията на солидарните длъжници /кредитополучател и поръчители/ произтичащи от процесния договор за кредит са били в размери напълно идентични с претендираните. От същото заключение се установява и обстоятелството, че предсрочната изискуемост на коментираните задължения по кредита е настъпила на 09.07.2009г. а също и обстоятелството, че част от коментираните задължения са погасени по време на настоящото производство.
Спор между страните по така описаната фактическа обстановка няма.
От правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който съдът намира за допустим предвид на това, че е подаден от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледан по същество съдът намира предявения иск за частично основателен по следните причини:
Първият изтъкнат от ответникът довод срещу исковите претенции се свежда до твърдението, че посоченият, като правопораждащ факт в процесното правоотношение договор за земеделски кредит в обстоятелствената част на исковата молба е обективиран с дата 16.096.2012г., а представения като доказателство по делото такъв е сключен на 16.09.2008г. В този смисъл ответникът чрез своя процесуален представител намира, че липсва доказателство за наличие на облигационна връзка обвързваща го като поръчител да дължи изпълнение по процесното парично задължение. Съдът не кредитира изложените аргументи и намира, че се касае за техническа грешка допусната при изготвянето на исковата молба, което може да се установи от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Нещо по – вече касае се за грешка от толкова незначителен характер, че според съда не е на лице необходимост от изрично уточняване на исковата молба.
Ответникът възразява срещу исковата претенция позовавайки се на хипотезата на чл. 126, ал. 2 от ЗЗД, считайки, че по делото липсват данни той в качеството си на солидарен длъжник по процесното правоотношение да е изпаднал в забава спрямо кредитора. Ответникът намира, че за да е валидно задължението му - по делото следва да се установи и докаже наличие на действия от страна на банката, с които тя в качеството на кредитор го е поставила лично него като солидарен длъжник в забава за общото задължение. Съдът споделя принципно довода на ответника изхождайки от разбирането, че солидарността има относително действие спрямо всеки отделен солидарен длъжник поради, което изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно. Това съждение се потвърждава от правилото, че забавата на един от съдлъжниците не произвежда действие спрямо останалите – чл. 126, ал. 2 от ЗЗД. Несъмнено забавата влошава положението на длъжника поради, което поведението на един от съдлъжниците не следва да се отразява неблагоприятно върху патримониума на останалите. Изложените доводи относно правния характер на солидарността обаче нямат отношение, към настоящия казус предвид установената по – горе фактическа обстановка, която не се вмества в рамките на описаната доктринална постановка. Както бе коментирано по – горе с подписването на извънсъдебното споразумение от 14.10.2009г. всички солидарни длъжници по процесния договор за кредит /включително и ответника/ са приели за установено в отношенията помежду си, че задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, че кредиторът е инициирал заповедно производство срещу всички тях и се е снабдил с изпълнителен лист за дължимите суми, като всички те солидарно отговарят за задълженията на кредитополучателя. Предвид изложеното съдът приема, че с подписването на коментираното споразумение солидарните длъжници включително и ответника са приели и потвърдили общото си задължение към банката – кредитор и няма как да се приеме, че същия е узнал за забавата в изпълнението едва когато е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело образувано за събиране на сумите по коментирания изпълнителен лист. Ето защо съдът не кредитира и това възражение на ответника.
На следващо място ответникът възразява срещу предявения иск позовавайки се на хипотезата на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, налична според него поради бездействието на кредитора при учредяване на обезпеченията на банковия заем под формата на залог върху движими вещи, предвидени /според ответника/ като условие за отпускане и усвояване на земеделския кредит представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение, а също така и в сключеното между страните извънсъдебно споразумение. ОС не споделя и тези аргументи на ответника предвид изложената и установена фактическа обстановка. Действително в коментираното по – горе извънсъдебно споразумение кредитополучателя и основен длъжник по договора за земеделски кредит се е задължил да учреди залог върху свои движими вещи за да обезпечи изпълнението на задълженията констатирани от страните чрез споразумението, но възникнали солидарно за всички тях още при сключването на първоначалния договор за кредит. По делото липсват данни дали това задължение е изпълнено, но дори и да не е то това според съда не води до наличието на хипотезата на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД. Това е така, защото предмет на настоящото производство е наличието на вземането възникнало за банката кредитор срещу солидарните длъжници – кредитополучател и поръчители на основание сключен между тях договор за земеделски кредит от 16.09.2008г. Нито в посочения конкретен договор, нито в общите условия към него е обективирано твърдяното от ответника неизпълнено задължение на кредитодателя да обезпечи със залог върху свои вещи изпълнението на договорните си задължения, още по – малко пък това да е поставено, като условие за отпускане на кредита – предмет на договора. В този смисъл и предвид изложеното по – горе становище на съда, че извънсъдебното споразумение от 14.10.2009г. не представлява новиране на първоначалния договор съда намира, че хипотезата на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, не намира своето приложно поле в настоящия случай, тъй като липсва поведение на кредитора препятстващо възможността на изпълнилия задължението солидарен длъжник да встъпи в правата му.
