Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
09.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на девети март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
А.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия А. гр.д.№ 4042 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 22089 от 30.12.2016 г. СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 14329/2016 г. е признал
за установено на основание чл.415 вр. чл.422, ал.1 ГПК, че Е.И.В. дължи на „Р.
/България/” ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ сумата от 2 142,15
лв.-главница съгласно договор за банков кредит от 12.07.2007 г., анекс №
1/23.10.2009 г. и анекс № 2/23.06.2010 г., като е отхвърлил иска за разликата
до пълния претендиран размер от 2 197,97 лв., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 75275/2015 г. по описа на СРС, 65 с-в.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата Е.И.В. в
частта, с която е уважен иска срещу нея с оплаквания, че в посочената част
решението е незаконосъобразно и необосновано.Въззвивницата твърди, че вземането
на ищеца не е предсрочно изискуемо и не е в посочения размер.Твърди, че
извършва ежемесечни плащания, макар и със забава, които не са взети предвид, и
че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията й в отговора на исковата
молба.Излага доводи, че правото да се претендира лихва върху просрочени
плащания изключва правото да се обяви предсрочна изискуемост.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба-„Р. /България/” ЕАД /сега „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД/ оспорва същата.Изразява
становище, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни, и че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Р. /България/”
ЕАД /сега „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД/ твърди, че на 04.12.2015 г. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 75275/2015 г. на СРС, 65 с-в и в негова полза е издадена
заповед за изпълнение срещу ответницата Е.И.В..На 16.02.2016 г. ищецът е
уведомен, че следва да предяви искове за установяване на вземанията си в 1-месечен
срок.Твърди, че на 12.07.2007 г. е
сключен договор за банков кредит, с който на ответницата е отпуснат кредит в
размер на 5 056,25 лв.Кредитът е напълно усвоен на 12.07.2007 г. и е с
краен срок на погасяване-15.07.2014 г.Кредитното правоотношение е изменено и
допълнено с анекс № 1/23.10.2009 г.С чл.3 от анекс № 2/23.06.2019 г. крайният
срок за погасяване е променен на 15.06.2020 г.В чл.4 от анекс № 2 страните са
уговорили размер на възнаградителна лихва от 16%, които се начисляват върху
усвоената и непогасена главница на годишна база.В чл.8 от анекс № 2 страните са
уговорили заплащане на неустойка /наказателна лихва/ при забава в плащанията,
като към размера на възнаградителната лихва се надбавят 12 пункта, като лихвата
се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от
деня на забавата до окончателното им погасяване.Съгласно чл.6 от анекс № 2
кредитът се погасява по следния начин: една първоначална вноска в размер на
50,76 лв., платима на 15.07.2010 г. и 119 равни анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 64,44 лв., платими на 15-то число от
съответния месец, считано от 15.08.2010 г. до 15.06.2020 г. включително.Ищецът
заявява, че е изпълнил договорните си задължения и е отпуснал на
кредитополучателя уговорената парична сума.Съгласно чл.9.2 от договора при
неизпълнение банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми.Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни
дати от 15.07.2014 г. до 15.11.2015 г., с оглед на което банката е обявила
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми с писмо с изх.№ ИЗХ-001-102704,
връчено на адреса на получателя, посочен в анекс № 2/23.06.2010 г.Предсрочната
изискуемост е осчетоводена на 17.11.2015 г.Ищецът излага твърдения, че на
07.12.2015 г. и на 02.02.2016 г. длъжникът е извършил доброволни плащания към
кредитора в общ размер на 1 263,60 лв., с които съгласно чл.76 ЗЗД е
погасил вземания за възнаградителна лихва в размер на 460,63 лв.; неустойка в
размер на 98,92 лв. и главница в размер на 704,05 лв., поради което правният
интерес от предявяване на установителен иск за тези вземания е отпаднал.Моли
съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Е.И.В. съществуването на вземане на ищеца
в размер на 2 197,97 лв.-незаплатена главница по договор за банков кредит
от 12.07.2007 г., анекс № 1/23.10.2009 г. и анекс № 2/23.06.2010 г. със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.При условията на евентуалност, в случай че установителният иск по
чл.422, ал.1 ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен относно предсрочно изискуемите
суми по договора за кредит ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати
сумата от 2 197,97 лв.-предсрочно изискуема главница със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба.
