№ 147
гр. Сливен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20252200100060 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от А. С. С. против М. К. С. искове с пр.
осн. чл. 127, ал.2 от ЗЗД и цена на исковете 33 989.08 лева и 22835.27 лева .
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала от
1995 г. до 2014 г„ когато са се разделили окончателно.
По време на съвместното си съжителство същите са придобили недвижим имот,
представляващ апартамент в ***, описан подробно в нот. **** на нотариус Е.Ш., гр. Сливен
при квоти по 1/2 ид. част от правото на собственост.
За закупуването на имота ищецът и ответницата, са изтеглили банков кредит от
„ЮЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД в размер на 39100.00 лева, съгласно Договор за
кредит № HL/21.03.2008 год.
Сумата от кредита, в размер на 16300.00 лева, е била предназначена за закупуването
на имота, описан по-горе, а останалата част от нея - 22800.00 лева - за закупуване на
обзавеждането му, за ремонтни работи и за други разплащания.
Страните по договора - ищецът и ответницата, са се задължили, в качеството им на
кредитополучатели и солидарни длъжници, да върнат кредита заедно с дължимите лихви в
срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита - чл. 5 от
договора. Съгласно чл. 6 от същия, кредитът се погасява на равни месечни вноски,
включващи лихва и главница с размер на всяка вноска от по 327.05 лева.
За обезпечаване на вземането на банката, с нот. акт ***** на посочения по-горе
нотариус, е била учредена договорна ипотека върху имота.
Веднага след откриването на сметката, ищецът е започнал да погасява кредита с
1
негови лични средства от трудова дейност и от пенсия. Ответницата изобщо не е внасяла
суми за неговото изплащане. Дори, през периода 2009 - 2011 г., същата е напускала четири
пъти ищеца за продължителен период от време, през което също не е внасяла суми по
кредита. След като са се събрали отново, тя е продължила да не участва в погасяването на
кредита.
В последствие, страните са сключили с „Търговска банка Д” АД Сливен, нов Договор
за банков кредит № 4254/24.09.2015 г., за сумата от 30000.00 лева за рефинансиране на
кредита за покупка на недвижимия имот, предоставен им по предишния договор за кредит
№ HL/21.03.2008 год. от „ЮЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД.
Кредитополучател по този кредит бил ищецът, а ответницата съдлъжник и съгласно
чл. 4 от договора отговаряла изцяло за задълженията солидарно при условията на чл. 121 -
127 от ЗЗД .Съгласно чл. 10 от същия договор погасяването на главницата по кредита
следвало да се извърши на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви за
съответния месец, като крайният срок за издължаването му е 15.09.2023 г. Издължаването се
е извършвало чрез сметка на ищеца съгласно погасителния план, представляващ неразделна
част от сключения договор.
След отпускането и на този кредит, ищецът е продължил да изплаща месечните
погасителни вноски отново без участието на ответницата.
От настъпването на окончателната раздяла на страните през 2014 г. до момента
ищецът е продължил да изплаща остатъка по кредита сам и със свои средства.
Общата стойност на задължението по двата кредита възлизало на 69100.00 лева.
До рефинансирането на кредита, отпуснат на страните от „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ
България” АД, ищецът е изплатил сумата от 34056.82 лева.
Сумата, която същият е изплатил по отпуснатия от „Търговска банка Д” АД кредит
към 09.02.2021 г. възлизала на 29280.00 лева.
Ищецът е изплатил общо 63336.82 лева от дължимото по двата кредита, което е
станало изцяло с негови лични средства и без участието на ответницата.
