Р Е Ш
Е Н И Е
№21/5.2.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 27
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 337 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.Р., поданик
на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, постоянно пребиваващ в
Република България, ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощник адв.П.М. ***, със съдебен адрес:***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000151 от 09.12.2020г.
на Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на осн. чл.171,
т.2А, б.“б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на
регистрацията на МПС с *** за срок от шест месеца. Отнети са и СРМПС№*********,2 бр. регистрационни табели
с номер ***, считано от 08.12.2020г. за 180 дни.
Иска се отмяна на заповедта по следните съображения:
1.Нарушен е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК
във връзка с чл. 142, ал. 1 от АПК. Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с
визираните в чл. 22 ЗАНН цели за налагане на ПАМ. Целите на закона се постигат
чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за
поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за
всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали
издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и
свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е
спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В
настоящият случай, не са съобразени следните важни обстоятелства - автомобилът
чиято регистрация е прекратена е единствен автомобил и единственото превозно
средство за жалбоподателя, което му дава възможност да се придвижва от село
Попово до някой от близките градове. В село Попово няма хранителен магазин,
аптека и хуманен лекар. Предвид обстоятелството, че няма никакъв обществен
транспорт от селото до близките градове, жалбоподателят е обречен в тези пандемични месеци да не може да се снабдява регулярно с
лекарства, храна, да не може да отиде на лекар, ако здравословното ми състояние
се влоши. В конкретния случай се касае за превишение
с четири стотни от промила над законоустановеното
допустимо количество алкохол в кръвта при което е позволено управление на МПС,
при което наложената принудителна административна мярка се явява прекомерна и
непропорционална на вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение, не съответства на целите на закона и би могла да му причини
непоправими вреди. Процесната мярка със срок от 6
месеца, макар това да е минимално предвиденият в закона срок, е наложена в
несъответствие с целите по чл.6 от АПК, чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП. По
повод на нарушението предстои да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на лицето, поради което процесната мярка
се явява незаконосъобразна, нецелесъобразна и неправилна и предвид конкретните
обстоятелства не би могла да постигне визираните в чл.171 от ЗДвП цели за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
2/Не е спазена установената форма на административния
акт - налице е противоречие между фактическите и правните основания, посочени в
заповедта и в АУАН, което води до неясни констатации от проверката и неяснота
на основанието за издаване на заповедта, а и липсва индивидуализация на
нарушението; не са индивидуализирани разпоредените с
акта права и задължения, респ. липсва разбираемо изразена воля.
3/Оспореният административен акт не отговаря и на
изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Разпоредбата задължава
издателят на административния акт да посочи фактическите и правни основания за издаването
му, т.е. да изложи мотиви. В случая, разпоредбата на чл.171 от ЗДвП не въвежда
задължение за администрацията във всички изброени случаи да налага предвидените
ПАМ, а само когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
оспорената заповед липсва обосновка на обстоятелствата, налагащи прилагането на
ПАМ, а само са посочени законовите разпоредби и е повторена част от
съдържанието на АУАН съставен срещу жалбоподателя. Обосноваването на
административните актове се дължи във всички случаи, а липсата на мотиви като
задължителен елемент от съдържанието на акта винаги е основание за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят К.Р. се явява лично
и с упълномощения от него адв. П.М. ***.
Адв. М. моли
съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ, да осъди ответника да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, отразени в
договора за правна помощ. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства,
от разпитаните по делото свидетели, безспорно се установи, че актът за
установяване на административно нарушение, по повод на който е издадена
обжалваната заповед е изцяло незаконосъобразен, тъй като при неговото съставяне
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на К.Р. от самото начало на административното
производство, изразяващи се в обстоятелството, че като лице, което не владее
български език, актът би следвало да бъде съставен в присъствието на преводач,
който да преведе съдържанието на акта и това обстоятелство да бъде отразено на
самия акт. Дори да се приеме, че актосъставителят
владее английски език, това обстоятелство също би следвало да бъде отразено в
самия акт, още повече че по преписката липсват каквито и да са доказателства
относно владеенето на английски език от този служител, сертификати или други
такива, и той в съдебно заседание не посочва обстоятелства, които му дават
правото да превежда съдържанието на официални удостоверителни документи,
какъвто съставлява АУАН. Свидетелят по акта е подписал същия без до знанието му
да достигне нищо от комуникацията, осъществявана между актосъставителя
и К.Р., което той изрично заявява в съдебно заседание - че няма как да разбере
какво е превеждано или не е превеждано на господин Р., тъй като не владее
английски език, както и не може и да установи обстоятелството дали господин Р.