В
съдебно заседание на 12.12.2016 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение
на предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ТЗ,
като същият да се счита предявен за сумата от 2 142,15 лв. и на основание
чл.232 ГПК е прекратил производството по делото за разликата над 2 142,15
лв. до 2 197,97 лв.
Ответницата
е оспорила исковете с твърдения, че вземането не е предсрочно изискуемо и че сумите
са погасени, макар и със закъснение, като твърди, че извършва ежемесечни
плащания и след предявяване на исковете.
Със
заявление вх.№ 3086749/04.12.2015 г. „Р. /България/“ ЕАД е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.И.В. за сумата от 2 938,50
лв.-главница; 460,63 лв.-редовна лихва за периода 15.07.2014 г.-16.11.2015 г.;
98,92 лв.-наказателна лихва за периода 15.07.2014 г.-03.12.2015 г. със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до изплащане
на вземането.На 21.12.2015 г. СРС, 65 с-в, по
ч.гр.д.№ 75275/2015 г. е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала
възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указания за предявяване
на иск за установяване на вземането си на 16.02.2016 г.Исковата молба е
подадена на 14.03.2016 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На
12.07.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „Р. /България/“ ЕАД и Е.И.В.,
по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 5 056,25
лв. за срок до 15.07.2014 г.В чл.4.1. и чл.4.2. от договорено е предвидено, че за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, както
следва: за първите 6 месеца от усвояване на кредита-годишна лихва в размер на
10,50%; след изтичане на този срок-годишна лихва в размер на 12,50% за
остатъчния срок и сума на кредита.При така определената лихва годишният процент
на разходите възлиза на 13,41 %.При забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта
годишно /чл.4.6./.Съгласно чл.9.2 от договора банката има право едностранно с
писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени
по договора суми, начислената лихва и комисионните за предсрочно и незабавно
изискуеми.
С
анекс № 1/23.10.2009 г. е променен крайният срок за погасяване на кредита на
15.01.2015 г.
Съгласно
чл.3 от анекс № 2/23.06.2010 г. към договор за банков кредит от 12.07.2007 г. и
анекс № 1/23.10.2009 г. крайният срок за погасяване на всички дължими суми по
договора за кредит е 15.06.2020 г.В чл.4 страните са договорили, че кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на СБР за BGN плюс 8% надбавка.Към датата на
подписване на анекса годишната лихва е в размер на 16%.При забава в плащането
на дължимите суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за
забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно /чл.8/.Съгласно
чл.6 от анекс № 2 непогасената част от кредита /редовна и просрочена главница/ общо в размер на
3 846,78 лв., се погасява по следния начин: една първа изравнителна вноска
в размер на 50,76 лв., платима на 15-то число на съответния месец и 119 равни
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 64,44 лв., дължими на 15-то число
от съответния месец, считано от 15.08.2010 г. до 15.06.2020 г.Страните са се
договорили, че всички уведомления и изявления във връзка с този анекс и
договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка достигнат до адресите им, посочени в анекса /чл.14/.
С
писмо с изх.№ ИЗХ-001-102704, адресирано до
ответницата на посочения в анекс № 2/23.06.2010 г. адрес, изпратено чрез
„Български пощи“ ЕАД, банката е направила изявление за обявяване на целия кредит
за предсрочно изискуем поради неплащане на месечните вноски в необходимия
размер за периода 14.07.2014 г.-23.10.2015 г. и е поканила ответницата да плати
всички дължими суми в размер на общо 3 435,14 лв. /2 938,50 лв.-главница и
496,64 лв.-лихва/.Писмото е върнато на 16.11.2015 г. с отбелязване, че пратката
е „непотърсена в срок“.
От
заключението на приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ на вещото
лице П.Д. е установено, че сумата от 5 056,25 лв. е усвоена от ответницата
на 12.07.2007 г.В изпълнение на договора ответницата е извършила плащания в
периода от 15.08.2007 г. до 23.10.2009 г. в общ размер на 2 597,34 лв.
