РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. СТ. М., чрез адв. Д.Д., срещу Решение № 2216
от 22.11.2021 г., постановено по гр.дело № 9701/2021 г. по описа на РС Пловдив.
С постановеното решение Районен съд Пловдив задължава Г. СТ. М. да се въздържа
от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по отношение на Н.
Б. Г., забранява на Г. СТ. М. да приближава Н. Б. Г. с адрес в гр. Пловдив, ул. „**. *,
жилището и, училището й и местата и за социални контакти за срок от 18 (осемнадесет)
месеца. Налага на Г. СТ. М. глоба в размер на 200 лв., като го осъжда да заплати и
направените по делото разноски и ДТ по сметка на съда. Издадена е заповед за защита.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят М. го обжалва изцяло, като
твърди, че е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че постановяването му не е непосредствено след
приключване на съдебните прения в откритото съдебно заседание на 12.10.2021 г., а на
22.11.2021 г., а това противоречи на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на решението.
Твърди също, че при правилно разпределена доказателствена тежест за молителката да
установи извършването на акта на домашно насилие, без молителката да е провела пълно и
главно доказване на този факт, съдът необосновано е приел безкритично твърденията и.
Счита, че решението е постановено при схематично изложени съображения, равняващи се
1
на липса на мотиви, без да отговори на възраженията в отговора на исковата молба и при
неправилно отнасяне на свидетелските показания на свидетеля Н. в полза на молителката.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение на РС като неправилно и
необосновано и да бъде оставена без уважение молбата на Н. Б. Г..
В хода на делото по същество поддържа посочените в жалбата основания за
неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено.
Алтернативно моли да бъде изменено решението, с оглед промененото местоживеене на
въззиваемата Н.Г. на адрес, различен от посоченото решение, за което е прието по делото
подписаното споразумение от родителите и.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н.Г., действаща със
съгласието на баща си Б.Г., чрез адв. Т., с който счита жалбата неоснователна, обжалваното
решение правилно и обосновано, като оспорва посоченото нарушение на
съдопроизводствените правила да е довело до неговата незаконосъобразност. Счита
решението постановено при преценка на събраните по делото доказателства, с които актът
на домашно насилие е доказан, молбата на Н. В. основателна, а обжалваното решение
правилно, поради което моли да бъде изцяло потвърдено.
В хода на съдебните прения поддържа изложените в отговора на въззивната жалба
съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел, въз основа на представената декларация по чл. 9 от
ЗЗДН, която е посочил, че се ползва с материална доказателствена сила, както и обсъдените,
събрани в производството писмени и гласни доказателства и изявленията на ответника, че
по отношение на молителката Н.Г. на 27.05.2021 г. вечерта, в дома им, пред сестра и Б., е
осъществен акт на домашно насилие от Г.М., който живее на съпружески начала с майката
на молителката, като е отправил викове и крясъци към децата и е блъснал мобилния
телефон от ръката на Н..
По делото не е спорно и се установява от приетия акт за раждане на молителката и
изявленията на страните, че ответникът и майката на молителката живеят на съпружески
начала, като към датата на инцидента се живели в едно жилище в гр. Пловдив, ул. „***,
заедно със сестричката на молителката Б.. Преки свидетели на инцидента няма, освен детето
Б.. От изготвения социален доклад се установява, че пред социалните работници ответникът
е заявил, че бил афектиран от факта, че се е заключил в банята, а децата не са му отворили
2
вратата 30 минути, след като му отворила Н. и побързала да се скрие в детската стая.
Потърсил и сметка за това, като подпрял вратата на детската стая с крак и влязъл в стаята, а
Н. държала телефон, той просто го бутнал от ръката и, телефонът паднал и се счупил. В
заключителната част на социалния доклад е посочено, че при разговор с Н. и Б. двете деца
споделят, че са станали свидетели на психическо и физическо насилие в семейството от
страна на партньора на майка им.
Разпитани са свидетели и на двете страни. Свидетелят С. живее на съпружески начала с
бащата на децата Б.Г. и пресъздава пред съда това, на което е станала свидетел в деня на
инцидента, а именно мобилната комуникация между молителката и баща и, като
молителката се оплаквала, че ответникът влиза в стаята и им досажда, заплашва я, че ще и
счупи главата, бута телефона на Н. от ръцете на Б., детето го изпуска и той го хвърля в
стената. При обсъждане на свидетелските и показания съдът взема предвид и възможната и
заинтересованост от изхода на делото, поради факта, че живее на съпружески начала с
бащата на молителката, като ги кредитира в частта им, в която се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото. Свидетелските показания на свидетеля Н., доведена от
ответника, майка на молителката, съдът също прецени с оглед всички други данни по
делото, на осн. разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят потвърждава, че процесната
вечер ответникът се е заключил в банята, защото ключалката е била счупена, също
пресъздава това, което е разбрала за инцидента, от дъщеря си по време на инцидента, докато
е била на работата и от ответника и децата, след като се е прибрала в жилището, като няма
лични възприятия от инцидента. Счита, че ответникът е бил провокиран от дъщеря и, тъй
като не му е отворила вратата на банята. Заявява, че е разбрала от децата и ответника, че Н.