Ищецът изпълнил нещо в повече от неговата част, от което се е ползвал другият
солидарен длъжник - ответницата. От това следвало, че същата, в това и качеството, дължи
припадащата и се част от това, което е платил ищецът за погасяването на дълга, тъй като тя
не е внасяла никакви суми по кредитите.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата 31668.41 лева, главница, представляваща припадащата се
1/2 част от заплатената от него през периода от 21.03.2008 г. до 09.02.2021 г. сума в размер
на 63336.82 за погасяване на задълженията по изтеглените банкови кредити по Договор за
банков кредит № HL/21.03.2008 год. от „ЮЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД, Сливен и
по Договор за банков кредит № 4254/24.09.2015 г. от „Търговска банка Д” АД Сливен,
сключени между ищеца и ответницата от една страна и посочените по-горе банкови
2
институции от друга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2008 г.
до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
С молба от 23.04. 2021 г. след оставяне на исковата молба без движение, ищецът
конкретизира исковете. Претендира сума в размер на 17 028.41 лева по кредит, отпуснат от
Юробанк и Еф Джи България АД и сума в размер на 14 640 лева по кредит, отпуснат от
Търговска банка Д АД.
С отговора на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че страните са живели
на семейни начала, но не до 2014г. както твърдял ищеца в исковата молба, а до 06 септември
2017година, когато ищцата била малтретирана и изхвърлена от общото им жилище..
Представя вносни бележки в периода 30.04.2009г. - 29.11.2012г., когато именно
ответницата е внасяла по сметката на ищеца всички суми за погасяване на кредитните им
задължения, общо в размер на 14 626.24 лева.
Съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HI.34907 от 21.03.2008г.
и Допълнително споразумение към Договора от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД,
Сливен страните били кредитополучатели. Договорната ипотека била заличена на основание
чл.179 от ЗЗД с Акт за съгласие от представляващият банката вписано под Акт №***г. на
Служба по вписванията Сливен;
Съгласно Договор за жилищен кредит № 4254/24.09.2015г. от „ТЪРГОВСКА БАНКА
Д“ АД Сливен и Анекс № 1 и Анекс №, А. С. С. бил кредитополучател, а М. К. С. солидарен
длъжник, като с отпуснатият втори кредит бил рефинансиран първият кредит, по вече
закупеното жилище описано по- горе. В тази връзка, счита че ответницата няма качеството
на солидарен длъжник по смисъла на чл. 127, ал.2 от ЗЗД, спрямо ищеца.
Твърди, че от 1995 до 06.09.2017г. страните са живели заедно в общо домакинство,
поделяли са си разходите и са се подпомагали един друг във всяко едно отношение. Ищцата
била на постоянна работа, а ищецът не винаги работил, до момента на раздялата им -
06.09.2017г . Същата е лишена и до настоящият момент да използва съсобственото им
жилище, както и всички мебели, уреди и подобрения направени заедно с ищеца през
годините в него. Тя не притежавала ключ и нямала никакъв достъп до същото. Единствено
ищецът по делото се възползвал от благата и удобствата на общият им апартамент.
Относно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL349Q7 от 21.03.2008г.
и Допълнително споразумение към Договора от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД,
Сливен - първи кредит, счита, че ищецът не може да черпи правата си от чл. 127, ал.2 от ЗЗД,
тъй като и той и ищцата са КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ, по първият кредит, а чл.121-127 ЗЗД,
уреждат отношенията между солидарни длъжници.
Позовава се на изтекла пет годишна давност между солидарните съдлъжници.
Вземането на ищеца с основание в чл. 127, ал.2 ЗЗД било изискуемо от момента, в който
длъжникът изпълни цялото задължение. Съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарния длъжник
дължал припадащата му се част, не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на
възникването му, а припадащата се част от това, което е платено за погасяване на дълга,
3
такъв какъвто е бил в момента на погасяването, като от този момент започвала да тече
погасителната давност за вземането му към съдлъжника, която е общата петгодишна
давност. Задължението било изпълнено изцяло на 05.10.2015г. а искът предявен на
23.04.2021г. пред Окръжен Съд Сливен.
Относно Договор за жилищен кредит № 4254/24.09.2015г. от „ТЪРГОВСКА БАНКА
Д“ АД Сливен счита че ищцата няма качеството на солидарен длъжник по вторият кредит,
спрямо ищеца А. С. С., а само спрямо Кредитора. Същата не се е облагодетелствала от
кредита.