/50,56 лв.-еднократна комисионна за управление; 1 115,65 лв.-главница;
1 426,65 лв.-договорна лихва и 4,14 лв.-наказателна лихва/.В изпълнение на
анекс № 1/23.10.2009 г. ответницата е извършила плащания през периода
15.11.2009 г.-16.06.2019 г. в общ размер на 514,40 лв., а в изпълнение на анекс
№ 2/23.06.2010 г.-3 066,08 лв. през периода 15.07.2010 г.-02.04.2015 г.Размерът
на незаплатените просрочени суми по процесния договор за кредит към 17.11.2015
г. е: 459,07 лв.-незаплатена договорна лихва с падежи 15.08.2014 г.-15.11.2015
г.; 1,56 лв.-незаплатена договорна лихва за 16.11.2015 г. и 17.11.2015 г.;
98,84 лв.-незаплатена наказателна лихва от 15.02.2014 г. до 17.11.2015 г. и
505,72 лв.-незаплатена просрочена /падежирала/ главница с падежи 15.01.2014
г.-15.06.2014 г. вкл.На 17.11.2015 г. в счетоводството на ищеца е осчетоводена
предсрочна изискуемост и цялата неплатена главница е отразена за изискуема.След
тази дата ответницата е продължила да извършва плащания и към 01.11.2016 г. размерът на непогасените суми възлиза на
2 168,08 лв.-главница и 38,17 лв.-законна лихва.В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК има извършено
плащане на 02.11.2016 г. в размер на 64,10 лв., с което са погасени 38,17 лв.
законна лихва и 25,93 лв.-главница и непогасената главница възлиза на
2 142,15 лв.
От
приетите пред въззивната инстанция допълнителни ССЕ на вещото лице П.Д. е
установено, че през периода 05.12.2016 г.-14.05.2018 г. ответницата е извършила
плащания в размер на 1 255 лв., като непогасената главница възлиза на
1 210,48 лв. и законна лихва в размер на 0,34 лв.Ако кредитът се разгледа
като такъв без обявена предсрочна изискуемост, с платените от ответницата суми
в общ размер на 4 374,50 лв., платени през периода 07.12.2015
г.-18.11.2019 г., биха били погасени следните задължения:
главница-2 476,96 лв., договорна лихва-1 135,56 лв. и наказателна
лихва-73,84 лв.С част от допълнителните плащания, извършени в периода
07.12.2015 г.-18.11.2019 г. са погасени абсолютно всички текущи задължения и
към датата на ССЕ /09.12.2019 г./ е налична надплатена сума в размер на 688,14
лв.До края на срока на договора /15.06.2020 г./ остават 7 бр. месечни вноски в
общ размер на 400,25 лв. /385,26
лв.-главница и 14,99 лв.-договорна лихва/, които не са погасени, тъй като
падежът им не е настъпил.Наличната сума от 688,14 лв. изцяло ще погаси
оставащите месечни вноски до края на срока на договора и ще остане надплатена
сума в размер на 287,89 лв.С извършените плащания от 15.07.2010 г. до
03.12.2015 г. са погасени задълженията с падежи до 15.08.2014 г. с изключение
на главница в размер на 19,71 лв.При новосформирания погасителен план още на
15.10.2017 г. главницата би била изцяло погасена.В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че и при двата варианта има надплащане /съответно с 287,89 лв.
и с 1 799,02 лв./.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на въззивното производство е искът за главница за сумата от 2 142,15 лв.В
останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът
за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими
вещи.
От събраните доказателства се
установи, че страните по делото са сключили договор за кредит за сумата от 5 056,25
лв., като възнаградителната лихва и падежът на кредита са предоговорени с
анекси № 1/23.10.2009 г. и № 2/23.06.2010 г.Крайният срок за погасяване на
кредита е 15.06.2020 г.
Първоинстанционният съд
е приел, че банката е изпълнила задължението си да уведоми длъжника, че обявява
кредита за предсрочно изискуем и е уважила иска за главница.
