№ 13242
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110126761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 153934/13.05.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу
ответника Е. И. М. обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6951.82 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – ****************, ведно със законна
лихва от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1216.22 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., сумата от 22.11 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.20 лв. - лихва за забава за
периода от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60312/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - апартамент № 11, находящ се в ****************, за който през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е била доставена топлинна енергия, остойностена в
размер на 6951.82 лв., върху която поради неплащане била начислена и лихва за забава в
размер на 1216.22 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., като се дължала и сумата
от 22.11 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 5.20 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г. Твърди се, че
отвеникът Е. И. М. е собственик на процесния имот и в качеството й на собственик
последната се явявала клиент на топлинна енергия през процесния период, като
съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
1
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Сочи, че въз основа
заявление на ищеца от 01.11.2023 г., на 09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60312/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са присъдени на ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е
претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. И. М..
Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение
между нея и ищеца поради недоказаност през исковия период да е била собственик или
вещен ползвател на процесния имот, а с това и да е била потребител на топлинна енергия.
Излага доводи, че приложеният списък на етажните собственици е вписано лицето и.м., за
което не се установява да е бил собственик на имота, като представената молба- декларация
също не установявала наличие на облигационно отношение между страните. Намира за
недоказано обстоятелството да е обитавала процесния имот за посочения период. Изтъква и
че посоченият адрес на жилищната сграда в списъка на етажни собственици не е идентичен
с адреса на сградата, в който ищецът сочи да се намира процесният имот. Оспорва в имота за
посочения от ищеца период да е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност. Поддържа, че не е уведомена с отправяне на покана за доброволно изпълнение от
ищеца за претендираните вземания. Прави евентуално възражение за погасяване на
процесните суми по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – ДАЛСИЯ
ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК ********* (с предишно наименование и правна форма „МХ Елвеко“
ЕООД“).
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 60312/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 309346/01.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Е. И. М. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 6951,82 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ****************, ведно със законна лихва за период от 01.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1216,22 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., 22,11 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,20 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г., както и
държавна такса в размер на 163,91 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. За така издадената заповед длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което на 16.04.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта срещу Е. И. М., като е представил такива на дата 13.05.2024г.
По делото е приета декларация по чл.14 от ЗМДТ от 28.05.1998г., подадена от е. Г. М.,
видно от която посоченото лице е декларирало за облагане с данък пред данъчната служба
процесния недвижим имот – ****************. Отбелязано е, че имотът е придобит чрез
договор за продажба от 21.07.1982г. въз основа на заповед № РД-41-2175 на СНС, както и че
съсобственици на имота са е. Г. М., в. И. М., М. И. М., Е. И. М. и Е. И. М..
Приета е още молба-декларация от 27.10.2000 г. от ответницата Е. И. М. за откриване
2
на партида за имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.18, вх.А,
ет.4. В процесната декларация в графа „име и абонатен номер на досегашния потребител“ е
вписано „Иван М. наследници, №166262“, като от представените доказателства от фирмата,
извършваща дялово разпределение в имота се установява, че партидата е била открита на
името на ответницата Е. И. М., аб.№ 166262.
Установява се от приетите удостоверения за наследници, че И.М. М. е починал на дата
02.12.1984г., като към момента на смъртта си се е намирал в граждански брак с е. Г. М.,
която му е наследник по закон, заедно с неговите деца – в. И. М., М. И. М., Е. И. М.
(ответник по делото) и Е. И. М.. Последният от своя страна е починал на дата 29.04.2020г. и
е оставил като наследници по закон съпругата си Галина Й. М. и двете си дъщери Д. Е.ева
Й. и М. Е.ева М.. е. Г. М. (бивша съпруга на И.М. М.) е починала на дата 07.11.2000г. и е
оставила като наследници ответницата Е. И. М., Д. Е.ева Й. и М. Е.ева М. (последните двама
са низходящи на починалия преди това Е. И. М. с право на заместване по чл.10, ал.1 от ЗН).