Ако съдът все пак счете, че ответникът по делото има качество на солидарен длъжник
спрямо ищеца във връзка с вторият кредит, то моли да вземе предвид , че кредитът е
отпуснат по сметка на ищеца и е уговорено с банката Кредитор, че вноските ще се
извършват от разплащателната сметка на ищеца, за да се ползва, по добър лихвен процент.
Уговореното в договора за кредит и представеното извлечение от сметката на ищеца с нищо
не доказвали, че точно той е правил вноските по кредита, които превишават доходите му
или са близки по суми до същите.
От друга страна предпоставка за уважаване на иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД било наличието на валидно възникнало при условията на
солидарност, задължение, което е изпълнено от един от солидарните длъжници, в който
случай, изпълнилият в повече от своята част има иск срещу останалите солидарни длъжници
за съответната им част.
Докато са живеели на семейни начала т.е. до 18.09.2017г. и двамата са си делили
разходите за всичко и са живеели в общо домакинство, като семейство, но след раздялата
им, ищцата нямала никакъв достъп до съсобственият им апартамент, т.е. тя е лишена от
правото да използва жилището, за което е отпуснат кредита. Фактът, че след 06.09,2017г.
един от съсобствениците ползвал цялата вещ, сам по себе си бил показателен, че ответникът
М. С., би следвало да не отговаря за задълженията по кредита, след тази дата.
Кредитополучателят т.е. ищецът приел да ползва „Master Card Standard” по вторият
кредит издадена от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, което било още едно облагодетелстване
на ищеца спрямо ответника по настоящото производство, като М. С. никога не е имала
достъп и не е разполагала със средствата но картата, издадена на А. С. във връзка с вторият
кредит.от ищците суми.
В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител , като
поддържа предявените искове. ,Ответницата се явява блично в с.з. и с процесуален
представител. Оспорва предявените искове .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
С договор за покупко- продажба, обективиран в *****. от 24.03.2008 г. на нотариус
Е.Ш. А. С. С. и М. К. С. са придобили недвижим имот , представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище- апартамент с площ 40 кв.м.,
4
находящ се в гр. ***.
На 21.03.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитор и А. С. С. и М. К. С. като
кредитополучатели за сумата 39 100 лева както следва: 16 300 лева за покупка на имот
апартамент с идентификатор *****, в сграда с идентификатор *****,, находящ се в ******,
ведно със съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място с идентификатор ******* , в което е построена сградата и 22 800 лева за
други разплащания. За връщане на кредита и за другите задължения по договора, лицата,
подписали го като кредитополучател отговарят солидарно. Крайният срок за издължаване
на кредита е 01.04.2028 г.
Учредена е договорна ипотека върху имота с **********. на нотариус Е.Ш..
На 24.09.2015 г. е сключен Договор за жилищен кредит № 4254 между
„ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД Сливен и А. С. С. като кредитополучател и М. К. С.-
солидарен длъжник. Кредиторът е предоставил сума в размер на 30 000 лева за
рефинансиране на кредит за покупко- продажба на недвижим имот HL 34907/21.03.2008 г.,
предоставен от „Юробанк България“ АД . Кредитът е предоставен за срок от 96 месеца с
краен срок за погасяване 15.09.2023 г.. М. С. е конституирана в качеството си на трето
задължено лице като съдлъжник изцяло и във всички задължения на кредитополучателя,
като отговаря солидарно при условията на чл. 121- 127 от ЗЗД за задълженията на
кредитополучателя по договора
На 25.09.2015 г. с нотариален акт ********** е учредена договорна ипотека върху
собствения на страните недвижим имот, описан по- горе, подписан от ищеца като
кредитополучател и ответницата като съдълъжник и ипотекарен длъжник.
