Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 25.09.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
четвърти граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
август, през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при
секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №1273 по описа за 2019год,и за да се произнесе съобрази:
Производство по реда
на чл.422 вр.чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ по чл.240
и чл.86 от ЗЗД , както и за застрахователна премия по ДДУ , за пакет услуги по
ДДУ, за лихви върху тях ; за договорни лихви по договора за кредит :
Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, против Кр. Ив. М. като ищеца обосновава претенцията си на основание
договорно отношение, възникнало на 19.12.2017
г. между „Микро Кредит" АД и К.И.М. - сключен договор за заем
CrediHome № 1161-10129685, по силата на който дружеството му е предоставило
заем в размер на 3000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се
съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част
както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 3525,60 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му
Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите
условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да
върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 525,60 лева, на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 293,80 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 18.01.2018 г. Така страните са договорили общ
размер на плащанията по заема 3525,60
лева.Ищецът сочи още, че на основание попълнен и подписан от
Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 19.12.2017 г.
между „Микро Кредит" АД и К.И.М. е сключен Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome+ № 1161-10129685, съгласно който „Микро Кредит" АД се е
задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани
подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя
при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни
услуги в размер на 316,80 лв., като му е предоставена възможността да я заплати
на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 26,40 лв., при първа
погасителна вноска, платима на 18.01.2018 г. На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен
посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните
условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица,
предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за
допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената
от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 12
месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в размер на 198,00 лева, платими считано от
18.01.2018 г., или обща сума за застрахователна премия - 2376,00 лева, която
покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна
пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. Твърди ,че на
длъжника е начислена лихва за забава, както следва:
- по
договор за заем: 115,86 лв. за периода от 19.01.2018 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда.
-по
договор за допълнителни услуги: 93,81 лв. за периода от 19.01.2018 г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора е изтекъл
на 18.12.2018 г. с последната
погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 200,00
лв., с която са погасени, както следва: 122,74 лв. - главница, 77,26 лв. -
договорна лихва.
Във връзка с активната си легитимация, ищецът излага, че
на 10.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро
Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит" АД срещу К.И.М., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ №
1161-10129685 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1161-10129685 и двата от дата 19.12.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица „Агенция
за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********. Твърди се,че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/1161-10129685 от
14.05.2018 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се е върнало в цялост с отбелязване, пратката не е потърсена от полуателя.
На 18.06.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до длъжника,
съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10129685 чрез куриер.
Писмото отново се върна в цялост. Сочи се, че към настоящата искова молба
представят и молят да се приеме копие от
Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" изх. №: УПЦ-С-МКР/1161-10129685 от 18.06.2019 г. за извършената
цесия, като връчите на ответника същото ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Позовават се в този смисъл на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга страна
считат, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Моли
да се приеме , че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Ищецът моли съда да да се постанови съдебно
решение, с което да се признае за установено, че длъжника им дължи 2877,26 лв.