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 03.08.2002г. и
договор от 09.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ****************, е избрало и
възложило на „МХ Елвеко“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в
сградата. Към протокола от общото събрание е представен и списък на етажните
собственици, в които като титуляр на партидата на апартамент № 11, аб. № 166262 към
„Топлофикация София“ ЕАД е посочена ответницата Е. И. М..
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на сумата от 3117,30 лева. Представено е и съобщение
към фактура № **********/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 3834,52 лева.
Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение от 09.06.2020г.,
сключен с „МХ Елвеко“ ООД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след
26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки, от които е видно, че е
начислявана служебно поради неосигурен достъп топлинна енергия за сградна инсталация и
за отопление на имот, както и за битово горещо водоснабдяване – отново служебно за 6 броя
обитатели поради липса на водомер. Приобщени са още и протоколи за неосигурен достъп за
отчет на уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД (Далсия), което дружество е издавало
изравнителни сметки. За имота е начислявана топлинна енергия за БГВ, като за процесния
период дружеството е начислило служебно енергия при норма разход от 140 литра за
денонощие въз основа на брой ползватели (6 лица), както поради липса осигурен достъп за
отчитане, така и поради липсата на водомер. Потребявана е топлинна енергия и за отопление
на имота, която отново е начисляване служебно, поради неосигурен достъп за отчитане на
ИРРО. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е
извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият
топломер и водомер са преминали метрологични проверки, които не са констатирали
отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“.
Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след
3
съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 7065,83 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца
е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
4
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Е.
И. М. е клиент на топлинна енергия в качеството й на съсобственик на 9/24 идеални части от
процесния топлоснабден имот. При формиране на този извод съдът съобрази приетата по
делото декларация по чл.14 от ЗМДТ от 28.05.1998г., подадена от наследодателя на
ответницата - е. Г. М., която като съсобственик на **************** го е декларирала за
облагане с данък пред данъчната служба, като в нея е отбелязано, че имотът е придобит чрез
договор за продажба от 21.07.1982г. въз основа на заповед № РД-41-2175 на СНС. Самата
данъчна декларация не предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване
правото на собственост върху недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или
съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква
по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други
начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези
способи. Декларацията по чл. 14, респ. чл. 26 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ
документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за
определени факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху
недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от
ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за
собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт от
5
страната. Съдът счита, че по делото са налични такива други доказателства, които да
обосноват извод, че наследодателите на ответницата (И.М. М. и е. Г. М.) са били носители на
правото на собственост върху процесния апартамент, както и че ответницата е придобила
съответните идеални части от правото на собственост по силата на наследствено
правоприемство. В тази връзка следва да се цени представената по делото молба-декларация
от 27.10.2000 г. от ответницата Е. И. М. за откриване на партида за процесния апартамент №
11, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.18, вх.А, ет.4, в която сама ответницата е
отбелязала в графа „име и абонатен номер на досегашния потребител“ - „Иван М.
наследници, № 166262“. И.М. М., който е починал през 1984г., от своя страна, видно от
приобщените удостоверения за наследници, приживе е бил съпруг на майката на
ответницата е. Г. М., която е декларирала имота пред данъчните служби, сочейки че същият
е придобит въз основа на възмездна сделка пред 1982г. Освен това, И.М. М. е положил
подпис в графата за процесния апартамент в представения списък на живущите в сградата, а
ответницата Е. И. М. също е положила подписа си в приложението към протокола от общото
събрание на етажната собственост, на което е взето решение за сключване на договор с
топлинен счетоводител, в което тя е вписана като собственик на апартамента. При това
положение съдът приема, че процесният топлоснабден имот е бил придобит от двамата
съпрузи (наследодатели на ответницата) през 1982г. по възмезден начин и е попаднал под
режима на съпружеската имуществена общност.