Относно възражението за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД, съдът намира, че и тази твърдяна хипотеза не е на лице по следните съображения. От представените извлечения от сметки и най – вече от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, може да се установи, че изискуемостта на сумите дължимостта на които следва да се установи в настоящото производство е настъпила на 09.07.2009г. когато целия кредит е обявен за предсрочно изискуем. Именно от тази дата съдът приема, че е започнал да тече срока по чл. 147 от ЗЗД, В този смисъл след, като на 24.08.2009г. е инициирано заповедно производство срещу солидарните длъжници включително и срещу основния длъжник – кредитополучател, то несъмнено срокът по чл. 147 от ЗЗД, не е бил изтекъл. Според коментираната правна норма „Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца”, което пък обуславя неоснователността на това ответниково възражение.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ може да се установи, че на 24.08.2009г., когато е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, дължимите на основание процесния договор за земеделски кредит суми са били в следните размери: 46 389,17 /четиридесет и шест хиляди триста осемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, просрочена главница по Договор за банков кредит № 200-499806 от 16.09.2012г.; 2 728,31 /две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 24.06.2009г. до 20.08.2009г. вкл.; 281,72 /двеста осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ просрочена лихва за периода от 09.07.2009г. до 20.08.2009г. вкл. Тоест според заключението на експерта сумите претендирани в заповедното производство са били реално дължими при инициирането му. От същото доказателствено средство може да се установи, че след образуване на заповедното и настоящите производства по процесните задължения има извършени плащания на обща стойност 21515.12 лв. /двадесет и една хиляди петстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/, поради което към 11.04.2013г. задълженията за лихви са погасени, а задължението за главница е редуцирано до сумата от 29700.014лв. /двадесет и девет хиляди и седемстотин лева и една стотинка/, която и остава дължима, ведно със законовата лихва върху нея от 24.08.2009г., когато е инициирано заповедното производство до окончателното изплащане. Съобразявайки изложените обстоятелства ОС намира, че основния иск е основателен до определения от вещо лице действителен размер на вземането, а именно до размера от 29700.014лв. /двадесет и девет хиляди и седемстотин лева и една стотинка/, а в останалата си част следва да се отхвърли.
ОС намира за недопустимо искането да се признае за установена дължимостта на сторените в заповедното производство разноски в размер на 987,98 лв. (деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки). Известна е константната практика възприета от съдилищата относно това, че предмет на производството по чл. 422 от ГПК, могат да бъдат само вземанията претендирани в заповедното производство, но не и разноските по същото, които следва да се търсят по друг ред. В този смисъл искането за произнасяне относно деловодните разноски за заповедното производство с диспозитива на решението в производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК, се явява недопустимо, поради което производството в тази му част следва да се прекрати.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да заплати на ищеца част от направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция или парична сума в размер на 595,17 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/.
Водим от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.Д., че същия дължи на "Про Кредит Банк (България)" АД сумата от 29700.014лв. /двадесет и девет хиляди и седемстотин лева и една стотинка/, произтичащи от неизпълнение на задълженията по Договор за банков кредит № 200-499806 от 16.09.2012г., за която по образуваното ч.гр.д. № 455/2009г. на РС – Дулово е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 639/25.08.2009г. и изпълнителен лист от същата дата, ведно със законната лихва върху посочената главница от 24.08.2009г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част, като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта, с която се иска съда да признае за установено, че П.Д.Д. дължи към 21.08.2009г. на „Про Кредит Банк (България)" АД, парична сума в размер на 987,98 (деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) представляващо направените от „Про Кредит Банк (България)" АД, по ч.гр.д. № 455/2009г. на СРС, деловодни разноски.
СЪЖДА П.Д.Д. да заплати на "Про Кредит Банк (България)" АД сумата от 595,17 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.