Събрани са в хода на производството гласни доказателства
От показанията на св. М. става ясно, че са съседи със страните на *** Купили
апартамента преди него. Теглили кредит , а после го рефинансирали в Д-банк . Там дали
по-добри условия. Не знае дали двамата са изплащали кредита. А. работел частно. Изкарвал
хубави пари. Правел 7-8 хиляди лева за месец. През цялото време той работел само това. Те
не живеели заедно. Бил свидетел на делото за апартамента. Никой не живеел л в
апартамента от доста време.. А. живеел в Стара Загора от както се развели, от 7-8 години. М.
напускала А., но не може да кажа периоди. Било по време на изплащането на кредитите. Не
знае М. къде работела.
Св. А.- колежка на ищцата заявява, от 2002 г. работели заедно във фирмата „Меди
стил“ ЕООД Сливен. Познавала ищеца до момента в който се разделили, скарали се. М. била
изгонена от апартамента и нямала достъп. Заедно закупили апартамента. Ходели с М. на
огледи. Твърди, че зимата М. взела кредит от шефа им и от една колежка за да направят
ремонт. Върнала парите. Знаела, че са взели заем заедно с А.. Парите които взела от шефа им
и от колежка били около 10-тина хиляди и повече за ремонт, а за покупката на жилище
теглили кредит и двамата от банката. Твърди, че М. внасяла вноски по този кредит, защото
5
когато тя отивала до банката излизала през работно време. Почти ежемесечно вършела това.
М. нямала достъп до апартамента, след като се разделили. била изгонена. Апартаментът бил
заключен. С полиция успяла да си вземе дрехите. Вече 7-8 години страните не живели
заедно, а кредитът го плащали преди това.
За установяване размера на така предявените претенции от ищеца е ангажирана
съдебно- счетоводна експертиза, по която е депозирано заключение на вещото лице с
установяване на размерите на погасителните вноски, направени по кредита от 21.03.2008 г. с
кредитор „Юробанк и Еф Джи България“, както следва: от М. К. С. са внесени на каса
суми в общ размер на 14 596.24 лева. Касовите вноски и преводи от страна на ищеца А. С.
С. са в общ размер на 53 822.26 лева, включващи и сумата 30 957.26 лева преведена на
29.09.2015 г.,
По банкова сметка, обслужваща отпуснатия кредит по договор за покупка на
недвижим имот от 21.03.2008 г. от страна на ищеца от датата на отпускане на кредита до
датата на рефинансиране на същия- 29.09.2015 г. са внесени на каса суми в общ размер на
8 864 лева По банковата сметка по същата сметка и за същия период са наредени суми по
банков път в общ размер на 44 958.26 лева, използвани за погасяване на кредита.
Вещото лице е установило, че по договор за кредит № 4254/24.09.2015 г. с
„Търговска банка Д“ АД от страна на ответницата М. С. не са внасяни суми, както на каса,
така и по банков път. Общият размер на погасените задължения по кредита от датата на
отпускане 24.09.2015 г. до датата на пълно погасяване- 14.02.2022 г. в размер на 35 212.51
лева са погасени изцяло от страна на ищеца А. С. С.. На каса са внесени суми в общ размер
на 25 182 лева..
При извършен анализ на движението на парични средства по банкова сметка в
„Търговска банка Д“ с титуляр ищеца са постъпили плащания от НОИ в общ размер на
30 752.57 лева. Налице са и постъпили суми от получени преводи с наредители физически
лица с посочени основания „извършени строителни услуги“, „теракот“, „Шпакловка“ , както
и сума от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с посочено основание „Н. С.“ и сума от
АСП Дирекция СП в общ размер на 22 780 лева.
С наличното към всяка падежна дата салдо по сметката, от така получените преводи
на парични средства, както и от направени по сметката касови вноски от А. С. са погасявани
всички главници, лихви и такси по ползвания кредит от 24.09.2015 г.
Горната фактическа обстановка , съдът прие за безспорно установено въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказатества, както и от заключението на вещото
лице, което кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи.
По предявеният иск с пр. осн. чл. 127, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответницата М. С.
да заплати на ищеца сумата 33989.08 лева , представляваща надвнесена от него сума за
погасяване на задължения по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2008
г.