(две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 26 ст.), представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №: 1161-10129685 от 19.12.2017
г.; 448,34 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и 34 ст.) представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 18.01.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 18.12.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска). 316,80 лв. (триста и шестнадесет лева и 80 ст.), представляваща сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
18.01.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 18.12.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/;2376,00 лв. (две хиляди триста седемдесет и шест лева), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
18.01.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/
до 18.12.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 115,86
лв. (сто и петнадесет лева и 86 ст.) представляваща лихва за забава по договор
за заем за периода от 19.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;93,81
лв. (деветдесет и три лева и 81 ст. ), представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 19.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; разноските направени в хода на заповедното производство, всички
разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор чрез назначения му особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК
–
адв. Ц., който оспорва активната легитимация на длъжника; неизпълнена
процедурата по чл.99,ал.3 ЗЗД, поради което следва да се приложи чл.99,ал.4 ЗЗД; нищожност на Договора за ДУ към заема поради противоречие с добрите нрави
по чл.26, ал.1 ЗЗД; противоречие с чл.10а, ал. ЗПК; възражение във връзка със
уговорената застрахователна премия, неравноправност на клаузата за пакет
„Премиум злополука“ дължимостта им дори при отказ или прекратяване на договора;
невключването на възнаграждението по застраховка пакет „Премиум Злополука“ и
услугата по пакет „Комфорт“ в ГПР , което представлява заобикаляне на
чл.19,ал.4 ЗПК; възразява по размера на претенциите. Моли за прекратяване на
производството или по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Изпълнил
е производството по чл.140 ГПК и е представил проекто – доклад по чл.146 ГПК ,
отделил е като безспорно,че е била Издадена е заповед по чл.410 от ГПК , по
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора, следните суми: 2877.26 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет
и седем лева и 26ст/ – главница по договор за заем, 448.34 лв./ четиристотин
четиридесет и осем лева и 34ст/ - договорна лихва по договор за заем за периода
от 18.01.2018 г. до 18.12.2018 г., 316.80 лв/ триста и шестнадесет лева и 80ст/
- сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
18.01.2018 г. до 18.12.2018 г, 2376.00лв./ две хиляди триста седемдесет и шест
лева/ – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
18.01.2018 г. до 18.12.2018 г, 115.86 лв/ сто и петнадесет лева и 86ст/ - лихва
за забава по договор за заем за периода от 19.01.2018 г. до датата на подаване
на заявлението/ 05.03.2019 г./, 93.81 лв/ деветдесет и три лева и 81ст/ - лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 19.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението/ 05.03.2019 г./, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото /05.03.2019 г./ до изплащане на вземането, както
и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 124.56лв /сто двадесет
и четири лева и 56ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв
/петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/
24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ като връчването й е извършено по реда на чл.47,ал.5 ГПК, довело до
настоящия установителен иск.Не се оспорва подписването на договора от страните,
неговото съдържание. Договора е със срок до 18.12.2018г., т.е за 12 месеца.
Зявлението е подадено след изтичането на срока на действието му.
Съдът
приема, че към ИМ е приложено УП от първоначалния кредитор и с връчването му на
особ.п-л на 31.10.2019г., съобщението за цесията е достигнала до знанието на
длъжника съобразно практиката на ВКС по този въпрос.
В
о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител. Депозира
писмени молби:4628;5290 с подробни становища по направените възражения и със
списък на разноските;6342 с доказателства за преобразуване ; 260044 с искане за
освобождаване на вещото лице поради липса на безпристрастност и по същество,
които съдът е съобразил.
Ответникът,
редовно призован чрез особения му представител моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан като изтъква, че няма доказателства за получаване на
сумата.
Съдът,
като извърши преценка на събраните по делото множество писмени доказателства и
от з-ето на в.л. Р. Х., и от становищата на процесуалните представители на страните,
включая на ищеца - чрез писмените
становища, преценени поотделно и в тяхната съвкупност взаимна връзка и
обусловеност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
оспорената активна легитимация, съдът съобрази както представените писмени
доказателства – стр.79 и сл. и служебната справка по ТР за „АСВ“ООД с ЕИК
**********, което е прекратено, както и извършените последващи преобразувания,
поради което отхвърля това възражение с аргумента, че „Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
В Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г, е включено и задължението на длъжника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и приложенията към исковата молба не се представят само на съда. От стр.18 – 34 се намират доказателствата в подкрепа на твърденията по ИМ за извършената цесия между Микро Кредит АД и „АСВ“ООД , последващите анекси към РД, потвърждението на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД от кредитодателя, извършените упълномощавания и изпратените уведомителни писма. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх. №: УПЦ-С-МКР/1161-10129685 от 14.05.2018 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез куриер на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Видно от обратна разписка към товарителница № 68614544 писмото не е получено от ответника.
