№ 5213
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110212780 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5841764, издаден от
СДВР, с който на А. Г. Н., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от А. Н., чрез адвокат А., се твърди, че обжалваният
електронен фиш е неправилен, съставен при наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Сочи се, че в електронния фиш се съдържат твърдения за извършване на
нарушението при условията на повторност, но е посочена единствено
санкционната разпоредба, предвиждаща налагане на наказание в двоен
размер, като не е посочено във връзка с кои алинея и точка се прилага, за да
може жалбоподателят да разбере в какво е обвинен и защо е санкциониран с
наказание в посочения размер. Наведени са аргументи, че от съдържанието
на електронния фиш не става ясно дали в него е посочена посоката на
движение на автомобила или контролираната посока от АТСС, дали е
описано мястото на заснемане на авомобила или мястото, на което е било
разположено АТСС. Релевирани са доводи, че не се установява къде е било
разположено АТСС, както и дали е бил приспаднат 3% толеранс в полза на
1
водача на автомобила. Иска се отмяна на ЕФ. Претендират се разноски при
условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. Депозира писмени бележки, подадени от юрк. Ив., в които
моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендират се разноски. Прави
се възражение за прекомерност на възражението за адвокат на жалбоподателя,
ако претендираното надвишава минималния размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 29.04.2022 г. в 10:59 ч. е управляван лек автомобил „ФОКСВАГЕН
ПАСАТ“, с рег. № ХХХХХ в гр. София, до бул. „Княгиня Мария Луиза“ до
номер 118, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“. На
посочения участък от пътя било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за движение в населено
място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да
се движи със 73 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 70 км/ч. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, мобилна система за видеоконтрол с
номер 11743F0. За така установеното превишаване на скоростта е издаден
електронен фиш на жалбоподателя, с който на чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила,
заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, както и от
останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
2
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение
да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario
от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
посочения участък от пътя е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. (скорост за движение в населено
място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да
се движи със 73 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 70 км/ч. От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за
измерване, както и че същото е било в изправност. От приложения протокол
се установява, точното място, на което е било поставено стационарното
средство за видеонаблюдение. Съдът не констатира твърдяната в жалбата
3
неяснота по отношение на описанието на нарушението в Електронния фиш.
Съдебният състав намира, че мястото на нарушението е посочено достатъчно
подробно от АНО – посочено е на кой булевард, до кой номер на булеварда в
този участък, и в каква посока на движението е установено нарушението,
което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната в закона скорост за
движение в населено място. Изпълнителното деяние от състава на това
нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е
съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил
установеното в закона ограничение на скоростта на движение.
Съдът констатира, че фишът в обжалвания електронен фиш са налице
фактически твърдения за повторност, като е посочено, че нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3568657.
Посоченият електронен фиш е приложен по делото и съдържанието му
доказва посоченото твърдение. По изложените съображения съдът намира, че
е правилно посочена санкционната разпоредба на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП. Следователно съответства на описаното нарушение правно
основание във връзка с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата,
която разпоредба предвижда „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 –
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“
Доколкото не е посочено във връзка с коя алинея и точка на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП се налага наказание на жалбоподателя, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като бъде конкретизирана с тяхното
посочване санкционната разпоредба. Същевременно съдът намира, че
посоченият пропуск не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН предвижда като задължително
4
съдържание на наказателните постановления и електронни фишове
нарушената законова разпоредба, като в случая е посочен чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и описание на нарушението, което в случая е спазено. При доказване на
фактическата обстановка, е допустимо съдът да прецизира санкционната
разпоредба като я допълни, посочвайки я във връзка с приложимата в случая
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда при превишаване с до 20 км/ч на
допустимата скорост за населено място глоба в размер на 50 лв.,
следователно двойният размер на която правилно е определен 100 лв.
Доколкото съдът намира, че именно това е съответната на
констатираното и доказано в случая нарушение санкционна разпоредба, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът намира, че
следва да измени електронния фиш като приложи закон за еднакво наказуемо
нарушение, без съществено изменение на фактическото описание на
нарушението.
С оглед резултата на делото и на сонование чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и
направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на
адвоката на жалбоподателя следва да бъде присъдена ½ от предвиденото в чл.
18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ 1/2004 г. възнаграждение от 400 лв.,
а именно 200 лв. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и с оглед изхода на
делото в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдена ½ от
юрисконсултско възнаграждение от 80 лв., определено от съда в този размер с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, а именно 40 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5841764, издаден от СДВР,
с който на А. Г. Н., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 63,
5
ал. 7, т. 1 и т. 2 изменя като допълва санкционната разпоредба на чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, постановявайки същата да бъде „във връзка
с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП“. Потвърждава Електронния фиш в останалата
част.
ОСЪЖДА А. Г. Н., с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 63д
от ЗАНН в полза на СДВР сумата в размер на 40 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА СДРВ да заплати на адвокат Е. А. от САК, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв., вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от НМРАВ 1/2004 г., сумата в размер на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6