№ 1576
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110203536 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на С. Г.
Л. ЕГН ********** – гр.Варна ул.Здравец №4, чрез адвокат А. А. от Адвокатска
колегия Варна, срещу наказателно № 23-0001681/07.06.2023 г., издадено от Б. Г. Г. –
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна/РД АА/, с което
за нарушение на чл.89 т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България/наричана по-нататък
Наредбата/ на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата въззивникът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон, без да сочи конкретни основания, и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адвокат А. А., редовно упълномощен. По същество адв.А. поддържа
подадената жалба. Счита, че се касае за маловажен случай и целта на ЗАНН е не
винаги да налага наказание, а да се предупреди и превъзпита нарушителя за спазване на
нарушения правов ред и да се въздейства върху гражданските субекти
предупредително. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника
било формално и че от него не са настъпили вредни последици нито за държавата, нито
за гражданите, нито за водача. Не са представени и доказателства за други наложени на
водача наказания за идентични нарушения на закона, което водело до извода, че се
касае за инцидентен случай. Счита, че обществената опасност на деянието и на дееца е
явно незначителна и с оглед неговото имуществено състояние наложената санкция
глоба в размер на 200 лева се явявала несъразмерна, поради което следва да намери
приложение хипотезата за маловажен случай, като нарушителят да бъде предупреден,
1
че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Според адв.А. липсата на мотивация в атакувания акт защо не е приложен
чл.28 от ЗАНН е самостоятелно основание да се отмени наказателното постановление.
Моли за отмяна на наказателното постановление и да им бъдат присъдени направените
съдебно деловодни разноски.
Жалбоподателят Л. по същество посочва, че пътните листове във фирмата им
се давали по 10 броя, те пътували с автомобилите в чужбина по няколко дни и няма как
да се подписват от механика всеки ден. Автомобилите били технически изправни,
минали са технически преглед в КАТ. При пътуване в чужбина те си попълвали
пътните листи, затова нямало как да фигурира подпис на механик за излизане на
автомобила от гаража същия ден. До този случай не е имал никакви нарушения и е бил
със златен талон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка на съда, се моли съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното
постановление. В условията на евентуалност се иска преквалифициране на деянието
или намаляване на санкцията. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като се моли да бъде присъдено такова в минимално определения
размер и да им бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.03.2023 г. около 11:30 часа свидетелят Б. В. И., старши инспектор към
Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна в гр.Варна, на ул.Девня, на
около 100 метра преди кръстовището с бул.Република, в посока жп гара Варна спрял за
проверка товарен автомобил влекач ДАФ с рег.№ В 8586 РА с прикачено към него
полуремарке с рег.№ В 1344 ЕС, управляван от въззивника С. Г. Л. и поискал за
проверка документите, свързани с превоза на товара.
Л. представил пътен лист 13456/20.03.2023 г. на Пенемат ООД/приложен
оригинал/ за автомобил ДАФ рег.№ В 8586 РА/В 1344 ЕС за извършване на обществен
превоз по товарителница 019466 с водач С. Л. и маршрути Варна-Слънчево и
Слънчево-Варна и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия
V-33 № 019466/20.03.2023 г./приложен оригинал/ с изпращач фирма Илтекс ЕООД
Варна, превозвач Пенемат ООД Ветрино и получател Ил Ви ЗОО Варна за храна за
животни по маршрут Слънчево-Варна с автомобил марка ДАФ рег.№ В 8586 РА.
Била направена и разпечатка от карта на водача Л. от 20.03.2023 г.
От документите проверяващият установил, че с автомобила с водач Л. се
извършва обществен превоз на товари.
В представения от водача пътен лист не били попълнени следните позиции:
„Разрешил излизането“-подпис; „Време за излизане от гаража“-дата, час и минути;
„Приех автомобила технически изправен“ – фамилия и подпис.