Съдът
приема по делото на осн. чл.235,3 ГПК, че длъжника е уведомен за цесията с
оглед представяне на необходимите документи от страна на цедента с връчването
на ИМ на 31.10.2019г. на назначения особения
представител, което е допустимо
съгласно пракатиката на ВКС, а и няма твърдения и информация по делото, длъжникът да е извършил плащания на стария
кредитор. Затова отхвърля и това възражение на ответния представляващ. Добавя,
че тази възможност да се прехвърлят правата и задълженията от страна на кредитодателя
е уредена първоначално и в чл.21 от ОУ
към договора за кредит.
Особения
представител счита, че не се е установило по делото предаването на сумата на
доверителя му – съществено възражение с
оглед на реалния характер на договор за заем от една страна, тъй като в
практиката се счита за сключен с реалното получаване на заетата сума и от друга
– с оглед практиката на ОС – Ловеч, че същото следва да бъде предмет на пълно и
главно доказване от заемодателя, в каквато връзка са дадени и изрични указания
, довели до ангажиране на нови писмени доказателства по делото и въпроси на
вещото лице. Съдът като ги съобрази в тяхната съвкупност счита, че твърдението
за получаване на сумата е доказано, тъй като В договора на стр. 6 е посочено като начин на усвояване: в брой в
офис на „Микро Кредит" АД, а служител на последния декларира, че
предоставената в заем сума от 2850,00 лева по договора CrediHome №
1161-10129685 е получена от заемополучателя. В този смисъл и чл.27 –
предвиждащ, че влиза в сила от подписването му от двете страни и предоставянето
на сумата.В чл.29 от ОУ се предвижда
начин за усвояване на предоставения кредит – чрез платежна карта, издадена от
дружество ПАЙНЕТИКС ЕАД като отношенията им се уреждат с РД , въз основа на
който „Микро Кредит" АД може да преведе отпуснатия заем на първия с цел
издаване на електронни пари и зареждане на платежна карта с издадените за
сметка на заемната сума ел.пари. Усвояването на заема чрез платежна карта не е
задължителна предпоставка за отпускането му.Съгласно чл.16 от ОУ - с подписа си
в клетка „подпис на Заемополучателя на поле №2 , заемодателят удостоверява, че
е получил одобрения заем минус еднократни такси, определени в съответните клетки – в №2 – 150,00 лева, т.е
3000,00 – 150=2850,00 лева; или сумата е била преведена на 19.12.2017г. по
кредит № 1161-10129685, след удръжката.
Вещото
лице е посочило, че начина на плащане се извежда от общите условия като според
нея практиката е дружеството да си открива сметка в банка и заемателя си тегли
сумата дори може и през Изипей. Приложения №2 и №3 отразяват горните операции
по превода на заетата сума.
Като съобрази приложенията към заключението на
в.л., съдът приема, че сумата е била преведена на 19.12.2017г. по кредит № 1161-10129685, след удръжката 150,00 лева
на каса или в размер на 2 850,00 лева. Или отхвърля и това възражение като
неоснователно.
След
усвояване на кредита, на 22.03.2020г. по сметка на „Микро Кредит" АД е
внесена сумата 200,00 лева от заемателя, признато се от кредитора видно от приложенията, с която са били
погасени главница – 122,74 лева , договорна лихва – 77,26 лева и други суми не
са постъпвали в погашение на задължението, поради което е изпаднал в забава и
дължи връщане на заетата сума – главницата и лихвата по договора – чл.79 ЗЗД и чл.19
от ОУ, неразделна част от договора, регламентиращи, че при забава на дължима
погасителна вноска, се дължи лихва за забава върху дължимата, но неизплатена
сума в размер на законната лихва от датата на забава до окончателното погасяване
на задължението към заемодателя.