е запознат с правото си в 3-дневен срок след съставяне на акта да подаде
писмено възражение. Съставеният АУАН си счита за изцяло незаконосъобразен
поради съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето му, водещи
до ограничаване правото на защита на господин Р.. Счита, че обжалваната заповед
е изцяло немотивирана, в нея липсват каквито и да са мотиви, налице е преповтаряне
на фактическата обстановка от АУАН. Липсват каквито и да са мотиви на
административния орган какво налага издаването на тази заповед, в смисъл какви
обществени отношения и интереси ще бъдат защитени, няма нито ред по този
въпрос. Няма нито ред по въпроса защо административният орган разпорежда
предварително изпълнение на заповедта, при положение че законът изрично изисква
такова мотивиране. В самата заповед е записано, че тя подлежи на изпълнение от
един предхождащ издаването й момент, от 08.12.2020 г., а самата тя е издадена
на 09.12.2020 г.. От съдържанието на заповедта не може да бъде направен извод
за кое точно място, физическо такова, твърди административният орган, че е
извършено нарушение от господин Р.. Посочва се гр. Елхово, път ІІ-79 с
кръстовището на път І-7, и накрая само път І-7 в посока гр. Болярово. Това
поставя съда като решаващ орган в невъзможност да прецени за кое точно
физическо място се вменява във вина на господин Р., че е управлявал собственото
си превозно средство. Обръща се внимание
и на това, че в заповедта е записано буквално „Управлява МПС, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до
0.8 на хиляда“ – това поставя и господин Р., и решаващия съд в невъзможност да
стигне до заключение какво точно нарушение, за какво точно превозно средство –
МПС, трамвай или самоходна машина, се вменява във вина това нарушение, и за
какво точно количество на алкохол в кръвта. И двамата свидетели заявяват, че
техническото средство измерва съдържанието на алкохол в издишания въздух. На
няколко места в обжалваната заповед е посочено, че тази заповед е издадена по
повод на това, че господин Р. е управлявал с 0.54 промила концентрация на
алкохол в кръвта. Дори и това количество на алкохол не е уточнено, а е посочено в граници от 0.5 до 0.8 на
хиляда.В този смисъл обжалваната заповед е изцяло незаконосъобразна, пълна с
логически и фактически противоречия и издадена при липса на каквито и да е
мотиви, които да обосновават защитата на някакви обществени интереси така,
както законодателят вменява на административния орган да мотивира заповедта.
Жалбоподателят К.Р. заявява, че иска съдът да отмени
наказанието му. По време на инцидента не знаел, не разбирал и не му било казано,
че в рамките на три дни има право да обжалва. Не е постоянно пребиваващ в
страната. Живее тук, тъй като в момента в Англия е хаос. Не живее през цялата
година в България. В очакване е личният му лекар във Великобритания да го
извика за поставяне на ваксина. Автомобилът му е нужен, за да се прибере до
Великобритания за поставяне на ваксина.
Ответната страна по делото, Началник РУ-Елхово към
ОДМВР-Ямбол, не изпраща процесуален представител. С изпращането на
административната преписка от Началник РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол с писмо
УРИ:261000-40/05.01.2021г. издателят на заповедта е поискал съдът да остави
жалбата без уважение, направено и доказателствено
искане за допускане до разпит на свидетели - служители в РУ-Елхово.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0261-000151 от 09.12.2020г. на Началник РУ към
ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на осн. чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е разпоредено
прекратяване на регистрацията на МПС с *** за срок от шест месеца. Мярката
засяга собственика на автомобила К.Р., поданик на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, постоянно пребиваващ в Република България,
ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***. Заповедта е връчена на лицето на
14.12.2020г., жалба срещу същата е от името на К.Р. е постъпила в
Административен съд Ямбол с вх.№2710/21.12.2020г. С оглед на това съдът приема,
че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна,
неблагоприятно засегната от заповедта и в рамките на 14-дневния срок по чл.149,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
не са налице сочените в нея основания за отмяна на оспорената заповед. Съображенията
на съда за това са следните:
По делото не е спорно, че К.Р. е собственик на **** с ***.От съдържащите се в преписката писмени
доказателства се установява,че Р. при управление на автомобила е бил спрян за
проверка от служители на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол на 08.12.2020г. около 9.30ч.