На 20.03.2023 г. Б. В. И., старши инспектор към РД АА Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 00115/приложен оригинал/
2
против С. Г. Л. за това, че на 20.03.2023 г. в 11:43 часа в гр.Варна по ул.Девня, на около
100 метра преди кръстовището с бул.Република, в посока жп гара Варна, управлява
влекач, марка ДАФ с рег.№ В 8586 РА от категория N3 с прикачено към него
полуремарке с рег.№ В 1344 ЕС от категория О4, извършващ обществен превоз на
товари – храна за животни, видно от товарителница серия V-33 номер
019466/20.03.2023 г. по маршрут Слънчево-Варна, видно от пътен лист
13456/20.03.2023 г., като в представения от водача пътен лист не са попълнени
следните позиции: „Разрешил излизането“-подпис; „Време за излизане от гаража“-дата,
час и минути; „Приех автомобила технически изправен“ – фамилия и подпис.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.89 т.2 от Наредбата. В
АУАН са отбелязани като иззети писмени материали: контролен талон номер 9627255,
пътен лист номер 13456/20.03.2023 г., товарителница серия V-33 номер
019466/20.03.2023 г., разпечатка от карта на водача от 20.03.2023 г. На 22.03.2023 г. Л.
се запознал със съдържанието на акта, не направил възражения, подписал го и получил
копие от него.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление №
23-0001681/07.06.2023 г., издадено от Б. Г. Г. – директор на Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна/приложен оригинал/. Наказващият орган е
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал е
нарушение по чл.89 т.2 от Наредбата и на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложил административно наказание глоба в размер
на 200 лева.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.
В. И., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
Към административно-наказателната преписка са приложени:
товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия V-33 №
019466/20.03.2023 г. – оригинал;
пътен лист 13456/20.03.2023 г. на Пенемат ООД за автомобил ДАФ рег.№ В 8586
РА/В 1344 ЕС – оригинал;
акт за установяване на административно нарушение № 00115/20.03.2023 г. -
оригинал;
наказателно постановление № 23-0001681/07.06.2023 г., издадено от Б. Г. Г. –
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна –
оригинал;
разпечатка от карта на водача Л. от 20.03.2023 г. - оригинал;
заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията - заверено копие.
В съдебно заседание бяха представени от въззивника:
адвокатско пълномощно от 23.10.2023 г. от С. Г. Л. за адвокат А. Т. А. до го
представлява по АНД № 3536/2023 г. по описа на Районен съд Варна и договор за
правна от 23.10.2023 г. за платени в брой 600 лева възнаграждение;
трудов договор от 08.10.2021 г. между Пенемат ООД и С. Г. Л. за длъжността
шофьор на товарен автомобил;
удостоверение от Пенемат ООД за получаваното от С. Л. трудово възнаграждение
за периода месец септември 2022 година – месец август 2023 година;
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на Б. В. И., писмените
3
доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка и
представените в съдебно заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени
към делото на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на Б. В. И. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, неоспорени от страните и
представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление връчено на Л. на 21.06.2023 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 27.06.2023 г., видно от печата
върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация по силата на чл.92 ал.1 в изпълнение на задълженията си извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден от
компетентен орган - Б. В. И., старши инспектор към Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна, длъжностно лице от Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Б. Г. Г. –
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна. Съгласно чл.92
ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица. В приложеното заверено копие от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са определени
директорите на регионални дирекции Автомобилна администрация да могат да издават
наказателни постановления за установени нарушения на Закона за автомобилните
превози и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него.
По материалния закон:
4
При възприетата фактология съдът счете, че в случая С. Г. Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.89 т.2 от Наредбата.
Тази разпоредба задължава водачът по време на работа да представи при
поискване от контролните органи документите по чл.100 ал.1 т.1–3 от Закона за
движението по пътищата и попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с
изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт, като част от международен
превоз.
Образецът на пътния лист се намира в приложение № 11 към Наредбата.
В Закона за движението по пътищата в Допълнителни разпоредби § 6 е дадено
легално определение на понятието "водач" - лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. От разпита на свидетеля Б. В. И.
и разпечатката от карта на водача Л. от 20.03.2023 г. категорично се установи, че той е
управлявал управлява влекач марка ДАФ с рег.№ В 8586 РА с прикачено към него
полуремарке с рег.№ В 1344 ЕС и е имал качеството на водач.
С. Г. Л. е попълнил такъв пътен лист по образеца, но не е попълнил в него
следните позиции: „Разрешил излизането“-подпис; „Време за излизане от гаража“-дата,
час и минути; „Приех автомобила технически изправен“ – фамилия и подпис.
Л. е осъществил състав на нарушение по чл.89 т.2 от Наредбата, наличието на
което правилно е констатирано в наказателното постановление.