е говорила с баща си по телефона по времето, когато ответникът е бил в банята и го е
размахвала след това към него, като М. го бутнал от ръцете и, а той паднал и се счупил.
Заявява, че не е разбрала за посещение на полицията, като това не е в противоречие с
приетото по делото – писмо от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, РЦ
Кърджали, от което е видно единствено, че е постъпил сигнал от бащата на молителката,
както заявява и свидетелката СТ..
Пред въззивната инстанция е прието писмено доказателство – споразумение между
родителите на молителката за преуреждане на въпросите относно упражняване на
родителските права над децата Н. и Б., от което е видно, че са се споразумели
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца да
бъдат упражнявани от бащата Б.Г., като местоживеенето им се определя на адрес гр. П., ул.
„****, определен е режим на лични отношения с майката всяка първа и трета неделя от
месеца за времето от 10 до 17 часа и десет дни през лятото, които не съвпадат с годишния
платен отпуск на бащата, както и пет дни през зимната ваканция, по споразумение с
бащата.
При така събраните доказателства, съдът намира, че е установен акт на извършено
домашно насилие. Безспорно се установява по делото, че отношенията между страните са
били влошени, като и отношенията между родителите на молителката. По принцип законът
3
придава на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството на достатъчно доказателство за
основателност на молбата, при липса на други доказателства за това. В настоящото
производство, за конкретната дата и твърдян акт на насилие, освен представената
декларация, са събрани и други доказателства – извънсъдебното признание на ответника за
действията му пред социалните работници, обективирали и изявленията на децата за
инцидента в приетия по делото социален доклад без възражения на страните. Събрани са и
свидетелските показания на свидетелите СТ. и Н., доведени от двете страни, всяка от тях
заинтересована и без лични преки впечатления от инцидента, като показанията и на двете
съдът преценя с оглед всички други данни по делото, съгласно разпоредбата на чл. 172 от
ГПК. Установява се с приетото писмено доказателство, че на датата на инцидента бащата на
молителката е потърсил съдействие от органите на полицията, чрез тел. 112. Нито едно от
събраните по делото доказателства не разколебава доказателствената сила на представената
декларация в частта за описаното агресивно поведение и вербално насилие, изразяващо се в
нанесени обиди и закани от страна на ответника, както и установеното физическо
съприкосновение, изразяващо се в избутване на телефона от ръцете на детето. Поведението
на дете в тийнейджърска възраст, изразяващо неодобрението си към новия съжител на
майка си, по какъвто и да е начин, не може да бъде оправдание за извършените агресивни
действия спрямо него, нито може да оневини действията на ответника. Това поведение,
което излиза извън добрия тон на общуване е морално укоримо, още повече осъществено
пред деца. Въпреки, че няма никаква родствена връзка с молителката и сестра и, с оглед
фактическото съвместно съпружеско съжителство с майката има моралното задължение да я
подкрепя в родителските и задължения да отгледа и възпита дъщерите си като здрави,
уравновесени и хармонични личности, уважаващи околните и близките си, като не се подава
на провокации и въпреки тях се съобразява с обществените норми за поведение. Такова
поведение от страна на ответника би попречило на възможността за превратно упражняване
на права, каквито доводи се навеждат в жалбата.
Законодателят е установил при липса на други възможни доказателства, заповедта за
защита да бъде издадена от съда при наличието единствено на декларацията по чл. 9 от
закона. В случая декларацията не е единствено възможното доказателство, но от събраните
в съдебно заседание доказателства не се опроверга извършването на действия от страна на
ответника, приети като акт на насилие по смисъла на ЗЗДН. Законът допуска обръщане на
доказателствената тежест в едно гражданско производство, в което ответникът е задължен
да докаже неосъществяването на определени факти, само защото, в повечето случаи, се
касае до много лични отношения, които не стават достояние на трети лица, поради което и
остават недоказуеми, въпреки наличието на косвени доказателства. Поради това и
законодателят е приел такова изключение от принципа да се доказват при условията на
пълно и главно доказване твърденията на молителя в гражданския процес, с оглед закрила
на по-уязвимата и слаба страна, като единствена възможност за законодателна защита от
такова морално укоримо поведение. В тежест на ответника, с оглед разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗДН, е да обори доказателствената стойност на декларацията, като посочи доказателства,
които да установят неистинността на твърденията, каквито не са събрани по делото.
4
Законът е дал легална дефиниция на домашно насилие и това е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които са били в семейна връзка. Законът не поставя никакви
условия за характера и интензитета на насилието, или начина на отразяването му над
пострадалото лице. Напротив, дадена е една широка легална дефиниция, в която се
включват всякакви актове, осъществени от посочената категория лица, които излизат извън
общоприетото поведение и се отразяват негативно на пострадалите. С оглед посоченото
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че действията му не са отразили върху
психическото състояние на молителя, били са провокирани от нея, поради което и не следва
да бъдат квалифицирани по смисъла на ЗЗДН като домашно насилие.