на път втори клас № ІІ-79 – кръстовище с път I-7, в посока на движение от
гр.Елхово към гр.Болярово. Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабр. номер
ARNA-0198, като уредът отчел 0.54 промила алкохол. Издаден му е талон за
изследване номер 000863, с указание, че трябва да се яви в ЦСМП-Елхово до 40
мин от връчване на талона, талонът е връчен в 10.10ч. на 08.12.2020г. На лицето
е съставен и АУАН серия GA№275292/08.12.2020г., съставен от Х.И.М. -мл.автоконтрольор в РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, за това, че
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на
хиляда включително.АУАН е подписан от актосъставителя,
нарушителя К.Р. и от двама свидетели по акта – Д.А.Т. и А.Я.В..
Пред съда в качеството на свидетели се разпитаха Х.И.М. - мл.автоконтрольор в РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, съставил акта за нарушение и Д.А.Т. – подписал акта като свидетел.
Свидетелят М. потвърждава констатациите в акта за
нарушение. Посочва, че работи като младши автоконтрольор
в РУ – Елхово, на 08.12.2020 г. имали специализирана полицейска операция в
района на гр. Елхово, на кръстовището път ІІ-79 с път І-7, единият път води към
гр. Бургас, другият е главният път от ГКПП – Лесово към Русе. Около 09.30 часа
спрял товарен автомобил „****“, с регистрационен номер ****, като на мястото на
водача бил господин К.Р.. Поискал му документите, които той му предоставил.
Поканил го до служебния автомобил и му извършил проба за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“, като пробата отчела 0.54 промила на хиляда. Издал талон за изследване и
му предоставил 40 минути да се яви в болнично заведение да му бъде извършена
манипулация вземане на кръв. Допълнително дава показания за това, че същевременно
в операцията бил спрян друг англоговорящ от с. Добрич,
той тръгнал с Р. след като му съставили
акта за нарушение и връчили талона.
Не са го придружавали за изследване. Когато съставял акта на лицето обяснил, че
допустимата стойност е 0.5, а при него се получава леко превишаване от тази
стойност. Попитал го какво е консумирал, той казал, че е изпил около 200 грама
ракия и около 2 литра бира предната вечер.Комуникирали на английски език през
цялото време. Не е отразявал в акта, че е превел същия на господин Р. на
английски език. Запознал господин Р. с правото му в 3-дневен срок да подаде
възражение, но не е правил отбелязване на акта във връзка с това. Актът е три
еднакви бланки, които разпечатва с техническото устройство към автомобила и
никъде в тях, освен подписите, други отбелязвания не е правил. Няма специално
място, където да се удостоверява, че нарушителят е запознат, че може да направи
обяснение и възражение. Свидетелят е издал и талона за кръвна проба, не е правил
отбелязвания, че е запознал господин Р. със съдържанието му. В комуникацията си
с господин Р. не е ползвал друго лице, което да му помага. Р. говорел с другото
лице, което било британски гражданин, взаимно си помагали. Тъй като автомобилът
на господин Р., който спряли, бил негова собственост,
свалили регистрационните табели и помолили другото лице да го премести да не
пречи, защото Р. няма право да управлява. Господин Р. и другото лице казали, че
ще отидат за даване на кръв. Техническото средство, с което е извършена
проверката измерва алкохола в издишания въздух, отчита в промили на хиляда, тестът
бил редовен. Апаратът, с който било извършено измерването, е калиброван, на дисплея - когато го включат, пише колко дни
остават до следващата калибровка.
Свидетелят Д.А.Т. потвърждава, че е свидетел по акта
за установяване на административно нарушение, съставен от негов колега на К.Р.
на 08.12.2020 г.. Колегата му спрял със стоп-палка господина. Извършил му
проверка първо на документите, после го поканил да бъде изпробван за алкохол,
изпробвал го, отчетено било 0.54. Говорели на английски, но не е участвал в
тяхната комуникация. Удостоверил е само по акта, че в негово присъствие е
извършена пробата и какви са показанията, на кое лице. Няма как да разбере дали
е запознат господин Р. с правото си да подаде възражение срещу акта, защото говорили на английски. М. съставил акта и той
контактувал с Р.. Колегата му, преди да стане полицай, е работил доста години в
Англия, знае английски и те си говорили на английски. Не разбира английски в
достатъчна степен, за да каже какво е било казано и разбрано. И преводач да е имало,
пак няма да разбере, защото английски не разбира. Присъствал на връчването на
талона за кръвната проба. Връчил се талонът, колегата обяснявал на английски.