6
Установи се в производството, че на 21.03.2008 г. е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот между „Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитор и А. С.
С. и М. К. С. като кредитополучатели за сумата 39 100 лева както следва: 16 300 лева за
покупка на имот апартамент с идентификатор *****, в сграда с идентификатор *****,,
находящ се в ******, ведно със съответните части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място с идентификатор ******* , в което е построена сградата и 22
800 лева за други разплащания. За връщане на кредита и за другите задължения по договора,
лицата, подписали го като кредитополучател отговарят солидарно. Крайният срок за
издължаване на кредита е 01.04.2028 г.
Съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно. За да се обори установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция е необходимо да се
докаже, че е налице уговорка между длъжниците за неравенство в разпределението на дълга.
В случая твърдения за такава уговорка не се навеждат. Ето защо съдът счита, че
презумпцията по чл. 127, ал. 1 ЗЗД не е оборена и ищецът и ответницата отговарят по равно
за погасяването на задължението. С оглед еднаквия им интерес като съсобственици на 1/2
ид. ч. на придобития с предоставените средства недвижим имот, следва да се приеме, че
ищецът и ответницата отговарят за по 1/2 част от задълженията по договора за кредит.
За да бъде ангажирана отговорността на ответницата по чл. 127, ал. 2 ЗЗД е
необходимо да бъде установено, че ищецът е изпълнил повече от неговата част от
солидарното задължение. Посочената разпоредба урежда вътрешните отношения между
солидарните длъжници, изхождайки от общия правен принцип забраняващ неоснователното
разместване на имуществени блага.
От заключението на приетата и неоспорена по надлежния ред съдебно- икономическа
експертиза се установи, че от М. К. С. са внесени на каса суми в общ размер на 14 596.24
лева. Касовите вноски и преводи от страна на ищеца А. С. С. са в общ размер на 53 822.26
лева. Отпуснатият от банката кредит е изцяло погасен на 02.10.2015 г.
С отговора на исковата молба от страна на ответницата е направено възражение за
погасяване на вземането на ответника по давност, което възражение е своевременно
релевирано и следва да бъде разгледано. Погасителната давност като институт на правото
представлява юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да се
позове на нея и да откаже изпълнение. Фактическият състав е изпълнен, когато изтече
предвиденият в закона срок и при позоваването й чрез възражение. В случая, възражение е
налице, поради което следва да се прецени дали предвиденият в закона срок е изтекъл.
Страните по делото са имали общо солидарно задължение към кредитора им
„Юробанк и Еф Джи България“ АД разделено на анюитетни вноски с определен размер и
падеж на всяка от тях. Вземането на ищеца има своето основание в чл. 127, ал.2 ЗЗД и то е
изискуемо от момента, в който длъжникът изпълни цялото задължение. Съгласно чл. 127,
ал.2 от ЗЗД солидарния длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата се част от това, което е платено
7
за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването./Решение № 211 от
23.07.2012г на ВКС по гр.д.№ 177/2011г,ІV г.о, ГК/, като от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането му към съдлъжника, която в случая е общата
петгодишна давност. Задължението е изпълнено изцяло на 02.10.2015 г., а искът е предявен
30.03.2021 г., т. е изтекла е давността по чл. 110 от ЗЗД, поради което възражението за
погасяване на вземането по давност е основателно.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност
и не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на ответницата в отговора на исковата
молба за неоснователност на иска. Ищецът е имал право да поиска заплащане на платеното
над размера на своята част още към момента на плащането.
По предявеният иск с пр. осн. чл. 127, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответницата да
заплати на ищеца сумата 22 835.27 лева представляваща половината от платеното от ищеца
задължение по договор за кредит№ 4254/24.09.2015 г. с „Търговска банка Д“ АД.