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото не е доказано обявяването на кредита за предсрочно
изискуем преди датата на подаване на заявлението.Съгласно чл.14 от анекс № 2
към договора за банков кредит от 12.07.2007 г. и анекс № 1 от 23.10.2009 г. всички
уведомления и изявления във връзка с този анекс и договора за кредит трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя,
ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка
достигнат до адресите им, посочени в анекса.Писмото за обявяване на
предсрочната изискуемост е изпратено на адреса, посочен в анекса, но не е
достигнало до адресата, тъй като е върнато като непотърсено.Съдът намира, че
еднократното изпращане на писмено изявление от банката и връщането му като
непотърсено от получателя, без да са посочени имената на длъжностните лица, на
които е възложено връчването на пощенските пратки и без да е отразено кога и по
какъв начин получателят е уведомен за наличието на адресирана до него пратка,
къде се намира същата и къде може да я получи и какъв срок му е даден да се яви
да я получи, не обуславя извод за положени усилия от банката изявлението й да
достигне до длъжника, както и че невръчването се дължи на недобросъвестно
поведение на длъжника /в този смисъл е и определение № 272 от 04.05.2020 г. на
ВКС, т.д.№ 1729/2019 г. на ВКС, II ТО; решение № 41 от 29.05.2017 г. по
т.д.№ 60106/016 г. на ВКС, II
ГО
и др./.При това положение не е налице фингирано връчване на изявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост и същата не е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила в хода
на исковото производство с получаване на препис от исковата молба от
ответницата с приложеното към нея изявление на банката за обявяване на целия
кредит за предсрочно изискуем на 19.05.2016 г.Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките
на претендираните суми, ако са налице условията за това /в този смисъл са
мотивите на ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС; решение №
50098/10.10.2022 г. на ВКС, II
ТО,т.д.№
869/2021 г.; решение № 10/25.02.2020 г. по т.д.№ 16/2019 г. на ВКС, II ТО; решение № 60162/26.01.2022 г. на
ВКС, т.д.№ 2482/2018 г. на ВКС, II ТО и др./.В случая към момента на
получаване на изявлението от ответницата са били налице предпоставките на чл.13.1
от анекс № 2 от
23.06.2010 г. към договора
за банков кредит от 12.07.2007 г. и анекс № 1 от 23.10.2009 г. и чл.60, ал.2
ЗКИ-неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да
е парично задължение по настоящия анекс в продължение на 90 дни от падежа на
това задължение.
С оглед разясненията,
дадени с ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС /т.2/ размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.Поради изложеното до датата на настъпилата предсрочна
изискуемост-19.05.2016 г. ответницата дължи заплащане на сумите съгласно
погасителния план, уговорен с анекс № 2 от 23.06.2010 г., включваща
падежиралите суми до 19.05.2016 г. /които видно от таблица № 5 от
допълнителната ССчЕ възлизат на 1043,38 лв./, договорната лихва, която до
посочената дата възлиза на 224,59 лв. и наказателната лихва в размер на 108,18
лв.От 19.05.2016 г. ответницата дължи и остатъкът от непадежиралата и
непогасена към този момент главница от 989,81 лв. със законната лихва върху нея
до окончателното плащане /15.10.2017 г./, изчислена по реда на чл.162 ГПК в
размер на 141,61 лв.С извършените плащания в общ размер на 4 374,50 лв.
ответницата е погасила изцяло задълженията си за законна лихва, договорна
лихва, наказателна лихва и главница.
За пълнота следва да се
добави, че видно от приетите заключения на ССчЕ при всички варианти-и при
настъпила предсрочна изискуемост, и при съобразяване на погасителния план до
крайния падеж на договора, ответницата е погасила изцяло задълженията си, като
размерът на надплатената сума от ответницата не е предмет на настоящото
производство.
Поради разминаване на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се
постанови решение, с което искът за главница се отхвърли като погасен
чрез плащане в хода на процеса.Ищецът
не претендира законна лихва.
С оглед настъпилата в хода на
процеса предсрочна изискуемост и предвид основанието за отхвърляне на главния
иск не са налице предпоставките за разглеждане на евентуалния осъдителен иск.
С
оглед изхода на спора и предвид извършеното плащане в хода на процеса по
аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК разноските следва да се присъдят в
полза на ищеца.На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от НЗПП /в редакцията към
момента на приключване на устните състезания/ въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия сумата 450 лв. /300 лв.-депозит за ССчЕ и 150
лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 22089 от 30.12.2016 г. на СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 14329/2016 г. в обжалваната
част, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД,
предявен от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД / с предишно наименование „Р. /България/” ЕАД с
ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:***, БЦ „Експо 2000“ за
признаване за установено, че Е.И.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** му дължи
сумата от 2 142,15 лв.-главница съгласно договор за банков кредит от 12.07.2007
г., анекс № 1/23.10.2009 г. и анекс № 2/23.06.2010 г., като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА
Е.И.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД / с
предишно наименование „Р. /България/” ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес
на управление:***, БЦ „Експо 2000“ сумата от 450 лв. на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.