Решение по дело №214/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 293
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20237150700214
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             293 / 15.5.2023г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІI състав в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и третата година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ :            ЕВА ПЕЛОВА

                                   МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ТИХОМИР ГЕРГОВ, като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 214 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба, заявена от  Директора на дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, срещу Решение № 72 от 31.03.2023 г., постановено по  а.н. дело № 20225220201511  по описа на Районен съд Пазарджик за 2022г., с което е изменено Наказателно постановление № 666120-F648555 от 05.10.2022г. на Директора на дирекция “Контрол“ към Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, с което с което за нарушение на чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС., на основание чл. 180, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски“ № 128, ет.4, ап. 7 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1401,40 лева, като същата е намалена в размер на 400,00лв.

 

3. Счита се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал. 1. т. 1 от НПК,  вр. чл. 63 от ЗАНН.

Според жалбоподателя, решаващият съд неправилно е приложил правилото установено в чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.

Поддържа се, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на обстоятелствата констатирани по време на проверката, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

Счита се, че нормата на чл. 180, ат. 2 от ЗДДС изрично и безпротиворечиво препраща единствено към текста на чл. 180, ал.  1 от ЗДДС и не предвижда възможност за прилагане на привилегирования състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.

Според административния орган „… освен липсата на законова препратка към ал. 4 има и още една причина да не може да се приложи привилегирования състав на чл. 180 от ЗДДС и тя се крие във факта, че привлеченото към отговорност лице, в хипотезата, когато не е начислило дължимия данък за минал период поради неподадено своевременно заявление за регистрация по ЗДДС няма право да начисли този данък след регистрацията си. Дори и да е направило нещо такова, то това не легализира неговите действия, нито преодолява законовата разпоредба дължимия данък в тази хипотеза да се установява с ревизия, а не чрез деклариране от лицето, още по-малко едно второ неизпълнение на закона, му дава правото да черпи права за себе си и да се възползва от намалената санкция по този ред….“.

Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

4. Ответното по касационната жалба „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски“ № 128, ет.4, ап. 7, чрез процесуалния си представител адв. Н.Б. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в обжалваното решение на първоинстанционния съд.

Иска се то да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна. Счита се, че в случая не е приложимо правилото, възведено в чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Районния съд е бил сезиран с жалба, заявена от „Спейс Лифт" ООД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление №666120-F648555 от 05.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК ***, в частта  с която, за нарушение на чл. 180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“, за разликата над 400,00лв. до определения от административно наказващия орган размер от 1401,40 лева.

 

8. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение F648555 от 13.04.2022г., съставен от В. Д. Д., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, данъчнозадълженото по ЗДДС лице „Спейс Лифт“ ООД, не е начислило ДДС в размер на F648555 по облагаеми доставки на обща стойност 8408,40лв., извършени за периода от 01.06.2021г. до 30.06.2021г., през който дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок , въпреки че е било длъжно.

Срокът за подаване на заявление от страна на „Спейс Лифт“ ООД е бил до 07.04.2021г., а дружеството е подало заявление на 07.01.2022г. Регистрацията на дружеството е извършена с Акт за регистрация по ЗДДС № 130422200260196 от 21.01.2022г., като акта е връчен на неговия адресат на 27.01.2022г., от която дата дружеството се смята за регистрирано по ЗДДС.

Облагаемият оборот в размер на 8408,40лв. за периода от 01.06.2021г. до 30.06.2021г. е установен от аналитичен регистър на счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ , формиран от касови и банкови плащания по издадени фактури на клиенти. Посочено е, че при това положение, ако дружеството е било регистрирано по реда на ЗДДС, то е следвало да начисли косвен данък в размер на 1401,40лв., като отрази издадените документи в дневника за продажби и справката-декларация за месец 06.2021г., на основание чл. 125 от ЗДДС. Справката-декларация и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, тоест в случая до 14.07.2021г. (включително). Това според административния орган е дата на която е извършено нарушението.

Посочено е, че нарушението е установено на 14.01.2022г. в офис на НАП гр. Пазарджик, когато от страна на „Спейс Лифт“ ООД са подадени документи за регистрация по ЗДДС с Вх.№ 220#2 от 14.01.2022г.

Констатирано е също така, че косвения данък е начислен от страна „Спейс Лифт“ ООД с протокол по чл.117от ЗДДС № 7 от 31.03.2022г., в размер на 1401,40лв. и е включен в дневника за продажби и в СД по ЗДДС № 13001869988 от 11.04.2022г. за м. март 2022г.

Съобразено е, че според чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Посочено е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Според административния орган, с деянието си дружеството е нарушили разпоредбата на чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2  и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Акта е връчен на неговия адресат, без да са направени възражения или резерви.

 

9. Описаните в акта факти и обстоятелства, както и правните изводи са изцяло и дословно възпроизведени в Наказателно постановление №666120-F648555 от 05.10.2022 г. от 05.10.2022 г., като на основание чл. 180, ал. 2 във връзка с ал. 1, на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 683,67 лв.

 

10. В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, Д. е пресъздала обстоятелствата при които е бил съставен констативния акт.

Представени в първоинстанционното производство са Акт за регистрация по ЗДДС № 130422200260196 от 21.01.2022г.; Справка декларация по ЗДДС за м. март 2022 г.; Дневник за продажби на дружеството за м март 2022 г.; Платежно нареждане от 12.04.2022 г.  за внесена по Справка декларация за в. март 2022 г. сума от 11753,76 лв.;  Ревизионен доклад № Р-16001322000579-092-001 от 23.05.2022 г. и Ревизионен акт № Р-16001322000579-091-001 от 17.06.2022 г., в които е констатирано, че дължимият ДДС за отчетен период м. юни2021 г. е начислен от страна на „Спейс Лифт“ ООД с Протокол № 3 от 31.03.2022 г. по чл.117 от ЗДДС. Протокола е включен в дневника за продажби и справката декларация за м. март 2022 г. и е внесен в приход на бюджета на 13.04.2022 г.