След смъртта на И.М. М. (баща на ответницата) през 1984г. същият е оставил петима
наследници – своята съпруга и майка на ответницата е. Г. М., както и своите деца в. И. М.,
М. И. М., Е. И. М. (ответник по делото) и Е. И. М.. Следва да се съобрази, че когато е
настъпила смъртта на И.М. М. в сила е бил Семейният кодекс от 1968г. (отм. ДВ. бр.41 от 28
Май 1985г.), като в чл.14, ал.1 от същия е посочено, че имуществената общност се
прекратява със смъртта на единия съпруг, а съгласно чл.14, ал.3 от същия нормативен акт,
при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. При това
положение, след смъртта на И.М. М. на 02.12.1984г. СИО върху процесния апартамент вече
не съществува, като 1/2 идеална част от него е останала в индивидуална собственост на
преживялата му съпруга е. Г. М.. Останалата 1/2 идеална част по силата на наследствената
трансмисия е преминала към неговите наследници по закон. Към кръга на наследниците,
които участват в наследяването на тази 1/2 идеална част, обаче не следва да бъде включвана
преживявалата съпруга. Това е така, тъй като към момента на прекратяване на брака със
смъртта на И.М. М. се посочи, че действащ е бил СК от 1968г., в чл.14, ал.7 от който изрично
е посочено, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той
не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно
оставената като наследство от починалия И.М. М. 1/2 идеална част от апартамента се е
наследила поравно единствено между неговите деца – чл.5, ал.1 от Закона за наследството,
като всеки един от в. И. М., М. И. М., Е. И. М. (ответник по делото) и Е. И. М. са придобили
по 1/8 идеална част от правото на собственост. Така към този момент съсобственици на
процесния апартамент са били е. Г. М. – като носител на 1/2 идеална част, в. И. М., М. И. М.,
Е. И. М. и Е. И. М. – всеки един от последните четирима носител на по 1/8 идеална част.
На 29.04.2020г. е починал Е. И. М. и е оставил в наследството притежаваната от него
1/8 идеална част от правото на собственост върху апартамента. Негови наследници по закон
са съпруга му Галина Й. М. и двете му дъщери Д. Е.ева Й. и М. Е.ева М., като всяка една от
тях е наследила равна част от наследството, в т.ч. и от оставената 1/8 идеална част от
апартамента, или по 1/24 част. След този момент съсобственици на топлоснабдения имот са
били 1) е. Г. М. – като носител на 1/2 идеална част; 2) в. И. М., М. И. М., ответницата Е. И.
М. – всеки един от тях като носител на 1/8 идеална част; 3) Галина Й. М., Д. Е.ева Й. и М.
Е.ева М. – всяка една от тях като носител на 1/24 част.
На 07.11.2020г. е починала и майката на ответницата е. Г. М. и е оставила в наследство
притежаваната от нея приживе 1/2 идеална част от правото на собственост върху
6
апартамента. Нейни наследници по закон са дъщеря й Е. И. М. (ответник по делото) и синът
й Е. И. М.. По общото правило на чл. 5, ал. 1 от ЗН всяко дете следва да наследи равна част
от оставеното наследство, или по 1/4 идеална част. В случая това се отнася за ответницата Е.
И. М., която е наследила 1/2 част от оставената в наследство от е. Г. М. 1/2 идеална част от
правото на собственост, или Е. И. М. е получила 1/4 част.
Е. И. М. обаче е починал на 29.04.2020г., т.е. преди своя наследодател, поради което
приложение намира разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН, уреждаща института на т.нар. „право
на заместване“ и съгласно която низходящите на наследодателя, които са починали преди
него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без
ограничение на степените, като наследяването в тези случаи става по коляно – чл.10, ал.2 от
ЗН. Тоест, Е. И. М. е бил заместен от своите низходящи – дъщерите му Д. Е.ева Й. и М.
Е.ева М. и припадащата се нему 1/4 част от наследството на е. Г. М. се е поделила между
децата му, всяко едно от които е получило по 1/8 част.