По процесуалния закон:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
По отношение на установеното нарушение на чл.89 т.2 от Наредбата, съгласно
който по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл.100 ал.1 т.1–3 от Закона за движението по пътищата и следните
документи: попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на
случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на
Република България до товарен пункт, като част от международен превоз, съдът
намира, че нарушението е доказано, но не е наложена санкция по относимата към това
нарушение норма. В случая при проверката водачът представя пътен лист, който е
описан, както в АУАН, така и в наказателното постановление, като не е направил
възражение, че се извършва придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт като част от международен
превоз. Представеният пътен лист по време на проверката безспорно е попълнен
частично с дата, маршрут, но без отбелязване на другите задължителни реквизити.
Съгласно чл.1 т.3 от Наредбата с тази наредба се определят условията и редът
за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България,
чл.89 от Наредбата, за нарушение на който е санкциониран жалбоподателят, се намира
в Глава четвърта от Наредбата, озаглавена "Документи за извършване на обществен
5
превоз на товари". Следователно, за да може да бъде ангажирана отговорността на
водач на превозно средство за нарушение на чл.89 от Наредбата, следва същият да
извършва на първо място не просто превоз на товари (параграф 1 т.2 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвтП: "Превоз на товари" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на
лизинг, независимо дали са натоварени или не"), а обществен такъв (параграф 1 т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвтП: "Обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане").
Съгласно чл.93 ал.2 от ЗАвтП водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лева.
Санкционната разпоредба на чл.93 ал.2 от ЗАвтП намира приложение при
неизпълнение на задължението за представяне на документи, изискуеми от Наредба №
ЗЗ/1999 г. – това по чл.89 т.2 от наредбата. В случая обаче нормата не е приложена и
отговорността на Л. е ангажирана по чл.105 ал.1 от ЗАвтП. С непредставянето на
попълнен пътен лист по образец при проверката на 20.03.2023 г. той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението и вместо да бъде санкциониран
на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП за извършване на нарушението по чл.89 т.2 от
Наредбата, административно-наказателната отговорност на Л. неправилно е
ангажирана на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП, която норма намира приложение за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, за които не е предвидено друго наказание, а в случая има изрична норма –
чл.93 ал.2 от ЗАвтП и е налице незаконосъобразност на наказателното постановление
на това основание в тази му част.
В тази насока е и практиката на административните съдилища - Решение по
к.а.н.д. № 471/2015 г. на Административен съд Бургас, Решение № Решение № 531 от
25.10.2021 година на Административен съд Плевен, втори касационен състав, по
касационно административно дело № 601/2021 г.
По въззивната жалба:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено в съдебно заседание,
че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от
ЗАНН. Касае се за нарушение, свързано с осигуряване на безопасността на товарен
автомобил с ремарке с голям обем и товар и неизпълнението на всички изисквания за
неговата техническа и документална осигуреност винаги води до възможността от
възникване на опасност за живота и здравето на другите участници в движението.
6
По вида и размера на наказанието:
Своите изводи относно съставомерността на наложеното наказание съдът
изложи по-горе.
По разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззиваемата страна не е била защитавана от
процесуален представител и предвид изхода на спора – наказателното постановление
следва да бъде отменено, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от
Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/ вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е неоснователно
и следва да се остави без уважение от съда.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление и с
оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 ал.1 от
Административно-процесуалния кодекс. По силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в случая следва на въззивника да
бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат.
От съдържанието на приложения на л.12 договор за правна защита и
съдействие от 23.10.2023 г. и пълномощно се установява, че жалбоподателят С. Г. Л. е
възложил на адвокат А. А. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по АНД № 3536/2023 г. пред Районен съд Варна.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева и е заплатено в брой
при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна в
придружителното писмо.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката
и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
7
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лева е 400 лв. В случая е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лева. С оглед на
факта, че съдебното производство приключи в едно съдебно заседание с разпит само
на един свидетел и отчитайки сложността на конкретния казус, съдът намира, че
именно посоченият минимален размер от 400 лева следва да бъде присъден в полза
на въззивника.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление не е издадено според изискванията на процесуалния и материалния
закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 23-0001681/07.06.2023 г., издадено от Б.
Г. Г. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна, с което
на С. Г. Л. ЕГН ********** – гр.Варна ул.Здравец №4, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от
Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.89 т.2 от Наредба №
33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
Осъжда Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. Варна, да
заплати на С. Г. Л. ЕГН ********** направените разноски за процесуално
представителство в размер на 400/четиристотин/ лева.
Оставя без уважение искането на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр. Варна за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна и на С. Г. Л. чрез адвокат А. А., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8