 

11. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че описаните факти в наказателното постановление са действително проявени.

Счетено е обаче, че административно наказващия орган, неправилно  е ангажирал обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал същото на основание разпоредбата на чл. 180 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, доколкото не са били отчетени всички предпоставки за приложение на привилегирования състав, предвиден в нормата на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.

Според решаващия съд, в случая дължимият ДДС в размер на 1401,40 лева е следвало да бъде начислен за данъчния период от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. и отразен в Дневника за продажби и справката-декларация за данъчен период м. юни 2021г., които да се подадат в срок до 14.07.2021г. Същият обаче е бил начислен от дружеството със закъснение, с протокол по чл.117 ЗДДС и отразен в Дневника за продажби и СД по ЗДДС № 13001869988 от 11.04.2022г. за данъчен период м.03.2022г., т.е. извън рамките на 6-месечния срок по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, но в срока по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, тоест не по-късно от 18 месена от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Счетено е, че при наличие на всички предпоставки, приложима в случая е нормата на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, която се явява и по-благоприятна за дружеството нарушител. Определено е, че десет процента от неначисления данък в случая се равнява на 140,14 лева, като сумата е под минимално определения с посочената санкционна норма размер от 400 лева. Поради това, съдът е намерил, че в случая имуществената санкция следва да бъде определена в законоустановения минимум, като наложената с обжалваното НП такава в размер на 1401,40 лева, следва да бъде намалена до размера от 400 лева. В този смисъл, наказателното постановление е изменено в частта, с която е определен размера на наложената на дружеството жалбоподател имуществена санкция. Съразмерно са присъдени и направените от страните разноски за производството.

 

 

 

 

ІV. За правото :

 

12. Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

В чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона, а в чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

Съобразно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

 

13. Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на справка декларация е възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, според която регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.

С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се посочи, че според чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

Предвидени в закона са и привилегировани състави, както следва :

Според чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

Съобразно чл. 180, ал. 4 от ЗДДС пък, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.

 

14. В контекста на цитираните материални и процесуални норми, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението на  процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

15. С оглед заявените касационни основания следва да  посочи, че по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, начисляването на косвения данък, като осъществен фактически състав, ще следва да се счита за завършен при подаването на декларациите  по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Сиреч, в конкретния казус „начисляване“ на дължимия от дружеството косвен данък, би било факт, който проявен в рамките на установения в

закона срок, ако това е било сторено до 14.07.2021г. Неспорно е, че дружеството е сторило това като е начислило данъка с Протокол по чл. 117 от ЗДДС, отразило е същия в Дневника за продажби и СД по ЗДДС № 13001869988 от 11.04.2022г. Сиреч, това е сторено в рамките на осемнадесет месечния срок предвиден в чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.

Това ще рече, че по отношение на процесното противоправно деяние е следвало да бъде приложен привилегирования състав по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, като размера на имуществената санкция бъде определен на стойност 400,00лв.

 

16. Възражението на административния орган, че разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, препращала единствено към чл. 180, ал. 1 от ЗДДС и това изключвало приложението на чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС в случая, показва единствено еклектичните разбирания на жалбоподателя по отношение на тълкуването и прилагането на закона.

Посредством правилото установено в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, законодателя е приравнил случаите в които данъчно задълженото лице, не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок и поради тази причина не е начисли косвен данък в предвидените в ЗДДС срокове,  на случаите когато същото бездействие и неизпълнение на задълженията за начисляване на данъка в установения в закона срок е предприето от регистрирано по ЗДДС лице.

Това по никакъв начин не означава, че при неизпълнение на задължението за начисляване на данъка в хипотезата на чл. 180, ал. 2, не следва да се прилагат привилегированите състави по чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС.

 

17. Напълно объркано и неясно е и разбирането на административния орган по отношение на начисляването на дължимия косвен данък, в случаите когато задълженото лице не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало в рамките на срока установен в ЗДДС. Никъде в закона или в подзаконовите актове по неговото прилагане, не е установено правило, че в тази хипотеза, начисляването на данъка е възможно да стане само и единствено посредством издаването на ревизионен акт. Действително, според чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но от това не следва, че данъчния субект не може да декларира сам и да разчете с бюджета дължимия косвен данък, като по този начин охрани своите интереси, включително посредством възможността да се ползва от привилегированите състави по чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, респективно като избегне заплащането на лихви за просрочие при разчитането на задължението към бюджета, което всъщност не оспорва или като ползва други правни възможности, които са установени в закона или в нормативните актове по прилагането му.

Разбирането, че в случаите, когато задълженото лице не е подало заявление за регистрация в срок, задълженията му за косвен данък могат да бъдат определени единствено и само с ревизионен акт, повече от очевидно би лишило данъчния субект от възможността да осъществи всички свои нормативно установени права и правни възможности.

 

V. За разноските:

 

18. С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на дружеството следва да се присъдят сторените разноски за настоящото производство, които се констатираха в размер на 300,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 72 от 31.03.2023 г., постановено по  а.н. дело № 20225220201511  по описа на Районен съд Пазарджик за 2022г.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Георги Бенковски, № 128, ет. 4, ап. 6, сумата от 300,00лв.(триста лева), представляваща сторени от дружеството разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  /п/                                    

 

ЧЛЕНОВЕ :              1. /п/

 

                                    

                                     2. /п/