При това положение, след 07.11.2000г. (смъртта на е. Г. М.) съсобственици на
топлоснабдения имот са били: 1) в. И. М. и М. И. М. - всеки един от тях като носител на 1/8
идеална част; 2) ответницата Е. И. М. – като носител общо на 3/8 идеални части (1/8 част,
придобита по наследство от баща й И.М. М. + 1/4 част, придобита по наследство от майка й
е. Г. М.); 3) Галина Й. М. – като носител на 1/24 идеална части и 4) Д. Е.ева Й. и М. Е.ева М.
– всяка една от тях като носител на 4/24 идеални части (1/24 част, придобита по наследство
от баща им Е. И. М. + 1/8 част, придобита по право на заместване от наследството на е. Г.
М.).
Приведени под общ знаменател, квотите в съсобствеността изглеждат по следния
начин: 1) По 3/24 идеални част за всеки от в. И. М. и М. И. М.; 2) 9/24 идеални части за
ответницата Е. И. М.; 3) 1/24 идеална част за Галина Й. М. и 3) По 4/24 идеални части за
всяка от Д. Е.ева Й. и М. Е.ева М..
При това положение, съдът намира, че е доказано съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период между насрещните спорещи страни на основание
чл.153 от ЗЕ, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия. По
делото липсват твърдения, а и доказателства ответницата да се е разпоредила преди или по
време на процесния период с притежаваните от нея идеални части от имота в полза на трето
за спора лице или в полза на друг съсобственик, поради което през процесния период същата
е притежавала качеството „клиент“ на топлинна енергия. Ответницата Е. И. М. дължи
заплащането на стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период,
съобразно нейния дял в съсобствеността, а именно до размера на 9/24 части от общата
стойност. Не следва друго от приетото по делото заявление – декларация от 27.10.2000г., с
което ответницата е направила искане за разкриване на партида на нейно име. В чл. 63, ал.1
и ал.2 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД е посочено, че при смърт на
клиент, наследниците са длъжни на уведомят писмено продавача, чрез подаване на
заявление за промяна на партидата, като продавачът сменя партидата на името на
наследника или на един от наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса
на такова споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички
наследници, отговарящи съобразно наследствения дял. По делото липсват доказателства за
такова споразумение или за дадено от другите съсобственици съгласие за ползване на
процесния топлоснабден имот самостоятелно от ответника за негови собствени битови
нужди и за сключване от същия на договор с топлопреносното предприятие, като от самото
съдържание на заявлението е видно, че липсва подпис, или друг начин на удостоверяване на
тези обстоятелства от страна на другите съсобственици.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и нейното количество и стойност се установяват от
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
7
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 7065,83 лева. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота
следва да се посочи, че нейната стойност за процесния период възлиза на сумата от 3171,26
лева, като от заключението на вещото лице се установява, че същата е начислявана
служебно, тъй като не е осигурен достъп до имота за отчет на ИРРО. Съдът намира, че така
извършеното служебно начисляване на топлинна енергия съответства на нормативните
изисквания, доколкото в чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела
без уреди, т.е. прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По
отношение на топлинната енергия за подгряване на вода експертът е посочил, че е на обща
стойност от 3668,91 лева, като през целия процесен период същата е начислявана въз основа
на брой ползватели (6 лица) поради липса монтиран водомер за топла вода и поради липса
на осигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, а съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на
клиентите, които не са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са възникнали
основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на потреблението на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. В тази връзка съдът приема, че
вземането за сума за топлинна енергия за БГВ е доказано по основание, като относно
размера съдът приема, че се дължи топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
изчислено по посочения механизъм, но само на база 2 брой потребители. Следва да се
посочи, че обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата
и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 от ГПК. В случая ищецът „Топлофикация София" ЕАД не е доказал, че през
процесния период потребителите в имота са били шестима, но въпреки това служебната
топлинна енергия за БГВ е била начислена именно на база 6 броя лица. Доказателство