Не е спорно в производството, че между „Търговска банка Д“ АД, А. С. С. като
кредитополучател и М. К. С. като солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит
за сумата 30 000 лева за рефинансиране на кредит за покупко- продажба на недвижим имот
HL 34907/21.03.2008 г., предоставен от „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
На 25.09.2015 г. с нотариален акт ********** е учредена договорна ипотека върху
собствения на страните недвижим имот, подписан от ищеца като кредитополучател и
ответницата като съдлъжник и ипотекарен длъжник
Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в
Закона за кредитните институции, съгласно които с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален,
при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор. В настоящия случай предназначението на кредита е рефинансиране на
първия кредит, сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД .
За да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник
срещу другите солидарни длъжници следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил
повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в
чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД "изпълнил повече от своята част" следва да се разбира платилият
солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски
по договора за банков кредит, както се установява по делото за периода от датата на
сключването до датата на пълното издължаване 14.02.2022 г., през който период
погасителните вноски са заплатени единствено от ищеца, следователно за него е възникнало
правото на регресен иск за половината от дължимата вноски или както е изчислило вещото
лице общо 35 212.51 лв. / в този смисъл Решение № 279/26.11.2018 по дело № 4694/2017 на
ВКС, ГК, IV Г. О. Решение № 191/23.02.2018 по гр. д. № 3907/2016 по описа на ВКС ІV Г. О.
8
/
Процесният договор е сключен с цел погасяване на старо задължение на страните по
договор HL 34907/21.03.2008 г., предоставен от „Юробанк България“ АД. Предоставената
сума в размер на 30 000 лева е отишла за погасяване изцяло на това задължение и
ответницата е участвала в процесния договор като съдлъжник с цел обезпечаване на
кредита. В чл. 4 от договор за жилищен кредит от 24.09.2015 г. , М. К. С. в качеството на
трето задължено лице е конституирана като съдлъжник изцяло във всяко и всички
задължения на кредитополучателя и отговаря спрямо кредитора в пълен обем и солидарно
при условията на чл. 121-127 от ЗЗД.
Независимо от това, че Договор за ипотечен кредит / рефинансиране, обезпечен с
договорна ипотека върху имота от 25.09.2015 г. е сключен от ищеца като ипотекарен
длъжник и ответницата като съдълъжник и ипотекарен длъжник , във вътрешните
отношения се установява поемането на общо задължение от страните като солидарни
длъжници спрямо кредитора по договора за ипотечен кредит. Кредитът е получен от ищеца
по делото и е за погасяване на старо задължение и ответницата се явява съсобственик на
имота въз основа на възмездна сделка.
В предмета на договора се сочи, че се кредитът се предоставя на кредитополучателя,
при солидарната отговорност на третите задължени лица. Безспорно е, че само
кредитополучателя получава паричната сума, че само той има право да я усвоява, а третите
задължени лица са само задължени солидарно. Когато паричната сума е предоставена на
едно лице, а останалите са се задължили солидарно за връщането й означава, че тяхното
задължение е обезпечително.
Установената в чл. 127 от ЗЗД презумпция е оборима, като се предполага, че във
вътрешните им отношения, длъжниците дължат поравно, тъй като се предполага, че двамата
са се облагодетелствали поравно. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка
част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия. Не се установи в производството, ищецът да
е използвал получените средства по договора от 24.09.2015 г. за лични нужди, полученият
кредит е използван както бе посочено по- горе за рефинансиране на старо задължение към
банка, поето и от двете страни като кредитополучатели. При липса на успешно проведено
пълно обратно доказване по правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК от страната на ответницата,
презумцията по чл. 127 от ЗЗД намира приложение на общо основание, поради което М. С.
отговаря за половината от заплатена от ищеца сума.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-
икономическа експертиза се установи, че платените задължения по договор за жилищен
кредит № 4254/24.09.2015 г. са в общ размер на сумата 35 212.51 лева, постъпили по
сметката в периода от датата на отпускане на кредита 24.09.2015 г. до датата на пълното
погасяване 14.02.2018 г., като сумите са внасяни от ищеца на каса в размер на 25 062 лева.
