Решение по дело №34/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260006
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20205550200034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №…………………….. гр.Г.

 

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                             Наказателен състав

На 02.07.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар А.Делчева,

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 34 по описа на РС – Г. за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000427 от 19.12.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на П.Х.К. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. 

 

Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – чрез пълномощник, излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

 

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 

Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Писмено становище от гл.юристк. М.И.А., процесуален представител на Началник РУ Г.; Справка за нарушител/водач; копие от АУАН, бл.№ 149552/06.11.2019г.; копие от Наказателно постановление № 19-0447-000427/19.12.2019г.; Списък на разноски на осн.чл.80 от ГПК;  Писмо с вх.№ 447000-3153/19.06.2020г. от Началника на РУ Г., ведно с копие от АУАН с бл.№ 149552/06.11.2019г. и оригинал на Наказателно постановление № 19-0447-000427/19.12.2019г., копие на квитанция за извършено плащане от 20.02.2020г.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. - съставил АУАН и С.Г. Петков – свидетел по акта.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

От фактическа страна:

 

На 06.11.2019г. от Т.С. ***, в присъствието на св.С.С. *** бил съставен АУАН с бл.№ 149552. АУАН бил съставен за това, че на 13.09.2019г. П.Х.К. с ЕГН **********, в около 10.41 часа, в гр.Г., на ул.Георги Бенковски, като водач на лек автомобил Мерцедес С 350 с рег.№ 2993ВТ, собственост на Т.И.Т.от гр.С.З., допуска следното нарушение: Паркира автомобила в най-лявата част на платното за движение в населено място. АУАН е съставен на основание подадена декларация от собственика на МПС в отсъствие на нарушителя и не представя КТ и СУМПС.

Жалбоподателят П.К. подписал съставения му АУАН и получил срещу разписка препис от него, като отразил своите възражения – „Акта е съставен на 06.11. без да бъда уведомяван за датата на съставяне и не съм призоваван. Днес е 21.11.2019г.”.

 Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-0447-000427 от 19.12.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка – че на 13.09.2019г. П.Х.К. с ЕГН **********, в около 10.41 часа, в гр.Г., на ул.Георги Бенковски, като водач на лек автомобил Мерцедес С 350 с рег.№ *****, собственост на Т.И.Т.от гр.С.З., допуска следното нарушение: Паркира автомобила в най-лявата част на платното за движение в населено място. АУАН е съставен на основание подадена декларация от собственика на МПС в отсъствие на нарушителя. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че П.Х.К. с ЕГН ********** нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. АНО основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.

 

По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Д.С. и С.Г.С., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Св.Т.Д.С. заяви, че първоначално е съставил фиш за извършеното неправилно паркиране на лекия автомобил и впоследствие пристигнала декларация от собственика, че друг е управлявал лекия автомобил. Св.С. въз основа на тази декларация съставил АУАН.

Св.С.Г.С. заяви, че е свидетел само на съставянето на АУАН, колегата му – св.Т.С. му казал, че имало подадена декларация кой е управлявал автомобила, описал му ситуацията и той станал свидетел, но без да е видял нарушението.

И двамата свидетели бяха категорични, че не знаят къде се намират съставения фиш за налагане на глоба и подадената от собственика на лекия автомобил, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Свидетелите също така поясниха, че нямат представа защо същите не са представени по делото, въпреки изискването им с нарочно определение на съда от 09.06.2020г.

 

От правна страна:

 

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

 

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

 

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното Наказателно постановление - С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

При издаването на наказателното постановление и реализацията на административно-наказателната отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат изначално определени от закона реквизити. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени в АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения, наложили постановяването на конкретния акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в административно наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. По този начин лицето, сочено като нарушител разбира за какво точно е ангажирана административно наказателната му отговорност, а това от своя страна способства за изграждането на определена линия на защита. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да е налице пълно съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация. Недопустимо е ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната норма, под която се подвеждат.

В настоящия случай в АУАН и в обстоятелствената част на Наказателното постановление не са посочени факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП: "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.".

В настоящия случай не е конкретизирано коя от различните хипотези на ал.3 се твърди, че е нарушил жалбоподателят, но предвид описанието в обстоятелствената част: „паркира автомобила в най-лявата част на платното за движение в населено място”, би могло да се предположи, че се касае за нарушение по първото предложение, съгласно което: за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Въпреки това, при толкова оскъдно описание – и в АУАН, и в НП: „паркира автомобила в най-лявата част на платното за движение в населено място”, не може да се определи дали е извършено нарушение, тъй като не са посочени обстоятелства свързани със състава на твърдяното административно нарушение – местоположението на автомобила съобразно посоката на движението и дали е успоредно на оста на пътя. т. е. освен че не е конкретизирано нарушението, не е описано и деянието.

Описанието на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които то е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са елементи от задължителното съдържание на акта на административно наказващия орган /АНО/. В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел, че автомобилът е паркиран в най-лявата част на платното за движение. Същият обаче не сочи в каква посока е бил паркиран той. Посока на паркиране не е посочена и в съставения АУАН, предвид което няма как да бъде прието, че е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено същото, тъй като и в АУАН и в НП липсват обективни признаци на нарушението.

На следващо място, съгласно констатациите в АУАН регистрационният номер на автомобила, който се твърди, че е паркирал неправилно е посочен „…2993 ВТ.”. Не са посочени първите две букви от номера. В наказателното постановление, обаче номерът на автомобилът е СТ 2993 ВТ.  Разминаването между АУАН и НП относно факти, имащи значение за също е основание за отмяна на наложеното административно наказание.

Посочването само на част от обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение и липсата на идентичност относно фактите при извършване на нарушението имат за последицао неизпълнеие на задълженията по чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Казано иначе, не е ясно кой е автомобила /поради разминаване в регистрационните номера в АУАН и в НП /. Не е ясно въз основа на какви доказателства е прието, че именно жалбоподателя го е управлявал /поради липсата на съставения фиш и декларация от собственика на автомобила/. Не е ясно какво точно нарушение се твърди, че е извършено /поради непосочване на конкретната хипотеза от ал.3 на чл.94 от ЗДвП/. Не е ясно дали е извършено неправилно паркиране на автомобила / поради непосочване посоката му на движение и на местпоположението му спрямо остта на пътя/.

Въз основа на горното, съдът приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения неотстраними в съдебната фаза, довели до ограничаване правото на защита и опорочаване формата на атакуваното наказателно постановление, поради което същото подлежи на отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед на уважаването на жалбата, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат. От представените по делото доказателства в тази насока – списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, фактура № 235/05.02.2020г., и преводно нареждане, се установява, че заплатеното възнаграждение възлиза на 360 / триста и шестдесет / лева с ДДС, което е минималното по закон възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, съдът    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0447-000427 от 19.12.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на П.Х.К. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. 

ОСЪЖДА ОДМВР С.З., да заплати на П.Х.К. с ЕГН **********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството по а. н. дело № 34/2020г. на Районен съд - Г..

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..

                                  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................                                                                                     

                                                                                                         / Хр.Ангелов /