относно броя обитатели е представената по делото молба-декларация от 27.10.2000 г. от
ответницата Е. И. М. , в което е посочено, че домакинството й се състои от 2 лица. В тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи релевантните за
спора факти, от които черпи благоприятни за себе си последици, в това число и базата, на
която следва да се начислява топлинна енергия за БГВ. При това положение съдът намира, че
„Топлофикация София“ ЕАД незаконосъобразно е начислявала топлинна енергия за БГВ за
шестима обитатели, поради което размерът на потребената топлинна енергия за БГВ за
периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. следва да бъде определен на база двама потребители, като
стойността, изчислена по реда на чл. 162 ГПК съгласно заключението на съдебно –
техническата експертиза, съдът определя на 1222,97 лева. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация през процесния период, е на обща стойност от 225,66 лева, чието
заплащане е дължимо. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли
ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела
в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
8
съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., възлиза общо
на сумата от 4619,89 лева (3171,26 лева за отопление на имота + 1222,97 лева за БГВ +
225,66 лева за сградна инсталация). За ответницата Е. И. М., в качеството й на съсобственик
на процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността
на топлинната енергия, съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността. В случая се
посочи по - горе, че Е. И. М. е носител на 9/24 идеални части от правото на собственост,
поради което за нея е възникнало задължение да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 1732,45 лева.
Ответницата обаче своевременно е навела възражение за изтекла погасителна давност
на предявените вземания, което следва да бъде разгледано. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът
е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на
01.11.2023г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен
срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 01.11.2020г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени
по давност се явяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.08.2020г. Видно е от техническата експертиза, че общата
стойност на доставената до имота топлинна енергия за тези месеци възлиза на сумата от
525,42 лева, като тази енергия е била за подгряване на вода. Посочи се обаче по – горе, че
топлинната енергия за БГВ е била неправилно изчислявана служебно на база 6 броя
ползватели на имота, като това е следвало да става на база двама ползватели. Предвид това,
стойността на топлинната енергия за подгряване на вода, изчислена на база двама
ползватели и доставена през месеците, които са обхванати от погасителната давност, възлиза
на сумата от 175,14 лева, като припадащата се на ответницата част, съобразно делът й в
съсобствеността (9/24 идеални части), е в размер на 65,67 лева, като до размера на тази сума
са погасени по давност паричните вземания на „Топлофикация София“ ЕАД от Е. И. М. за
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020г. до м.08.2020г. Извън погасителната
давност остават вземанията на ищеца от ответницата за заплащане на доставена до имота
топлинна енергия за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. на обща стойност от 1666,78 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.150 ЗЕ, предявен срещу ответницата, е основателен до размера на сумата от 1666,78
лева и за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. За горницата над 1666,78 лева до 1732,45 лева
и за периода от м.05.2020г. до м.08.2020г. искът подлежи на отхвърляне – като погасен по
давност, а за горницата над 1732,45 лева до пълния предявен размер от 6951,82 лева и за
периода от 09.2020г. до м.04.2022г. искът подлежи на отхвърляне – като неоснователен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответницата дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
9
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в
действителност е била извършвана от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно чл.
139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото
разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца)
стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец,
поради което възраженията на ответниците, че ищецът не е легитимиран да претендира
възнаграждението за тази услуга, се явяват неоснователни. От представеното от ищеца
извлечение от сметки, се установява, че стойността на извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.09.2020г. до м.04.2022г. е в размер на 22,11 лева.