Част от кредита е погасен и с получени суми от преводи от НОИ преводи ос наредители
физически лица и получена сума от банката като бонус в размер на 557 лева. Не се
9
ангажираха доказателства в производството ответницата да е заплащала суми по процесния
договор.
С горите мотиви съдът приема, че регресният иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД е
основателен в размер от 17 606.25 лв., представляваща половината от сумата, внесена от
ищеца за погасяване на задълженията по договора от 24.09.2015 г. и неоснователен до
пълния размер на претендираната сума в размер на 22 835.27 лева, до която сума е
допуснато изменение на предявения иск.
За да възникне основание въззивницата да изпадне в забава, е необходимо преди това
солидарният длъжник, платил и нейната припадаща част от дълга, да е отправил покана по
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в която да е поискал изпълнение на това задължение, като го е посочил по
размер. Това е така, защото плащането към кредитора по договора за кредит е задължение на
всеки от солидарните длъжници и не представлява плащане при изначална липса на
основание
Следва да се присъди и законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на
иска 30.03.2021 г. само върху част от претенцията за главница в размер на 14640 лева, за
която сума е предявен първоначално иска. За сумата 2966.25 лева следва да се присъди
законна лихва, считано от датата на която е допуснато изменение на предявеният иск-
16.05.2025 г
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сторените
разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 452 лева
адв. възнаграждение по гр.д. 3054/2021 г., депозит за вещо лице по гр.д. № 3054/2021 г. на
СлРС в размер на 60.21 лева, д.т. за касационно обжалване в размер на 972.58 лева, депозит
за вещо лице по настоящото дело в размер на 124 лева и адв. хонорар в размер на 620 лева.
Ищецът дължи разноски на ответницата на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК , съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 3347.30 лева адв. възнагреждение по делото,
1747.36 лева адв. възнаграждение по гр.д. № 3054/2021 г. на СлРС, 69.90 лева внесен
депозит за вещо лице по гр.д. № ********* г. на СлРС, 3145.25 лева разноски по гр.д. №
350/2023 г. на СлОС. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение, присъдено по решението на СлОС.
Претендираното възнаграждение е в минималните размери съгл. чл. 7, ал.2 , т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Не следва да бъдат присъждани разноски, претендирани в размер на 2 000 лева в
касационното производство по к.гр.д. № 918/2024 г. на ВКС, тъй като постановеното
решение не е в полза на ответницата. .
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. С. С., ЕГН ********** от
10
******, чрез адв. Ц. Б. Б.- АК- Сливен против М. К. С. , ЕГН ********** от ****** иск с пр.
осн. чл. 127, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати сумата 33989.08 лева ,
представляваща надвнесена от ищеца сума за погасяване на задължения по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 34907/21.03.2008 г., предоставен от „„Юробанк и
Еф Джи България“ АД , поради ПОГАСЯВАНЕТО МУ ПО ДАВНОСТ
ОСЪЖДА М. К. С. , ЕГН ********** от ****** да заплати на А. С. С., ЕГН
********** от ******, чрез адв. Ц. Б. Б.- АК- Сливен на осн. чл. 127, ал.2 от ЗЗД сумата
17 706.25 лева /седемнадесет хиляди, шестотин и шест лева/, представляваща надвнесена от
ищеца сума за погасяване на задължения по Договор за банков кредит №
4254/24.09.2015 г., ведно със законна лихва както следва: върху сумата 14 640 лева,
считано от 30.03.2021 г. и върху сумата 2966.25 лева, считано от 19.05.2025 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер на сумата 22835.27 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. С. , ЕГН ********** от ****** да заплати на А. С. С., ЕГН
********** от ******, чрез адв. Ц. Б. Б.- АК- Сливен разноски в общ размер на сумата
2 228.79 лева.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от ******, чрез адв. Ц. Б. Б.- АК- Сливен да
заплати на М. К. С., ЕГН ********** от ****** разноски в общ размер на сумата 8 309.81
лева.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11