Видял как изготвя акт, как изготвя всичко и после превежда на английски. Спряли друг английски гражданин и той участвал в
комуникацията, и него пробвали за алкохол. Присъствал на проверката с
техническо средство за алкохол. Бил проверен алкохола в издишания въздух. С
апарата се установява съдържание на алкохол в издишания въздух. Не му е
известно дали апаратът е калиброван. Колегите от
„Пътен контрол“ работят с тях. Били в специализирана полицейска операция. Той
не работи с технически средства, апарати за алкохол и радарите, с които се
засича скорост. Господин Р. бил спрян за проверка на път І-7 с път ІІ-79, точно
на кръстовището, посока за гр. Бургас.
По реда на чл. 176 от ГПК съдът указа на жалбоподателя,
че има възможност да даде обяснения в качеството си на страна по делото, които
съдът ще цени в съвкупност с всички останали събрани доказателства. К.Р. заяви,
че желае да обясня какво се е случило, при което съдът допусна неговите
обяснения. Р. заяви, че не знае как се нарича техническото средство, с което била
извършена проверката за алкохол. Било с пластмасова тръбичка и издишвал въздух.
Полицаите му показали показанията. Показали са му с пръсти, с жест, че
максимумът е 5 единици, Едновременно и на български, и на английски разговаряли
полицаите с него, петдесет на петдесет. Дали му талон за кръвно изследване и той
отишъл в болницата. Дали му един документ и една сребриста лента, предполага,
че е нещо, с което е трябвало да се запечата епруветката с пробата. Другият
англичанин, който беше спрян за проверка, го завел веднага в болницата в гр.
Елхово, качил се до лабораторията на горния етаж и било заключено за
дезинфекция. Разполагал само с 40 минути. Дали му час и половина да премести
превозното средство. Отишъл в болницата, било заключено за дезинфекция,
преценил е, че му изтичало времето, откакто са му дали талона. Тръгнал си,
защото било хаос, било пълно с корона вирус болни, затворено за един час.
Българин, който говорил английски, му показал, че имало на прозорчето бележка,
че е затворено за един час, а той разполагал с 40 минути да даде кръв и след
като мине този час за дезинфекция, неговото време за пробата щяло да
изтече.Когато му съставяли документите на пътя въобще не станало въпрос за
това, че има право да подаде възражение срещу този документ, документи в
някакъв срок някъде, не знаел. Не може да си спомни какво му обяснил на английски
полицаят, с който говорили. Другият гражданин, който говорел английски, бързал
и не му обяснил. От болницата отишъл до автогарата и оттам взел такси, за да се
върне до буса, с таксито отишъл да вземат платформа
от бензиностанцията до с. Бояново, за да могат да качат автомобила. Заедно с
„Пътна помощ“ с платформата се прибрал в с. Попово, не помни в колко часа, бил
стресиран. В болницата било хаос, имал малко време да реагира. Много неща
трябвало да свърши в рамките на час и половина. Болницата била заключена. Не му
било обяснено какво означават цифрите на дисплея на апарата,тези цифри проценти
ли са, каква мерна единица са. Имал много малко време за кръвната проба.Тъй
като нарушението се случило в България, му отнели шофьорската книжка, която е английска,
регистрационните табели и талона на автомобила. Тъй като нарушението се е
случило в България, не би трябвало да бъде възпрепятстван да управлява автомобил
в други страни, извън България, по този начин се получава все едно му е
забранено навсякъде да управлява. Консултирал се с английските власти и му
казали, че няма законово основание това право да му бъде отнемано. Не мисли, че
е оправдано. България не може да му налага забрана за целия свят.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по
закона се ползват с доказателствена сила до доказване
на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда
отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица,
извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и
по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за
жалбоподателя.В случая не се сочат нарушения във връзка с редовността на акта
за нарушение, а се твърди, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя поради неосъществен превод на връчения му акт за нарушение и
талон за изследване. Предвид свидетелските показания и обясненията на самия
жалбоподател съдът счита, че правото на защита на Р. не е било ограничено до
степен, че същият да не може да разбере какво нарушение му е вменено. При
проверката Р. е бил подложен на тест за алкохол с техническо средство, показал превишение на допустимите от закона стойности. Лицето е
разбрало, че техническото средство е отчело превишение,
разбрало е, че трябва да даде кръвна проба, както и крайното време за това. Явило
се е в болницата в гр.Елхово, но не е дало кръвна проба за изследване. Обясненията
на Р. за това, че лабораторията била затворена за дезинфекция не са подкрепени
с никакви доказателства, поради което съдът ги цени единствено като защитна
теза.Неоснователни са доводите за съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН по аргумент, че на лицето не е отбелязано в акта като
преведено правото му да подаде възражение срещу акта, както и че талонът за
медицинско изследване не е преведен. По аргумент от обясненията на самия Р. –
той се е явил за изследване на кръвна проба в болницата в Елхово, т.е. разбрал
е, че трябва да даде кръв за изследване и времевия интервал, в който трябва да
го стори.