Възражението
за нищожност на ДДУ към договора за заем
според съда е основателно, тъй като договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. При анализа на заемното правоотношение става ясно, че приложимите
норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на
длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския креди - при
установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и
субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа
за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга. Според съда, заявените допълнителни услуги не отговарят на това изискване - не е
съобразена нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, поставяща като изискване „видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат
ясно и точно определени…”. Макар и да са изброени като вид услуги-посочени в 5
точки – Приложение №1 – описание на допълнителните услуги –стр.13, не става
ясно как се разпределят в договорената цена, какъв е относителният дял на
всяка услуга, а неяснотата при
регламентирането на тези услуги противоречи на посочените по-горе принципи на
добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
На
второ място от описанието на допълнителните услуги става ясно,че са предвидени изцяло за дейност свързана с
усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да въвежда и изисква заплащане на подобни допълнителни такси. На практика
тези „услуги” представляват типични и характерни договорни права да се измени
падежната дата, да се реорганизира правоотношението, да се адаптира към
променените условия и т.н., които по съществото си произтичат от наличието на
договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да
са предоставилият заем и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са
пряко свързани с договорните правоотношения. Допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор,
предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в
категорията на такси и комисионни, съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Не може да се
сподели и логиката тези услуги да се изключат от уредбата на ЗПК и свързаните с
него, с аргумент, че не са задължителна част от договора за потребителски
кредит. Както основния договор, така и всички свързани, обусловени, породени от
него ангажименти на страните, следва да се подчиняват на правилата на ЗПК,
съотв. на ЗЗП.
На
следващо място, съобразени общо като стойност с останалите договорни
ангажименти, тези услуги категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за
неравноправна.
Следва
да се отчете и високата им спрямо отпуснатия заем, стойност, водеща до
съществено и неоправдано обременяване на потребителя и обосновава противоречие
с нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП. Нарушено е изискването за равновесие между
правата и задълженията на страните, като е предвидено необосновано високо
обезщетение, което насочва към хипотезата на чл.143,т.5 от ЗЗП и приложението
на последиците на чл.146 от ЗЗП.
Затова
приема че, възнаграждението за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на
закона. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора.
Видно
от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя при
този "пакет", става дума за действия от страна на кредитора, които са
вменени като негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във
взаимоотношения между страните по един договор. Заплащането на тези
допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй като въвежда
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които освен
това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне – например да
внася вноските в офис на кредитора или да ги превежда по банковата му сметка,
да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва. За възможността да
извършва тези действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането
на допълнителни разходи и такси. Видно от съдържанието на пакета, първите три
услуги са свързани пряко с договора за кредит и поради това възнагражденията за
тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално
се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е
включена в определения в договора годишен процент разходи и води до значително, дори драстично
увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем. По
този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В случая вещото лице , след свое
изчисление е получило ГПР – 94,76%.
Клаузите
и за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот", са неравноправни
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, още
повече, че клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот"
е уговорена в размер близък до размера на предоставената в заем сума.
Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитават правата му като по - слаба страна в
правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и
ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата
счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно чл. 4. 8. от договора за допълнителни
услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на
предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани
по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори
ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения.
Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник
на печалба за него. Тези изводи на съда не се променят от приложените писменни данни
за плащане на суми от "Микро Кредит" АД в
полза на застрахователя със съответната разбивка, включваща и ответника и премията
в пълен размер – 2376,00 – стр.110,стр.111. тъй като се касае за договор
сключен отнапред със застрахователя, чийто клаузи не подлежат на промяна от
кредитополучателя, по какъвто и да е начин и условията на
сключването му и стойността на уговорените застрахователни полици и рискове,
т.е той е лишен от така наречената „свобода при договарянето“ .
Освен
това видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне на
вземания от "Микро кредит" АД на ищеца, липсва отразяване за
прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и
застраховки. В Приложение № 1, в графа "Отпусната главница" е
посочена заемната сума по договора за заем № в размер на 3000 лв., в графа
"Договорна лихва" е вписана договорна лихва в размер на 525,60 лв. В
графа "Общо дължимо по кредита" е посочено задължение от 6238,40 лв.,
като не се сочи от какво произтича това общо задължение. В приложението не
фигурират индивидуализирани по вид и размер задължения по договор за
допълнителни услуги, застраховки, каквото е изискването на чл. 1.2 от Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното
правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда
права и задължения за страните за посочените по него допълителни услуги.