Ответницата Е. И. М. е носител на 9/24 идеални части от правото на собственост, поради
което за нея е възникнало задължение да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
8,29 лева. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се
посочи следното: Отбеляза се вече по - горе, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано пред съда на 01.11.2023г., поради което погасени по давност са
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.11.2020г. Доколкото не е
предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от
ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му, поради което погасени
по давност се явяват вземанията за дялово разпределение за м.09.2020г. в размер на 1,09
лева, като припадащата се на ответницата част, съобразно делът й в съсобствеността (9/24
идеални части), е в размер на 0,40 лева, като до размера на тази сума са погасени по давност
паричните вземания на „Топлофикация София“ ЕАД от Е. И. М.. Извън погасителната
давност остават вземанията на ищеца от ответницата за възнаграждение за извършена
услугата дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. в размер на 7,89
лева. Предвид изложеното, съдът приема, че искът за дялово разпределение, предявен срещу
ответницата, е основателен до размера на сумата от 7,89 лева и за периода от м.10.2020г. до
м.04.2022г. За горницата над 7,89 лева до 8,29 лева и за м.09.2020г. искът подлежи на
отхвърляне – като погасен по давност, а за горницата над 8,29 лева до пълния предявен
размер от 22,11 лева и за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. искът подлежи на отхвърляне
– като неоснователен.
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу
ответницата, за признаване на установено, че дължи заплащането на обезщетение за забава
за периода от 15.09.2021г. до 17.10.2023г. в размер на 1216,22 лева и като такъв следва да
бъде отхвърлен. В случая приложими са Общите условия от 2016г., съгласно които за
изпадането в забава не е нужно да се отправя покана от ищеца. Уредбата на изпадането в
забава и възникването на вземане за обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл.
32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е направено ясно разграничение между месечните вземания,
които са прогнозни и тези, които са определени на месечен реален отчет. За първите
обезщетението за забава съгласно чл.32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след
изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава
съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода,
за който се отнасят. Тези ОУ не уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава
върху суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към
фактури, изравнителни сметки и извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота
начисленията са правени ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са
издавани обобщени фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и
обобщената фактура е април месец на съответната година. Така срокът за плащане на
10
задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от
съответната година. Към този момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури
за процесните отчетни периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните
сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани,
тоест да е изтекъл срокът за възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не
е установено възможното изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ
срок - до 45 дни след периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на
този срок не е поставил в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е
хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от
последиците от собствената му забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника
е било възможно само при съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и
разпределяне на енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в
издадена за същото фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на
изравнителна сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни
след края на съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на
задължението на длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил
привилегията по общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по
изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при
плащането на главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от
кредитора, че е преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по
изравнителните сметки, съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и
не се установява по делото, поради което ответницата не е поставена в забава и обезщетение
за забавено плащане на главницата за топлинна енергия не се дължи.
Неоснователни е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Е. И. М. дължи заплащането на сумата от 5,20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответницата за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същата не е изпаднала в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответницата е
била представлявана от особен представител, поради което разноски следва да се присъдят
само на ищеца.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на
213,91 лева, поради което в негова полза се следва сумата от 43,71 лева, съразмерно на
уважената част на предявените искове, като ответницата следва да бъдат осъдена на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати посочената сума.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1172,81
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се
следва сумата в размер на 260,09 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове,
като ответницата следва бъде осъдена да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД посочената сума за разноски.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Е. И. М., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че Е. И. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1666,78 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в
****************, ведно със законна лихва от 01.11.2023г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер от 7,89 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
01.11.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60312/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Е. И. М., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че Е. И. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
заплащането на сумата над размера от 1666,78 лева до размера от 1732,45 лева и за периода
от м.05.2020г. до м.08.2020г. – като погасен по давност, както и на сумата над размера от
1732,45 лева до пълния предявен размер от 6951,82 лева и за периода от 01.09.2020г. до
30.04.2022г. – като неоснователен, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в ****************;
сумата над размера от 7,89 лева до размера от 8,29 лева и за м.09.2020г. – като погасен по
давност, както и сумата над размера от 8,29 лева до пълния предявен размер от 22,11 лева за
периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г. – като неоснователен, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение; сумата в размер от 1216,22 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г. върху главницата за
топлинна енергия; сумата в размер от 5,20 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г. върху задължението за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 43,71 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 60312/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 260,09 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК
********* (с предишно наименование и правна форма „МХ Елвеко“ ЕООД“) - трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12