Фактът, че решението е постановено не непосредствено след провеждането на открито
съдебно заседание, не е довел до неговата неправилност. Решението, в частта му, с което се
приема, че е извършен акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо
молителката е правилно и този извод се споделя от настоящата инстанция, както и
постановяване на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, за която законът не
предвижда определяне на срок. Доколкото по делото пред въззивния съд са събрани нови
доказателства, установяващи местоживеене на молителката и сестра и при баща им, на
посочен в споразумението адрес, то към момента страните не обитават едно жилище, поради
което и мярката за закрила отстраняване от съвместно обитаваното жилище следва да бъде
наложена със срок от издаване на заповед за незабавна защита до постановяване на
настоящото решение.
По отношение на постановените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН,
настоящият състав на съда, като взе предвид извършения акт, съобразно неговата тежест и
последици, както и обстоятелствата при които е извършен, намира, че постановения срок от
районния съд е правилно определен и съобразен с целта на закона, да се преустанови
осъществено срещу молителя посегателство, да даде пълна, адекватна и ефективна защита
на пострадалото лице, както е указано в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК. Установява се по
делото, че страните са във влошени отношения, а така също, че и отношенията между
молителката и майка и са влошени, като за това способства и поведението на ответника. Той
не е родител на децата, но действията му влошават отношенията между майката и
молителката, което въздействие е необходимо да бъде максимално ограничено, за да се
възстанови изцяло здравата връзка между майка и дъщеря и да се избегне опасността от
отчуждаване, дори развиване на синдром на родителско отчуждение. В така определения
срок децата следва да имат възможност да пребивават в жилището на майката,
необезпокоявани от присъствието на ответника, за срок, който е достатъчен за
възстановяване и заздравяване на връзката между родител и деца. Следва да има
възможност режимът на лични отношения с майката да се осъществява в спокойна среда, в
5
семеен уют, без за това да се създават пречки от трети лица. Поради това забраната
ответникът да доближава молителката следва да действа за максимален период от време,
като даде възможност на молителката необезпокоявано да осъществява лични отношения с
майка си, включително в жилището и. Ето защо следва да бъде определен срок на
ограничителните мерки в размер на осемнадесет месеца, считано от постановяване на
заповедта за незабавна защита.
Следва, с оглед новонастъпилите обстоятелства, да бъде посочен адрес на молителката
при баща и, но това не означава, че молителката може да бъде ограничена да променя
адреса си. Мярката за закрила забрана за доближаване на пострадалото лице и жилището му
действа по отношение на лицето и на жилището му, което обитава към съответния момент,
като не е необходимо да се сочи точният адрес, нито се ограничава възможността за
промяната му.
Предвид гореизложеното следва да се отмени обжалваното решение в частта, в която е
постановена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, само за периода след постановяване на
настоящото решение, както и да се измени по отношение на адреса на молителката, с оглед
новонастъпилите обстоятелства. За да се избегне опасността от неточно изпълнение на
постановеното решение и заповедта за защита, както и неправилното им тълкуване, следва
решението в частта за наложените мерки да бъде отменено и постановено ново, с което да се
конкретизират същите, съгласно приетите във въззивното производство доказателства, като
се постановят нови, които настоящия състав счита най-подходящи. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
Направено е своевременно искане за присъждане на разноски на процесуалния
представител на въззиваемата, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2,
от ЗА, вр. с чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото въззивната жалба се явява неоснователна, по същество съдът
потвърждава преценката за извършен акт на домашно насилие и необходимостта от
налагане на мерки в срока, определен от първоинстанционния съд, като само се прецизират
същите, с оглед установените нови обстоятелства, което налага отхвърлителен диспозитив,
жалбоподателят следва да поеме и заплащане на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата в размер на 400 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Поради изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2216 от 22.11.2021г., постановено по гр. д. № 9701 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, ХIХ гр. състав, в частта на наложените мерки за защита,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Н. Б. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул. „****
6
ОТСТРАНЯВА Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*** от съвместно
обитаваното с Н. Б. Г., ЕГН **********, жилище с адрес гр. П., ул. „*****, считано от
17.06.2021 г. до постановяване на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на Г. СТ. М., ЕГН **********, да приближава Н. Б. Г., ЕГН **********,
жилището и, училището й и местата и за социални контакти и отдих за срок от 18
(осемнадесет) месеца, считано от считано от 17.06.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, да заплати на адвокат
Е.П. Т., вписана в АК Пловдив, с личен номер **********, със служебен адрес гр. П., ул.
„****, сумата от 400 (четиристотин) лева възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на Н. Б. Г., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
На основание чл. 17, ал. 5, изр. последно от ЗЗДН отменя заповед за защита, издадена
по гр. д. № 9701 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, вместо която да се издаде
нова заповед за защита за наложените мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН за определения с
настоящето решение срок, считано от 17.06.2021г. Препис от новата заповед да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на съответното РУ на МВР Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7