Правилата за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта са предвидени в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози(Наредба №1 от 19.07.2017г.)Според чл.1, ал.3 от Наредба №1 от
19.07.2017г. – концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания.Според чл.3, ал.1 и ал.2 от същата наредба - при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство, съответно при съставянето на акт
за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган
попълва и талон за изследване.С оглед на сочените правила, и обстоятелствата,
че концентрацията на алкохол в кръвта на Р. при извършената му проверка на
място е измерена с техническо средство алкотест Дрегер, т.е. допустимо средство според Наредба №1 от
19.07.2017г., както и че е отчетена стойност 0.54 промила на хиляда и в тази
връзка е бил издаден талон за изследване, съдът приема, че не са налице
нарушения на правилата за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година
се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно
превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В случая по делото се установи първата
хипотеза – жалбоподателят е управлявал МПС, негова собственост с концентрация
на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена допустимо средство според
Наредба №1 от 19.07.2017г.Не се е възползвал от възможността за провеждане на
медицинско изследване от кръвна проба, т.е. сам е ограничил процесуалните си
възможности за защита и оборване на констатацията за нарушение, вписана в акта.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за
издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по
смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на
фактическите и правни основания, послужили за издаването й, както и редът за
нейното обжалване.Не е налице неясна воля, както жалбоподателят твърди –
наложена е ПАМ от вида „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца до една година“, индивидуализиран е и срокът за прилагането й – шест
месеца, а вписаното разпореждане за допуснато предварително изпълнение на
заповедта, считано от 09.30ч. на 08.12.2020г., следва да се цени не като
допуснато предварително изпълнение на заповедта в частта й за налагане на ПАМ
със задна дата(преди издаване на заповедта), а като разпореждане за отнемане на
документи(СРМПС и регистрационни табели),които вече са били иззети на датата на
нарушението 08.12.2020г. и това е допустимо по аргумент от чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП. Не се констатира и твърдяното несъответствие между фактическите
основания, посочени в заповедта и в АУАН досежно
главния факт, който обосновава налагането на ПАМ – установено управление на МПС
с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда.
Като неоснователен съдът счита и доводът на
жалбоподателя, че наложената мярка е несъразмерна. В случая, оспорената по
делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, при безспорно
установено нарушение и цели превенция. Минималният срок на действие шест месеца
е съответстващ и на тежестта на нарушението, предвид констатираното съдържание
на алкохол в кръвта на жалбоподателя 0.54 на хиляда, което е с 4 стотни над стойността,
предвидена като минимум за налагане на ПАМ. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено
административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца
да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява наказание, поради което и аргументът, че за нарушението
предстои да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
лицето, съдът намира за неотносим.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата на К.Р.
следва да се остави без уважение. Оспорената
заповед е издадена от контролен орган в кръга на неговите правомощия, в
предписаната от закона форма. Актът е надлежно мотивиран с излагането на
фактически и правни основания за издаването му, като в рамките на реализираното
административно производство не е било ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Правилно е приложен материалният закон като заповедта е
съответстваща и с целта на закона.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Р., поданик
на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, постоянно пребиваващ в
Република България, ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощник адв.П.М. ***, със съдебен адрес:***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000151 от 09.12.2020г.
на Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/
не се чете