Или
претенциите по реда на чл. 422 от ГПК за дължимостта на претендираните вземания
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги ; застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги и акцесорните претенции въз основа на същите ,
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Следва
да бъде уважено и заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 19.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като приема, че изчислението е
извършено на база само на вноските по Договора за кредит.
Или при
гореизложените мотиви, остатъка от сумата, която настоящата инстанция приема,
че се дължи по процесния договор е: 2877,26
лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 26 ст.),
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №:
1161-10129685 от 19.12.2017 г.; 448,34
лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и 34 ст.) представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 18.01.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 18.12.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 115,86 лв.
(сто и петнадесет лева и 86 ст.) представляваща лихва за забава по договор за
заем за периода от 19.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както
и законна лихва за забава върху главницата - 2877,26 лв., считано от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, или общо
сумата 3441,46 лева, а претенциите в останалите части за сумите:
316,80 лв.
(триста и шестнадесет лева и 80 ст.), представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 18.01.2018 г. /падеж на
първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 18.12.2018 г.
/падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 2376,00 лв. (две хиляди триста
седемдесет и шест лева), представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 18.01.2018 г. /падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 18.12.2018 г. /падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги/; 93,81
лв. (деветдесет и три лева и 81 ст. ), представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 19.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда както и за законна лихва за забава върху
главницата – 2376,00 лева ,от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, следва да се отхвърлят като
неосонвателни и недоказани.
По
разноските:
Ищеца
е направил разноски в заповедното п-во – общо 174,56 лева /д.т. и юриск. в-е/, а в исковото: 185,57 лева . д.т./стр.38/ ; 370,00 лева –в-е за
особен п-л /стр.46/ ; 130,00 лева –в-е в.л./стр.95/ и се претендира юриск. в-е
-350,00 лева/стр.70/,130,00 лева - в-е
в.л. ;5,00 лева – д.т. у-ние или 910,57 лева като за двете производства
общо 1085,13 лева;
С
оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски по производството,
съразмерно с уважената част от иск съгласно новата задължителна практика - т.12
от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва
да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция / 3441,46 лева/ и интереса – 6 228,07 лева и направените от
последния разноски по заповедното производство и в исковото производство или в
случая общо за двете 599,61 лева, а претенцията досежно пълния
претендиран размер на разноските - 1085,13 лева по списъка по чл.80 ГПК като
неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , по отношение на К.И.М., ЕГН **********,***, че същия
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез
пълномощника: Миглена Симеонова, юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда "Лабиринт", ет. 2,
офис № 4, по Договор за заем CrediHome №: 1161-10129685 от 19.12.2017 г., общо
сумата 3 441,46 лева включваща:
2877,26 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и
седем лева и 26 ст.), представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome №: 1161-10129685 от 19.12.2017 г.;
448,34 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и 34 ст.) представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 18.01.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 18.12.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 115,86 лв. (сто и петнадесет
лева и 86 ст.) представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
19.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законна
лихва за забава върху главницата - 2877,26 лв., считано от датата на входиране
на заявлението – 05.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, а претенциите в останалите им части за сумите:
316,80
лв. (триста и шестнадесет лева и 80 ст.), представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 18.01.2018 г. /падеж на
първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 18.12.2018 г.
/падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 2376,00 лв. (две
хиляди триста седемдесет и шест лева), представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 18.01.2018 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 18.12.2018 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 93,81 лв. (деветдесет и три
лева и 81 ст. ), представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 19.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
както и за законна лихва за забава върху главницата – 2376,00 лева ,от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА К.И.М.,
на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД - гр.София, с горните данни, сумата 599,61 лева - разноски по настоящото
производство и в заповедното производство, съразмерно уважения размер на
исковете, а претенцията досежно пълния претендиран размер на сумата 1085,13
лева по списъка по чл.80 ГПК лева, като неоснователна и недоказана, отхвърля .
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №470/ 2019 г. по описа на
Ловешки РС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: